Излезе сборникът “Социализъм: Презареждане”
Свали “Социализъм: презареждане”
От днес сборникът на сп. dВЕРСИЯ Социализъм: Презареждане е свободен за четене, сваляне и разпространение в дигитален и хартиен вариант. Изданието съдържа 13 статии на български и чуждестранни автори, разглеждащи миналото, настоящето и бъдещето на социалистическите борби в България, Източна Европа и отвъд. Сборникът се издава с подкрепата на Фондация Фридрих Еберт в България.
Сборникът се разпространява безплатно. Хартиена бройка от него можете да поръчате чрез тази форма (за цялата страна, куриерските разходи са за сметка на получателя) или да вземете от офиса на Фондация Фридрих Еберт в София:
Ул. Княз Борис I №97
1000 София
+359 2 980 87 47
office(at)fes.bg
Поради ситуацията с Ковид-19, офисът на фондацията е с плаващо работно време. Свържете се предварително с фондацията, за да се уговорите за ден и час, в които да минете, за да вземете бройка от сборника.
Уводни думи
Да презаредим социализма означава да се отнесем критично към начините и времената, в които живеем, и преди всичко към неравенствата на настоящето, радикално скъсвайки с възпроизводството им. Да презаредиш социализма също означава да произведеш и развиеш недоволство. Целта на презареждането на социализма не е да укроти капитализма, а да го срине из основи. Въпреки че сме далеч от тази политическа цел, смело можем да твърдим, че нейното преследване никога не е спирало своя исторически ход, за което свидетелстват и множеството текстове в настоящия сборник Социализъм: Презареждане. Тази цел може и да е била потискана и омаломощавана, но идейното ѝ осъвременяване и напасване към настоящия момент говори само едно: борбата за по-добър и справедлив живот надмогва репресивните клопки на идеолозите на капитализма. Реставрацията на капитализма в Източна Европа не успя да убеди масите, че свободният пазар е панацеята за справедливост; не успя и да ни убеди, че днес сме по-политически свободни, отколкото преди повече от 30 години. Напротив, хората са все по-бедни, по-болни, по-уплашени, по-несигурни. В колектива зад настоящия сборник – списанието за независими леви политически и социални анализи dВЕРСИЯ – отказваме да мислим „сриването“ на социалистическите режими в Източна Европа като край на социалистическите борби или пък като доказателство за идейното надмощие на либералната философия. Напротив, мислим го като историческата необходимост пред очертаването на по-премислени социалистически хоризонти. Но за да очертаем социалистическото бъдеще, залогът е да се обърнем критически и към неговото минало и да почерпим от неговия опит (както от опита на социалистическите партии-държави, така и от предхождащите ги движения за социална справедливост и равенство). Да презаредиш социализма означава да почерпиш от неговото минало, за да адресираш неговото бъдеще.
Социализъм: Презареждане излиза в решителен за човечеството момент, в който нуждата от социална алтернатива на капиталистическия реализъм става все по-осезаема. Кризата, причинена от Covid-19 пандемията, оголи и същевременно обостри натрупаното социално страдание на работничките и работниците в множество производствени сектори, на малцинствата, на мигриращите бедни и бягащите от войни, на медицинския персонал, на работещите в образованието, на сезонно заетите и навсякъде, където капиталистически форми на производство, консумация, преразпределение и обмен моделират и опосредяват човешките взаимоотношения. Постсоциалистическите условия на съществуването ни все по-често ни правят свидетели на една глобална верига от неравни исторически натрупвания, която ощетява мнозинството от достъп до социални блага, здравословна храна, медицинска грижа, а и от политическо представителство. В публичното пространство ставаме все по-често свидетели на легитимиране на човеконенавистната идеология на реакционни и фашистки движения, които защитават икономическото статукво, противопоставят бедни срещу бедни, отричат ефектите на климатичните промени, посягат върху женските тела, налагат консервативната си визия за „традиционно християнско семейство“ и атакуват борбите на ЛГБТИ+ активистите.
Подобни статии:
Авторите в настоящия сборник обаче отказват да приемат тези условия. Те търсят и анализират причините за тези процеси, а и се стремят да очертаят политически алтернативи на така построения свят. Социализъм: Презареждане прави опит да представи на читателя един обзор – незавършен, фрагментиран и непълен – на социалистическите и социалдемократичните движения от 19. век насам; карта в която, надяваме се, читателите ще открият надежда за бъдещето, която споделят с множеството на изключените, потиснатите и маргинализираните днес. Силното присъствие на историзиращи текстове, разглеждащи детайлно и критично борбите, успехите и идейните предпоставки на минали движения за социална справедливост, цели да направи възможна една политически информирана перспектива към бъдещето, едно презареждане на социализма като идейна и политическа практика.
Алтернативи на сегашния неравен ред са възможни, но процъфтяването и добиването им на легитимност за все повече хора не може да бъде прието за даденост. Колко убедителни или крепки ще бъдат тези идеи за по-добър свят зависи както от дълбочината и сериозността на заниманието им с уроците, извлечени от изминалите борби, така и от способността им да ги преведат и актуализират в настоящето. Преди всичко, тяхната сила ще зависи от това как са формулирани. В основата на работата на списание dВЕРСИЯ вече повече от пет години стои убедеността, че колективните и общностни форми на производство на знание трябва да бъдат привилегировани пред хомогенизиращите разкази, които се стремят да наложат монистични прочити върху настоящето и миналото. Затова и настоящият сборник, вместо да предписва единен прочит върху това минало и от него да извлича предписания за настоящето, по-скоро цели изграждането на разговор между различно ситуирани (както географски, така и исторически) уроци от социалистическите борби.
Сборникът е разделен на пет части, като всяка от тях се ангажира с различни аспекти на движенията за социална справедливост от края на 19. век до днес: с началата; с враговете и съюзниците на социалистическите движения; с уроците, завещани ни от „реално съществуващия“ социализъм; а и с бъдещето и настоящето на движенията.
Първата секция – Начала на социалистическото движение в България – започва с откъс от наскоро публикуваната на английски книга на историчката Мария Тодорова The Lost World of Socialists at Europe’s Margins. В главата от нея „Жени социалистки или съпруги на социалисти“, преведена на български от Мартин Петров, Тодорова разглежда ролята на жените в ранното социалистическо движение в България. Оспорвайки господстващи исторически прочити, според които тяхната ангажираност би могла да се обясни единствено през роднинските им връзки с останали в историята мъже социалисти (техни съпрузи, бащи и братя), Тодорова внимателно разглежда идейната и политическата мотивация на жените, като по този начин изгражда една своеобразна контраистория, противодействайки на заличаването на политическия опит на тези ранни социалистки в България. Оттам, сборникът ни прехвърля към текстовете на Рая Апостолова и Момчил Христов и на Камелия Ценева. В „Тютюн преди Тютюн“ Апостолова и Христов правят микропрочит на конкретни стратегии на класовите борби в тютюнопроизводството през призмата на вестник „Тютюноработник – защитник на интересите на тютюневите работници“. Текстът проследява тактическите грешки и постижения на тези борби, а погледнат от уж безизходното ни настояще, целият опит, разгърнат във вестника, „разпалва искрата на политическата надежда.“ От своя страна, Ценева се връща към темата за връзката между ранното социалистическо и ранното феминистко движение в страната. Тя показва как в съвременната дисциплина „История на жените и половете“ историята на тези социалистки е почти напълно заличена, свидетелствайки за една своеобразна слепота за историческата комплексност на периода, обусловена от антикомунистическите нагласи в академичните среди днес. Залогът според Ценева не е само исторически или академичен; изтриването на взаимообусловеността между социалистическите и феминистките движения в началото на 20. век лишава днешните борби от възможността да надграждат върху този опит и наследство.
