Публикуваме пълния текст на изказването на лидера на британската лейбъристка партия, Джереми Корбин, отправено вчера след публикуването на доклада на сър Джон Чилкот във връзка с войната в Ирак, започната през 2003 г. В навечерието на несполучилия преврат срещу лидерството му, организиран от собствената му партия, при който 172 нейни членове му гласуваха вот на недоверие (срещу едва 40 застанали зад него), и насред освирквания от членове на целия парламент, Корбин произнесе реч, в която остро осъди действията на британското правителство и собствената си партия отпреди 13 години. Той говори за опустошителните последици от войната, за проблематичната роля на службите за сигурност и разузнаване, за нуждата от „по-отворени и независими отношения със САЩ“ и за подвеждане на виновните под отговорност. Последното изказване бе интерпретирано и като намек, че Тони Блеър трябва да бъде изправен пред Международния наказателен съд за военни престъпления.

Възлизащ на над 6000 страници и писан в продължение на 7 години, докладът на Чилкот представя доказателства за погрешния и манипулативен начин, по който войната в Ирак бе започната и проведена.

Напомняме, че България също изигра своята роля през 2003 г., когато беше неин ред да председателства Съвета за сигурност към ООН и по време на чието председателство нейните представители положиха усилия резолюцията на САЩ да бъде приета. Впоследствие български войници бяха изпратени в Ирак и 13 от тях загинаха.

Цялата реч може да бъде гледана тук, а източникът на транскрипцията е mirror.co.uk. Подзаглавията са от редакторите там.

Днес бих искал да започна, спомняйки си за и почитайки 179-имата загинали британски военнослужещи и хилядите ранени по време на войната в Ирак, техните семейства, както и стотиците хиляди иракчани, загинали в резултат от нахлуването и окупацията на Ирак, започнати от американското и британското правителства преди 13 години.

Току-що имах лична среща с някои от семействата на загиналите британци, както и с военни ветерани и иракчани, загубили членове на семействата си в резултат на войната – така, както съм правил през последните 12 години.

Да станеш свидетел на решителността и издръжливостта на тези семейства и тяхната непоколебима отдаденост към търсенето на истина и справедливост за тези, които те са загубили в Ирак, винаги е било смиряващо преживяване.

Те трябваше да чакат седем години за доклада на сър Джон Чилкот.

Редно е това, че проучването е събрало доказателства от толкова много хора и че произходът, воденето и последствията от войната са изследвани толкова обстоятелствено.

Но изключително дългото време, което беше нужно на този доклад, за да види бял свят, със сигурност е достойно за дълбоко съжаление и е довело до отслабването на способността му да приведе виновните под отговорност.

Няма никакво съмнение, че решението от март 2003 г. Ирак да бъде нападнат и окупиран е най-значимото външнополитическо решение, взето от британско правителство в днешно време.

То разедини парламента и постави тогавашното правителство срещу мнозинството от британския народ, както и срещу тежестта на международното мнение.

Жест на военна агресия с катастрофални последици

Войната не беше по никакъв начин, както казва сър Джон Чилкот, „последна мярка“.

Това беше жест на военна агресия, подет под грешен претекст, както възприема и докладът, и е считано за незаконно от огромна част от международното обществено мнение.

Войната доведе до смъртта на стотици хиляди хора в Ирак и до изместването на милиони бежанци.

Тя опустоши инфраструктурата и обществото на Ирак.

Окупацията от САЩ и Великобритания доведе до смъртоносно сектантство, което се превърна в гражданска война. Вместо да опазва сигурността в страната или чужбина, войната подхрани и разпространи тероризъм из целия регион, включително в страните, които предприеха окупацията.

Самоубийственият атентат тази неделя в Багдад, който доведе до смъртта на над 250 човека и е най-смъртоносният досега, беше извършен от група, чийто произход идва от последиците на инвазията.

По всички критерии инвазията и окупацията на Ирак бяха една катастрофа.

Войната в Ирак е виновна за краха на доверието в политиката

Решението за нападение от 2003 г. въз основа на „слабо разузнаване“ за оръжия за масово унищожение имаше дълготрайно въздействие върху всички нас.

