Заглавие на позора
от Анна Бьокер
Източник: TAZ.de
Заглавната страница на [германското списание, б.пр.] Focus е толкова ужасяваща, че първоначално изглежда като някакъв виц. Ако примерът не беше толкова подмолен, бихме се присмели на изданието. Списанието претендира, че заклеймява сексизма и заема просветителска поза. Наистина действа възпитателно, макар и неволно: корицата е елегантен символ на всичко, което се обърка по време на дискусията от последните дни във връзка с нападенията в Кьолн – атакува сексизма на “другите”, докато самата тя е сексистка и еротизира сексуалното насилие.
Това не е критика на културата на изнасилване [Rape Culture], а е самата култура на изнасилване.
Виждаме една гола, бяла, слаба жена, която е обгърнала с ръце гърдите и вулвата си, едва прикрита от надписи, като тези обикновено използвани за сензационни вестникарски заглавия. Жената не е просто гола – беззащитността ѝ е еротизирана, устата ѝ е леко разтворена. Този жест е особено горчив, тъй като по този начин самият текст съдира дрехите от телата на засегнатите жени.
И без друго Focus е част от немската култура на изнасилване, която редуцира жените до техните тела. Голи жени илюстрират всевъзможни теми по кориците на списания, така както в общественото пространство голи женски тела рекламират всевъзможни продукти. Нападенията биват омаловажавани, например като биват наричани “секс-атаки”, сякаш имат каквото и да е общо със секса.
Това заглавие успява да произведе класиката на сексистката реклама – обезглавената жена: очите ѝ не са вече част от образа. Тя е редуцирана до своето тяло, деиндивидуализирана е. Тя бива наблюдавана, но не може да отвърне на погледа, тя е жертва, но не и действаща.
Същевременно в Германия не съществува адекватно законово основание за преследването на сексуалното насилие. То остава почти безнаказано, както феминистките подчертават отново и отново. Когато и да бъде тематизирано сексуалното насилие, обикновено хиляди тролове за мъжки права надават глас: “Презумция за невинност!!!”. А сега главният редактор на Focus Улрих Райц не се стеснява да омаловажи сексизма в бюлетина на изданието, отбелязвайки го като “чисто мъжка шега”.
Както обикновено, и в този дебат става дума не толкова за жертвите на сексистко насилие и за борбата срещу ежедневния сексизъм. Те са само претекст – сексуалното насилие тук очевидно се разпознава като такова, едва когато се упражнява от небели мъже. Феминистките се противопоставят на тази расистка злоупотреба и показват какво вместо това би трябвало да бъде сторено.
Focus участва в подстрекателството, като подвежда едно уж отворено общество под отговорност за нападенията: “След секс-атаките от мигранти: Още ли сме толерантни или вече сме слепи?” При това става дума не за това, че немското общество от край време се отнася с толерантност към извършителите на сексуални престъпления и си затваря очите пред сексуалното насилие. Не, фалшивата толерантност според изданието се отнася най-общо към “мигрантите”.
На заглавната страница на Focus тялото на жената е покрито от черни отпечатъци от ръце. Süddeutsche Zeitung също илюстрира темата в седмичното си издание със сходна черно-бяла графика: една черна ръка се протяга измежду два бели женски крака.
Представата, че черната кожа оставя петна е стар и широко разпространен расистки мотив, който поставя знак на равенство между тъмната и мръсната кожа. Образът на черните ръце, протягащи се към бялото тяло, този на небелите мъже, преследващи бели жени, освен това произхожда от дълбините на царството на расистките сексуални фантазии: омърсяването на бялата жена. “Расов позор”.
Действия срещу сексизма биха били безкрайно нужни. Такива илюстрации обаче са проява на расизъм под предлога, че заклеймяват сексизма. При това самите те са и сексистки.
Превод от немски: Неда Генова