Изпълнена с възхищение, но без да губи критична перспектива: в интервю за ROAR magazine Джанет Бийл споделя свои идеи за революцията в Рожава след пътуванията си до региона.
В разговор с журналиста и независим документалист Заняр Омрани тя коментира преживяванията си по време на пътуванията в автономните кантони в Северна Сирия и разсъждава върху възможностите за изграждане на властови структури, ориентирани отдолу-нагоре, които не са застрашени от преобръщане с течение на времето. Бийл е била приятелка и сътрудник на Мъри Букчин през последните деветнайсет години от живота му. Тя е автор на “Екология или катастрофа: Животът на Мъри Букчин,” публикувана от Oxford University Press през октомври 2015.
Заняр Омрани е ирански кюрд, независим журналист и автор на документални филми, някои от които могат да бъдат видени в канала му в Youtube. Омрани е посещавал Рожава неколкократно, документирайки живота зад фронтовата линия на борбата срещу ИДИЛ. Документалният му филм “Кобане отвътре: Да държиш Ислямска държава на разстояние” е излъчван по BBC.
[…]
Подобни статии:
Разкажи ни повече за първото си пътуване до Рожава? Реалността там оправда ли очакванията ти?
Бях доста добре запозната със ситуацията, понеже бях превеждала немските доклади. Въпреки това, нямаше как да съм подготвена за гледката на млади жени, високи по метър и шейсет и пет, в униформи, небрежно хванали “Калашников” – а всъщност те бяха обичайните ни придружители. Също така нямаше как да съм подготвена действително да стана свидетел на революция. За първи път видях как концентрираната сила на колективната човешката воля може да трансформира един социален ред за съвсем кратко време. За разлика от палатките в Диарбекир, тук образите на Йоджалан биваха открито излагани – те бяха по стените на почти всяка стая.
Срещнах се с хора, които са били в затвора и са били изтезавани от режима, но въпреки това продължаваха работа, за да докарат проекта до успешен край. Членове на делегациите, в които участвах, разговаряха с организаторите на Движението за демократично общество (Tev-Dem) и Yekîtiya Star, женска организация, свързана с партията “Демократически съюз”. Революционерите бяха направили толкова много, за да изградят съветите, както и други институции. Докато Мъри беше жив, изучавах историята на революциите и му помагах да пише книги по темата. Но да видя с очите си нещо подобно беше наистина невероятно.
Комуни, Tev-Dem, 22 министерства на кантони, общини, съдилища – всички тези институции прилагат идеи, които преди са съществували само на хартия. До каква степен съвпадаше това, което видя в Рожава, с мисълта на Букчин?
[…]
Почти всички отбелязваха, че проектът Рожава няма държава и е против държавата. Режимът на Асад поддържаше района икономически неразвит, така че въпреки, че бе съществувал капитализъм, той никога не е бил определящ за обществото. Сега политическата класа е ангажирана със създаването на кооперативна икономика. Изоставената от режима обработваема земя е превърната в земеделски кооперативи. Нещо повече – обществото в трите кантона е комуналистко, по думите на хората – както на практика, така и идеологически – вместо индивидуалистично, като в САЩ.
Що се отнася до Букчин, институциите за демократично самоуправление, които те описваха, съвпадаха до голяма степен с представите му за така наричания от него либертарен мунисипализъм. В основата на демократичния конфедерализъм е гражданското събрание (по Букчин) или комуната (в Рожава). Комуната изпраща делегати в конфедеративния съвет на квартално ниво, който на свой ред изпраща делегати в окръга, а окръгът – в кантона. В тази многостепенна структура, както я описва Букчин, властта следва да извира отдолу.
[…]
Някои неща се разминаваха с вижданията на Букчин. Като най-ярък пример – за Букчин жените не бяха приоритет, както са при Йоджалан. Букчин беше против всякаква йерархия, докато Йоджалан отдава изключително значение на потисничеството над жени и им приписва особена роля, дори такава на авангард. Букчин не отрежда такава роля на жените, нито призовава за 40-процентни квоти по пол или за двойна управленска структура.
