Излезе четвъртият сборник на сп. dВЕРСИЯ: „Времето е наше?“
Ето защо поставяме въпросителната – времето е наше? Чие беше и чие е времето? Било ли е въобще някога времето „наше“, тоест на народа, който викна „Болници вместо резиденции“? Ще бъде ли някога времето „наше“? При какви условия? Какво искаме ...
Кратки, преход(н)и
След едно поредно заминаване бащата е изправен пред решението дали да не се обади на майка ми с новината, че остава да работи за немците и ще ни дръпне и нас след някакво време. Така и не ѝ го съобщава. ...
Надежда Маргенова, протестираща мед. сестра: „Аз се обрекох да бъда ...
Честно да ви кажа, не помня период, в който съм била удовлетворена от работата си. Изключвам моментите, в които пациентите изразяват благодарност с блага дума или символична почерпка. С избора на професията си аз се обрекох да бъда работеща беднячка.
30 снимки за стената 30 години след падането на Стената
Как тази стена-паметник е необходима не само за да напомня за собственото си минало, но и за да обяснява стените изобщо; да обяснява както техния градеж, така и тяхното предназначение да бъдат рушени, и отношенията, стоящи за това.
Учебници по антикомунизъм
Струва ми се, че налице е безспорен обществен консенсус, че периодът между 1944 и 1989 г. трябва да се изучава. Ожесточените сблъсъци за учебниците разкриват, че са за „Как?“, а не за „Дали?“.
Споделете ни вашата житейска история на прехода!
Срещали сме много житейски разкази отпреди 1989 г. – кои романтични и може би дори наивни, кои страховити, потискащи или невероятни. Познаваме добре и сегашните истории – за самонаправилия се човек, за смелия предприемач, за креативния младеж, за добродетелния гражданин... ...
Колчета, преход и национален идеал: интервю с Шарлатан Алексов
Потърсихме за коментар един от най-видните представители на научния жанр tête parlante у нас с надеждата той да ни помогне да се ориентираме антропологически в новия български град и в перспективите към бъдещето ни като нация.
Свобода или равенство? Да, моля!
Текст на Жана Цонева по повод предстоящия протест срещу насилието над жени и пре-рамкирането на един досега считан за частен проблем в политически такъв.
Как ги стигнахме (и застинахме)?
Предаването, а и неговият водещ и идеолог като важна фигура на българската култура, може отдавна вече да ги няма сред живите, но патосът на въпроса „Как ще ги стигнем?“ остава в отлично здраве.
Загубени в противоречията на Прехода
Нека спрем да питаме „Какво се случи“ или „Как стигнахме до тук“. Далеч по-интересно е да си зададем въпросите: „Докъде не стигнахме?“, „Какво не се случи?“, „Какво очаквахме да се случи?“ И в България най-разпространените критики срещу социализма не са ...