Превод – Цветелина Христова

Интервю на Моника Сенгул-Джоунс за Catalyst*

Лили Ирани е доцент по комуникации и изследвания на науката в Университета на Калифорния, Сан Диего. Тя се занимава с теория на културата и компютърни науки – професионално съчетание, което ѝ дава предимство при анализа на социокултурната политика на платформите за микроработа по програмиране (2) в „икономиката на услугите“. В това интервю се спираме върху нейната изследователска работа върху Amazon Mechanical Turk – AMT, която е едновременно етнографска и свързана с изработването на практически интервенции. АМТ е интернет-базиран софтуер, който служи за платформа за разпределяне на микро-”задачи за човешки интелект“ (human intelligence tasks – HIT). Тези задачи се задават от потребители на услугата, регистрирани като „поръчители“ и се изпълняват от потребители, регистрирани като „работници“ (понякога наричани и „търкърс”), на които, по преценка на „поръчителя”, може да се плати дребна сума за изпълнението на задачите. Ирани изследва АМТ и е разработила и поддържа в сътрудничество с колеги, онлайн инструмента Turkopticon (ТО). Той позволява на работниците да споделят опита от работата си с „поръчители“ – добър или лош, като форма на колективна и взаимна помощ.

МСДж: Един от основните ти обекти на изследване, Mechanical Turk на Amazon (АМТ), бива описван от Amazon и от титаните в индустрията, в общи линии, като „технология”, вместо, примерно, като компания за наемен труд или аутсорсване. Тази реторическа категоризация отчасти прокарва пътя за разпространението на старт-ъп мобилни приложения и интернет софтуер пазари в САЩ като например Uber, Taskrabbit, Handy, дори и пазари за фрийлансъри като UpWork (преди познат като oDesk).

Класифицирането на тези платформи като „технологии“ е от значение, защото, както ти посочваш в статията си в зимния брой на South Atlantic Quarterly, типа работа, за която те служат като посредници, е вид работа на ишлеме (2015б). Практиката да се плаща на работниците фиксирана сума на парче не е нова. Въпреки това, в статията си отбелязваш, че има значителна разлика в „скоростта”, „мащаба“ и „техническите средства, чрез които различните работници се превръщат в ресурси за калкулация, като директно захранват алгоритмите както на отделни предприемачи, така и на компании от Fortune 500“ (Ирани 2015б, с. 226). Алгоритмичните процеси внасят разлика между по-новите форми на труд, медиирани от дигиталната среда, и други форми на работа на ишлеме като, например, наемане на надомни работници шивачи или дори телефонен маркетинг. Защо е важно различието между стари и нови форми на технологична работа на ишлеме за разбирането на съвременните форми на краудуърк (3) труд?

ЛИ:  Първата разлика е в мащаба и лесното внедряване. Системи като АМТ намаляват риска, който носи ролята на наемащ работници на ишлеме или работници в сферата на аутсорсваните услуги. Работата на ишлеме е много стара форма на организиране на производството в дома и семейството, която датира поне от времето на системата на занаятчийските гилдии в Европа. Системи като АМТ обаче правят работниците на ишлеме достъпни за всеки, който има компютър и банкова сметка в САЩ. Потенциалните работодатели няма нужда да търсят работници, да им доставят материали за работа или да разнасят произведеното до места, където се осъществяват продажби. Уебсайтът на АМТ изгражда поточна линия, система на разплащане и изготвяне на договори; работодателите могат да си осигурят работници на ишлеме с няколко клика на мишката и още по-лесно да се отърват от тях. Работниците са вече налични и събрани на едно място – сайта на АМТ – и са организирани така, че работодателят да има достъп до тях. Amazon доставя когнитивни работници на ишлеме – лесно достъпни и лесно заменяеми от работодателите – във формата на модул от типа „включваш и работи“.

