Накъде да се насочи офшорният скандал?
Много мъка има в България.
Най-голямата мъка е бедността. Но сега ще ви кажа за друга мъка – за колонизираното ни мислене.
Един типичен проблем на капитализма като офшорните зони се изговаря днес толкова шумно, едва когато в този проблем е Путин и, естествено, се интерпретира двуполюсно като проблем на Путин или като конспирация на Запада срещу Путин. Едните имат нужда от врага, другите искат да го прегърнат като поредния спасител.
Пък тези офшорни зони са от време оно. Така че нека поговорим сериозно.
Случаи за укриване на милиарди данъци има от “Амазон”, “Старбъкс”, “Епъл”, та дори от тези толкова симпатични производители на анимации като “Дисни”. В изследване от 2010 г. пише, че укриваните данъци от супер-богатите са на приблизителна стойност от 21 трилиона долара. Трилиона! Сега, след казуса с Mossack Fonseca, вече има факти, че в кликата на супер-богатите, ползващи различни схеми, са не само едрите компании, но също и политици, и публични личности. Политиците са важна част, защото тяхната работа уж е да защитават обществения интерес.
Кой е извършвал тези схеми може да бъде интересно, но когато толкова много хора ги използват, трябва да се запитаме защо го правят и дали е справедливо това изобщо?
Подобни статии:
Да започнем с един пример, даден от ирландската организация Oxfam:
“Представете си, че споделяте вашия дом със съквартирант. Той „нахълтва“ във вашата част от хладилника, често “заема” вашите неща, без да ви каже и не прави никакви усилия за почистване и поддържане на споделено пространство за живеене.”
Това се случва, когато живееш заедно с човек, който може да допринася за общото пространство, но просто не го прави. Справедливо ли е?
Първо, да сравним – доколко един баничар от Женския пазар може да укрива данъците си в Кайманите, Панама, Люксембург и доколко Банев? Защо баничарът нито може, нито вероятно би искал, а Банев, както босовете на Епъл, Гугъл и Амазон, искат и го правят. Още повече – позволено е!
Второ, често се казва за какъвто и да е род държавна дейност, ако не е “качествена”, че не искаме да бъде правена с нашите данъци. Хубаво, но къде плащат данъците си големите босове? Дали не е по-несправедливо една прослойка да укрива данъците си, пък в същото време да се ползва от благата на създаденото в държавите от парите на данъкоплатците? Трилионите укрити данъци можеха да отидат за по-добро образование, здравеопазване или инфраструктура…
Укриването на данъци от по-богатите удря най-уязвимите групи в обществото, които, вследствие на финансовия дефицит и дупките в държавните бюджети, нямат достъп до качествени обществени услуги.
Трето, има ли равнопоставеност между кварталната бутикова книжарница, която плаща съвестно данъците си в страната, в която функционира и Амазон, световен гигант, базиран в данъчен рай? Няма.
Четвърто, какво ще се случи по време на криза? По-мобилните капиталисти ще изнесат капитала, където е удобно; те винаги го правят, дори когато търсят по-евтина работна ръка, а ударът ще се поеме от малките предприятия и от работещите.
Виждаме, че тази икономическа свобода не е за всеки – едни са по-равни, по-мобилни, по-облагодетелствани. “Границите и законите са само за бедните и глупавите”. Справедливост и равнопоставеност за всички няма.
По същото време разбирам, че 61 от най-богатите хора на планетата държат половината от богатството в света. Сред най-богатите са голяма част от президентите на корпорации, укриващи данъците си. Докато всяка година най-бедните страни губят приблизително по 150 милиарда годишно подобни финансови схеми.
С този коментар не омаловажавам политическото лицемерие, показано от държавници на най-високи постове. Тяхната работа е да не се допуска обществата да страдат от далаверите на международни корпорации и местни феодали. Затова политиците, замесени в подобни схеми трябва да бъдат атакувани, така както се случи в Исландия.
Но нека мислим казуса по-широко.
