Skip to main content
Жак Вилре във "Вечеря за глупаци", 1998 г.

Фашизмът не е маргинален, a маргиналията се фашизира

„Маргиналия“ е медия с мото „Правата на човека са решението“. На цената на не един идеен компромис и ние, и други активисти, изследователи и политически ангажирани хора считахме тази медия за съмишленик и партньор, поне що се касае до някои базови борби в публичното пространство. Считахме ги за такива до момента, в който „Маргиналия“ не просто проведоха брутално апологетично интервю с един от организаторите на Луковмарш, но и след това яростно защитаваха изключителното качество и полезност на подобни материали. След години ужким противопоставяне на фашистките прояви.
Случаят е, разбира се, по своя мащаб буря в чаша вода. Тесни кръгове реагират на скандален материал в маргинална медия, сякаш няма далеч по-големи, стари и страшни субекти и тенденции, с които да се занимаваме. По собствената си значимост обаче случаят е израз именно на тревогата, изразена по-горе: „Защо маргиналията съзнателно повтаря основния текст?“
Доминиращият дяснолиберален дискурс е достатъчно лицемерен и циничен, за да твърди вече дълго време, че всъщност фашизмът е в маргиналията, че проблем няма, а вместо това все още имаме да борим някакви комунистически призраци. Това абсурдно настояване трябва да бъде контрирано. Трябва да бъде контрирано толкова повече в момента, в който се оказва, че маргиналиите дори от своята странична и по-слаба позиция започват съзнателно да осигуряват комфорт на този фашизъм.

В следващите редове представяме три коментара с аргументи защо случаят с интервюто на Маргиналия с представител на фашистка организация не трябва да бъде подминаван, и най-вече – не трябва да бъде повтарян.

Read More

фабрика автономия

Джобове автономия: Фабрика Автономия

Последните две години сякаш са белязани от нарастващ песимизъм за това доколко, как и кога могат да се очакват разпуквания в неолибералния ред. Такова чувство, разбира се, има добри и глобални, и локални основания – окончателно наложилите се за норма мерки на бюджетни съкращения, приемането на споразумения като CETA въпреки всички съпротиви, възходът на авторитарни […]

Read More

„Училище на бъдещето“ АД или защо да защитаваш похитителя си

Повече от всеки друг сектор – заради непрестанния, бил той и разбираем публичен натиск, който предполага – училището е в положение не просто да приеме, а да прегърне неолибералната доктрина, под чиято власт се намира. Училището, бидейки една от централните институции за възпроизводство на социалните и икономически отношения, е принудено да заобича своя похитител.

Read More

Големият Лебовски, или Пичът във фашистки времена

В отстояние от 20 години… Ранни зори, някъде към 10:30. Съзнанието се връща към реалността, заето с повече махмурлук, отколкото с трудови ангажименти. Всъщност трудови ангажименти не съществуват, и все още неплатеният наем няма никакво отношение към това. Бонус към сутринта са няколкото синини от случки от предходната нощ, с които съзнанието отказва да се […]

Read More

„Игра на тронове“: политика, тела, богове

Когато „Игра на тронове“ продължи през лятото на 2017 г., феновете (сред които съм и аз) ще са твърде заети да не могат да дишат в очакване на следващата ултранасилествена развръзка, за да се занимават с политически разрези на любимия сериал. Затова настоящият период е отличен за излагане на някои по-сериозни критически перспективи към този супер популярен телевизионен продукт, и именно с това ще се заемa в следващите страници.

Read More