Skip to main content

България (н)е само на българите

от Росица Кратункова

На тазгодишната среща на високо ниво Г 20 новоизбраният френски президент Емануел Макрон заяви, че проблемът със слабото икономическо развитие на Африка е цивилизационен. Като пример отбеляза, че африканските жени раждали по 7-8 деца, в което вижда негативен икономически ефект, но не отчита икономическите му корени – причината трябва да е „вродената изостаналост“ на хората.

Подобно на Макрон, в България проблемът със социалната и икономическа изолация на ромите се разглежда като цивилизационен, който може да има отрицателни последици в бъдеще като  например тежест върху социалната система. Тази изолация обаче не се поставя в контекста на промените в икономиката от последните 30 години и закономерно растящия фашизъм. Така под предлог, че ще бори професията „социално слаб“ и т.нар. „цигански терор“, държавата оправдава орязването на социалните плащания и трудовите права, увеличава полицейщината, което рефлектира върху всички. Като резултат от липсата на активна преразпределителна политика имаме най-голямото неравенство в най-бедната страна на Европейския съюз.

Парадоксално, тя си поставя за приоритет избягване на несъщестуващата трайна зависимост от социалните помощи. Само за 8 години, от 2007 до 2015 г., обхванатите от системата на социалното подпомагане най-бедни български граждани са намалели със 77%, често поради  трудно изпълнимите условия за получаване.

Но как се стигна до там ромите да се изобразяват като „гангренясала рана“, която не познава никакви закони и дори е с друго „културно ДНК, неразтворимо в нашата цивилизация“, както наскоро заключи влиятелният социолог на прехода Андрей Райчев?  С този текст, обзор на антиромските протести от 2011 г. насам, целя да покажа как нарастващото неравенство в страната корелира с нарастващото изнасяне на причините за него върху ромския етнос, който е едновременно привиждан като привилегирован, и следователно част от елита, и като „паразитиращ микроб“ върху отрудения български народ, както се изрази друг влиятелен социолог – Иво Христов.

Конфликтите

Катуница

Първата сериозна антиромска проява е свързана със събитията от 24 септември 2011 г., когато в пловдивското село Катуница избухват протести срещу ромската фамилия на Кирил Рашков (станал известен в медиите като Цар Киро), с искания тя да бъде изселена. Повод за размириците става убийството на български младеж от  приближен на Рашков. То е последвано от опожаряване на няколко къщи и автомобили на циганския бос, определено от тогавашния секретар на МВР Калин Георгиев като „контролирано насилие“ и „част от тактиката за предотвратяване на по-сериозни последствия“. Представители на ромската общност, необвързана с Кирил Рашков, тогава заявява, че конфликтът не е етнически, което е потвърдено и от бащата на убитото момче. Въпреки че конфликтът има белезите на класов, видно от атаката срещу имуществото на Рашков, подкрепени също от местните цигани , той светкавично прераства в бунт срещу цяла етническа общност. Между 25 и 29 септември се провеждат протести в цялата страна, на част от които се скандират расистки лозунги и се стига до погроми над циганите. Най-масови са протестите в София, Пловдив, Варна и Бургас, където се събират по над 1000 човека, предимно рокери и футболни хулигани около 18-30-годишна възраст, които са наречени от главния секретар на МВР „лумпени” и „маргинали”. Макар да се развяват български знамена, пее се химнът и се скандира традиционното „Българи-юнаци“, допълнено от „Циганите на сапун”, протестиращи заявяват,че не са националисти, а искат законите да се спазват от всички.
На 29 септември в Пловдив се провежда протест на 300 роми, след като циганин е бил прегазен от автомобил, шофьорът на който избягва от инцидента. Техният протест не получава същото внимание, може би защото не е етнизиран.

