Що е критика? Опит върху концепцията на Фуко за добродетелта
Джудит Бътлър
Що е критика? Опит върху концепцията на Фуко за добродетелта[1]
Представяме ви за първи път на български език текста на американската философка Джудит Бътлър върху Мишел Фуко. За да прочетете целия текст, свалете файла в края на публикацията.
“Фуко започва изложението си с твърдението, че са налице различни смисли на термина „критика“, и прави разграничение между „високото Кантово начинание“, наречено критика, и „дребните полемико-професионални дейности, носещи името ‘критика’“ (Фуко, 1994а, с.73). Така той от самото начало ни предупреждава, че критиката няма да бъде едно нещо и че няма да можем да я дефинираме отвъд различните предмети, чрез които самата тя бива дефинирана. „По [своята] функция, пише той, [критиката] изглежда обречена на разпръснатост, зависимост и чиста хетерономност“ (пак там). „[Тя] съществува само в отношение с нещо, различно от самата нея“ (пак там, с.73-4). По този начин, Фуко се опитва да дефинира критиката, но открива, че е възможна само поредица от приближения. Критиката е зависима от предметите си, но те от своя страна дефинират самото значение на критиката. Нещо повече, основната задача на критиката е не да установи дали предметите ѝ – социални условия, практики, форми на знание, власт и дискурс – са добри или лоши, похвални или укорими, а да накара да се открои самата рамка, в която се случва оценката. Какво е онова отношение между знание и власт, което прави така, че епистемологичните ни уверености да поддържат определен начин на структуриране на света, който възпрепятства алтернативни възможности на подредба? Разбира се, можем да мислим, че се нуждаем от епистемологична сигурност, за да можем да твърдим убедено, че светът е и трябва да бъде подреден по определен начин. Но до каква степен тази сигурност бива оркестрирана от форми на знание, именно за да се възпрепятства възможността да мислим по друг начин? Някой сега може би мъдро ще попита: какъв е смисълът да мислим другояче, ако не знаем предварително, че това мислене ще създаде по-добър свят, и ако нямаме морална рамка, в която вещо да решим, че някои нови възможности или начини на мислене другояче ще причинят онзи свят, чието превъзходство можем да отсъдим съгласно сигурни и вече установени стандарти? Това се е превърнало в нещо като стандартно възражение срещу Фуко и фукоянците. И трябва ли да приемем, че относителната тишина, която среща привичката за откриване на грешки при Фуко, е знак, че теорията му не може да предостави подсигуряващи отговори? Мисля, че можем да се съгласим, че отговорите, които се предлагат, нямат за своя основна цел подсигуряването. Но това, естествено, не означава, че по дефиниция онова, което не обещава сигурност, не може да бъде отговор. Действително, струва ми се, че единственото възражение е да се върнем към едно по-фундаментално значение на думата „критика“, за да разберем дали нещо не е наред в начина, по който е поставен въпросът, да го поставим по нов начин и така да очертаем по-продуктивен подход към мястото на етиката в политиката.”
Прочети цялата статия ТУК
[1] Този превод е съвместна публикация на сп. dВЕРСИЯ и сп. Критика и хуманизъм (бр. 44, 1-2/2015). Изготвен е с любезното разрешение на авторката по следния текст: Butler, Judith, What is Critique? An Essay on Foucault’s Virtue, in: Judith Butler, What is Critique? An Essay on Foucault’s Virtue | eipcp.net: http://eipcp.net/transversal/0806/butler/en/#_ftn2 [последен достъп: 29.09.2015]; бел. прев.
Превод: Неда Генова
Редакция: Огнян Касабов и Момчил Христов
Подобни статии:
