Българският евровидеоклип: девет стъпки отвъд екрана

Видеоклипът за българското Председателство на Съвета на ЕС, публикуван на 5 януари 2018 г., неслучайно предизвика вълна от реакции. Като подготовка за идния ни брой 10, който ще публикуваме в края на февруари и който ще е посветен тъкмо на идеята за „Европа“ – а и като реакция на вече нетърпимото лицемерие на властимащите – бихме искали да предложим девет по-правдиви тези от официално изложените.
1. България на грешните сигнали

Когато я срещнете за първи път, може да ви даде грешен сигнал. Помнете – тук „Не“ може да значи „Да“. Не, че опитва да ви обърка – просто ви кани да я опознаете сами.
Вляво: преди поканата за опознаване. Вдясно: след опознаването.
Една от три жени над 15 г. в Европа е била жертва на физическо и/или сексуално насилие поне веднъж в живота си, твърди Агенцията на ЕС за основни човешки права. Според национално представително изследване данните за България са за една от всеки четири жени у нас, която е подложена на насилие.
Помнете – тук официалното „Да“ на правителството, че ще ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (известна като „Истанбулска конвенция“) значи „Не“ на идеята за „социален пол“. Защото, както става ясно от видеоклипа, ние, българите, държим на традициите си, но често и те държат нас. Тъй като според традиционните ценности жената е двукрако с вагина, която понякога не се бие, но понякога се бие, приемаме „Не на насилието над жени“ с особено мнение (Конвенцията е внесена в НС, но с изрична интерпретация да не се ратифицира в нейната цялост от страх за някакви трети полове и възможна инвазия на джендърите). И така се стига до консенсус: хем България ще си изпълни ангажимента да ратифицира Конвенцията, хем се запазва традицията „Не“-то на една жена да се счита за „Да“. Хем националистите са сити, хем либералният консенсус е цял.
2. България на разкритите истории на морето и планините

Страната ни е бряг на вдъхновение. Радваме се на хармонията ѝ и не спираме да мечтаем. Едно красиво море, над трийсет магически планини – те слушат и пазят нашите истории.
Вляво: една от трийсет магически планини, които пазят историите ни. Вдясно: група хора споделят вдъхновена история, която планината не е могла да опази.
На 28 декември 2017 г. Министерски съвет взе решение за отваряне за строителство на 48% от територията на Национален парк „Пирин“. На 20 и 29 декември и на 4 януари хиляди хора от цяла България се противопоставиха на това решение. Както го правиха през 2012 г. срещу промените в Закона за горите, и от тогава насам по нови и нови, все по-скандални поводи. Защото, ако има една тайна, която Българските планини и плажове пазят, тя е, че, както гласи доклад на Европейската комисия от 2017 г., „[о]сновните рискове за биологичното разнообразие в България са свързани със загубата на сухоземни и водни местообитания – най-вече в резултат на бурното развитие на градовете и инфраструктурата през последните 15 години (включително в защитени зони по „Натура 2000“), с повишените равнища на замърсяване на въздуха, водата и почвата, както и пряката и прекомерна експлоатация на видовете от икономическо значение.“
3. България на пенсионерите, които наистина не разбират какво е биохрана

Нашите баби не разбират какво е биохрана – за тях е просто храна. Вляво: баба, която не разбира какво е биохрана. Вдясно: баби, дядовци и други, които не разбират какво е биохрана.
България е на последно място в ЕС по разходи на държавата на човек за пенсии (т.е. по получаване на поне една пенсия на човек) и цялостно разходите за социална защита са на едно от последните места в Съюза. Когато пенсионери не за пръв път организираха протест през март 2017 г. в София, той определено не беше за искания за повече биохрани – беше, в крайна сметка, за достоен живот и спокойни старини. Нещо, което, в общия случай, не е тревога на био-консуматора.
4. България, която направи много за здраве