„Елити и активисти”

Интересно впечатление правят реакциите на политическия, медиен и интелектуален елит, които определят конфликта в Катуница като етнически, въпреки че преките участници в него твърдят обратното. Тъй като протестите избухват в началото на местните избори и изборите за президент, някои твърдят, че се използват за политически цели. Например, лидерът на ВМРО и кандидат за президент Красимир Каракачанов предлага възстановяване на трудовите войски, полагане на общественополезен труд при невъзможност за плащане на комуналните сметки и доброволни отряди за защита на имотите на населението. Неговият опонент за поста Волен Сидеров отива по-далеч и контрира с въвеждане на смъртно наказание и свободна употреба на огнестрелно оръжие при защита на личната собственост, без да се търси отговорност за това. Като допълнителна мярка за справяне с циганската престъпност предлага извеждане на всички роми, настанили се в държавни и общински имоти, и разтурване на гетата с багери. Странно впечатление правят предложенията за защита на частната собственост като начин за справяне с „циганския въпрос“, след като именно българи опожариха имуществото на Кирил Рашков, който заплаши със съд за един  милион лева българите. Бойко Борисов определя случая като криминален и призовава партиите да се държат сериозно, притеснен, че лозунги като „Турците вън” и „Циганите на сапун“ ще донесат негативи от Европа.
Крайни мнения изказват и представители на българския интелектуален елит. Мартин Карбовски заявява, че конфликтът е етнически, понеже не е прецедент, а Огнян Минчев и Петър Волгин виждат прекалената толерантност, опорочената политическа система и лесно манипулируемите цигани като основен проблем. Кеворк Кеворкян пък се оплаква, че по телевизията пак били зейнали грозотии, а камерите не ходели да снимат клети изнасилени бабички по селата, които ги било срам да си кажат (сякаш допускайки, че пред телевизионен екип ще се разприказват).
Следват реакции срещу езика на омразата, като е започната проверка на прокуратурата срещу фейсбук страница, кръстила се „Смърт за Цар Киро, око за око, зъб за зъб“. На 27 септември сайтът на „Дневник“ публикува материал, заклеймяващ всички координационни фейсбук групи като проповядващи расистки и ксенофобски послания. В резултат на това Туитър и Фейсбук свалят проблемните групи и съществено затрудняват организирането на протести. В контраст на това водещият Слави Трифонов осъжда властите, че 20 години оставяли циганите да живеят безнаказано извън правилата.
На следващата година, 2012-а, в цялата страна се провеждат протестни шествия под надслов „Няма да забравим, няма да простим“, по-често свързван с Холокоста. Същата година тогавашният социален министър Тотю Младенов оправдава неувеличението на майчинството, което към този момент е 240 лв, с факта, че ромите „изпивали“ детските надбавки. Последват години на остеритет, „постни пици“ и на икономическа криза в местната банкова индустрия, която води до фалит на четвъртата по големина банка в България КТБ.

Петър Москов и Валери Симеонов, колаж. Снимки: БТВ

През декември 2014 г., малко преди предстоящите светли християнски празници, българският парламент избълва расистка реч, неприсъща за иначе претендиращия за цивилизованост политически елит. Пръв тон задава Реформаторският блок – коалиция от пет партии, като никоя от съставляващите партии официално не е националистическа, но самата коалиция най-много настоява в предходните месеци за участието на националисти в управлението, съвместно с ГЕРБ. Тогавашният министър на здравеопазването Петър Москов пръв дехуманизира ромите, като ги нарича „скотове“ и със зоологическия термин „популация“, а десет дни по-късно Валери Сименонов, лидерът на НФСБ, го допълва, наричайки ромите „нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да работят, искащи пенсии по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки“. Така Москов успява да защити полицейщината в болниците чрез иновативното взимане на пръстови отпечатъци. Две години по-късно, през декември 2016 г., стана ясно, че директорът на Военномедицинска академия е ощетил болницата за милиони заради неизгодни договори, даващи право на частно дружество да използва държавната медицинска апаратура на цени, далеч под пазарните. Протести за спазване на законите от всички не последваха.

