Статии

“Макар че ме удари не беше страшно” сексизъм и shoujo мангата

Боряна Красимирова

*Изобразените в статията панели се четат от дясно наляво

Винаги съм обичала да се връщам към неща, които съм харесвала като по-малка. Понякога се сещам за анимации, които съм взимала от видеотеката като 6-годишна, гледам ги отново и мисля какво съм харесвала тогава, какво се е променило и какво е останало. Нещата се случват, осмисляш ги, надяваш се да си ги поосъзнал и voila, получаваш бонус точки за самоусъвър шенстване. Минавайки през книги, музикални групи и карирани ризи, нямаше как да не стигна до нещото, което беше обсебило прогимназията и ранната ми гимназия, аниме и манга (аниме е термин, използван като общо название на създадените в Япония рисувани анимационни

филми и сериали, a манга — за комикси). От гледането на YuGiOh по RTL 2 до даването на 140 лева за манга в книжарница в Мюнхен, отаку (японски термин за хора, които обсебени от аниме и манга)  животът представляваше голяма част от ежедневието ми от 12 до около 17-годишна възраст, през което време окончателната бройка анимета, които съм изгледала, е 253 сериала, а мангите съм спряла да броя на 183. Да, обичам списъци.

Но миналата пролет в Германия имах 2 часа свободно време, докато чаках влак за Тюбинген, и прекарах по-голямата част от тях в книжарницата на гарата. На манга щанда случайно видях името на любимата си мангака (създателят (авторът) на манга) върху корица, която не съм виждала преди, и ме изпълни чувство на носталгия. Но още от първото разтваряне на страниците носталгията ми беше заменена със силно чувство на дискомфорт.

След дълго премисляне се усетих, че това не са нови неща, имало ги е в по-голямата част от заглавията, които съм чела. Проблеми, които несъзнателно съм игнорирала. В следващите няколко месеца реших да си препрочитам стари заглавия и нещата се оказаха доста мрачни.

Не претендирам, че мнението ми е експертно. Говоря като бивш фен на жанра, осъзнал, че има много игнорирани проблеми, и който иска да отбележи нещата, които намира за нередни.

Роли на половете в Япония

Първата страница от „Neko to Watashi no Kinyoubi”, която отворих, докато чаках влака за Тюбинген. Автор на мангата: Арина Танемура

Първата страница от „Neko to Watashi no
Kinyoubi”.
Автор на мангата: Арина Танемура

Исторически, почти като всяка култура на планетата, Япония идеализира мъжката доминантност и женското покорство, макар и не без изключения — едни от най-важните литературни фигури са били жени, имало е също управляващи императрици. Но когато Япония e погълната от война, жените се превръщат във второкласни граждани и биват третирани като стоки или слугини. Това не означва, че мъжете не са оковани в социални вериги: те не трябва да показват слабост, трябва да работят упорито, да издържат цялото семейство и т.н.

Така „мачо идеалът“ на силния мъж пасва на японската реалност доста точно. В тамошния дом съпрузите заповядват на съпругите си, с груб тон, тип „Киоко, чаят!“, докато от съпругите се очаква да се обръщат към мъжа с учтивата форма на Вие и да се подчиняват.

Имаме неравенства, разбира се, и по отношение на работа, където жените са последните, които биват наемани, и първите, които биват уволнявани. Повечето жени с висше образование изобщо не могат да си намерят работа, дори с квалификация, и се очаква жената да напусне работа, когато се омъжи, за да стои у дома. Макар нелегален, сексуалният тормоз на работното място е често явление и се очаква и от двата пола да го приемат за нещо нормално. [1]

Ще спра до тук. Никой не е изненадан, че нещата са мрачни. Да се върнем на мангата и какво се случва там.

„Yuri Kuma Arashi”, автор: Кинихико Икухара

„Yuri Kuma Arashi”, автор: Кинихико Икухара

Синьо за момчета, розово за момичета

Всяка медия е по-някакъв начин отражение на културата. И след като Япония не е защитена от сексистки идеали, няма как да не се появят и в мангата. Интересното е, че това може да се наблюдава още в основните жанрове [2]. Ще мина през двата набързо:

SHOUNEN MANGA (少年漫画) е манга, таргетирана към млада мъжка аудитория.

SHOUJO MANGA (少女漫画) е манга, таргетирана към млада женска аудитория.

Строго погледнато, това всъщност не са жанрове. Пазарът разделя заглавията по целева аудитория. [3] Термините буквално означават „младо момче“ и „младо момиче“. Манга индустрията все още продължава да се вкопчва в стереотипи, създадени от разделяне на заглавията по полове, подсилващи полови предразсъдъци, които вече трябва да сме преживели. Като това, че екшънът е жанр само за мъже, а единственото, което вълнува момичета, са романтични гимназиални истории, които нямат нужда от вариации на сюжета.

