В защита на Гърция: Оборването на 6 мита
Автори: Йозеф Лей, Люис Бассет и Майкъл Уокър
Настъпва критичен момент за събитията в Гърция. През изминалия уикенд ръководството на Сириза предложи на гръцкия народ референдум за това дали да приеме мерките на остеритет – включително съкращения в разходите по пенсионната система и в публичния сектор, както и де-регулация на работния пазар – като условия за получаване на средства, с които да спомогне изплащането на дълговете си. Въпреки това, според мълвата Гърция може да бъде принудена да напусне Еврозоната до края на седмицата. Тъй като Сириза непрекъснато се представя от мейнстрийм медиите като безотговорно и тласкано от идеологическия си багаж ляво правителство, е важно да разгледаме отблизо на пръв поглед разумно звучащите аргументи срещу Сириза.
1. “Хората трябва да изплащат дълговете си. Защо не и Гърция?”
Когато някой даде на заем пари на друг с идеята да направи печалба, той поема риск – както и човекът, който заема тези пари. Тъй като и двете страни поемат риск с надеждата за бъдеща изгода, би трябвало да споделят отговорността за резултата. Това е причината за премахването на затворите за длъжници, разпространени през 18-и и 19-и век: те са наказвали несправедливо само едната страна от сценария, изграден едновременно и от даващия, и от заемащия. Въпреки това, нито европейските банки, които са приели рискови дългове, нито политическите институции, създали основите, стимулиращи съмнителни финансови практики, са склонни да приемат каквато и да е отговорност за настоящата ситуация. Жизненонеобходими публични услуги се разрушават, докато икономиката на Гърция се свива поради това, че никой освен нея не поема отговорност за нещо, което е споделен провал.
Второ, 90% от парите от спасителния пакет са похарчени за спасяването на банките, а не за харчове на гръцката държава. По-голямата част от гръцкия национален дълг (78%) е дължим на “Тройката” – Международния Валутен Фонд, Европейската Комисия и Европейската Централна Банка. Тези институции дадоха пари на заем на правителството на Пасок, така че да могат да се изплатят на гръцки и чуждестранни банки, давали безрасъдно пари на всички европейски държави преди глобалната икономическа криза от 2008-9 г. Когато стана очевидно, че прогнозите на банките за икономическия растеж на държави като Гърция и Ирландия са грешни, те незабавно поискаха обратно парите си. Това предизвика дълговата криза и принуди Гърция да поиска заеми от спасителни пакети. Само 10% от заемите, които Гърция получи от Тройката са достигнали до обикновените гърци.
Трето, ако целта е Гърция да изплати дълговете си, то настоящите политики на Тройката нямат никакъв икономически смисъл. Ако тя трябва да е способна да върне някои от дълговете си, то гръцката икономика би трябвало да расте, докато последствието от политиките на Тройката е точно противоположно. Както казва правителството на Сириза: Гърция трябва да инвестира, за да може да излезе от рецесията, точно както Германия стори през 1953 след като чуждестранните й дългове бяха заличени, а връщането им – обвързано с икономически растеж.
2. “Гърция изобщо не е трябвало да взема заем”
Тази идея игнорира структурните причини за заемите на Гърция. Всички страни заемат пари, за да инвестират в икономиките си и за да са конкуретноспособни в световната икономика. До 2009 по-малките икономики в Еврозоната – Гърция, Португалия, Ирландия, Испания – бяха натоварени с масивни дългове, поради това, че заемането им не е успяло да ги направи по-конкуретноспособни. Както показва Костас Лапавицас, причината за това е проста: немското правителство замрази заплатите, за да изпревари страни като Гърция. При все това, че изхожда от икономически и технологически превъзхождаща позиция, Германия винаги би надделяла, ако надниците биха били достатъчно ниски. Затова Гърция натрупва голям търговски дефицит, пропорционален на немския търговски излишък. Така че вземането на заеми от страна на Гърция е активно насърчавано от Германия, която в момента изисква от Гърция да поеме вината за провала на цялата Еврозона.”
3. “Гърция просто трябва да приеме поставените условия”
Сделката, предложена от кредиторите, би обрекла на години на остеритет страна, която от първия спасителен план през 2010 насам е видяла години на рецесия, спад на заплатите с 25% и космически скок на безработицата. Орязванията на плащанията и икономическата несигурност бяха обвързани с пик в честотата на самоубийствата.