Гърмен

На 23 май 2015 г.в Гърмен се случва масов бой между българи и роми след забележка заради силна музика. На следващия ден се провежда изцяло мъжки протест, на който българите правят патриотичен кордон на пътя, оплаквайки се, че ромите си правят каквото искат, след което запалват огън и не пропускат да мине микробус с роми. Един мъж – българин, предлага да се хванат и да избият всички цигани, а друг се жалва, че циганският етнос бил станал по-голям от българския. Водещата от репортажа на бТВ не пропуска да повтори клишето, че ромите се използват само за гласове по изборите срещу комфорта да не плащат сметки. Тази опорна точка се доразвива и от Валери Симеонов, който по-късно допълва, че кофликтът е етнически и може да обхване цялата страна заради непрекъснатото привилегироване на циганите от ДПС. Жителите на града искат премахването на незаконните около 100 постройки в циганската махала и заплашват с бунт. Междувременно пристигат традиционните фашизирани протестъри – рокерите и футболните хулигани, които провеждат масов протест навръх 2 юни с обилно количество трибагреници и хайдушки песни. Твърденията, че ромите не спазвали законите и били привилегировани, и предозираният патриотичен патос прикриват истинската ситуация на сегрегация. Например, 160 деца от ромската махала не биха имали достъп до образование, ако не е един малък автобус, който да ги превози на няколко курса, след като всички други фирми отказват. Няколко дни по-късно ромите от квартала предлагат на българите да се съберат на кръгла маса, за да обсъдят проблемите в града. През септември общината започва бутането на незаконните постройки без ясен план къде останалите без дом семейства ще прекарат зимата.

Орландовци

Само няколко дни по-късно, на 13 юни 2015 г. в столичния квартал „Орландовци“ избухват нови размирици между българи и роми пак заради забележка за силна музика. На следващия ден при протест на 100-тина жители в махалата камъни и шишета полетяват към ромските къщи, сякаш протестиращите забравят, че тези предмети могат да причинят тежки телесни повреди, а дори и смърт. Въпреки че единствените, които предотвратяват по-голям погром, са полицаите, една служителка на реда – Анна Витанова, публикува пост във фейсбук, че мечтае да ѝ развържат ръцете.  Междувременно от ДСБ предлагат традиционните си полицейско-наказателни мерки и искат поставянето на полицейски постове в районите с етническо напрежение. След като с години защитаваха интересите единствено на бизнеса и прокламираха приватизацията като висша форма на развитие, от дясната партия издигнаха частната собственост като най-върховна ценност дори и над човешкия живот, което оправдава всякакви полицейски мерки. Радан Кънев привижда случващото се в „Орландовци“ като външна намеса, тъй като се случва малко преди местния вот. Станалият вече класически отговор на властта при възникване на подобен конфликт се чува отново, а именно: предложение за събаряне на незаконни къщи, което вероятно магически трябва да донесе подобрение в ежедневието на българите и те да заживеят щастливо без роми, живеещи в опасни за обитаване къщи.
Същата година излиза изследване на асоциация „Интегро“ върху телевизионните предавания, говорещи за роми, според което циганите са представени като престъпници в 85% от случаите в ефира на „СКАТ“ и „АЛФА“, над 50% от ефира на Нова тв и ТВ 7 и около 1/3 от съответните предавания на БНТ и бТВ. Внушението на медиите и политиците, че ромите са някакво чуждо тяло далеч от нормалността, закономерно довежда до случаи като този на 17-годишния Митко от село Овчеполци, който бива пребит и заснет на видео от етническия българин Ангел Калеев само защото е казал, че ромите и българите са равни. Последният бива привлечен като обвиняем от районната прокуратура в Пазарджик за нанасяне на лека телесна провреда по хулигански подбуди и това е така, защото в България расизъм не съществува, ако съдим по обвинителните актове.