И макар да има достатъчно проблеми в shounen жанра, като прекалената сексуализация на женското тяло, това е нещо, което се коментира много и когато напишеш oversexualization в google, oversexualization in anime е третото предложение. Искам да наб- легна на тема, която остава по-пренебрегвана: shoujo мангите.

Проблематичното Shoujo

 Споменах вече, че shoujo мангата е насочена специално към младимомичета и тинейджърки. Което задава очевидния въпрос: каквообичат да четат момичетата — и предполагаемият отговор –сладки романтични истории, с много стереотипни герои и сюжети. Не мога да отрека, че съм чела и чудесни такива, но за съжаление дори и в тях могат да се открият нотки от проблемите, на които ще обърна внимание:

Идеята, че жените са прекалено суетни. Shoujo манга се осланя на идеята, че момичетата трябва да са женствени и сладки. Ако главната героиня не е красива, популярен мотив може да бъде „грозното патенце” – грозновата или странна гимназистка се превръща в най-привлекателното, популярно и желано момиче, с помощта на грим, нова прическа или скъпа рокля. Героинята минава през това пътешествие по различни причини (например тормоз в предишното й училище заради външния й вид) и резултатът от трансформацията постига целта. Обектът на чувствата й спира да я възприема за грозновата/странна и се влюбва в нея. Това много често върви с комплекс за малоценност, защото възлюбеният е перфектен и shoujo героинята ни „няма самочувствието да стои до него” заради начина, по който изглежда. Излиза, че външният й вид в крайна сметка е най-важното.

Вляво: „Yokujō Climax”, автор: Юкио Аяне

„Yokujō Climax”, автор: Юкио Аяне

Вдясно: „Ookami Shoujo to Kuro Ouji”, автор: Хата Аюко

„Ookami Shoujo to Kuro Ouji”, автор: Хата Аюко

Пълната ученичка Юкими се преобразява в красивата, слаба Миюки, която се бори със злия готвач, който мами млади момичета с висококалорични храни, за да напълняват (това наистина е описанието на мангата, да) в Miracle Dieter Miyuki. Героинята от Honey Hunt, която променя външния си вид и става изведнъж известна актриса, за да отмъсти на майка си, Always Together, Oyayubihime Infinity, Kyou, Koi o Hajimemasu и много още. Всички постигат най-важното накрая – жената става красива и следователно достойна за любов.

Жените са физически или емоционално непълноценни по подразбиране, защото са „жени” и имат нужда от закрила.

Това е толкова често срещано, че в Baka-updates (от големите сайтове за новини за аниме и манга) има категория emotionally weak female leads. Жената трябва да е тиха, глуповата и срамежлива и покорността е качество, което се насърчава. Shoujo героинята е изпълнена с обожание, респект и боготвори момчето, което харесва; страхува се да го доближи.

„Kurosaki-kun no Iinari ni Nante Naranai”, автор: Макино

„Kurosaki-kun no Iinari ni Nante Naranai”, автор: Макино

Повечето shoujo от 70-те години и част от модерните комикси описват стереотипа: жената е срамежлива и слаба, тиха и скромна, докато мъжете са силни, груби и „готини”. Много често главната героиня е защитавана от подсвирквания по улиците или директно спасявана от изнасилване от мъж, в когото впоследствие се влюбва. Има безброй страници, втълпяващи идеята, че колкото и самостоятелни или силни да са жените, винаги трябва да търсят мъж, който да ги защитава.

След като романтиката е най-важното в shoujo мангите, искам да разгледам романтичните отношения. Йоана Фрага, бразилска илюстраторка и блогърка, разделя мъжките герои в shoujo мангите в два типа — Принцът и Дяволът. [4] Принцът е перфектен –красив, популярен, желан, мил. Дяволът е мистериозен, студен, агресивен герой. И двата типа са проблематични:

Принцът засилва идеята, че женатата трябва да бъде пазена от всичко и поощрява идеализирането на мъжа. Много често в история присъства „обратът”, в който се оказва, че милото държание всъщност е маска и тогава принцът започва да се държи като дявол.

Дяволът е най-популярният характер в модерното shoujo. Той е и по-страшната концепция, защото мъжката доминантност е фокус. Героят е груб, ревнив, властен, но накрая винаги се оказва, че държанието му е оправдано от мрачно минало – стара връзка, разведени родители и т.н.

Образите на дявола и принца, който впоследствие се оказва дявол, изкарват наяве най-сериозния проблем, който преоткрих, когато реших да препрочитам стари заглавия от тинейджърските си години — романтизирането на психическия и сексуален тормоз. Споменах по-горе, че уличният тормоз и сексуалнотопосегателство се случват, за да покажат уязвимостта на героинята, но когато подобно насилие е извършено от главния герой, то е поставено в съвсем друга светлина. Вече е с романтична нотка или за комичен ефект. Какви са формите на тормоз в shoujo мангата?