То също така доведе до фундаментален крах на доверието в политиката и правителствените ни институции.

Трагедията е, че докато управляващата класа правеше грешка по толкова ужасяващ начин, мнозинството от нашия народ беше на прав път.

На 15-и февруари 2003 г. много от нас – 1.5 милиона хора от целия политически спектър – протестираха срещу наближаващата война заедно с десетки милиони по целия свят. Това беше най-големият протест в историята на тази страна.

Ние абсолютно и никога не сме подценявали бруталността на престъпленията под диктаторството на Садам Хюсеин.

Много от нас бяха водили кампании срещу режима в Ирак по време на най-кървавия му период, докато британското и американското правителства бяха твърде заети с това да го подкрепят – както показва докладът на Скот от 1996 г..

Ние по никакъв начин не се опитваме да оневиним Садам Хюсеин.

Виждахме как тази държава бе съсипвана от санкции, а войната не представляваше заплаха; виждахме, че доказателствата за наличие на оръжия за масово унищожение са несъстоятелни и изфабрикувани; че влизането във война без оторизация от ООН е изключително опасно; че нахлуването и окупирането на чужда държава ще бъдат срещнати със съпротива и че това би сложило начало на серия от неконтролируеми и унищожителни събития.

Ако само мнозинството от членовете на парламента се бяха вслушали в мъдростта на собствения си народ, когато на 18-и март 2003 г. гласуваха против изчакването на оторизация от Обединените нации чрез втора резолюция, развитието на събитията може би щеше да бъде много, много по-различно.

Днес в парламента има много негови членове, включително десетки мои колеги лейбъристи, които гласуваха за спиране на войната.

Но нито един от нас не ще се чувства удовлетворен от този доклад. Напротив, всички ние ще бъдем натъжени от онова, което бе разкрито, и от онова, върху което сега трябва да помислим.

Безспирен поток от грешки

Докладът е навлязал в безспирния поток от грешки при планирането на окупацията, пагубното решение да се разоръжи иракската армия и да се разгради цялата иракска държава. Но истината е, че първоначалното решение да последваме президента на САЩ в непровокирана с нищо война в най-нестабилния регион на света и да наложим окупация в колониален стил е онова, което доведе до всички следващи катастрофи.

Парламентарното досие от септември 2002 г. и погрешното му твърдение, че Ирак притежава оръжия за масово унищожение, които биха могли да бъдат изстреляни в рамките на 45 минути, беше само най-печално известната от тези измами.

Генерал-майор Майкъл Лоури казва в изследването – цитирам: „По онова време знаехме, че целта на досието е да послужи за започването на война, вместо да изложи наличните сведения.“

Трябва да е пределно ясно, че никога повече данни от разузнаването не бива да се напасват към политиката – вместо политиката да се напасва към разузнаването и правото.

Военните действия в Ирак не просто превърнаха хуманитарната криза в хуманитарна катастрофа, ами и разтърсиха целия регион на Близкия изток и отвъд – точно както военната намеса при смяната на режима в Либия през 2011 г. остави страната в ръцете на враждуващи помежду си въоръжени и терористични групировки.

А войната в Ирак увеличи заплахата от тероризъм и в собствената ни страна. Баронеса Манингам-Булер, която преди оглавяваше MI5, направи взаимовръзката изключително ясна в изследването. Приканвам ви да прочетете нейните показания.

Уроците, които трябва да бъдат научени

Има множество уроци, които трябва да бъдат извлечени от войната в Ирак и от изследването, проведено от сър Джон Чилкот за страната ни, правителството и парламента, както и за моята собствена лейбъристка партия.

Те включват нуждата от по-отворени и независими отношения със САЩ, особено при положение, че са налице възможности за ново и потенциално много по-агресивно президенство, както и от външна политика, основана върху спазването на международния закон и авторитета на ООН, които търсят мирни решения на международни спорове. Също така се нуждаем от много по-строг надзор над службите за сигурност и разузнаване, пълно възстановяване на един истински държавен кабинет, както и даването на последна дума на парламента за всяко бъдещо решение за влизане във война въз основата на обективна информация. Това трябва да се случи не по усмотрение на правителството, а чрез Закон за военните сили, който се надявам, че британският парламент ще приеме колкото се може по-скоро.