Протестите в Раднево, 2016. Снимка: Емил Митев, БТВ

Раднево 2016 г.

На 2 май 2016 г. в град Раднево става нов сблъсък: заради отнето предимство с автомобили се стига до масов бой между българи и роми. През следващите дни се провеждат протести, които са придружени от мятане на бомбички, камъни и шишета с вода срещу полицейския кордон. Протестиращите заплашват, че ще вземат нещата в свои ръце, ако нещо не се промени, и недоволстват, че за българите няма такава полицейска защита, както за ромското население, сякаш някога се е случвало над 2000 роми да оградят българска махала. Медиите отбелязват, че сред участниците в шествието има националисти, а междувременно някой хвърля бомбичка по екип на бТВ. Във фейсбук се появява група „Истината за Раднево“, в която се постват видеа за Хитлер и пишат активисти от неонацистката мрежа „Кръв и чест“. Протестите продължават над 8 дни и завършват с вече познатите искания – строги присъди, премахване на незаконните постройки и квартален полицай в махалата.
Три седмици по-късно, на 23 май 2016 г., се провежда първата годишнина от събитията в Гърмен с нови искания за събаряне на къщи.

През ноември 2016 г. българин е задържан за жестоко двойно убийство на възрастна двойка роми – Асен и Василка. Вечерта преди убийството мъжът е видял видео във фейсбук на българска песен, която според него го призовавала да излезе и да убива роми. Самият убиец твърди, че жертвите му били добри хора, били му дали заем от 80 лв. Според служебния му адвокат убиецът Иван се е изживявал като революционер и се е чувствал длъжен да убива роми.
На 14 декември 2016 г., станало вече като християнски ритуал преди празниците някой да се сеща за „човекоподобните“ роми, в Гърмен се провежда нов протест този път на родители срещу разпространяваните от ромската махала заразни болести. Макар и да споменават вината на българските институции, цивилизованите българи обръщат гнева си към циганите, затвърждавайки дехуманизирания им вече имидж, като ги определят като паразити върху хората и законите, които минават в училище само за закуските.
Шест дни по-късно над 200 роми протестират пред Столична община с искане за съдействие за узаконяване на незаконните къщи и за отделяне на повече средства за инфраструктура в районите, населявани от роми. Една от протестиращите заявява: „Не са всички цигани еднакви. Други са учени, възпитани, работят. Моето дете ходи на детска градина, мъжът ми работи, аз работя, плащам, искам да се интегрирам към общността. Искам и аз да живея като един нормален човек, а не цял живот да мачкат циганите.“