И всичко правим за здраве. Дори за тост казваме „Наздраве“.
Вляво: хора, които бягат от кукери за здраве. Вдясно: хора, на които им се иска те и децата им да разполагат с животоспасяващи лекарства – за здраве.
България е известна, особено на своите граждани, като правеща всичко за здравето. Това включва държавата да плаща за здравеопазване на глава от населението по-малко от половината спрямо средното за ЕС, докато предотвратимата смъртност е два пъти над средната за ЕС и всичко това на фона на факта, че почти половината пари за здравеопазване идват от джоба на пациента, както сочи последният доклад на ЕК в сферата. При толкова много, направено за здраве, сегашното управление опита да направи и още нещо в края на 2017 г. в рамките на приемането на държавния бюджет – мораториум върху 17 животоспасяващи лекарства, които Здравната каса трябваше да покрие, – но се отказа след вето на президента, обществен скандал и протести.
5. България с толкова дълга история, че я помни избирателно

Историята на България е толкова стара, че понякога и ние самите я забравяме.
Вляво: нещо, което е толкова старо, че и ние сме забравили какво е. Вдясно: минало, което се опитваме да си спомним.

Минало, което се опитваме да забравим.
През последните години бяхме свидетели на редица „възстановявания“ на исторически и културни обекти, особено средновековни такива. В общия случай те са не само бутафорни и обидни, но също са и плод на неадекватна политика, която няма визия, обаче за сметка на това има евросредства за усвояване. Забележителното е, че обекти от по-далечната история, след скандална „реновация“ и откровено преправяне, съсредоточават огромен интерес и привличат парични потоци от страната и света, докато обекти от по-близката история – особено тази, която официално се счита за отклонение от европейския път (1944-89, а понякога и от по-рано), се крие, опошлява и унищожава, понякога до размерите на откровен ревизионизъм и варварщина.
6. България на крайности, кръстопътища и кръстоносци

Живеем на кръстопът, където се срещат Изток и Запад – цивилизация и мистика. Дори да ви звучи като сблъсък на крайности, за нас е безценна среща. Защото знаем как да вземем най-доброто и от двата свята.
Вляво: цивилизация. Вдясно: мистика, т.е. нецивилизация.
От училище още си знаем как хан Тервел е спасил Европа от арабите. После Второто българско царство и то гордо се сражавало. В съвремието си имаме Динко, Перата и разни доброволни отряди, които ловят чуждоземци по границата. Имаме си скъпа и уважавана, ако и не твърде успешна граница, която системно се избягва дори и от най-отчаяните. А който все пак я прекрачи, може да го сполети малтретиране, задушаване, пожар, измръзване или просто куршум.
От „другия свят“ хората със сигурност не ги смятаме за най-доброто, съдейки по това, че, по данни на Държавната агенция за бежанците, за цялата 2017 г. от малко над 14 хил. решения за предоставяне на бежански или хуманитарен статут първия са получили по-малко от 800, а втория – малко над 800 души. Другите ги чака още път, често в обратна посока.
От „другия свят“ за безапелационно най-добро явно взимаме лидери като Ердоган и режими като този в Саудитска Арабия, поне от каквото личи от външната и икономическа политика на управлението.
7. България на тези, които работят здраво