Подобни статии:
Условията, наложени от Тройката, са същите като Програмите за структурно приспособяване (ПСП), които МВФ налага на задлъжняли страни (основно от Глобалния Юг) от 80-те години насам. В Гърция, както и в онези страни, приели заемите на МВФ, огромната част от парите, дадени от Фонда, ще се върнат обратно в касите на мултинационалните банки. Както и в гръцкия случай, ПСП изискват приватизации на едро, финансова и пазарна либерализация, правителствен остеритет и разрушаване на трудовите права. Това са точно обратните политики на онези, за които гръцкото население гласува, избирайки Сириза.
Условията, прикрепени към заеми от МВФ, би трябвало да бъдат анатема за левицата. Но дори и хора от вътре, като Йозеф Стиглиц – бивш Главен икономист на Централната Банка – смятат, че ефектът на заемите на МВФ, обвързани с определени условия, са довели единствено до обогатяването на глобални финансови институции. Дори десни икономисти, които в миналото са одобрявали поведението на МВФ, в момента се обявяват в опозиция на условията, наложени на Гърция от Тройката. Това е така, защото въпреки че МВФ обикновено изисква от инвеститорите значително снижаване на изискания заем – заличавайки част от заема, дължим от страната-кредитор, в замяна на структурни промени – натискът от правителствата в Еврозоната и желанието да се смажат прогресивните европейски движения, означаваше, че на Гърция не бе предложено такова реструктуриране.
4. „Защо не се справят сами?“
В един глобализиран свят икономиките са взаимно зависими. Търговските излишъци в изнасящата страна предполагат търговски дефицит във внасящата държава, ако, както е казусът с Гърция и останалата част от Еврозоната, изнасящите страни приемат политики за отслабване на икономическия потенциал на техните конкуренти. Икономическите кризи, следователно, изискват повече колективни решения, отколкото сегашната политика на Германия и Тройката към Гърция като към „моя-съсед-бедняк“.
В настоящия момент Тройката активно предпазва Гърция от това да подреди сама икономиката си, налагайки й остеритет, който има негативен ефект върху икономическия растеж. Тъй като Гърция няма собствена централна банка, тя не може да използва монетарна система, за да избегне рецесията. В преговорите с Тройката, гръцкото правителство непрестанно запитва за възможно облекчаване на дълга, което би позволило да инвестира в растеж. Но Еврозоната като цяло отказва този типичен за Кейнсианските мерки стандарт, като повежда към ново рязко орязване на инвестициите и публичния сектор.
5. „Всичко възможно ли направи Сириза, за да остане в Еврозоната?“
Да. Сириза е масово изобразявана от медиите като обръщаща гръб на Еврозоната, но ситуацията е напълно различна. В началото на тази година Сириза бе избрана, за да редуцира ефектите от остеритета, но и за да запази еврото. Независимо от някои гласове вътре в партията срещу така наречената „добра европейска стратегия“, лидерите в Сириза се опитваха непреклонно да запазят баланса между анти-остеритетните електорални нагласи и желанието на кредиторите.
Миналата седмица в четвъртък лидерите на Сириза показаха готовност за компромиси, независимо от очертаващата се политика на остеритет, за да получат спасителни средства. Преговорите бяха прекъснати, когато по-късно същия ден последният вариант на споразумението от институциите не включваше нито дългово облекчение, нито инвестиционен пакет. Ако беше прието от Гърция, щеше да я запрати в безкрайна рецесия.
6. „Това не ме интересува“.
Преговорите между Сириза и Тройката осъществиха едно педагогическо показно за нежеланието на недемократичните институции като ЕС и МВФ да уважават демократичната воля на суверенните държави. Още повече, неохотата на Тройката да обвърже изплащането на дълга с икономическия растеж демонстрира нуждата от извеждането на политически и икономически стратегии, които да предложат изход от неолибералната икономическа парадигма.
Ако Гърция бъде оставена да се сгромоляса в скалите, би последвало ограничаване на демократичните движения из цяла Европа. Това би представлявало загуба за първото демократично предизвикателство срещу технократския и неолиберален ред в Европа. Има само една партия в Гърция, която би спечелила от подобен сценарий, и това е Златна зора…
Превод на български: Неда Генова и Ивайло Динев
Публикация в “Novara Media” от 19 юни 2015 г.
