От днес, 9 май 2015 г., свободен за сваляне и разпространение е първият брой на списание dВЕРСИЯ.
Избрахме първият брой на списанието да излезе именно на датата 9 май неслучайно. Това е нашият опит да провокираме, намесвайки се в ексклузивния терен на значенията, окупиран иначе от малцина -фили и -фоби, диктуващи публичния дебат. Можем ли “да отклоним” дясното и лявото, -филското и -фобското, източното и западното, към едни значения на тук, сега и сред нас?
Решихме да посветим първия брой на dВЕРСИЯ на думата “остеритет”, на явленията и процесите, стоящи зад нея. Не успяхме обаче да се справим с асоциациите в звученето на думата с някаква болест, с някакво състояние, от което страда нещо живо. Затова счетохме за ценно в следващите страници да се фокусираме върху съпротивителните сили, които това състояние предизвиква в обществения организъм – “Битките срещу остеритета” – без да пренебрегваме обичайно незачитаните по-задълбочени диагнози. Когато завършихме броя, само се убедихме, че последиците от политиките на остеритет са не само достатъчно мащабни, но и изцяло показателни за господстващите в момента политически, дори морални ориентации, за да заслужават подобаващо внимание.
Още в този първи брой читателят ще може да открие няколко основни линии, които искаме списанието да следва, защото изразяват ценносите, спояващи онова, което се надяваме да въплъщава dВЕРСИЯ и занапред.
“Изоставени (в) грижи” е пример за една линия, чрез която опитваме да изкараме не “на светло”, а “на чисто” идентичностите на онези групи хора, дисциплинирани непрестанно през серия от стереотипи. Тези групи, разбира се, са много и различни – обитават пространства, пръснати по хоризонтала и вертикала навсякъде около нас. Но това, което ги обединява в нашите очи, е тяхното призрачно присъствие – за тях не се говори, докато не избухне някой скандал. Те не са обект на особени законотворчески усилия, още по-малко пък на някакъв медиен интерес, и именно този вакуум мислим, че трябва да привлича критическия поглед. Задачата обаче е трудна, защото и ние не сме имунизирани от попълзновенията на снизхождението, способно да заглуши по-добре и от най-явната агресия.
Подобни статии:
“Да носиш общността в себе си” пък, поне в този първи брой, изразява едновременно две линии. Едната, която искаме да продължим и занапред, условно бяхме именували “Извън София 1000”. Тук изобщо не става дума за тривиалното и станало оскърбително разделение на “столица и провинция”, колкото и да беше подсилвано то от елитарните протести на 2013 г. Става дума за образите и “общностните биографии” на онези, които някак мимоходом са отпаднали от медийните класации през последните десетилетия, понеже не са успели или не са пожелали да се вместят в калъпа на градския българин с модерно европейско самосъзнание и преобладаващо космполитен начин на живот. Надяваме се да разкрием разнообразието от етнически, религиозни, социални и пр. идентичности, присъстващи в България – не самоцелно, а за да се види, че и в тази перспектива натрапваните в публичното пространство решения и антиномии са най-често формули за изключване на едни за сметка на други. Това не би било възможно, ако стане известно, че другите “присъстват” – каквито са. Другата линия е по-скоро експеримент, целящ да постави под съмнение крайно конструктивисткия и фрагментиращ маниер, с който сме свикнали да формираме моралния ни живот.
“Неолиберален инструментариум – Европейска столица на културата” е по-специфичен и експертен принос за броя, който ни позволява да видим процесите и механизмите на случване на една наднационална инициатива през една по-критическа призма. Тази инициатива се оказва добър пример за това по какъв начин е възможно едно начинание, претендиращо да постига повече сплотяване на (националните) идентичности всъщност постига обратното – на цената на високи приходи за шепа хора и за сметка на стойностни или потенциално стойностни културни форми и проекти.
“Парчета история” са пръснати по страниците на списанието. Останалите мнения и коментари черпят от историческите извори само с оглед разясняване на днешните проблеми, които искаме да съпоставим на или да подсилим в публичния дневен ред. В същото време, без да поставяме излишен фокус, бихме искали да споделим знания и трактовки по отношение на отделни събития и личности от миналото, които считаме за малко известни или просто ценни за припомняне. Фрагментирано и ненатрапчиво, точно както виждаме присъствието на историята в живота ни заедно, извън случаите, когато тя бива инструментализирана за целите на нечий политически проект.
Не на последно място стои и особеното предизвикателство, което поехме с рубриката “Фото-есе”. Искаме да експериментираме, включително със собствените ни способности – как можем, със средствата на фотографията, да правим критически разрези на реалността? Връзките между тезите на фото-есето и тезите на другите статии предпочитаме да оставим на въображението на всеки, до който стигнем, независимо как виждаме самите ние тези връзки.
Може би читателят вече се е запитал “Добре, ясно е от какво dВЕРСИЯ отклонява, а към какво насочва?” Ако обобщим горните редове, отговорът ще звучи като – “Насочва към опознаването и “позволяването” на идентичности, “други” на вече познатите и, в някакъв смисъл, стандартизирани такива”, “Насочва към повече солидарност и общностност”, “Насочва към опознаването на неизвестни или търсенето на нови проекти за живот заедно.”
Свали