Българите сме силни по дух и вярваме в по-доброто утре. Не го чакаме наготово, а работим здраво, за да го постигнем.
Вляво: българин с предприемачески дух, който не чака наготово. Вдясно: българи без предприемачески дух, които чакат наготово.
При обсъжданията на Бюджет 2018 г. българското правителство поощри работещите здраво с повишаване на минималната работна заплата от 460 на 510 лв. Но за да се поддържа усърдния труд, за пореден път бяха намалени обезщетенията при безработица – дори когато служителят е освободен по инициатива на работодателя. Това беше официалната принуда срещу над 200 работнички, които трябваше да напуснат „Булгартабак“-Благоевград през декември след десетилетия стаж в предприятието. Мярката едва ли им се харесва, и едва ли се харесва на хилядите работници, които стачкуваха през изминалата година за неполучени заплати – от Пикадили, от Макс Телеком, от обувния завод във Ветрен, от мините в Бобов дол и в Оброчище и много други. Едва ли ще се хареса на над хилядата пострадали при трудови злополуки само за първата половина на миналата година. А онези 31, които са оставили живота си на работното място за същия период – те едва ли вече имат мнение.
Колкото до този от видеото, не изглежда като някой, който стачкува или е претърпял трудов инцидент. Прилича по-скоро на онези, които са против повишаването на минималната работна заплата.
8. България на гостоприемно нежелаещите нито един повече

Не се колебайте да ни поискате приятелство. При нас винаги има място за още един.
Вляво: българи, при които има място за още един. Вдясно: български вицепремиер, при когото няма място за още един.
Виж точка 6. После виж точка 1. После виж партиите и лидерите в правителството. После се сети, че същите призоваваха за концлагери за роми като туристическа атракция само преди четири години.
Винаги има място за още един… може би чуждестранен работник, когато започнем „да ги внасяме“, както предприемачът от точка 7 се е съгласил с вицепремиера от тази точка.

Самодейност на български млади хора в час по Роден край.
После имай предвид, че един от същите официално предвождаше фашистко шествие в края на ноември, след като години наред партията му дружи с международно забранени неонацистки организации, докато в същия ден на шествието вътрешният министър обявява от трибуната на Парламента, че няма данни за нацистки организации у нас.
Всички тези хора ще маршируват отново, на четиринайсетия пореден Луковмарш, докато историята успешно бива ревизирана (виж 5), а България кротко е домакин на иначе отказалата се от фашизма Европа.
9. България не на хората

Най-голямото ѝ богатство са хората – истински и искрени. И понеже ние знаем, че хората правят мястото, твърдо вярваме, че именно съединението прави силата.
Вляво: хора, които са богатство. Вдясно: хора, които не са богатство.
Ако хората наистина бяха най-голямото богатство на България, то значи всичко дотук са лъжи и измислици. Ако хората наистина бяха най-голямото богатство на България, то нямаше населението на страната да е намаляло с почти половин милион само за последните десет години. Нямаше да ги има и всички тези протести най-рядко веднъж на тримесечие…
Накратко проблемът е, че този видеоклип представлява дори по-голямо от обичайното за управлението лицемерие. Даже в някои отношения превърта на 180° лицемерието и разкрива някои съвсем откровени отношения.
Но това не е възможно по случайност и не е поведение само на тукашните управляващи. Такова брутално разминаване между реална политика и нейното представяне „пред света“ може да се наложи на всяка национална държава, особено когато трябва да се доказва пред други национални държави, какъвто, в крайна сметка, е случаят с Председателството на Съвета на ЕС.
Нещо повече. Такова разминаване е необходимо следствие от доктрината на премахването на политиката и заместването ѝ с клиентелизъм – гражданите получават това, което искат като отделни индивиди и групи, като желания и нужди, не като проект за общество. Същевременно е достатъчно официалната власт да се държи като маркетингова агенция, за да е винаги наясно кой какво желае и как най-добре да му се отговори. Политиката като пазар на образи. Митичната фигура на „българина“ е гостоприемна, развиваща се, трудолюбива и с костюм – даже реалният българин може да се хареса в това, независимо какво реално преживява в ежедневието си. А ако Той се хареса, значи образът е вече готов за продан…
…но това положение не може да издържа безкрай. Защото [з]ад модите, които идват и си отиват върху фриволната повърхност на спектакъла на псевдо-цикличното време, голямата насока на една ера може винаги да бъде открита в това, което бива управлявано, чрез тайната, но все пак очевидна потребност от революция. (Ги Дебор, Общество на спектакъла, §162, вторичен превод от английски)