Това е възможно единствено благодарение на масовото навлизане на интернет инфраструктурите, свързващи домовете ни с Amazon и работодателите – интернет кабели и разплащателни инфраструктури –  например, банкови протоколи. Трудовите отношения в АМТ са микроструктурни механизми, които разчитат на глобални модели на свързаност и координация. Тези отношения са възможни единствено защото Amazon прехвърля риска, генериран от кадрите нови неекспертни работодатели и техните постоянни експерименти, върху работниците. Тук правя връзка с изследването на Джина Неф „Venture labor: Work and the burden of risk in innovative industries“ (2012) и индивидуализацията на социалните рискове в иновационните индустрии. Интерфейсът на сайта също така прикрива от работодателите гледката на условията, при които работят наетите: дали се опитват да свържат двата края? Дали работят от вкъщи, за да се грижат за децата си или за член от семейството? Меган Мууди (2013), антрополог, който изследва микрофинансирането, твърди, че то  функционира по сходен начин – като прикрива в икономиките на микрофинансиране работата по свързване на двата края и поддържане на дома и семейството, която се пада основно на жените.

Втората разлика е в това, че класифицирането като „технологична компания”, за разлика от „трудова компания”, е финансово изгодно за компании като Uber, Taskrabbitи Amazon. Инвеститорите в рисков капитал изчисляват колко ще струва една компания в бъдеще; технологичните компании са, като правило, оценявани по-високо от трудовите компании. Инвеститорите считат, че технологичните компании изискват повече инвестиции в началото, но с течение на времето повишават приходите си, без да повишават оперативните разходи. За да влязат в ролята на „технологични“ компании, фирмите за микротруд трябва да убедят инвеститорите, че, първо, работната им сила е с нисък риск и разходи, и второ, че технологията им им дава предимство пред други компании. Прикриването на труд от типа на този в АМТ е ключово за това как старт-ъпите ще бъдат оценени от инвеститорите и, следователно, ключово за спекулативните, но истински печалби на предприемачите.

Можем да деконструираме как технологията като социална категория дава възможност на компаниите да прикриват труда, но трябва също така да имаме предвид как ние самите, като анализатори, прикриваме труда и социалните отношения опосредени от технологията. Категорията „технология“ функционира в културен и финансов аспект като мобилизира субекти, граждани, стойност и визии за прогрес.

За хора, които работят за социална справедливост, финансовите залози на подобни класификации на технология и труд са знак за един нов начин на функциониране на политиката на репрезентация. Репрезентациите не са единствено въпрос на епистемология, но, също така, част от произвеждането на финансова стойност. Нашите практики през тактически медии могат да имат отзвук в спекулативните терени на различните форми на финансово бъдеще. Веднъж участвах в панел, на който главният изпълнитеен директор на една краудсорсинг компания си надраска в тетрадката: „БЕЗ ПРОТИВОРЕЧИЯ“. Тогава осъзнах, че опасността от противоречие би могла да бъде слабост в представянето на идеите му пред инвеститорите. Старт-ъпите за дигитален труд се представят по-добре, ако изглеждат като технологични компании с ниско-рисково и непрекъснато предлагане на труд. Като помагаме на работниците да бъдат видими, като показваме как се организират, като причиняваме триене, имаме възможност да оспорим прогнозиращото знание, така че да повлияем на фирмените отчети днес.