За да мога да потвърдя със сигурност, че властта извира отдолу-нагоре, би следвало да присъствам на вземане на решение на ниво комуна, а после да го проследя в областния съвет и на нивото на кантона. За съжаление, понеже не владея езиците, нямам такъв достъп, така че ще се наложи да разчитам на други изследователи за подобна информация.
[…]
Какви стратегии имаме за редуциране на такъв тип власт? С други думи, какви демократични гаранции могат да предотвратят налагането на решения отгоре-надолу?
Хората в Рожава изглеждаха много наясно с опасността една система отдолу-нагоре да се превърне в система отгоре-надолу. Точно това, в крайна сметка, се случи в Русия. През 1917 г. многостепенната система от съвети, обхващаща цяла Русия, първоначално трябваше да пренася властта от основата към върха. След като болшевиките дойдоха на власт обаче, те съумяха да използват същите тези институции като проводници на власт отгоре-надолу или, по същество, за тоталитарно господство.
Питаш за гаранции – приятелю, тук говорим за човешки общества, а не за физични закони. Гаранции няма. Няма математическа формула, по силата на която при изпълняването на тези и тези условия да се гарантира продължаващото съществуване на демокрацията в цялата ѝ неопетненост.
Букчин мисли много по този проблем, като беше особено настоятелен, че обществото трябва да подсигури разделението на политика и администрация. Само гражданите, обединени в събрания, могат да вземат решения по въпроси на политиката. Ролята на конфедеративните съвети се свежда до това да администрират и изпълняват тези решения. В момента, в който съветите започнат да вземат политически решения, властта спира да се разпределя в посока отдолу-нагоре.
Второ, на делегатите в конфедеративните съвети трябва да се възлага мандат и да могат да бъдат отзовавани. Единствената им роля е да предават политическите решения, взети от гражданските съвети, към по-горните етажи. Ако се провалят в това, хората могат да ги отзовават. Ако на делегатите е позволено да действат отвъд мандата си, тогава губим потока на властта отдолу-нагоре.
В Амуде, при разговорите на членове на делегацията ми с Хакам Кело, глава на законодателния съвет на кантона от партията “Демократически съюз,” подходихме към въпроса от практична гледна точка. Някой от групата ми попита следното: да предположим, че различните комуни в един квартал не постигнат съгласие по даден проблем, това бива отразено от различните им делегати в кварталния съвет и те влязат в конфликт. Как следва да се реши този въпрос?
Кело обясни, че кварталният съвет би имал думата в такъв случай, но и че окончателното решение би могло също да бъде взето на ниво кантон.
Ние попитахме за факторите при вземане на решение, а той каза, че то трябва да съответства на обществения договор, тоест, писмената конституция, според която обществото е структурирано. Като пример той посочи стандартни принципи, които се съблюдават там, като свободата на жените и екологията. “Също така се позоваваме на международни харти за правата на човека и на децата. Те организират живота ни,” каза той.
Стори ми се успокоително това, че основните за обществото принципи са изложени в писмен вид, така че да бъдат лесно достъпни за справка при вземане на решения. Попитах Кело и за други начини за предотвратяване на преобръщането на системата от отдолу-нагоре в отгоре-надолу, при което той каза, че местните комуни се занимават единствено с местни въпроси, а законодателният съвет обсъжда проблеми, касаещи цялото население на кантона.
Да, бях чувала и други в Рожава да излагат същия принцип, а именно: решенията по даден проблем се вземат на най-ниското възможно ниво, от съответните компетентни местни органи. Ако дадена комуна е компетентна да разглежда въпрос от сорта на това, къде да се разположи училището, или колко дълго да има ток и в какви часове, то тя го прави, като висшестоящите звена не се намесват. Тази практика държи институциите близо до хората, дава на хората контрол върху проблемите, които ги касаят най-много, и същевременно не позволява на бюрокрацията да се развива. По този начин демокрацията може да остане отзивчива към хората. (Това малко ми напомня на принципа на субсидиарност в католическото мислене за обществото.)