Следващата секция на сборника, озаглавена Социалисти и съюзници, съдържа два текста – първият, на Таня Орбова, се занимава с идейните допирни точки, но и с разминаванията между социалисти и земеделци в досоциалистическа България. Авторката се заема с прочит на политическата философия на Стамболийски и така очертава конфликтните точки на различни теории за политическото представителство. Както и авторите от първата секция, Орбова не се опитва да представи историята по неутрален начин, а ангажира читателите с един от най-наболелите въпроси на нашето съвремие: как да организираме демокрациите си така, че те да гарантират представителство на угнетените? Следващият текст, „Социализъм на участието на социалдемократичните партии в Източна Европа (1945-1948): история, характеристики и наследство“ на Ян де Грааф – преведен на български от Росица Кратункова – се заема с историята на едни по-скоро пренебрегвани наследници на социалистическите идеали в Източна Европа, а именно социалдемократите. Авторът позиционира анализа си в периода на изграждане на следвоенни коалиции в страните от Източния блок и проследява трънливата и сложна история на тези коалиции. В текста на де Грааф като че ясно прозират едни от най-комплексните въпроси в политиката: къде, как и при какви обстоятелства чертаем границата между врага и съюзника?
Докато предходната секция очертава взаимоотношенията между „съюзниците“ в по-широката гама от социалистически движения, то следващите текстове – на Божин Трайков и Борис Попиванов – се захващат с анализ на антипода на социалистите: реакционните и фашистки движения. Особено интересно е да се проследят разривите и континуитетите в политическите тактики на тези движения: докато Попиванов обръща поглед към радикалнодесните организации в България отпреди 1944 г., то Трайков се позиционира в нашето собствено съвремие. Попиванов си поставя за цел да отговори на два въпроса. От една страна, какви са социалните визии на радикалната десница в междувоенния период и как тя се формира като „алтернатива“ на лявото? От друга страна, припокриват ли се, и до каква степен, тези социални визии с националсоциализма на Германия? Политическите платформи и програми на цанковистите, ратниците и легионерите са основата, върху която Попиванов стъпва, за да разплете социалното значение на набор от понятия (общество, нация/народ, духовност/материалност), използвани от българската радикална десница в досоциалистическия период. Трайков, от своя страна, ни въвежда в едно пространство, което парадоксално реабилитира реакционистки и фашистки идеологии, а именно Европейският съюз. В текста си „Престъпление ли е антифашизмът?“ авторът прави прочит на основните тропи, заложени както в анти-антифашизма, така и такива, прозиращи в неолибералните идеолози на нашето съвремие, за да проследи ревизионистките опити на Европейския съюз да постави знак за равенство между комунизма и фашизма. Текстът на Трайков е от изключително значение за социалистическите движения днес, тъй като ясно показва как този ревизионизъм възпрепятства социалните движения за справедливост.
