В исторически план, като тенденция, ключовите кризи са овластявали работниците. Коронавирусът вече променя нещата, за добро и лошо.
Клеър Кайн Милър
Кризи като пандемии, икономически колапси и световни войни в различни моменти в хода на историята, доведоха до пренареждане на обществата – намаляване на пропастта между богатите и бедните или овластяване на работническата класа. Черната смърт (чумата) спомогна за края на феодализма. Голямата депресия допринесе да се стигне до Новия курс в САЩ. „Никога крайното икономическо неравенство не се свивало значително без ключова криза“, казва Станфордския историк Валтер Шейдел.
Пандемията от Коронавирус към настоящия момент не е от ранга на чумата, но удря САЩ в период на безпокойство около влошаването на неравенството и избледняващата сила на работниците. Вирусът вече направи болезнено ясно колко несигурен и уязвим е животът за много американски работници, предизвиквайки някои да се разбунтуват. Как работодателите и политиците ще реагират би могло да подобри условията на труд в САЩ в дългосрочен план или да влоши съществуващите проблеми.
„Пандемиите като социален шок дават на работниците допълнителни лостове, за да изискват нещата да се случват“, казва Патрик Уиман, историк и домакин на подкастът Приливите в историята. „Кризи като тези излагат на показ това, което е вече „счупено“ или в процес на счупване.“
„Те са атаки срещу определен социално-икономически начин на организиране на обществото“, смята той. „Въпросът е дали институциите могат да направят колективните действия реалност.“ САЩ се отличават сред богатите страни с липсата на закрила на работниците като платен отпуск по болест на национално ниво, платен отпуск по майчинство/бащинство и всеобщо здравно осигуряване, както и по минималното членуване в трудови синдикати. Както за хората с високи, така и за тези с ниски доходи, много работодатели очакват работниците да бъдат на повикване денонощно. Обикновено компаниите са на първо място в полза на акционерите, преди служителите, клиентите и общностите.
Подобни статии:
Но пандемията от коронавирус показа недостатъка в тази логика: благосъстоянието на работника е в основата на всичко останало.
Конгресът вече даде за първи път на някои работници платен отпуск по болест и за грижа за семейството. Фирмите са започнали да предлагат платен отпуск, субсидирани грижи за деца и гъвкави работни графици. Милиони американци работят от дома си – което може да промени практиките на работното място дори и когато се върнат. Хората разпознават значението на много професии, които са отдавна подценявани, като чистачи, детегледачи, учители, здравни служители, доставчици на стоки и работници в магазини за хранителни стоки.
Няма гаранция за краен положителен резултат за работниците; това зависи до голяма степен от изборите, които ще бъдат направени през следващите месеци. Дори ако някои минали кризи в крайна сметка са предоставили на работниците повече власт, този път обратното може да се окаже вярно, предвид високите нива на безработица. Американският отговор е по-малко щедър от този в други страни: Дания, Великобритания и Германия плащат голяма част от заплатите, докато хората не работят, така че компаниите да могат да ги задържат на работа.
Но ако според повечето американци системата ги е предала изцяло, експертите казват, че това може да доведе до широко разпространени искания за по-добри мерки на защита. Милиони хора внезапно загубиха работата си, заедно със здравното си осигуряване и други ползи. Партизанските разногласия забавиха правителствената помощ и много работници са изключени от гласуваната от Конгреса помощ. Пандемията в много отношения изостря неравенствата: да останеш вкъщи или да търсиш здравни грижи е по-лесно за богатите, отколкото бедните, а предварителни научни данни показват, че вирусът засяга непропорционално афро-американците и латиноамериканците.
„Вече виждате намаляване на икономическото неравенство през последните няколко седмици заради фондовата борса, но има потенциални дългосрочни ефекти за 99%”, смята Шейдел, автор на Великият изравнител: насилието и историята на неравенството от каменната ера до 21 век. „Бедните ще бъдат по-добре само ако това води до промяна на политиката по агресивен начин “, твърди той.
Пандемия, войни и права на работниците
Черната смърт, пандемията, в която бубонната чума убива около 30% до 60 процента от европейското население в средата на XIV век, е един от най-големите примери за това как пандемиите могат да уравновесят обществата.
В крайна сметка, тя помага за прекратяване на крепостното селячество в части от Европа. Тъй като толкова много хора умират, трудът става оскъден и работниците получават повече власт спрямо земевладелците. Много селяни могат за пръв път да се сдобият със собствена земя или да се преместят в търсене на по-добри възможности.
„Макар и вградено в по-дълга поредица от икономически промени в Западна Европа, икономическото въздействие на Черната смърт е изключително силно, защото това е било шок както за предлагането на труда, така и за търсенето“, казва Уиман.
„Ако преди Черната смърт сте бил слуга, вие сте в лоша позиция, нямате поле за действие – лордовете могат да изискват много от вас“, казва той. „След Черната смърт, когато лордът нареди, „Ела да ми изореш полето!“, вече не е нужно да го правите.“
Изглежда пандемията от коронавируса няма да е толкова смъртоносна, колкото чумата. „Но дори сравнително малък шок като този отваря отново портите на възможното“, смята той.