И накрая, Великобритания трябва да се присъедини към тридесетте държави, сред които Германия и Испания, които вече подкрепят даването на правомощие на Международния наказателен съд (ICC) да преследва виновните за престъпленията на военна агресия.

Няма по-важни решения, пред които един член на парламента някога се изправя, от тези, свързани с войната и мира.

Най-малкото, което членовете на парламента и тази страна би трябвало да могат да очакват, са обстойни и обективни доказателства, на които да базират решенията си.

Вече знаем, че парламентът е бил подведен в създаването на предпоставките за войната, и сега членовете му трябва да вземат решение как, 13 години по-късно, да се отнесат към това – точно както всички онези, които взеха решението, описано в доклада Чилкот, трябва да се изправят пред последствията, каквито и да са те.

Извинявам се от името на Лейбъристката партия

Както казах по-рано, преди малко се срещнах с група от семейства и военнослужещи, които са загубили обичаните от тях; с ветерани от иракската война и с иракски граждани, загубили роднини в резултат от тази война, започната от правителствата на Щатите и Великобритания.

Извиних им се за решенията, взети от тогавашното ни правителство, което вкара страната ни в тази катастрофална война.

Това е катастрофа, която се случи, докато ние бяхме управляваща партия. 140 от тогавашните ми колеги се възпротивиха по онова време, както и много, много, много членове на моята партия, на профсъюзи и други организации из страната.

Още мнозина оттогава насам са казали, че съжаляват за начина, по който са гласували. Моите колеги народни представители, които са гласували „за“ войната през 2003 г., са сторили това въз основа на лоялността си към правителството, както и на информация и разузнаване, които докладът Чилкот потвърди, че са били грешни.

Те бяха подведени от малък брой водещи фигури, които бяха отдадени на идеята да се присъединят на всяка цена към инвазията от страна на Щатите и не щадяха скрупули за начина, по който се аргументираха в полза на войната.

Политиците и политическите партии могат само да израстнат от разпознаването на момента, в който са сбъркали, и от изправянето си пред своите грешки.

Така че сега аз искрено се извинявам от името на партията си за катастрофалното решение да се влезе във война с Ирак.

Извинението преди всичко се дължи на иракския народ. Стотици хиляди животи бяха загубени, а страната все още живее с опустошителните последици от войната и силите, които тя освободи.

Те платиха най-висока цена за най-сериозното бедствие на международната политика през последните 60 години.

Дължим също така извинение на семействата на онези войници, които умряха в Ирак, както и на онези, които се върнаха у дома ранени и изкарани от строя.

Те изпълниха дълга си, но сториха това в конфликт, където никога не биваше да бъдат изпращани.

И накрая, това е извинение към милионите британски граждани, които чувстват, че демокрацията ни е опетнена и подкопана от начина, по който беше взето решението за война, въз основа на тайни разбирания от типа на „ще бъдем с вас, каквото и да става“, дадени на президента на САЩ – нещо, което сега е публично достояние, благодарение на публикувания тази сутрин доклад на сър Джон Чилкот.

Обществото ни също пострада от последиците. Отношения в различни общности бяха компроментирани и накърнени, граждански свободи бяха подкопани и като следствие на това заплахата от тероризъм нарасна.

Нашата партия е научила своя урок. Една от трите опори при избирането ми като неин лидер миналата година, беше за друг вид външна политика, за спазването на международния закон, за търсенето на мирни решения на международни спорове, за уважаването на ролята на ООН и за отношението към войната като към абсолютно крайна мярка.

Решението да влезем във война с Ирак беше петно върху партията и страната ни, но сега имаме възможност да работим заедно за по-конструктивни и балансирани отношения с останалия свят, основаващи се върху сътрудничество, мир и международна справедливост.

Много ви благодаря!

Превод: Неда Генова

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments