Простата истина
Простата истина
Филип Левин
Купих си за долар и половина малки червени картофи,
занесох ги у дома, сварих ги с кожицата
и ги изядох за вечеря с бучка масло и сол.
После тръгнах през сухото поле
Подобни статии:
покрай града. В средата на юни светлината
лежеше ниско в тъмните бразди в краката ми,
а в короните на планинските дъбове птиците
се събираха за нощта, сойките и присмехулките
пискаха нагоре и надолу, чинките все още
се стрелкаха в прашната светлина. Жената, която ми продаде
картофите, беше от Полша; тя беше някой
от детството ми с розов пуловер с пайети и слънчеви очила,
хвалеща съвършенството на всичките си плодове
и зеленчуци
на крайпътната сергия и подканяща ме да опитам
дори бледата, сурова сладка царевица, докарана чак
от Ню Джърси, както се кълнеше; „Яж, яж“, казваше,
„Дори и да не искаш, аз ще си мисля, че си го направил“.
Някои неща
ги знаеш цял живот. Те са толкова прости и верни,
че трябва да се казват без грация, стъпка и рима,
трябва да се поставят на масата до солницата,
до чашата с вода, до отсъствието на светлина,
събиращо се в сенките на рамките за снимки, те трябва да са
голи и сами, да означават само себе си.
Приятелят ми Хенри и аз стигнахме до този извод
заедно в 1965 г.,
преди аз да си отида, преди той да започне да се убива,
преди и двамата да предадем нашата обич. Можеш ли
да вкусиш
това, което казвам? То е лукчета, картофи, щипка
проста сол, богатството на разтопеното масло,
това е очевидно,
то засяда надълбоко в гърлото подобно истина,
която никога не си изрекъл, защото времето било
е винаги неподходящо,
стои си там за цял живот, неизговорено,
направено от онзи прах, земя наречен, от метала, сол наречен,
във форма, за която думи няма, но с която преживяваш.
Превод от английски: Ивайло Радославов
Стиховете са публикувани в бр. 20/2017 на Литературен вестник
Филип Левин
Филип Левин (1928-2015) е американски поет, роден в Детройт. На 14 започва работа във фабрика за автомобилни части, след гимназията е студент в Уейн Колидж, Детройт, където започва да пише поезия. През 1958 г. става преподавател в департамента по английски в Държавния университет на Калифорния във Фресно, където работи до 1992 г. Сред книгите му са „Червен прах“ (1971), „Имената на изгубения“ (1976), „Какво е работа“ (1992), „Простата истина“ (1994), „Милостта“ (1999), „Световни новини“ (2009). През 1995 г. получава наградата „Пулицър“ за поезия за книгата „Простата истина“, а през 2011 г. става Поет лауреат на САЩ. Книгата „Простата истина“ (The Simple Truth) е издавана на български под заглавието „Самата истина“ в превод на Благовест Петров (изд. „Фрост“, 2016). (източник: Литературен вестник)
