Skip to main content

Загубени в противоречията на Прехода

Нека спрем да питаме „Какво се случи“ или „Как стигнахме до тук“. Далеч по-интересно е да си зададем въпросите: „Докъде не стигнахме?“, „Какво не се случи?“, „Какво очаквахме да се случи?“ И в България най-разпространените критики срещу социализма не са антикомунистически, а са срещу неравенствата и привилегиите, т.е. те тръгват от егалитарни и антиелитистки позиции. Достатъчно е да погледнем най-разпространените лозунги от първия митинг след 10 ноември 1989 г. Критиката срещу „народната република“ се конструира от позициите на „истинското народовластие“.

Прочети повече

Излезе осми брой на сп. dВЕРСИЯ – „Как стигнахме дотук?“

В ядрото на този осми брой стои опитът ни да (си) обясним историческите, политически и културни процеси, направили възможно това „тук“, тази нормализация на неравенството, разбирано от нас като корен на много от кризите, с които живеем днес. Искаме да анализираме значи „(как-)стигането“…

Прочети повече

Бодливият експонат

Репрезентацията, „излагането“ в музей на даден обект или в голяма част от случаите – на наследство, е комбинация от материално и нематериално. Един интерактивен процес на аперцепция[1], тъй като материята, образувана от съчетаването на видимото и мисловното, се определя от биографичния багаж на приемащия, от неговият личен разказ, комуникиращ с „големия разказ“ на представяното. Съдържанието […]

Прочети повече

Димитровград от утопията към „неудобното наследство“

Димитровград е построен между 1947 и 1952 г. –  първият български изцяло социалистически град, по модела на Комсомолск в СССР и на подобни проекти в ГДР, Полша и Унгария. Наречен още от началото „град на младежта“ и „изцяло нова реалност“, Димитровград е ясно заявен опит за архитектурна материализация на социалистическата утопия. Днес, 26 години след […]

Прочети повече