„Капитализмът убива“… солидарността! Хроника на един несъстоял се протест
Полина Манолова и Филипп Лоттхолц
На 11 януари 2018 г., в деня на откриването на българското Председателство на Съвета на ЕС партиите „Зелените“ и „Да, България“, заедно с екоорганизации в Пловдив организираха втори протест в защита на Народен парк „Пирин“ под мотото „Съединението прави силата!“. Дни по-рано организаторите заявиха, че събитието е отворено за „всички граждани с кауза, които искат да променят бъдещето си за по-добро“.
Подтикнати от желанието си да се противопоставим на поредното разграбване на национални ресурси, ние, двойка, живеещи и работещи в Пловдив, докторанти по Социология и Международно развитие, решихме да се присъединим към протеста със собственоръчно направен плакат. Според нашите убеждения и реалността в последните 28 години в българския контекст (и стотици години в международен) „Капитализмът убива“ лозунг, който най-цялостно отразява фундаменталните процеси и първопричини, свързани с повода на протеста.
Още при пристигането разпънахме плаката пред статуята на Съединението и това мигновено привлече вниманието на няколко журналисти, фотографи, но най-вече на организаторите на протеста. Последните незабавно дойдоха, за да изразят дълбокото си несъгласие с издигнатия от нас лозунг, който според тях нямал връзка с протеста, политизирал го, ненужно привличал медийно внимание, което вредяло на каузата „За“ Пирин и създавало лош имидж за организаторите. При нашето настояване за по-конкретни аргументи, един от организаторите каза следното: „Ние не сме против капитализма! Не това е проблемът!“. По-възрастен организатор се съгласи и разпалено ни обясни, че тези, които ще застрояват планината, „не са капиталисти, а от старото комунистическо котило. Не ви ли е срам, питам ви, не ви ли е срам да издигате такива лозунги?“
Решихме да се преместим настрани от тълпата и по-далеч от организаторите, за да не предизвикваме повече гнева им, но не свалихме постера си, защото не ни бяха предоставени законови или други сериозни обяснения за изключването ни. В този момент някои присъстващи дойдоха и изразиха подкрепа и симпатии с нашата позиция. Други настървено ни питаха от коя партия сме, кой ни е изпратил и защо създаваме провокации; заплашиха да напуснат протеста, ако ние не се изнесем. Организаторите на събитието се върнаха отново, този път заедно с няколко полицаи, следящи за сигурността на протеста. Полицаите обясниха, че в ролята си на медиатори на възникналото несъгласие ни съветват да послушаме организаторите и заедно да намерим решение, за да не се разраства конфликтът. Отново поискахме да разберем какво в нашата позиция провокира такава негативна реакция. Главният организатор (и представител на „Зелените“) обясни, че, докато той е изнасял откриващата си реч, всички журналисти са снимали нашия плакат, а те не желаят той да представлява или да се свързва с „тяхното“ събитие. По това време около нас се беше образувала групичка от протестиращи, които започнаха да ни освиркват и да призовават полицаите да ни изведат от площада. При настояване от наша страна организаторите ни дадоха възможност да останем на протеста единствено ако свалим плаката си и мълчаливо застанем в края на шествието, или ако носим плакат, подготвен от тях. След кратка дискусия неохотно се съгласиха, че ако добавим „Пирин“ на нашия плакат (да се чете: „Капитализмът убива Пирин!“), ще ни позволят да останем (това се случи пред полицаите).
Въоръжени с дописания си плакат и нежелаещи да провокираме повече гнева на организатори и полицаи, мълчаливо последвахме шествието по бул. „6-ти Септември“, бул. „Цар Борис 1“, ул. „Железарска“ и крайната му спирка – площад „Централен“. По време на финалната реч на организаторите и последното изпяване на химна се позиционирахме отново в периферията на шествието (пред бившето кафе „Атлас“). Стоящите наблизо до нас протестиращи четяха постера ни с интерес и никой не изразяваше недоволство, освен същият по-възрастен организатор, който отново ни посети, този път със заплахи да не правим „глупости“, да си отидем „по кротко“, за да не се налагало друго. След като му напомнихме, че, както вече се съгласихме, сме променили надписа на плаката си, той отказа да слуша и отиде да разговаря с полицаите, стоящи зад нас. Малко след това, докато всички възторжено ръкопляскаха на речта на организаторите, към нас се приближиха около петима полицаи, които ни заобиколиха и ни казаха, че трябва да ги последваме в тъмен тунел, който води в задния двор на едно от заведенията на Главната улица. Питахме защо и какво се е случило – обяснение не последва, само груба хватка и силово избутване към въпросния тунел. След като безуспешно се опитвахме да се освободим от тях и те отказваха да ни обяснят какво сме направили, ние започнахме да викаме за помощ. Това ги накара да отслабят хватката и ние успяхме да се освободим пред очите на безучастните протестиращи и организатори, стоящи наоколо. На нашите въпроси към полицаите какво е наложило това брутално отношение и насилие към нас ни беше обяснено, че „десет човека“ са се оплакали от нас, че организаторите не ни искат на протеста. „Махайте се от тук! Организаторите вече са ви казали, че не ви искат! Ще бъдете убити! (не стана ясно от организатори, протестиращи или полицаи), „Ако не се махнете, никой не може да гарантира за живота ви!“, „Ще ви заведа в районното, ако продължавате!“ – каза полицаят, който беше начело на насилствената атака. Тръгнахме си в шок и недоумение от станалото, а именно – съгласувана агресия и насилие от страна на организатори и полиция в самия край на събитието.
