Подарък на смъртта
Патологичното потребление е толкова нормализирано, че почти не го забелязваме
Джордж Монбио
(публикувано в The Guardian на 11 декември 2012 г.)
От нищо не се нуждаят, вече всичко си имат и няма нищо, което дори да искат. Затова им купувате размахваща ръце кралица на слънчеви батерии; почистваща четка за пъпа; посребрена поставка за сладолед за ваната; „ужасно смешна” надуваема проходилка; конфекция от пластмаса и техника, наречена Псуващата костенурка Тери, или — някак си намирам това за важно — карта на света за търкане.
На първия ден от Коледа изглеждат забавно, глупаво – на втория и засрамващо на третия. На 12-ия ден вече са на бунището. В името на 30 секунди съмнително развлечение или хедонистически стимул, траещ не повече от доза никотин, осигуряваме използването на материали, чието въздействие ще трае с поколения напред.
Подготвяйки филма си История на нещата, Ани Леонар разкрива, че от всички вещи, ползвани в икономиката на потреблението, само 1% продължават да бъдат използвани 6 месеца след продажбата им. Дори стоките, които бихме очаквали да задържим за по-дълго, скоро биват обречени на разрушение – дали заради заложената бърза амортизация (лесно чупене), дали заради усещането за остарялост (стават демоде).
Но много от продуктите, които купуваме, особено за Коледа, не могат да остареят. Терминът предполага изгубена полезност, но те така или иначе никога не са я имали. Тениска с електрически синтезатор; говореща касичка-прасе на Дарт Вейдър; калъф за Iphone във формата на ухо; личен охладител за бирени кенчета; електрически духач за вино; дистанционно като лазерния меч на Доктор Кой; паста за зъби с вкус на бекон; танцуващо куче. От никого не се очаква да ги използва или дори да ги погледне след Коледа. Те са направени, за да предизвикат благодарност, може би и леко кикотене и след това да бъдат захвърлени.
Безсмислието на тези продукти се съчетава с дълбочината на тяхното въздействие. Редки материали, сложна електроника, енергията, необходима за производството и транспорта са извлечени, преработени и комбинирани в напълно ненужна смес. Когато вземем предвид изкопаемите горива, които извличаме от други държави, производството и потреблението са отговорни за над половината емисии на въглероден диоксид. Унищожаваме планетата, за да направим термометри за вана на слънчеви батерии и луди голфаджии за десктопа си.
Подобни статии:
Хората в Източно Конго са избивани, за да се улеснят ъпгрейдите за смарт телефони с все по-малка маргинална полезност. Гори биват изсичани, за да направим комплект „лични дървени дъски за сирене във формата на сърце”. Реки биват отравяни, за да произведем говорещи риби. Това е патологическо потребление: световна епидемия на колективна лудост, превърната в толкова нормална от рекламите и медиите, че рядко забелязваме какво ни се е случило.
През 2007-а журналистът Адам Велц дава сведение за убийството на 13 носорози от бракониери в Южна Африка. През 2012 те вече са 585. Никой не знае точно защо. Едно обяснение е, че много богати хора от Виетнам вече ръсят стрит рог от носорог върху храната си или го смъркат като кокаин, за да покажат състоянието си. Гротескно е, но почти не се различава от това, което почти всеки в индустриализираните страни прави: тровене на света с безсмислено потребление.
Този подем не е станал случайно. Животът ни е обсебен и формиран от неговото насърчаване. Правилата за световна търговия принуждават държавите да участват във фестивала на боклука. Правителствата намаляват данъците, не регулират бизнеса, манипулират лихвените проценти, за да увеличат потреблението. Рядко обаче двигателите на тези политики спират, за да зададат въпроса : „Потребление на какво?”. Когато всяко мислимо желание и нужда е било посрещнато (сред тези, които имат излишни пари), икономическият растеж зависи от продажбата на напълно ненужното. Тежестта на държавата, нейната мощ и величие са впрегнати в доставянето на Псуващата костенурка Тери до вратата ни.
Възрастни мъже и жени отдават живота си за производството и маркетинга на боклуци и презрително отхвърлят възможността да живеят без тях. „Винаги плета подаръците си”, казва жена в телевизионна реклама за магазин за техника. „Е, може би не трябва”, отговаря друг глас. Реклама за последните таблети на Гугъл показва баща и син на къмпинг в гората. Тяхното удоволствие зависи от специалните настройки на Nexus 7. Най-хубавите неща в живота са безплатни, но ние намерихме начин да ви ги продаваме.
Увеличаването на неравенствата, които съпровождат разцвета на потреблението, прави така, че нарастващата икономическа вълна вече не повдига всички лодки. В САЩ през 2010 г. забележителните 93% от увеличението на доходите са се натрупали в най-горния 1% от населението. По време на няколкото десетилетия на допълнително обогатяване на тези, които вече притежават повече пари, отколкото знаят как да похарчат, изгледите за всички останали на земята са намалели.
Правителствата, медиите и рекламодателите са асоциирали толкова ефикасно потреблението с благоденствието и щастието, че да изтъкнем това означава да се изложим на позор и подигравки. Забележете как в предаването на Морал Мейз по-голямата част от гостите отрекоха идеята за намаляване на потреблението и я определи като авторитаризъм. Когато светът полудее, тези, които се съпротивляват, биват заклеймявани като лунатици.
Опечете им торта, напишете им поема, дайте им целувка, разкажете им шега, но за бога спрете да разрушавате планетата, за да кажете на близките ви, че ви пука за тях. Показвате единствено, че не е вярно.
www.monbiot.com
Снимка : източник Medium
