Tag: сборник IV

Тоталитаризмът в България – реалността, каквато е или каквато бихме ...

Използвайки анализа на Хана Аренд на тоталитарните режими в нацистка Германия и в сталинисткия Съветски съюз, Милена Статева показва защо тоталитаризъм в България не е имало.

Демос и кратос

Работиш за 30 лева на ден. Гледа да те хване, че нещо не си свършил и може и да не ти плати. Повечето са така. Това е днешната демокрация, където я искахме. На гръцки – демос и кратос – народна ...

Нагаждане към прехода

Преходът не съм го свързвал с политика, защото не ми пукаше за нея. Който и да управляваше, важното беше нагаждането. През целия ми живот тука гледам сърдити, нагаждащи се хора, които правят от дреболиите си нещо важно. И ще завърша ...

Владислав Георгиев, учител: „Образованието ни е месомелачка, като в песен ...

Това е пример колко е нечовешко всичко, но никой не смее да го каже. Образованието ни е месомелачка, като в песен на Пинк Флойд.

Валентин Старчев: „Високият процент за култура ще се прояви в ...

Това е един от пет лични разказа, който поместваме в новия сборник „Времето е наше?“ Поискахме ги целенасочено и потърсихме петима души, които през прехода са работили в определени обществени сектори – здравеопазване, образование, транспорт, културна и социална сфера. Искахме ...

Паметник на прехода

Сега, като е празно това място, ми е по-лесно да си представя къщата като тези на село. С външна мивка, с изтъркана мушама на масата под асмата и с разхвърляни играчки до розовите храсти. Сега, като е разрушена тая къща, ми ...

Излезе четвъртият сборник на сп. dВЕРСИЯ: „Времето е наше?“

Ето защо поставяме въпросителната – времето е наше? Чие беше и чие е времето? Било ли е въобще някога времето „наше“, тоест на народа, който викна „Болници вместо резиденции“? Ще бъде ли някога времето „наше“? При какви условия? Какво искаме ...

Кратки, преход(н)и

След едно поредно заминаване бащата е изправен пред решението дали да не се обади на майка ми с новината, че остава да работи за немците и ще ни дръпне и нас след някакво време. Така и не ѝ го съобщава. ...

„Всичко касае всеки един! Апелирам да се събуди този народ!“ ...

„Наведена глава сабя не я сече.“ Не! Колкото по-високо ти е изправена главата, толкова по-малко ще ти се качат отгоре. Поне това успях да разбера. Докато си мълчим, няма да има промяна. Този народ трябва да си търси правата!

Надежда Маргенова, протестираща мед. сестра: „Аз се обрекох да бъда ...

Честно да ви кажа, не помня период, в който съм била удовлетворена от работата си. Изключвам моментите, в които пациентите изразяват благодарност с блага дума или символична почерпка. С избора на професията си аз се обрекох да бъда работеща беднячка.