Революцията никога не спи – Nuit Debout във Франция и отвъд
От Габриел Рокхил за Counterpunch
Движението Nuit debout – “нощем накрак” или “изправи се нощем!” – е убедително напомняне за съществуването на една неуморна глобална борба срещу неолибералното верую и всичките му унищожителни последствия. Макар и да има дълбоки корени, както всички социалнополитически движения, то се появи самостойно след удължаването на общата стачка (grève générale) на 31 март тази година и масовите протести срещу реформите във френското трудово законодателство, целящи да консолидират класовата власт и да направят трудовата сила още по-несигурна. То бързо се видоизмени – подобно на много други скорошни движения – от отграничен протест в разширена и бързо разрастващата се окупация. Отваряйки нощта за една rêve général (народна или споделена мечта), изпълнена с общи събрания и опити за различни експерименти, то изпраща ясно послание към властта – пространството за борба е навсякъде, и времето за съпротива е винаги.
Това движение бди – през цялата нощ – срещу единствената сила, известна със своята световна инсомния: капитализмът. Дали когато е възхваляван заради предполагаемите му производствени сили и възможности за избор пред потребителите, или когато е порицаван заради обезсилващото отчуждение и екологичната разруха, които причинява, все пак е прието, че времето на капитала е 24/7. Макар и магазините или стоковите борси да затварят понякога, безсънната и неумолима сила на капиталистическата експанзия никога не се изморява да извлича печалба от четирите краища на земното кълбо.
Съпротивата срещу нощния страж на този сенчест свят е, обратно, твърде често представяна като фрагментарна и неравномерна, и то когато не е просто игнорирана, сякаш не съществува. Действително, последното е предпочитаната тактика за преобладаващата част от англофонските медии, чието нищожно отразяване на събитията е свидетелство за тяхната роля в разпространението на тъмнината. Когато изобщо се отдава внимание на радикални бунтове, масмедиите, професионалните политици и добре платените умни глави се отдават на истории с ясно начало и край, гарантирайки по този начин “затваряне”* чрез налагането на проста наративна логика, която често съпоставя стремежите на разсъмването с разочарованията на здрача. В началото, обясняват ни често, имало светлина – индивиди на определени места като Париж внезапно се “събудили” един ден, за да се съберат за колективен акт на протест. След като се борили за някаква специфична цел и привлекли дневна светлина, уж осигурена от корпоративните медии, те потъват в бездната, от която са се появили, вероятно оставяйки нещата дори в по-лошо състояние от преди. Наблюдателите са ловко насърчавани да се чудят, защо изобщо е имало протест, като загатнатото послание е, че е най-добре изобщо никога да не се опитваме да променяме нещата (тъй като те са изоснови непроменими).
Така се разделя и владее времето и пространството на бунта. Отделните му моменти са разграничавани по място и терминология – Движението Indignados, Арабската пролет, протестът Pots and Pans в Квебек и т. н. Допълнително бунтът се концентрира в конкретни и предписани кризисни точки, както стана с проблематичното свеждане на движението Occupy до парка Зукоти. След това бунтовете се вписват в някаква рамка на първоначални стремежи и крайни последствия. Всичко се превръща във въпрос на средства и цели – каква беше целта и какво всъщност се постигна? Така единственият възможен успех може да се дефинира в термините на “продуктивните” резултати в едно ограничено време и пространство, сякаш революционната трансформация на обществото in toto може да бъде редуцирана до логиката на капиталистическите маржове** на печалбата. Действително, това е пространствено-времевата стратегия “разделяй и владей”, целяща наративно да затвори революционната борба – условието за възможност на успеха е самият му провал! За да има т. нар. продуктивен резултат, борбата трябва скоропостижно да се изпари в инструменталната логика на стремежа към постигане на една-единствена прилежно замислена цел вътре в наличната система.
Подобни статии:
Подсъзнателното послание, присъщо на тази наративна структура, е, че, тъй като т. нар. капиталистическа продуктивност никога не спи и нейните пипала държат целия свят в обичливата прегръдка на яростната конкуренция, съпротивата срещу нея възниква – и може да възникне – в кратки моменти и ограничени локации с явната цел да извърши дребни нагласявания на една иначе неподлежаща на съмнение реалност. Добре избраният етикет Nuit debout предпоставя, обаче, една друга история, засягаща неспящия титан на световната борба срещу мъртвата хватка на империалистическия и колониалистки капитализъм в иначе предполагаемо благодатната ера на “глобализацията”. Както много други движения, и това отхвърля ограниченото и инструментализирано време-пространство, за сметка на една продължаваща окупация и на отвореното поле за среща на различни борби (включително онези за народно образование, разрушаване на патриархата, за преодоляване на бежанско-мигрантската криза, LGBTQ правата, опазването на природата, социалната система и пр.).
Така Nuit debout е, освен всичко друго, едно важно напомняне за дълбоките и продължаващи битки срещу глобалния 24/7 капитализъм и всичките му последици. Движението със сигурност е вписано в много конкретни местоположения, а местният му характер му придава същност и сила. Животът му е на място, и никога не бива да изпускаме централната роля, която играят различните местни агенти и институции. Съществува също така и разнообразие от дейности, което е несведимо до един-единствен набор от загрижености или дори до едно-единствено движение. В същото време е важно да разберем, че Nuit debout е част от една широка, интензивно разгръщаща се по целия свят поредица, която отказва да се подчини на повелята на частичните реформи или на предварително зададените отграничени цели. Тази поредица отхвърля догматичното лелеене на продуктивни резултати и постижими цели в името на една неуморна трансформация на света такъв, какъвто го познаваме, включително чрез битка за самото значение на “продуктивност” и “цели”. От Средиземноморския регион до Азия, Латинска Америка, Северна Америка и отвъд се разпространява един глобален пожар, който, в крайна сметка, не може да бъде сведен до несвързани пламвания и разграничени събития. Време-пространството на тези движения – в цялата им множественост и разнообразност – не може да бъде удържана. Налице е едно общо надигане, докато вървим все по-близо до среднощния час на капиталистическия Армагедон и екологичния колапс.
Това ни най-малко не значи, че трябва да се задоволим със съществуващите форми на съпротива. Nuit debout трябва да се разбира като призив за борба на всички фронтове, на които неминуемо ще има съответните равнодействащи сили. Като ни разтърсва от сомнабулството на съучастничеството, услужливостта, пасивността или цинизма, то призозава за отворен времеви хоризонт, където да се слеят борбите, да се изобретят нови стратегии, да се построят истински материални алтернативи и да бъде отхвърлено защитното покривало на всички фронтове. Нека това не бъде още една “пролетта на народите в Париж”, последвана от лятно прегаряне и есенна смърт, както някои със сигурност биха искали историята да бъде разказана (освен ако не я игнорират изцяло, както в момента голяма част от световната преса прави). Нека строшим кръга на наративния затвор като скъсаме линейното време и слеем несъизмерими пространства. Пролетта никога не е истински зад гърба ни, тъй като винаги е пролет, или скоро ще бъде, някъде по света. Нека се обединим и да се възпламеним отново, и колективно изковем нови наративи за едно глобално нощно надигане, в което пространството за бунт е неудържимо, а времето е сега!
Габриел Рокхил е френско-американски философ и културен критик. Той е доцент по философия към университета Виланова и основател на Atelier de Théorie Critique към Сорбоната в Париж. Някои от книгите му включват Counter-History of the Present: Untimely Interrogations into Globalization, Technology, Democracy (предстоящата през 2017), Interventions in Contemporary Thought: History, Politics, Aesthetics (2016), Radical History & the Politics of Art (2014) и Logique de l’histoire (2010).
Заглавно изображение: източник
* на дискусия, дебат, прекратяване – бел. прев.
** излишъци – разлика в цената между покупката и продажбата на нещо, бел. ред