Подобни статии:
Този инцидент е важен сам по себе си, но най-вече защото ни позволява да извлечем няколко притеснителни заключения не само за продължаващия протест „За“ Пирин, но и за социалните движения и за липсата на солидарност между борбите за общите блага.
Гореописаните събития демонстрират отказа на организаторите да признаят необходимостта от борба срещу движещата сила, която седи зад плановете за застрояване на Пирин, а именно приватизирането и заграбването на природни ресурси за нуждите на нарастването на капитала, от което се облагодетелстват определени икономически и политически елити. Тази позиция отразява тенденциите сред протестните инициативи на „зелените“ и различни еко организации в България от последните няколко години и беше наблюдавана на протестните събития „За“ Пирин в различни точки на страната в изминалия ден. Според разкази на присъстващи на събитията в София, различни групи, участващи в протеста, са изразявали крайно различни идеологически позиции, което довело до какафония от противоречиви лозунги.
Чрез упорития си и наивен отказ да разпознаят механизмите на действие и резултатите от капиталистическата организация на икономиката и живота като цяло, зелените инициативи губят шанса да обединят сили с широк спектър от ляво мислещи социални активисти. И което е основното, не дават платформа за посочване на корена на проблема: че жаждата за натрупване на капитал ще продължи да убива природата, да отнема общите ни блага и да ги предоставя в ръцете на частни интереси. Така те обричат възможността за консолидация на организационни тактики, които успешно да се противопоставят на инвестиционните интереси в Пирин. Вместо това те продължават да поддържат утопичния образ на капитализма в чиста форма, като система, гарантираща прогрес и материално благоденствие, и критикуват всички проявления на капитализма в България като капитализъм от „балкански“ тип – изкривен от сгрешения „ориенталски“ манталитет на масите и хватката на алчен и корумпиран комунистически елит.
Парадоксално, по този начин „зелените“ заемат същата идеологическа позиция на опонентите си – едър бизнес, инвеститори, властимащи, – които подкрепят застрояването на Национален парк „Пирин“ и дават безпрептятствено път на лозунги като „Капитализмът предпазва човека и природата“.
Това ги прави мълчаливи съучастници в поддържането на един антихуманен режим, който води до всекидневното погубване на човешки животи – на работници, които стават жертва на трудови злополуки и брутална експлоатация, на самоубили се от отчаяние и невъзможност да подсигурят достойно съществуване, на болни, на които лечение е отказано, на такива които не могат да си позволят скъпи лекарства, на тези които губят битката с глада, студа и природните бедствия.
Протести в Пловдив и страната са особено обезпокоителни и заради това, че демонстрираха колко далеч са готови да стигнат „зелените“, за да подкрепят капиталистическата политика. Организаторите на протеста отказаха да поемат отговорност за полицейското насилие срещу двама мирни протестиращи с доводите, че ако насилие е имало, то е било провокирано от случайно присъстващи на протеста, а не от тях самите. За нас обаче, като преки свидетели и участници в събитията, е ясно, че самите организатори нагнетиха напражение и потърсиха подкрепата на полицията, както и насърчиха поемането на силови мерки срещу нас. Така по крайно циничен начин „зелените“, които често се оплакват от полицейско насилие, станаха подстрекатели на такова в отчаяния си стремеж да наложат тяхната визия за протеста пред медии и поддръжници и както стана явно, с цената на това да отблъснат хора, чиито виждания не съвпаднаха с техните.
Такива мутренски тактики на „зелените“ и боязливото им отношение към истинските проблеми на обществото – бедност, социална маргинализация и дълбоко неравенство – ги правят удобна опозиция на статуквото. Това прави лозунгите „мафия“, „олигарси“, „комунисти“ и „морал“, иначе често изговаряни от тях, беззъби, празни и нищо незначещи клишета, които
не само не могат да доведат до радикална промяна, но и поставят под въпрос промяната като цел.
