Skip to main content

Икономикс за вменяеми. Част 1: Ванга би била горда!

През последните десетилетия икономиката и икономистите успяха да завоюват трона на „експертизата“ в почти всички сфери на обществения (а и на личния) живот. Този процес се случи сякаш толкова естествено, че в някакъв момент “икономист” (нещо, което не носи ясно съдържание и смисъл) се превърна в престижна професия, изучавана в почти всички университети и мечтана […]

Read More

Да гледаме ли филма, ако режисьорът е насилник?

Какъв точно е проблемът с това режисьори насилници да получават финансиране, филмите им да бъдат гледани и да им се раздават награди въпреки извършеното от тях насилие? Отговорът ми е: съобщението, което това изпраща към жертвите – няма да вземем обвиненията ви насериозно. Ще подкрепим насилника ви. Дори и той да бъде осъден въпреки ниската вероятност вината на изнасилвач да бъде доказана, ще продължим дори да не го остракираме и да наричаме това, което ви се е случило, „не баш изнасилване“.
Това не е съобщение, което ще бъде изличено, ако не гледаш на кино Манчестър край морето.

Read More

Краката на Тейлър Суифт и топящият се арктически лед

Може да се каже, че 2016-а беше годината, която всички очаквахме 2012-а да бъде. Апокалипсис нямаше, само любовна игра от бежански вълни, масови нарушения на човешки права, терористични атаки, зика вирус, ебола (пак), политически катаклизми, природни бедствия и рекордно високи нива на средната температура на Земята. В края си годината бързо се превърна в интернет meme и всички тихо зачакахме колективният човешки ум да се пропука и обществото да поеме стремглаво към коренна промяна или уверено саморазрушение. Има нещо много библейско в очакването на събитие, чийто образ си мислим, че познаваме, макар и никога да не сме виждали. Така се заражда безверието – къде е разместването на социалните тектонски плочи? Налице са толкова катализатори, но къде е реакцията? Ако хората виждат, че всичко, що е старо, не работи, защо все още не са го отхвърлили?

Read More

Овладяване на критиката – случаят Джорджано

Не всяка критика, която успява да се скачи към някакъв колективен субект, е успешна. Обратното, често капитализмът успява да превземе дори и силни критически проекти. Но това прави и територията, която капиталът е превзел, силна и важна за него, доколкото предоставя възможност за голямо разгръщане на парични потоци. Такъв е примерът с Ню Ейдж-Хипи хората, които метаморфизираха в бизнес-елитистки дискурси за мен-като-уникален-в-света и аз-като-самоусъвършенстване-в-офиса, а това от своя страна доведе до нови възможности, в които паричните потоци могат да се въведат – бизнес обучения, тийм бийлдинги, инкорпорирани в бизнес средата ментори, мениджъри, коучъри и т.н. Следователно, за да е печелившо овладяването на критиката, трябва и критиката да е в някакъв смисъл силна – не прекалено силна, за да не вземе да победи, но и не прекалено слаба, за да може все пак да остане в социалното за известно време, т.е. трябва да има залог. Опасявам се, че случаят Джорджано е далеч от тази ситуация. Джорджано е слаба критика – първо, той е фрагмент, единичност и, второ, той не успява да възпроизведе полето, което е създал – има публика, но няма последователи, които да интензифицират това (критиката), което той произвежда.

Read More