МСДж:  Разкажи ни за невидимите работници – „търкърс”, както те се наричат. В статията си за Turkopticon (Irani, Silberman: 2013), описваш уменията им на базата на четиригодишно включено наблюдение в Mechanical Turk. Бях поразена от разнообразието от умения, които те притежават като професионалисти. Как се отрази срещата ти с търкърите върху начина, по който мислиш краудуърка?
ЛИ:  Срещата ми с търкърите задълбочи усещането, че много от това, което тези работници правят, остава недооценено и невъзнаградено. Едно е да кажеш, че търкърите, които извършват работа, свързана с обработка на данни, трябва да имат по-голям дял в разпределянето на стойността, която работодателите им извличат от техния труд – например, чрез разпределяне на печалбите.
Съвсем друго нещо е да покажеш как АМТ изгражда тази платформа, за да направи работниците невидими, но, едновременно с това, работниците, от своя страна, организират собствени форуми, обучават нови работници, образоват работодателите, и дават безплатни консултации на работодателите за дизайна на задачите, така че да не губят възможността за надомна работа. Това е безплатен дигитален труд в смисъла, в който Тициана Терранова (Terranova, 2000) пише за него. Но, за разлика от модераторите в AOL, които Терранова описва, работниците в АМТ, които се изявяват като лидери, не винаги правят това само за удовлетворение. Много от тях също така разчитат на АМТ като форма на труд, който могат да извършват от вкъщи, докато се грижат за членове на семейството или за да свържат двата края; те се притесняват, че работодателите ще избягат, ако работата, която изпълняват през АМТ, не е добра. Социалната фабрика (4) се крепи не само върху забавлението и удовлетворението, които задвижва в нас, докато общуването и взаимоотношенията ни биват превръщани в източник на печалба за компаниите; тя се крепи също така и върху условията на несигурност, които ни карат да се страхуваме, че ще загубим работата си, ако не запълваме пропуските, за да могат работодателите и платформите да работят добре.

МСДж:  Искам да се върна към начина, по който работи софтуера в АМТ. Както ти ни показваш, този софтуер се представя като „технология”, решаваща проблеми – класификация, която прикрива въплътения зад софтуера труд. В статията си в New Media and Society  (Irani, 2015а) ти поставяш въпроса как софтуерна система за мениджмънт като АМТ, която Amazon определя като „изкуствен изкуствен интелект”, играе значима и недооценена роля в улесняването на тези трудови отношения. Това, което предлагаш като отговор, е, че „социотехническата конфигурация на АМТ работи на културно ниво и тази работа на културно ниво се случва не единствено през разговори или социални взаимодействия, при които участниците са заедно на едно и също място, но и, също така, чрез политиките на отношения (5) в дизайна на интерфейс и системи“ (Irani, 2015а, с. 721). Според теб, софтуерът е един вид водовъртеж, който опосредява тези културни значения на работата! Може ли да обясниш малко повече как разгръщаш тази аналитична рамка, в която софтуерът е проводник на културни значения?
ЛИ:  Ами, честно казано, мисля, че аналитичната рамка изниква повече от калта и хаоса на практиката, отколкото от перспектива, извлечена от някакъв блестящ и райско-чист кристал.

МСДж:  Много сполучлива метафора за демистифициране на „облака“.
ЛИ:  Amazon стартира Mechanical Turk през 2005 г. Не като услуга, предлагаща труд, а като компютърна услуга за „изкуствен изкуствен интелект“ заедно с услугата за съхранение на облака и компютърните услуги, С3 и Elastic Cloud. Тогава в мен се породи въпросът: Какви са залозите, когато една компания се преструва, че многобройните редици работници са просто софтуер или алгоритъм?

Навлизането ми в аналитичната рамка за това как софтуерът извършва работа на културно ниво беше един вид завръщане към заниманията ми с компютри от детството, когато Интернет ми отваряше вратите към нови светове през екрана и, след това, към работата ми като софтуерен инженер в Google. Работех като дизайнер в Google, Калифорния, когато компанията отваряше офиси в Индия. Бях свидетел на главозамайващия водовъртеж от контакти, медиирани през екраните на компютри, и тревожностите, които той пораждаше: американските софтуерни инженери, които се притесняваха, че работата им се аутсорсва към Индия; дизайнерите от САЩ, използващи културни стереотипи, за да преценят кандидатите за работа от Индия, които интервюираха по телефона; Google, която използваше софтуер, за да разпраща работа по обработка на данни към временни работници от всякакъв тип, нямащи достъп до централния офис. Вярата на инженерите и мениджърите в Google в мисията на компанията „не бъди зъл“ беше възможна единствено благодарение на архитектури на невидимостта – индийски работници, видими само през компютърни монитори, временни работници, изолирани някъде извън централния офис. Всичко това дава възможност на инженерите на Google да вярват, че правят света по-добро място, както често казват. Тези архитектури включват пространства, инфраструктури, отношения на извличане (6) и идеологически конструирания на раса, пол и работа, които вземат участие в производството на стойност и различие.