Асеновград

Последната сериозна антиромска проява е от 26 юни 2017 г., когато на язовир „40-те извора“ става бой между роми и треньори на гребци, след като първите били предложили на падналите във водата момичета да им помогнат да излязат. Почти мигновено конфликтът обхваща националния интерес, преди още да е проведено разследване. В следващите дни се провеждат многохилядни протести, на които освен традиционните рокери и футболни хулигани присъстват и много обикновени граждани. Протестиращите крещят патриотични нахъсващи лозунги и препращат към събитията от Катуница през 2011 г. със скандирането на „Няма да забравим, няма да простим“. Новаторско обновление към традиционния набор протестни напеви е перифразираният антикомунистически лозунг „Кой не скача, е мангал“, което е допълнено от тениски с побългарената версия на станалия международен призив Je suis Charlie „Аз съм Асеновград“. Тази своеобразна покана за съпричастност извън пределите на града чрез тениски е допълнена и от призива на бащата на двама от участвалите в боя гребци и други градове с „подобни“ проблеми да излязат на протест. Исканията на протестиращите са също познати от преди – повече полиция, изселване на незаконно заселилите се в ромската махала и справедливи наказания, като често те по-скоро се мислят като съвпадащи с максималните. След като с умиление си спомня за детството, когато е обикалял по улиците без никакъв страх (най-вероятно през социализма), един протестиращ отправя искане за жестоко наказание за престъпниците и връщане на Крумовите закони, което съвместява със заплаха за саморазправа.  Междувременно Валери Симеонов отменя заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, чийто председател е, и така отлага обсъждането на увеличението на минималната работна заплата, за да развее трибагреника в Асеновград. Докато на протеста Симеонов застава в подкрепа на българите в желанието им за повече законност, то в другия край на България – Бургас, той спокойно уволнява всичките останали служители на телевизия Скат, като нарушава закона и им предлага да подпишат декларации за вярност да не работят в никакви други медии 5 години под заплаха от тежки санкции.
Странно впечатление прави реакцията на българския елит, която прескача от тотална фашизация към конспиративни теории. Радан Кънев повтаря теорията си от 2015 г., че етническите сблъсъци са винаги режисирани и нагнетяването на омраза цели вътрешнополитическа нестабилност, въпреки че този път няма никакви избори да обяснят това „изкуствено“ напрежение. Приглася му Волен Сидеров, който също привижда чужди сили и фондации в атаките и съветва младите хора да отидат пред сградата на Американското посолство. За разлика от Катуница обаче, когато искаше свикване на Консултативен съвет заради опасността от циганската престъпност за държавата, този път Сидеров вече като управляващ препоръчва да се избягва всякакво заяждане с ромската общност, защото ще стане „спирала“. Евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки вече открито фашизира цивилизования си изказ и призова за смъртно наказание и разселване на всички роми, откъдето са си дошли. Вече изпаднал в противоречие с институцията, за която работи, Джамбазки затвърждава фашизоидния си имидж с искането за евтаназия на задържаните в Асеновград роми, опитвайки се да убеди етническите българи, че като останат по-малко хора в държавата,  социалната система ще се закрепи. Социологът-политик Иво Христов предрича, че циганите ще взривят държавата като един капсул-детонатор, защото са извън всякаква цивилизована общност. И как да бъде иначе, след като смята, че са микроби.
Изявеният журналист Кеворк Кеворкян публикува във фейсбук профила си дълга епопея на циганизиращия се български народ, който е все повече притискан от „анимализираните“ роми, пристанали на турците и спускащи се от Кърджали*. Друг апогей на българския елит и дългогодишен председател на СЕМ Георги Лозанов нарича ромите грозни (въпреки че между тях имало някои много хубави и страстни жени), но поне точно отбелязва, че интеграцията започва от главите на мнозинството. „Шоуто на Слави“ продължава да поддържа тезата си, че конфликтите избухват заради свикналите да живеят извън закона цигани и бездействието на властите, без никога да постави ефекта от десните икономически и социални политики под въпрос. Самопровъзгласилото се за институция предаване „Господари на ефира“също продължава дългогодишната си антиромска осмиваща пропаганда. Във видео с роми от асеновградската махала водещите се подиграват на начина, по който те дирижират с ръце и не произнасят думите правилно. Така изцяло делегитимира иначе правдивите им искания, като например достъп на квартала до главния път и изслушване на тяхната версия за случилото се на 26 юни.„
По време на протестите към Асеновград се отправиха и прочутите вече ловци на бежанци Динко и Перата. Сбиване на последния с оператор на бТВ беше повод от телевизията да извършат разследване на финансовото му състояние, след като преди това беше създала ореол на двамата виджиланти като супергерои.
Неучудващо се оказва, че Перата е официално социално слаб и семейството му се издържа с 508 лв – заплатата на съпругата му. На името на 70-годишната му майка обаче се водят две фирми, едната от които Перата е упълномощен да управлява и на която са наложени глоби за 12 000 лв поради назначаване на работници без трудови договори. Неговият идеен съратник, Динко, също толкова нехае за правата на работниците, след като наскоро преби служителя си заради спор за две туби нафта. Никой също така не поставя под въпрос близкото минало на Динко и неговия съратник за това, как се е стигнало да първоначалното натрупване на капитала им. В годините си на зелени мутри те са част от групировката „Рижите“ и финансовата къща „Кредилайн“, която дава бързи кредити на изпаднали в нужда от средства уязвими групи (циганските махали в Сливен и Ямбол), които след това са притискани до дупка да плащат непосилни лихви от изпратени биячи. Странно противоречие създават тогава изказванията на Динковците, че най-големият проблем на България са първите им клиенти.

Цивилизованата реалност

Проучване на Галъп от 2015 г. показва, че негативното отношение към ромите не е индивидуално, а е групово и принципно. Въпреки че нагласите спрямо циганите не се различават съществено в различните групи от обществото, образованите българи, тези в по-благоприятно финансово положение и живеещите в градовете показват по-голяма неприязън към малцинството. Партийните различния също не влияят върху нагласите, като данните показват, че недоверието към циганите се преплита с недоверието към елита. През 2016 г. 92% от хората, чули реч на омразата, докладват, че е била насочена към роми. Началото на враждебното говорене датира от падането на комунизма, когато политици и полиция трябва да намерят изкупителна жертва за скока на престъпността. От 1990 г. датират първите огласявания на данни за етническия профил на извършителите на престъпления в България. Това е придружено и от медии, които представят новини за престъпления, извършени от роми. Така тази враждебна реч формира представата за циганската криминална общност и я конструира в подчинена позиция.
Статистиката показва, че само за една година в България хората, живеещи под линията на бедността (308,17лв), са се увеличили с 53 хиляди или общо 1,64 милиона души. По този начин относителният дял на бедните е 22,9% от населението, като за последните 5 години има устойчив ръст. Работещите бедни също са се увеличили с 3,8%, достигайки до 11,6% от всички заети. Разликата в доходите на най-богатите и най-бедните 20% от населението е скочила от 6,1 пъти през 2012 г. до 7,9 пъти през 2016 г., докато в Румъния тя е намаляла до 7,2. Въпреки че средната работна заплата към март 2017 е 1036 лв, медианата заплата (стойността в средата на статистическия ред) към 2014 г.е 545 лв, когато средната е 817 лв. В препоръките за България за 2017 г.Европейската комисия посочва, че децата от семейства с по-нисък социално-икономически статус, особено от ромски семейства, нямат равни възможности за образование, включително в ранна възраст. Цялостната система за социална защита „не предоставя адекватни нива на подкрепа“. Докато в Асеновград се развиваха неореволюционерските фантазии на антиромски настроените българи, в Народното събрание на първо четене минаха промените в Административнопроцесуалния кодекс, които буквално преграждат достъпа до правосъдие на обикновения българин, а във Варна 37 дка от Варненското езеро попаднаха в частен имот. С други думи, ескалиращият расизъм измества критиката на икономическото неравенство,  последно онагледено от течащата съдебна реформа и продължаващата приватизация на публична държавна собственост.
Така докато цивилизованият български елит разпространява тезата, че „човекоподобният“ съсед е причината за всички злини в държавата, умело прикрива същинските причини за растящото неравенство и въпиеща бедност, с които няма никаква идея как да се справи. Липсата на идеи и воля за разрешаване на въпроса с неравенството е видно и от конформизма сред политиците от целия спектър, които по-скоро изнасят отговорността си върху чуждестранни фактори. Едва ли Кеворк Кеворкян или Мартин Карбовски могат да изброят какви социални помощи точно се взимат от ромите, но въпреки това се опитват да убедят, че последните са привилегировани и изсмукват виталните сокове на бюджета. И ако ситуацията наистина е взривоопасна и заплашва един ден да прерасне в гражданска война, то за нея няма да бъдат виновни само развяващите трибагреници, а и тези, които от позицията на доминиращи и задаващи тона в страната, целят да демонстрират своя модел на цивилизованост чрез противопоставяне на бедни срещу още по-бедни.

Comments

comments