Четвъртата секция на сборника – Социализъм и уроци – обръща поглед към поуките, които можем да извлечем от реално съществувалия социализъм от перспективата на два постсоциалистически контекста: българския и полския. „От сталинизъм към постсталинизъм“ от Живка Валявичарска е също откъс от книга, чиято публикация на английски език тепърва предстои през 2021 г. под заглавието Restless History: Political Imaginaries and their Discontents in Post-Stalinist Bulgaria. Преведена на български от Неда Генова, поместената в настоящия сборник част се занимава с политиките на ранното социалистическо правителство в България спрямо турскоговорящите малцинства в страната. Черпейки от богати архивни материали, Валявичарска убедително илюстрира провокативната теза, че, парадоксално, много от тези ранни политики по време на т.нар. „сталинистки“ период са били по-прогресивни спрямо малцинствата в сравнение с по-късните процеси, кулминирали с печално известния Възродителен процес в края на 1980-те. От своя страна, в преведения на български от Станислав Додов текст „От работнически съвети към неправителствени организации“, авторът Стефан Павел Залески проследява ранната история на синдикалното движение Солидарност в Полша. Показвайки как в зародиша си Солидарност е представлявало едно водено от работници движение, целяло не отхвърлянето на социалистическата форма на организация, ами нейното радикализиране в посока работническа автономност, Залески формулира силна критика към по-късното идейно присвояване и политическо кооптиране на Солидарност от страна на т.нар. „дисиденти“ на полския преход. И двата текста – и на Валявичарска, и на Залески – се характеризират с внимателен прочит на историческите свидетелства, произлизащи от различните контексти, в които авторите се позиционират. Противно на познатите ни и преповтаряни клишета от антикомунистически настроени историографи, критиката на двамата автори в тази секция спрямо случилото се в двете бивши социалистически страни е движена от безпокойство в лицето на процеси на вкостеняване на социалистическия модел. Затова и залозите на въпроси, засягащи респективно политическата роля на самоуправлението по работните места или пък нуждата от осигуряване на културна и езикова автономия на малцинствата, се очертават изключително отчетливо. От своя страна, тези залози имат отношение към добиването на комплексно историческо и политическо разбиране за реално съществувалия социализъм не като хомогенен период, ами като терен на непрекъсната борба.
Докато предишните секции проследяват корените и развитието на социалистическите движения, петата, Социализъм накъде?, отправя поглед към все още нерешеното бъдеще. Петър Банков открива дискусията с текста си върху политическите неуспехи на левите партии в Централна и Източна Европа, бележещи отлив в миналото заради защитата им на неолиберализма. Авторът отбелязва обаче, че днес тези партии губят позиции не заради политическите тези, които застъпват, а защото не съумяват да предложат истинска алтернатива на политиките на остеритет, либерализация, дерегулация и приватизация. Точно този процес проследява статията на Владимир Бортун, преведена на български от Ирина Самоковска, която представя пътя на реставрация на капитализма в Румъния и идеологическата и организационна слабост на традиционната лява партия, болезнено наподобяваща тази на БСП. Вакуумът в представянето на идеите за социална справедливост се опитва да бъде запълнен от новото ляво „Демос“, чиято мрежа от млади интелектуалци трябва търпеливо да построи пътя към народните класи чрез по-борбен синдикализъм. Въпреки обнадеждаващите стъпки обаче, лявото остава все още слабо и фрагментирано със своята реформистка програма, която не адресира истинските проблеми, породени от късния капитализъм, пред които са изправени румънците днес. Фрагментираността на социалните движения и транснационалната организираност на капитала в днешно време са теми, с които се занимава и Джакомо Салварани в своя текст (в превод на български от Калина Дренска). Представяйки опита и историята от последните пет години на платформата Транснационална социална стачка, обединяваща активисти, работници, синдикалисти и мигранти, Салварани поставя на дневен ред идеята за транснационално координирана социална стачка като общ бъдещ хоризонт за съвременните борби срещу капиталистическите принуди, институционализиран расизъм и сексистки политики. Интервюто на Константин Мравов с Искра Баева, от своя страна, предлага на читателите палитра от интервенции както в миналото на социалистическите движения в България, така и в настоящето на Българската социалистическа партия. Въпреки че интервюто не е изцяло рамкирано около проблемите в БСП, то със сигурност улавя един въпрос – независимо дали той е породен от чисто любопитство, дали от нетърпение да видят партията разрушена, дали от притеснение за бъдещето на лявото в България – който множество леви анализатори и активисти неизменно си задават. А именно: „Какво [ще] се случва в БСП и време ли е да мислим за нова партийна формация вляво?“. Отговорът на Баева не е еднозначен и стои на ръба между песимизма и оптимизма; пролука, надяваме се, която нашите читатели ще започнат да запълват с действия, обърнати към бъдещето.
Приятно презареждане!
Рая Апостолова
Неда Генова
Калина Дренска
Росица Кратункова
Свали “Социализъм: презареждане”
