Акценти

Решение ли е онлайн медицината?

Цветелина Христова

В последните месеци в страната различни компании предлагат платформи и апликации за дигитална медицинска диагностика: Omed, Healee и Consento. Тези апликации и платформи предоставят възможност за диагностика от разстояние и, особено в контекста на пандемията от коронавирус, се рекламират с обещанието, че ще решат редица проблеми с разпространението на заразата и липсата на достъпна медицинска диагностика. Те обаче поставят редица структурни и нормативни проблеми, които не са адресирани от здравните власти в България и които правят използването им проблематично или не особено полезно. В последните пет години правя изследвания върху употребата на дигитални стандарти и инфраструктури за медицинска диагностика в Индия и Австралия като част от докторската си дисертация и работата си по изследователски проекти. Тук предлагам кратък коментар на условията (и липсата на условия) за успешното въвеждане на подобни инициативи в България.

  1. Липса на политика за здравните дигитални данни и липса на единна платформа и архив за тяхното съхранение и обмен

В България опитите за въвеждане на портал за дигитални здравни данни датират от 2011 г. и оттогава до днес в страната няма функциониращ портал за медицински данни, нито детайлно изработен и работещ национален стандарт за тях. През 2019 г. се въвежда в експлоатация подобен портал, който скоро след това бива закрит поради недостатъчната сигурност на личните данни. За момента повторното разработване и откриване на подобен портал е изместено за 2022 г. Какво значи това? Данните, събирани от апликации и платформи за частни компании не подлежат на съгласуване с единен стандарт, не се съхраняват в единна база данни и, следователно, не са от полза за общественото здравеопазване. В период на пандемия нуждата от проследяване на данните за заразени и лекувани пациенти е от особено значение. Не е ясно и доколко различните апликации позволяват проследяване на състоянието на един и същи пациент, който се свързва с различни лекари през мобилното приложение. Идеята, че всички можем лесно и през телефона си да се свържем с лекар и да получим бърза диагноза е примамлива, но процесът на медицинска диагностика включва и проследяване на клиничната история на пациента – без подобна функция се рискува хаотично и разнопосочно лечение, особено при липсата на национален протокол за лечение на коронавирус.

  1. Липса на инфраструктура и обучение за използването на телемедицина от лекари и пациенти в страната

Не е достатъчно да се предлага мобилно приложение, за да могат лекари и пациенти да извлекат максимална полза от него. Диагностиката през мобилен телефон и видео връзка изисква развиването на нови умения за установяване на симптоматика, на които би следвало да се обучат както лекари, така и пациенти. Диагностиката през телефонна камера е различна по диагностиката лице в лице – лекарите трябва да разчитат на способността на пациента да обясни правилно и изчерпателно симптомите си, докато в лекарския кабинет те могат да използват собствените си умения за наблюдение, измерване на жизнени показатели, и други инструменти за диагностика. Тоест, наличието на мобилни апликации не решава проблемите с липсите на инфраструктура в здравеопазването, а, напротив – създава нови. Как могат да бъдат измерени жизнените показатели на пациент, който няма физически достъп до болница или лекарски кабинет?

  1. Неяснота около отношенията между Здравната каса и предлагащите тези услуги

Предлага ли Здравната каса покритие за услугите предлагани през мобилни приложения? Засега няма такава индикация, което допълнително стеснява възможността за достъп до медицинска грижа през тях.

  1. Мобилните апликации не означават повече лекари

Основен проблем в настоящия момент е претоварването на здравната система. Мобилните апликации за диагностика от разстояние решават проблема с неравномерното разпределение на медицински специалисти, но не могат да решат проблеми с недостига на такива. Редица дигитални платформи за работа като Убер, ТаскРабит и подобни разчитат на по-голямата интензивност на труда на работниците за извличане на печалба. Тоест, има ли очакване, че лекарите предоставящи диагноза през тези платформи ще работят двойно или тройно повече и как се регулират трудовите им права и правата на качествена диагностика на пациентите?

  1. Как се използват личните и здравни данни

Липсва достатъчно стриктна регулация на използването на личните и здравни данни предоставени през тези платформи и апликации. Например, правните споразумения на Synevo HomeDoc апликацията предвиждат възможност личната, здравна и финансова информация да бъде споделена с работодател или със събирач на дългове. Healee също посочва в политиките си на поверителност възможността да споделя лична информация с цел намаляване на кредитния риск. Подобна възможност противоречи на концепцията за лекарска тайна и защита на личните здравни данни и данните за здравното състояние на пациенти и ги излага на риск от финансови и трудови санкции и следене. Например, работодател може да откаже да наеме работник, който показва данни за често боледуване, или застраховател може да повиши вноските за лице, което има хронично заболяване.

И, накрая, стратегията за въвеждане на здравно-информационен портал в България страда от множество проблеми с формулирането на стандарти и технически изисквания. В документа е видна липсата на експертиза в областта на медицинската информатика и познание за основните стандарти за медицински данни и спецификата на тяхното въвеждане в употреба. Процесът на дигитализация на здравеопазването не се изчерпва с предлагането на мобилни апликации или уеб портали. Нужен е диалог за основните нужди на българското здравеопазване, за съществуващите стандарти за административни и медицински процедури и как те могат да бъдат най-добре представени чрез категориите на архитектурата на международни стандарти. Наложителна е и обществена дискусия за защитата на личните данни и за покриването от осигуровки  на услуги, предлагани електронно. Всички тези проблеми не се изчерпват с технологични решения, а засягат и важни социални и политически въпроси за здравеопазването на в България.

 

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments