„Правото на жените да се чувстват свободни не е абстракция“
от Юлия Владимирова
През октомври 2016 г. в Полша хиляди жени излязоха на масови демонстрации срещу натиска на консервативното националистическо правителство да забрани абортите. Тогава си зададох въпроса дали подобна масова вълна на недоволство би била възможна в България и какво би я предизвикало на фона на крайно нормализираните патриархално-сексистки отношения.
Подкрепям предстоящия протест за насилието над жени на 26-и ноември, организиран от Българския фонд за жените, защото напълно се солидализирам с тази кауза. Като жена съм имала потресаващи случаи на полово мотивирана агресия и поведение, унижаващо женското и човешко достойнство, които са ме карали да се чувствам уязвима, обидена и гневна. От видни преподаватели в Софийския университет до представители на престижни институции, в качеството ми на студентка или интервюираща журналистка, съм изпитвала неудобство от създалата се ситуация и от въпроса дали самата аз не съм виновна. Заради самовменяването на вина си струва проблемът на структурно равнище да бъде коментиран широко в публичността ни, за която подобни разкази все още са табу.
Несъмнено причините за насилието, основано на пола, са дълбоко вписани в социалните отношения между власт, капитал и всекидневен живот. Трагичните случаи на убити жени от техните любовници и съпрузи в страната ни, разкървяват рана, която до сега беше прикривана със свещено безмълвие. Глухотата изглежда е пронизана и социалният ад, който определя тези условия, се разкрива пред все повече жени (и мъже).
Освен борбата за постигане на икономическа независимост, над жените тегне и въпросът дали ще се „самореализират като жени“ и ще изпълнят дълга си на майки, съпруги и домакини. В страната ни дори не се говори за социални суми, които да подпомагат жените, избрали самоволно да бъдат домакини, все още се смята, че тази дейност им е природно присъща. Майчинството в страната ни също се е превърнало в тежък антисоциален напор. Политиката към майките във време на тежка демографска криза на практика се стреми да откаже една жена да ражда, защото няма нищо, с което държавата да я мотивира. Когато излизат в майчинство, твърде често жените биват тормозени на работното си място, че трябва да се върнат по-бързо на работа. В същото време местата в детските държавни ясли са отчайващо малко, за тях чакат хиляди деца с майки, които искат, но не могат да работят. Голямата алтернатива за свободния ни пазар са прекомерно скъпи частни ясли или бавачки, които съвсем не са по джоба на по-голямата част от населението. Този натиск също засилва патриархалния модел на съществуване. Изтърбушената социална държава позволява на работодатели да притискат жените преди и след бременност, за да не „нарушават“ пазарните ритми на труда. А докато майчинството се проточва с минимална сума и опашка за място в детско заведение, майката често губи работата си, както и самочувствието си на реализиран професионалист. Да прибавим и значителните разлики в заплащането на мъже и жени по света, както и това, че най-нископлатеният сектор е почти изцяло феминизиран.
С примерите, които посочих, се вижда, че насилието над жените освен физическо, смъртоносно, може да бъде и икономическо, което е един вид по-бавно затягане на примката около шията. И за двете обаче е нужна прогресивна социална политика. И законодателна. Проучванията показват, че насилието над жени се случва най-често, когато жената се чувства по-крехка, когато е принудена да е зависима, както от икономическа, така и от емоционална гледна точка от партньора си. Принудителните взаимоотношения и общата експлоатационна ситуация, са типичните условия за развитието на патологичния характер на собственическо чувство при мъжете.
Тъй като съм убедена, че правото на жените да се чувстват свободни не е абстракция, а пряко свързано с политиката на държавата и институциите, отивам на протеста на 26-и, за да се чуе ясно гласът ни и всички заедно да променим неприемливи обществени условия, които позволяват убийства на жени „от любов“.
Този текст е част от серията на Левфем и dВЕРСИЯ във връзка с предстоящия протест на 26.11.2018 срещу насилието над жени. Можете да ни изпратите и своите текстове на levfembg(@)gmail.com, отговаряйки на един или повече от следните въпроси: Защо трябва да има протест на 26 ноември? / Защо си феминист/ка? / Как може феминизмът отново да стане кауза на лявото в България? По желание текстът може да бъде анонимен или подписан с псевдоним.