МСДж:  И как?

ЛИ:  Например, Google проверява всички реклами, които излизат при резултатите от търсачката, за линкове, които водят към порнография или продажби на алкохол. Тази работа не може да бъде напълно автоматизирана – в някои случаи изкуственият интелект не може да прецени със сигурност. Затова те наемат работници в Индия, които проверяват. Докато рекламодателите изчакват одобрение на рекламата си, аз трябваше да проектирам интерфейс, който им обяснява, че Google проверява линковете, без да им се разяснява, че това се извършва от хора. Клиентите вероятно си мислят, че Google са разработили някакъв магически алгоритъм; тази идея е добра за бизнеса и добра за борсовите стойности. Тя помага, също така, да се поддържа увереността на Америка, че инженерите са източник на висока стойност, че точните и инженерни науки трябва да бъдат стимулирани и разраствани. По същия начин АМТ позволява на работодателя-програмист да изглежда като виртуоз на високите технологии, докато когнитивната и физическа работа на търкърите е това, което стои зад цялата тази виртуозност. По този начин, АМТ опосредява произвеждането на различие между тези иноватори и работниците, на които те разчитат, но за чието съществуване имат бегла представа и които биват етикетирани като нискоквалифицирани. АМТ извършва работа по произвеждане на различие.

Механичният турчин, медна гравюра, Волфганг фон Кемпелен, 1789. Източник: Wikipedia, CC0 1.0

МСДж:  Това ми напомня за един от аргументите в статията ти в South Atlantic Quarterly (2015б) – колко „крехка“ е границата, на която се крепи субективността на предприемача, който е „зависим от търкърите чрез посредничеството на интерфейса на АМТ“ (с. 233). Тази крехкост подсказва, че нещата могат да бъдат и другояче.
Което ни връща към Turkopticon, който ти описваш като „активистка система, която позволява на работниците [от АМТ, бел. прев.] да дават публичност на и да оценяват отношенията с работодателя си“ (Irani, Silberman: 2013, с. 611). Как ви дойде идеята за разработването на академичния и активистки проект Turkopticon?

ЛИ:  Turkopticon беше опит да се наруши невидимостта на работниците, които захранват тези алгоритмични системи. Turkopticon се разви от един курсов проект, наречен „Тактически медии”, преподаван от покойната Беатриз де Коста, артист с образование по компютърни науки и феминистка теория,  работила заедно с учени и инженери в различни области по проекти, които изследват социалните и политически аспекти на науките и технологиите. Курсът беше част от необичайно и прекрасно пресичане на феминистки изследвания на науката, критически изследвания на комуникациите, механично изкуство и компютърен дизайн, и имаше голям успех в Университета на Калифорния, Ървин, където беше организиран съвместно с програмата АСЕ – Изкуства, Компютърни  и Инженерни науки, и докторантската програма по Феминистки изследвания.
По това време да Коста и историкът на науката Кавита Филип редактираха заедно книгата „Tactical biopolitics: Art, Activism, and Technoscience“ (da Costa, Philip 2010) и тази интердисциплинарност, тактическият и политически подход се отразяваха и в преподаването им. Програмата АСЕ се преподаваше във фургон. Последният студент беше приет преди няколко години, след което я закриха заради бюджетни съкращения, заради кризата във финансирането.
По това време медиите, които отразяваха технически иновации, възхваляваха краудсорсинга като средство за масово сътрудничество. Бях обезпокоена от това как подобни възхвали скриват труда и прикриват несигурността. Исках да знам какво търкърите мислят за условията и ситуацията си. Заложих на две посоки на анализ: ситуираните знания на Харауей (Haraway, 2003) – идеята, че знанието ни е нужно за социална справедливост, но никоя позиция на принадлежност към дадена категория не ни дава перспектива на знание за цялата категория, и работата на Патриша Хил Колинс (Collins, 2009) върху само-определение и само-оценяване в черната феминистка наука.