Шест века по-късно в САЩ едно нарастващо лейбъристко движение преди Първата световна война кулминира в по-силни синдикати, множество стачки и края на 12-часовия работен ден след войната. Войната, в допълнение към пандемия от испански грип през 1918 г., довежда до недостиг на работещи мъже, така че много от тези работни места се отварят за първи път за жените. На свой ред жените придобиват повече власт да изискват права като по-високи заплати и право на глас.
Голямата депресия доведе до създаването на американската осигурителна система с Новия курс. Единствените времена, в които САЩ са имали всеобща обществена грижа за деца, е когато страната трябва да направи възможно жените да работят, докато мъжете са на война.
Процесът не е бил гладък или без несъгласие и спъвания. В отговор на изискванията на труда в Англия в резултат от чумата, кралят издава наредба, която включва закон за максималната работна заплата. Много от постиженията, спечелени от лейбъристкото движение в САЩ след войната в крайна сметка биват отменени. Политиките на Новия курс са посрещнати със значителна политическа съпротива от критиците им, които твърдят, че водят до твърде много увеличаване на дефицита и водят към социализъм. От самото начало тези политики изключват много малцинства и жени.
Криза сама по себе си не е била достатъчна, за да започне лейбъристко движение, но ако движението ври, една криза може да го накара да кипне, казва Нелсън Лихтенщайн, историк на лейбъристкото движение в Калифорнийския университет в Санта Барбара. Например, казва той, условията по време на рецесията през 2008 г. не са достатъчни работниците да се разбунтуват, но този път може би са.
„Имахме десетилетие и повече агитация, планиране, размишление върху необходимостта от решаване на проблемите на неравенството и капиталистическата неизправност, и затова тези идеи са по-нагоре в дневния ред и не само в този на либералите“, смята той.
„Възможност веднъж на поколение“
По време на текущата пандемия, работниците в САЩ организират стачки в Whole Foods, Instacart и други компании, като искат мерки за защита като заплащане за опасни условия на труд, ръкавици и отпуск по болест. Конгресът прие политики, макар и временни, които преди това щяха да бъдат политически немислими, включително платен отпуск и директни плащания към физически лица. Демократите въведоха законови актове, за да направят някои от обезщетенията постоянни.
Някои компании, включително ресторантите Darden, които притежават Olive Garden и други вериги, са въвели за постоянно платения отпуск по болест на работниците. Други, включително Starbucks и Walmart, въведоха платен отпуск, но само временно.
„Това наистина е възможност, която се случва веднъж на поколение“, заявява Жанел Джоунс, изпълнителен директор на Groundwork Collaborative – група за прогресивни икономически политики. „Политиците трябва да се съсредоточат върху преструктурирането на икономиката по начин, който да овласти работниците.“
За почасовите работници важността на платения отпуск по болест става все по-ясна. Само един от всеки трима работници в сектора на услуги има право на такъв, според данни от проекта Shift на Университета на Калифорния, който провежда голямо и продължаващо проучване на тези работници, и 60 процента казват, че отиват на работа, когато са болни.
„Това, което се усеща различно като възможност за промяна, е, че аргументите в полза на общественото здраве са просто толкова очевидни и силни,“ твърди Кристин Харкнет, един от лидерите на проекта и социолог в Университета на Калифорния в Сан Франциско. „Никога преди не сме имали такива доказателства за това как това прави проблема общ. Не е само на „ниските“ класи.“
За високо квалифицираните работници коронавирусът е в известен смисъл естествен експеримент, който кара компаниите да оставят хората да работят от вкъщи, да създават сами работните си графици и да прекарват повече време със семействата си. Това може да убеди компаниите, че постоянното присъствено време не е необходимо, казват социолозите Ерин Л. Кели и Филис Моуен, които тази година публикуваха Претовареност: как добри професии се оказаха лоши и какво можем да направим за това.
„Част от причините компаниите да не се променят е, че става въпрос на смяна на парадигмата, която изисква да не се съсредоточаваме върху часове и да бъдем на разположение в 21 часа”, смята Кели. „Това е промяна на работата в посока на това служителите да решават кога, къде и как да работят.“
Една рязка промяна по посока на работа от вкъщи със затворени училища не е по никакъв начин перфектен експеримент – хората могат да се чувстват сякаш сега, повече от всякога, все по-малко контролират живота си, а и повечето нямат на разположение детегледачи. Но сега, смята Моун, компаниите са принудени да направят нововъведения.
„Въпросът вече не е искат ли да го направят“, твърди тя. „Трябва да мислим за нови начини на работа и понякога една криза може да бъде толкова възможност, колкото и опасност.“
Промените в политиките, които вече се случват в отговор на вируса, се случиха много бързо. Те осветляват колко относително лесно би било работниците да имат тези права — работодателите или политиците просто трябва да го решат. Може да се окаже трудно да се вземат обратно придобивките на работниците, казват анализатори, дори и тези, които са само временно.
„След като веднъж стане ясно, че тези неща са в рамките на възможностите ви, основните очаквания на хората се променят”, заявява историкът Уайман. „Това се случи и при Новия курс, при Великото общество, при Обамакеър. Можем да направим много повече, отколкото си мислим, че можем. Кризите са полезно напомняне, полезно по един трагичен начин, за това какво можем да направим, ако искаме, ако имаме волята да го направим.“
Превод от английски: Милена Статева