Чудех се може ли обаче този местен фокус успешно да удържа властта в посока отдолу-нагоре. В крайна сметка, хората, които се срещат в комуните, трябва да имат думата и по въпроси, засягащи целия кантон. Теми като войната и мира, например, са от всеобщ интерес. Защо, тогава, улицата и кварталът да бъдат лишавани от глас? Притеснението ми беше, че отнасянето на всички проблеми на ниво кантон към съответните съвети, отговарящи за кантона, би могло да концентрира властта на върха.
[…]
Дали смятам, че системата в Рожава отговаря точно на представата на Букчин? Няма абсолютно съвпадение, но може би подобна задача би била извън човешките способности. Хората се борят с проблеми по прилагането на идеята, които Букчин като теоретик така и не е предвидил, и аз мисля, че дори грешките, които биха могли да се допуснат в Рожава, са значими за бъдещата важност на тези идеи.
[…]
Когато четях репортажите от последното ти пътуване, забелязах, че изразяваш страхове или притеснения по отношение на някои неща, които си видяла в Рожава. Бих се радвал експлицитно да заявиш какво те притесни толкова.
Предполагам, че имаш предвид статията ми “Парадоксите на една освободителна идеология.” Там писах, че идеологията е мощна сила в Рожава. Смятам, че ангажиментът към идеологията на Йоджалан беше основна сила, допринесла за създаването на това общество, както и че продължава да го сплотява, докато същевременно обществото го затвърждава.
Рожава е малко общество, откъснато от останалия свят по силата на ембаргото, враждебността на Турция и това, че е обсадено от войната. Градусът на комунална солидарност е висок, а хората, изглежда, споделят едни и същи стремежи. Хората наистина подкрепят войната и се бият в нея, и докато Отрядите за народна защита (YPG) и Женските отряди за народна защита (YPJ) постигат победа след победа, поддръжката със сигурност ще расте. Тези победи оправдават демокрацията и вероятно осигуряват бъдещето ѝ.
Във всяко общество обаче, както споменах, хората реагират различно на господстващата идеология. Докато някои са изключително ентусиазирани от доминиращата система, някои просто пасивно се примиряват с нея, други нямат мнение, трети се бунтуват, понеже е в природата им да се бунтуват, а четвърти изтъкват реално съществуващи проблеми.
Букчин казваше, че във всяка политическа група или система винаги ще има ляво, дясно и център, и че този спектър ще е налице даже и в утопиите. Няма смисъл да се опитваме да го заобиколим като отричаме други части от политическия спектър или се опитваме да ги заличим. Винаги ще има хора, които не са съгласни с преобладаващия консенсус, или поне такива трябва да има. Въпросът е какво обществото прави с тях. Мисля, че всяко общество трябва да допуска целия политически спектър и тези, които имат мнение, трябва да могат да защитят позициите си.
Намирам всичко това за парадоксално, понеже идеологията е необходима, за да образова и мотивира хората да направят революция, но същевременно тя не трябва да става деспотична и да налага конформизъм. В двадесети век светът натрупа много опит с общества, изградени върху идеология. Един от уроците, които всички научихме, беше, че несъгласието е жизненоважно за един здравословен политически ред. Рожава ще има нужда да може да се справя с индивидуалните различия, включително и с политическите такива.
[…]
Според теб, ако Букчин беше жив, какво щеше да мисли за опита на хората в Рожава?
Мисля, че щеше да пътува до Рожава при всяка възможност, щеше да участва и предлага съвети, вдъхновение и помощ. Той би се опитвал да помогне демокрацията да проработи. Той би пътувал из Близкия Изток в опит да разпространи революцията отвъд кюрдските територии, в целия регион. Той също би говорил за това на външния свят, на всеки който би искал да слуша. Това е нещо, което всеки от нас, който е бил там, е морално задължен да направи.
Превод от английски: Ирина Самоковска