МСДж:  Значи това е била възможност да поставиш под въпрос произвеждането на различия на практика. Как успя да въплътиш тези теоретични рамки в онлайн платформа?
ЛИ:  Качих анкета на сайта на АМТ, в която попитах работниците какво харесват и не харесват в работата си и ги помолих да напишат харта на правата на работника в АМТ. Тръгнах от общите моменти в написаното от различни работници – че платформата не предлага никаква защита от безотговорни или възползващи се от работниците работодатели. Представих проект за софтуер за оценяване на работодатели в клас и да Коста каза: „Трябва да го осъществиш.“ Това беше през 2008. Сикс Силберман, програмист и математик, който се интересува от софтуер с отворен код, предложи да помогне да изградим платформата. Направихме я. За наша изненада, един от директорите на компания за краудсорсинг в Силиконовата долина реши, че е страхотна идея да се „изравнят везните“ и ни помогна да рекламираме платформата пред неговите работници. Тази компания, либерална във всеки смисъл, се оказа, че плаща доста зле и по-късно беше съдена от работниците си в колективен съдебен иск. Животът е пълен с обрати. С течение на годините броят на потребителите нарасна и работниците започнаха сами да модерират коментарите и да маркират фалшивите отзиви.
Turkopticon беше успешен, доколкото много работници го намираха за полезен – 20 000 работници го използват всеки месец. Но, също така, той провокира дебат в публичното пространство върху политиките на дигиталния труд – в много по-голяма степен, отколкото би провокирала моя статия или лекция. Сикс си защити доктората и сега работи за немския синдикат IG Metall. Turkopticon продължава да функционира, активен на сървърите 24 часа в денонощието, 7 дена в седмицата като живо доказателство за това, че взаимопомощта е възможна и настоящите форми на дигитален труд произвеждат огромни неравенства.

МСДж:  С какво колективната работа по изработването на Turkopticon ти помогна да мислиш за работата и дигиталната среда по нов начин?
ЛИ:  Този проект ме накара да се замисля сериозно върху начина, по който високите технологии съчетават етически измерения и отношения на извличане на полза. Ето, например, тази старт-ъп компания за краудсорсинг, която не плаща достатъчно на работниците си, но пък прегръща идеята за независима система, чрез която работниците могат да я оценяват – ситуации като тази ме направиха по-чувствителна към идеологиите за справедливост и перфектни пазари, които вълнуват много инженери.
Също така осъзнах, че трябва да имаме предвид факта, че работата ни може да бъде тълкувана по начини, които влизат в противоречие с политическите ни цели. Някои работници са посочвали как ние, като дизайнери на Turkopticon, съдействаме за обезценяване на уменията им в интерпретациите на журналисти, които представят АМТ като „дигитален суетшоп“ и Turkopticon като „синдикат 2.0“ (Brandom, 2013; Cushing, 2012). Такива статии преповтарят стереотипа за креативните, предприемчиви дизайнери, които идват на помощ на бедните експлоатирани работници. Този стереотип прикрива широкото разнообразие от работнически умения, общности и колективни действия. Някои работници дори отбелязват, че подобни статии, които целят да дадат гласност на проблема, привличат нови работодатели, които търсят да наемат нископлатени служители.

Turkopticon през годините беше добра призма, през която да осмислям работата на други изследователи на дигиталния труд и свързаните с него теми. Като практика, Turkopticon ме принуди да си дам сметка за странните преплитания на софтуер, етически комисии за научни изследвания, работа и трудови политики. И ми помага да си задавам различни въпроси за това, което чета. Четейки Харауей за способността-за-отзив (отзив-чивостта) (Haraway, 2008), имах възможност да експериментирам като гледам на Turkopticon като на технология, която надгражда способността-за-отзив върху АМТ. Четейки „On the emergence of science and justice. Science, technology & human values“ на Джени Риърдън (Reardon, 2013), където тя критикува етическите комисии през начина, по който де-политизират и легитимират биотехнологиите, виждам как случаят на АМТ предлага друга гледна точка. Етическите комисии са, всъщност, единствените институционализирани процедури, чрез които работодателите (когато те са научни изследователи) могат да бъдат държани отговорни за ниски или неплатени надници. Реалните практики винаги надхвърлят категориите ни на анализ.
МСДЖ:  Какво беше най-голямото предизвикателство?

