Skip to main content

Новият антикомунизъм: препрочитане на двайсети век

Погледнато формално, следващото есе представлява критика на историческия ревизионизъм, прилаган към революциите, от една страна, и към тоталитаризма като есенциална черта на двайсети век, от друга. Авторът проследява противоречията и слабостите в този подход на водещи имена на антикомунистическата историография като Ернст Нолте, Франсоа Фюре и Стефан Куртоа.

Прочети повече

Черно-белите и цветните: случаят, който не бива да забравяме

Скандалът се появи и беше толкова бурен просто защото много хора не можаха да понесат представата за тази реалност, в която е възможно публично и официално някой „предварително“ да бъде беден, а друг – „предварително“ богат. Реалност на постоянното произвеждане на бедни и богати. Случаят ни позволи, подобно на сън, в който падаме от високо, а всъщност от леглото, да изживеем кошмара на нещо, което е иначе съвсем близко и реално като пода, по който вървим.

Прочети повече

Излезе осми брой на сп. dВЕРСИЯ – „Как стигнахме дотук?“

В ядрото на този осми брой стои опитът ни да (си) обясним историческите, политически и културни процеси, направили възможно това „тук“, тази нормализация на неравенството, разбирано от нас като корен на много от кризите, с които живеем днес. Искаме да анализираме значи „(как-)стигането“…

Прочети повече

Жак Вилре във "Вечеря за глупаци", 1998 г.

Фашизмът не е маргинален, a маргиналията се фашизира

„Маргиналия“ е медия с мото „Правата на човека са решението“. На цената на не един идеен компромис и ние, и други активисти, изследователи и политически ангажирани хора считахме тази медия за съмишленик и партньор, поне що се касае до някои базови борби в публичното пространство. Считахме ги за такива до момента, в който „Маргиналия“ не просто проведоха брутално апологетично интервю с един от организаторите на Луковмарш, но и след това яростно защитаваха изключителното качество и полезност на подобни материали. След години ужким противопоставяне на фашистките прояви.
Случаят е, разбира се, по своя мащаб буря в чаша вода. Тесни кръгове реагират на скандален материал в маргинална медия, сякаш няма далеч по-големи, стари и страшни субекти и тенденции, с които да се занимаваме. По собствената си значимост обаче случаят е израз именно на тревогата, изразена по-горе: „Защо маргиналията съзнателно повтаря основния текст?“
Доминиращият дяснолиберален дискурс е достатъчно лицемерен и циничен, за да твърди вече дълго време, че всъщност фашизмът е в маргиналията, че проблем няма, а вместо това все още имаме да борим някакви комунистически призраци. Това абсурдно настояване трябва да бъде контрирано. Трябва да бъде контрирано толкова повече в момента, в който се оказва, че маргиналиите дори от своята странична и по-слаба позиция започват съзнателно да осигуряват комфорт на този фашизъм.

В следващите редове представяме три коментара с аргументи защо случаят с интервюто на Маргиналия с представител на фашистка организация не трябва да бъде подминаван, и най-вече – не трябва да бъде повтарян.

Прочети повече