Изядените сгради
Неда Генова, Ивало Динев, Чавдар Цветков
Архитектурното биенале във Венеция през 2014 г., курирано от Рем Куулхаас, бе озаглавено “Фундаменти” и постави въпроса за историята и значението на архитектурата. Една от основните изложби, помещаващи се в Централния павилион, бе озаглавена “Елементи на архитектурата”, а всяко помещение в сградата беше отдадено на изследването и представянето на един “фундаментален” архитектурен елемент: под, стена, таван, покрив, врата, прозорец, фасада, балкон, коридор, огнище, тоалетна, стълбище, ескалатор, асансьор, рампа… Историческото развитие, както и настоящите и бъдещи версии на тези взаимосвързани елементи бяха представени поотделно, приканвайки по този начин посетителите да ги разгледат изолирано един от друг и да съсредоточат внимание си върху социалното им, конструктивно и артистично значение.
Битието и съдбата на някои сгради в София ни дават повод да подходим към един от тези елементи по може би по-различен и критичен начин. Става дума за фасадата и това как дебатите около запазването или разрухата на определени исторически сгради в София се организират около визията, значението и присъствието на този елемент.
Фасадата е лицето на една сграда, тя е онази част от нея, която радва или наранява окото на минувача. Фасадата може да е невзрачна или впечатляваща, може да излага на показ съкровища, но и да представлява опасност за преминаващия. Разрушените фасади, лющещите се мазилки са и онова, към което сочим с пръст, когато искаме да илюстрираме липсата на грижа и внимание към нещо, което, като жители на един град, до някаква степен възприемаме като “общо” – облика му. От друга страна, думата “фасада” отдавна включва значения, свързани с фалша, прикритостта, неистината – фасадата може би е лъжовна, зад нея може би умишлено са скрити някои неща… А може би е “просто” фасада.
Фасадите, които ви показваме в това фото-есе, са просто и единствено фасади – или поне засега. И все пак, историите им и причините за настоящето им състояние далеч не са прости. Сградите, от които някога са били част, вече не съществуват – били са изядени, изтърбушени, разрушени. Застинали между историята, частици от която носят и която се очаква да “изиграят” в настоящо-бъдещия град, фасадите сега чакат завършването на поредния строеж на нова банка, хотел, частен клуб или търговски център.
Тези самотни фасади са едновременно крехки и изключително важни – именно заради това и тежките им носещи конструкции трябва да продължат да ги крепят. Защото самите фасади може би крепят нещо друго – легитимацията за съществуването на “пълнежа”, необходимостта от това да обгърнат нова сграда, каквато и чиято и да е тя.
Фасадите не заемат почти никакво пространство. Те обаче маркират мястото, което предстои да бъде попълнено. Крехкостта им, естетическите и стилови представи, които тези фасади въплъщават, са готов отговор на въпроси като “защо?”, “защо тук?”, “какво” или пък “кой?”. Сами по себе си фасадите са кауза – за “обществото”, но и за онези, които знаят как да поставят въпроса така, че да прикрие други, дори по-належащи такива.
Подобни статии:
Решихме да погледнем зад фасадата – не за да запълним онова, което се крие зад нея с готови отговори, а за да оголим и покажем изяденото. Сведохме поглед към обратната страна на фасадата – вътрешната, скритата, онази, някога таила сградата – и видяхме…
Поглед отвътре към фасадата на хотел „България“.
Здрави колони държат фасадата да не се срути.
Освен фасадата, нищо друго не е останало след предприетите строителни дейности.
Сградата е построена в края на ХІХ век по проект на чешкия архитект Антони Колар. През 1978 г. е обявена за паметник на културата от национално значение. През 90-те години теренът става собственост на скандалната фирма „Мултигруп“. След смъртта на Илия Павлов, хотелът спира да функционира.
През 2007 г. е обявен инвестиционен план за превръщането му в търговски и бизнес център. Проектът не се осъществява. В началото на 2015 г. Българската банка за развитие започва амбициозен проект за реставрация.
Поглед към друга изоставена фасада на бул. Дондуков 12. След разкопки преди години, се разбира, че теренът е част от древен амфитеатър. През 2012 г. тръгва проектът “Зад фасадата”, финансиран по програма “Култура”, който има за цел да събуди интереса на гостите и жителите на града към амфитеатъра.
Проектът за амфитеатърът не може да потръгне, защото все още не е уточнена собствеността на земята над него. Една част е собственост на НЕК, а другата е частна