ЛИ:  Поддръжката и сервиза. Проблемът с научните изследвания и развитие, хакатоните, и иновационните модели, доколкото мога да кажа, е, че те се базират върху един основополагащ модел за промяна – изследователите измислят идея, демонстрират я и продължават нататък, като оставят на останалата част от света да я поддържа, използва, развива и да оправя проблемите (виж Cohn, 2013). Режими, които дават предимство на постоянната продукция на прототипи, патенти и публикации, понякога изхабяват енергията, нужна за поддържането на дългосрочни проекти. Особено след като започнах работа като преподавател, Turkopticon щеше да замре, ако не бяха усилията на Сикс Силберман, който поддържа кода; модераторите, които всекидневно обсъждат как да продължат работата за взаимопомощ; и сървърните администратори в Университета на Калифорния, Сан Диего, които ъпгрейдват операционните системи и се справят с прекъсвания на тока и други подобни пречки като част от работата си. Взаимната помощ се нуждае от инфраструктура, а инфраструктурата винаги означава труд. Прогресът никога не е просто “идея, която има значение”, въпреки слогана на TED. Тепърва започва да се заражда една по-широка дискусия в тази посока, която се фокусира върху въпроса какво представляват феминистките дигитални практики. Трябват ни теории, които възникват от конкретни борби и експерименти, но които се отнасят сериозно към технологията, като, както казах, разбират технологията не просто като това, което ни субективира, а като медия, която подлежи на конфигуриране, като примамлив носител на надежда и като продукт на колективен труд.

МСДж:  Според теб, това къде позиционира интервенциите през/във феминистките социални изследвания на науките и технологиите?
ЛИ:  Има опасност високотехнологичните индустрии да присвоят феминизма като начин за генериране на широко разнообразие от експерименти в произвеждането на стойност (което е същността на иновациите), без да обръщат внимание на това как професиите, в които са заети най-много жени и цветнокожи – от поддръжката на сгради до работата в човешки ресурси и техническото писане, –  се обезценяват.

Компаниите и рисковите инвеститори търсят различни програмисти и главни изпълнителни директори – господари на технологиите – доколкото това им помага да развиват нови продуктови линии и източници на стойност. Както отбелязахме обаче, господарите на технологиите са също така господари на труда на другите. Трябва да се съпротивляваме срещу използването на феминизма в производството на стойност. Лий Стар и Люси Сукман преди десетилетия насочиха феминисткия фокус върху разпределянето на стойност и труд (Star, Strauss, 1999; Suchman et al., 1999). Трябва да насочим вниманието си върху това как категориите „креативност“ и „иновация“ – категории, които Кавита Филип анализира през концепцията за „технологичния автор“ (2005) – отварят вратите за различни типове експлоатация и им придават стойност.
Правейки това, имаме възможност да отдадем нужното значение на труда по поддръжката, който е необходим, за да се внесе промяна. Когато във феминистките изследвания на науката и технологиите говорим за правене на светове, често се обръщаме към радостите на изкуството, прототипите и литературата. Тук имам предвид интервюто на Лиза Накамура с Донна Харауей „Prospects for a materialist informatics: An interview with Donna Haraway“ (Nakamura, 2003), например – дискусия, в която се говори за практически насочена работа. Един от аспектите, в които Turkopticon се различава от много от практически насочените работи, за които се говори в това интервю, е това, че хората действително използват Turkopticon като практически инструмент и разчитат на него като инфраструктура. Много от практически насочената работа се фокусира върху проблеми на епистемологията и отношенията, но за мен Turkopticon поставя въпроси за труда и инфраструктурите, поддържащи правенето на светове в дългосрочен план. То се нуждае от типове колективен труд и инфраструктура, за да просъществува, които се различават от тези, нужни за направата на филм, картина или пърформънс. Съществуват много типове труд по направата на светове. Трябва да теоретизираме разпределението му и също така борбата за ресурси и време за извършването на тази работа.

*Моника Сенгул-Джоунс е докторант по Комуникации и изследвания на науката в Университета на Калифорния, Сан Диего. Изследването й се фокусира върху платен писателски труд на английски през социо-техническите интерфейси и културни наративи, които участват в социалното конструиране на пола в този тип работа. Тя има магистърска степен по Изследвания на пола от Централноевропейския университет. Изследването й е печелило финансиране от Фондация Ротари и Фондация Уикипедия.

БЕЛЕЖКИ:

1. Заглавието на интервюто „Difference work“ прави аналогия с концепцията за boundary work, използвана в социалните изследвания на науката и технологиите за стратегиите, които се прилагат и използват за разграничаване на различни полета на познание и тяхната интелектуална легитимизиация [бел. прев.]
2. Микроработа в контекста на дигиталния труд се отнася към различен тип задачи, изпълнявани от хора, които допълват и са необходими за функционирането на дигитални плтаформи и алгоритми. Лили Ирани изследва един тип такава работа в платформата на Amazon Mechanical Turk. Работата в Mechanical Turk се състои от прости малки задачи, които изискват специални човешки умения (например, разграничаване на емоции или цветови нюанси) или просто изпълнението им от човек излиза по-евтино от изработването на алгоритъм, който да ги извършва. Терминът, с който Amazon рекламира тази услуга – „изкуствен изкуствен интелект“ дава представа за сложната динамика на репрезентация в типа работа, който Ирани изследва, и за начините, по които трудът се вписва и едновременно с това се прави невидим във високо-технологичните индустрии на знанието. [бел. прев.]
3. Crowdwork или crowdsourcing е механизъм за извличане на стойност от съвместния труд на голям брой хора в дигитална среда. Този механизъм се състои в разбиването на работата на малки задачи, които не изискват специални умения и/ли значително време за изпълнение. Това съкръщава времето за изпълнение и, често, разходите. Този тип работа, заедно с crowdfunding захранват политическата фантазия за споделена икономика, в която границите между труд и свободно време, работник и работодател, експлоатация и самореализация са амбивалентни. Една от критиките на този тип работа е, че позволява обезценяването на труда – в някои случаи буквално, както при Уикипедия, като прикрива уменията и времето нужни за изпълнението на задачи и подбива заплащането за наети на пълен работен ден работници, които извършват същата работа. Друга критика е невъзможността за колективно организиране в синдикат или друга форма на колективен работнически субект. [бел. прев.]
4. Социалната фабрика е понятие от италианския (пост)операизъм и автономизъм, което се отнася към различната база на производството в късния капитализъм. При него акумулирането на стойност не се ограничава до физическия труд на работниците в индустриалната икономика, а се разпростира върху нематериалния труд вложен в генерирането на информация, подържането на социални отношения и трансфера на знание. Някои от публикациите на италианските автономисти са включени в сборника „Автономизъм и марксизъм”, под редакцията на Ст. Панайотов и Н. Кърков (2013). Също така на български са преведени книги на Майкъл Хард и Антонио Негри, представители на тази школа [бел.прев.]
5. Политики на отношения (relational politics) се отнася към властовите отношения и отношенията на антагонизъм съмишленичество, които се формират сред членовете на една или повече групи, извън макро-рамката на парламентарната политика. Това понятие има сходства с понятието „политики на идентичността“ и произхожда от изследванията на малцинствата и феминстките изследвания. [бел.прев.]
6. Отношенията на извличане са, по същество, властови отношения, първоначално анализирани в контекста на неравностойните икономически отношения между център и периферия в колониалната и пост-колониална ситуация. Те могат да се отнасят както доизвличането на сурови ресусрси от „Третия свят“ към метрополията, така и до извличането на свръх-стойност чрез екплоатацията на евтина или безплатна работна ръка. Извън употребата си в world system theory, това понятие има по-широк смисъл на неравностойни отношения на извличане на стойност и полза. [бел.прев.]