„Hot Gimmick”, автор: Аихара Мики

„Hot Gimmick”, автор: Аихара Мики

Физически тормоз — в Hot Gimmick Хатсуми получава шамар, защото не си е вдигнала телефона. Но тя смята, че вината е нейна. „Макар че ме удари, не беше страшно”. Шамарът не се повдига на въпрос отново.

Психологически тормоз — например в Kurosaki-kun no Iinari ni Nante Naranai, където „Черният дявол” нарича героинята „грозна”, „боклук” и „тъпо куче”; в Kaichou-sama ga Fiance de годеникът обвинява бъдещата си съпруга, че си фантазира за други мъже, след като я е видял да говори с приятел; в Paradise Kiss главната героиня вижда Араши с нейния телефон, гледайки съобщенията ѝ, след което го чупи, демонстрирайки липсата ѝ на право да общува с други хора. Имаме унижение, както в Ookami Shoujo to Kuro Ouji, където Ерика моли Сата за услуга, на която той се съгласява само ако „тя стане негово куче”.

Сексуален тормоз — както във всяка една манга на Маю Шинджо, където главната героиня първо е изнасилена и после се влюбва в изнасилвача си. Сексуално насилие е абсолютно оправдано в shoujo мангата — все пак „мъжете са си мъже” или пък героинята е „негова собственост”. В Desire Climax непознат мъж „купува” Мио и систематично я опипва и целува без нейното съгласие, докато накрая я изнасилва. Изнасилването присъства в редица други манги като Hana Yori Dango, 17 Sai Natsu, Renai Shijou Shugi, Midnight Secretary, Junai Strip, Rouge Noir. Във всеки един от изброените сюжети, в последната глава момичето и изнасилвача са заедно. На читателят е набивано впечатление от типа: „Той е толкова страстен, той я обича толкова, че се превръща в животно заради нея”. Винаги се набляга на това колко перфектен е мъжът, когото героинята харесва. Забелязва се много често — хора извън връзката казват „Голяма си късметлийка, че си с човек като него” и че никога няма да намери някой по-добър от него. Има безброй сцени, където двойката се разхожда заедно по улицата и всички хора ги гледат и коментират: „Този е много красив/готин. Не мога да спра да го гледам. Дали е модел? Кое е момичето с него? Не може да му е приятелка.”

Защо говоря за манга? 

Разбира се, не си представям, че всяка жена, която хване shoujo манга, веднага става подметка. Но със сигурност сюжетите нормализират и романтизират определено поведение и създават култура на агресия, като асоциира насилието и доминантността с мъжествеността и очаква от жените саможертва в името на любовта: „Обичам го, затова трябва да приема поведение му”, „Той се държи по този начин с мен от любов”.

Това не е нещо неизвестно, далечно източно, мангата и анимето отдавна са навлезли в Америка и Европа и са свръх-популярни. Същите проблеми виждаме в западната култура. 50 Shades of Grey беше най-продавана книга в Обединеното кралство в продължение на 16 седмици. Има американско проучване, което разделя жени на 3 групи – на първата показват филми, в които преследването е представено като романтично, на втората група –филми, в които е страшно, а на третата група — документални филми като March of the Penguins. Първата група демонстрира повече толерантност към насилствено поведение към жените само от няколко изгледани филма. Има ефект, когато дадена медия ти показва, че когато някой се държи с жените като боклук, това е не само прието, но и романтично. Малките неща не са малки.

Наясно съм, че не може всяка връзка във фикцията да е цветя и рози, но насилието над жени не следва систематично да се романтизира. Коментирайте го. Критикувайте го.

Библиография

[1] McCurry, Justin. Nearly a third of Japan‘s women‚ sexually harassed at work‘ // The Guardian, март 2016. <theguardian.com/world/2016/

mar/02/japan-women-sexually-harassed-at-work-report-finds>

[2] Eisenbeis, Richard. How to Identify Anime and Manga Genres // Kotaku.com, юни 2014. <kotaku.com/how-to-identify-anime-andmanga-

genres-1591748882>

[3] What the demographic labels shoujo, shonen, josei and seinen mean to american anime and manga fans. // BasuGasuBakuhatsu Anime

Blog, юли 2006. <basugasubakuhatsu.com/blog/2006/07/17/whatthe-demographic-labels-shoujo-shonen-josei-and-seinen-mean-toamerican-

anime-and-manga-fans>

[4] Fraga, Joana. Papeis de Genero e Sexismo no manga shoujo moderno // Collant Sem Decote, февруари 2016 <http://

collantsemdecote.com.br/papeis-de-genero-e-sexismo-no-mangashoujo-moderno/>

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments