Решение ли е онлайн медицината?
Цветелина Христова
В последните месеци в страната различни компании предлагат платформи и апликации за дигитална медицинска диагностика: Omed, Healee и Consento. Тези апликации и платформи предоставят възможност за диагностика от разстояние и, особено в контекста на пандемията от коронавирус, се рекламират с обещанието, че ще решат редица проблеми с разпространението на заразата и липсата на достъпна медицинска диагностика. Те обаче поставят редица структурни и нормативни проблеми, които не са адресирани от здравните власти в България и които правят използването им проблематично или не особено полезно. В последните пет години правя изследвания върху употребата на дигитални стандарти и инфраструктури за медицинска диагностика в Индия и Австралия като част от докторската си дисертация и работата си по изследователски проекти. Тук предлагам кратък коментар на условията (и липсата на условия) за успешното въвеждане на подобни инициативи в България.
-
Липса на политика за здравните дигитални данни и липса на единна платформа и архив за тяхното съхранение и обмен
В България опитите за въвеждане на портал за дигитални здравни данни датират от 2011 г. и оттогава до днес в страната няма функциониращ портал за медицински данни, нито детайлно изработен и работещ национален стандарт за тях. През 2019 г. се въвежда в експлоатация подобен портал, който скоро след това бива закрит поради недостатъчната сигурност на личните данни. За момента повторното разработване и откриване на подобен портал е изместено за 2022 г. Какво значи това? Данните, събирани от апликации и платформи за частни компании не подлежат на съгласуване с единен стандарт, не се съхраняват в единна база данни и, следователно, не са от полза за общественото здравеопазване. В период на пандемия нуждата от проследяване на данните за заразени и лекувани пациенти е от особено значение. Не е ясно и доколко различните апликации позволяват проследяване на състоянието на един и същи пациент, който се свързва с различни лекари през мобилното приложение. Идеята, че всички можем лесно и през телефона си да се свържем с лекар и да получим бърза диагноза е примамлива, но процесът на медицинска диагностика включва и проследяване на клиничната история на пациента – без подобна функция се рискува хаотично и разнопосочно лечение, особено при липсата на национален протокол за лечение на коронавирус.
-
Липса на инфраструктура и обучение за използването на телемедицина от лекари и пациенти в страната
Не е достатъчно да се предлага мобилно приложение, за да могат лекари и пациенти да извлекат максимална полза от него. Диагностиката през мобилен телефон и видео връзка изисква развиването на нови умения за установяване на симптоматика, на които би следвало да се обучат както лекари, така и пациенти. Диагностиката през телефонна камера е различна по диагностиката лице в лице – лекарите трябва да разчитат на способността на пациента да обясни правилно и изчерпателно симптомите си, докато в лекарския кабинет те могат да използват собствените си умения за наблюдение, измерване на жизнени показатели, и други инструменти за диагностика. Тоест, наличието на мобилни апликации не решава проблемите с липсите на инфраструктура в здравеопазването, а, напротив – създава нови. Как могат да бъдат измерени жизнените показатели на пациент, който няма физически достъп до болница или лекарски кабинет?
-
Неяснота около отношенията между Здравната каса и предлагащите тези услуги
Предлага ли Здравната каса покритие за услугите предлагани през мобилни приложения? Засега няма такава индикация, което допълнително стеснява възможността за достъп до медицинска грижа през тях.
-
Мобилните апликации не означават повече лекари
Основен проблем в настоящия момент е претоварването на здравната система. Мобилните апликации за диагностика от разстояние решават проблема с неравномерното разпределение на медицински специалисти, но не могат да решат проблеми с недостига на такива. Редица дигитални платформи за работа като Убер, ТаскРабит и подобни разчитат на по-голямата интензивност на труда на работниците за извличане на печалба. Тоест, има ли очакване, че лекарите предоставящи диагноза през тези платформи ще работят двойно или тройно повече и как се регулират трудовите им права и правата на качествена диагностика на пациентите?
-
Как се използват личните и здравни данни
Липсва достатъчно стриктна регулация на използването на личните и здравни данни предоставени през тези платформи и апликации. Например, правните споразумения на Synevo HomeDoc апликацията предвиждат възможност личната, здравна и финансова информация да бъде споделена с работодател или със събирач на дългове. Healee също посочва в политиките си на поверителност възможността да споделя лична информация с цел намаляване на кредитния риск. Подобна възможност противоречи на концепцията за лекарска тайна и защита на личните здравни данни и данните за здравното състояние на пациенти и ги излага на риск от финансови и трудови санкции и следене. Например, работодател може да откаже да наеме работник, който показва данни за често боледуване, или застраховател може да повиши вноските за лице, което има хронично заболяване.
Подобни статии:
И, накрая, стратегията за въвеждане на здравно-информационен портал в България страда от множество проблеми с формулирането на стандарти и технически изисквания. В документа е видна липсата на експертиза в областта на медицинската информатика и познание за основните стандарти за медицински данни и спецификата на тяхното въвеждане в употреба. Процесът на дигитализация на здравеопазването не се изчерпва с предлагането на мобилни апликации или уеб портали. Нужен е диалог за основните нужди на българското здравеопазване, за съществуващите стандарти за административни и медицински процедури и как те могат да бъдат най-добре представени чрез категориите на архитектурата на международни стандарти. Наложителна е и обществена дискусия за защитата на личните данни и за покриването от осигуровки на услуги, предлагани електронно. Всички тези проблеми не се изчерпват с технологични решения, а засягат и важни социални и политически въпроси за здравеопазването на в България.