Източници:

• Брандом (2013) Brandom, R. (2013). Union 2.0: how a browser plug-in is organizing Amazon’s micro-laborers. The Verge. Jun 27. Retrieved from
  www.theverge.com/2013/6/27/4467296/turkopticon-a-labor-union-for-amazons-mechanical-turk
• Кон (2013) Cohn, M. L. (2013). Lifetimes and legacies: Temporalities of sociotechnical change in a long-lived system (Doctoral dissertation). Retrieved from Proquest Dissertations Publishing. (3603844)
• Кушинг (2012) Cushing, E. (2012, August 1). Dawn of the digital sweatshop. East Bay Express. Retrieved from http://www.eastbayexpress.com/oakland/dawn-of-the-digital-sweatshop/Content?oid=3301022
• Да Коста, Филип (2010) Da Costa, B. and Philip, K. (2010). Tactical biopolitics: Art, activism, and technoscience. Cambridge, Mass. and London: MIT Press.
• Харауей (1988) Haraway, D.  (1988). Situated knowledges: The science question in feminism and the privilege of partial perspective. Feminist studies, 575-599.
• Харауей (2008) Haraway, D.  (2008). When species meet. Minneapolis, MN: University of Minnesota Press.
• Колинс (1986) Collins, P. H. (1986). Learning from the Outsider Within: The Sociological Significance of Black Feminist Thought. Social Problems, 33(6), S14–S32.
• Ирани (2015а) Irani, L.  (2015a). The cultural work of microwork. New Media & Society, 17(5), 720-739.
• Ирани (2015б) Irani, L.  (2015b). Difference and dependence among digital workers: The case of Amazon Mechanical Turk. South Atlantic Quarterly, 114(1), 225-34.
• Ирани, Силберман (2013) Irani, L.  C., and Silberman, M.  S.  (2013).  Turkopticon: Interrupting worker invisibility in Amazon Mechanical Turk. Proceedings of the SIGCHI Conference on Human Factors in Computing Systems, 611-620.  New York, NY: ACM Press.
• Муди (2014) Moodie, M. (2014). Microfinance and the gender of risk: The case of Kiva.org. Signs, 40(1), 279-302.
• Мърфи (2012) Murphy, M. (2012). Seizing the means of reproduction: Entanglements of feminism, health, and technoscience. Durham, NC: Duke University Press.
• Накамура (2003) Nakamura, L. (2003, August 30). Prospects for a materialist informatics: An interview with Donna Haraway. Electronic book review.  Retrieved from
  http://www.electronicbookreview.com/thread/technocapitalism/interview.
• Неф (2012) Neff, G. (2012). Venture labor: Work and the burden of risk in innovative industries. Cambridge, Mass.: MIT Press.
• Филип (2005) Philip, K. (2005). What is a technological author? The pirate function and intellectual property. Postcolonial Studies 8(2), 199-218.
• Риърдън (2013) Reardon, J.  (2013). On the emergence of science and justice. Science, technology & human values, 38 (2): 176–200.
• Шърки (2010) Shirky, C. (2010). Cognitive surplus: Creativity and generosity in a connected age. New York: Penguin.
• Стар, Строс (1999) Star, S.  L., & Strauss, A. (1999). Layers of silence, arenas of voice: The ecology of visible and invisible work. Computer supported cooperative work (CSCW), 8(1-2), 9-30.
• Сукман, Бомбърг, Орр, Тригг (1999) Suchman, L., Blomberg, J., Orr, J.  E., & Trigg, R. (1999). Reconstructing technologies as social practice. American behavioral scientist, 43(3), 392-408.
• Терранова (2000) Terranova, T. (2000). Free labor: Producing culture for the digital economy. Electronic book review.  Retrieved from www.electronicbookreview.com/thread/technocapitalism/voluntary.

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments