Автори и преводачи

Омар ал-Джаффал

Иракски поет и журналист от Багдад, завършил е университета в Дамаск. Пише статии за специализираните близкоизточни издания Алмонитор и Ал Сафир, както и за интелектуалния Ал Джаделия. /брой 3, 2015

Дорейд Ал Хафид

Свободен журналист, номад, специалист по интеркултурна комуникация, право- и природо-защитник. /брой 3, 2015

Рая Апостолова

Докторант към Централно-европейския университет в Будапеща и член на колектива Нови леви перспективи. / брой 5, 2016

Константин Бобоцов

Инженер със специалност Автоматика. Проектира системи за управление и функционална сигурност на рискови процеси в подотраслите на енергетиката- нефто- и газодобив, енергиен транспорт, петрохимия, както и в химическата индустрия. / брой 3, 2015 и брой 4, 2016

Максилимилиан Вагнер

Вагнер е учил право в Майнц, Берлин и Истанбул. Докторант е в университета Хумболд в Берлин и пише за съвременна правна история. / брой 9, 2017

Данаил Василев

Следва магистратура по икономика в University College London. Академичният му интерес е свързан с държавното участие в икономиката. Бакалавърската му теза е на тема „Нива на прираст и държавно участие в икономиката: тестване на нелинейната хипотеза“, а в момента провежда изследване в областта на социалната мобилност и ефективността на държавните политики в отслабването на взаимовръзката между доходите на деца и родители. / брой 5, 2006

Ангел Димов

Магистър по национална сигурност с интереси в областта на международните отношения и глобалната (не)управляемост.  / брой 9, 2017

Маргарита Габровска

Логопед, увличащ се от биоетика. Докторант по Етика към Философски факултет на Софийския университет. Изследва етически проблеми в полето на специализираните грижи за деца в медицински институции. / брой 1, 2015 и брой 4, 2016

Валентина Георгиева

Преподавател в катедра „История и теория на културата“ в Софийски университет, доктор по социология от Университета Лавал (Канада). / брой 7, 2017 и брой 8, 2017

Мария Желева

Завършващ културолог, странстващ из дебрите на хуманитарните науки в търсене на призвание, фотограф-ентусиаст и пътешественик. / брой 5, 2016

Георги Зеленгора

Георги Зеленгора е историк-помаколог и журналист. Автор е на книгата „Помаците в Турция” и на множество публикации у нас и в чужбина върху различни аспекти от социалната история и етнодемографията на Балканите и Мала Азия през ХІХ-ХХ век. Бил е редовен сътрудник на различни медии, сред които “168 часа”, „Заман България”, „Помакнюз” и други. Изследователската му дейност върху помаците в Турция датира от 2009 г. От тогава до днес е провел редица теренни проучвания с различни изследователски екипи и самостоятелно. От 2013 до 2015 г. е главен редактор на електронното издание „Европомак”.  / брой 3, 2015

Алена Иванова

Не е докторант, само магистър. Устойчивото градско развитие я направи социалист в Лондон. Интересува се от брутализъм, литература и техно. / брой 8, 2017

Мария Иванчева

Социолог и антрополог. Работи и живее в Лийдс. Изследванията ѝ се фокусират върху студентски и интелектуални движения от времето на Студената война, неолиберални и алтернативни (ре) форми на висшето образование, и утопии за радикална социална промяна. Мария е член на редакционния колектив на уеб платформата за коментари и анализи на политическата ситуация в Източна Европа LeftEast. / брой 9, 2017

Искрен Игнатов

Магистър по архитектура в УАСГ София със сериозен интерес към обществените проблеми и най-вече тези в сферата на строителството и архитектурата. Завършил в катедра „История и теория на архитектурата“ с профил Опазване на архитектурното наследство. / брой 2, 2015

Огнян Касабов

Огнян Касабов преподава философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Интересите му са в областта на естетиката, немския идеализъм и политическата философия. Член е на Нови леви перспективи. / брой 9, 2017

Кристиян Ковачев

Завършва История в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и магистратура в програма „Българско средновековие: държава, общество, култура” в СУ „Св. Климент Охридски“. Докторант по Теория и история на културата в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Има научни интереси в областта на духовната и визуалната култура на Българското средновековие. / брой 10, 2018

Антон Колев

Следва Философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от философия на архитектурата, социална философия и политическа теория. Съосновател на онлайн списанието за достъпна хуманитарстика adopto. Любимият му цвят е варосан кирпич.Не обича да се представя и има проблеми с думата представа изобщо. / брой 10, 2018

Елена Константинова

Филолог по образование, преследващ корените на езиците, на които се е посветила. Фотограф по душа, търсещ миналото зад красиви фасади. Гледа живота през широкоъгълен обектив и не вярва в правия път. / брой 9, 2017

Глория Костадинова

Search engine marketing специалист и студент по инженерна екология в ХТМУ, София. Интересува се от частиците на материята и човешкото съзнание. / брой 7, 2017

Симеон Кюркчиев

Доктор по социология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Основните му интереси са насочени към съвременните форми на управляемост и по-специално към различните психологически технологии за овладяване на тревожността и тяхната роля за повишаване на работната сила през идеята за лична само-реализация в корпоративния свят.  / брой 7, 2017

Яри Ланчи

Докторант в катедра Политология в Goldsmiths College в Лондон. Проектът му е свързан с отчуждаването и управлението на време по отношение на режими на акумулация на капитал. С Маркс и Фуко се опитва да обоснове теоретично това, че, като много други, не може да понесе мисълта за работа. Ланчи е съредактор на Foucault and the History of Our Present (Palgrave Macmillan, 2015). / брой 5, 2016

Филипп Лоттхолц

Доктор от департамента по международно развитие в Бирмингамския университет. В момента работи в университета в Рединг и се надява да последва интересите си в областта на мира, конфликта и сигурността в централна Азия и Източна Европа.

Полина Манолова

Доктор по социална антропология от Бирмингамския университет. Понастоящем мобилен академичен работник. Интересува се от миграции, класа и западни влияния.

Георги Медаров

Доктор по социология. Член на Колектив за обществени интервенции. / брой 6, 2016 и брой 8, 2017

Павел Начев

Политически и обществен анализатор с интереси в областта на културата, изкуството и общественото развитие. / брой 2, 2015

Станимир Панайотов

Станимир Панайотов е докторант по сравнителни джендър изследвания в Централноевропейски университет, Будапеща. Работи в пресечностите между феминистка философия, не-философия, неоплатонизъм и нов/спекулативен реализъм. Съорганизатор и съдиректор на София Куиър Форум (2012 до момента), както и на Лятното училище по сексуалности, култури и политики (Скопие/Белград, 2012-2017).

Петър Пиперков

Икономист и активист, докторант по Политическа икономия в УНСС, София. Интересува се от кризите на капитализма и алтернативни икономически и социални модели. Съосновател на „Индимедия България“ през 2004 г., на проекта „Живот след капитализма” през 2009 г. и на издателство „Анарес“ през 2011 г. Участва в социален център „Хаспел“, по-късно – в „Аделанте“, а към момента във „Фабрика Автономия“.

Александър Попов

Докторант по компютърна лингвистика към ИИКТ-БАН. Преподава научна фантастика в катедра „Англицистика и американистика“ в СУ, автор и редактор в списание ShadowDance. Интересува се от когнитивна наука, изкуствен интелект, критическа теория и творческо писане. / брой 7, 2017 и брой 9, 2017

Йордан Д. Радичков

Роден през 1989 година в град София. / брой 2, 2015

Нурхан Реджеб

Проектант, урбанист. Интересите му са в сферата на градския дизайн и публичните пространства. / брой 6, 2016

Боянка Рошлева

Студент по фотография с душа на пътешестващ танцьор. Гей. Рошава. / брой 10, 2018

Ирина Самоковска

Докторант в катедра „Теория на литературата“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски.“ Интересува се от кино и театър. Отскоро учи сръбски.

Явор Тарински

Независим учен и активист в социални движения. Участва в политическия журнал Babylonia.gr, води библиография към сайта AgoraInternational.org, и е член на консултативния съвет на TRISE. Явор публикува статии в различни международни издания и е автор на книги и брошури за пряката демокрация и общите блага. / брой 9, 2017

Светлин Тачев

Докторант по политология в Софийския университет. Интересува се от протестни мобилизации, социални движения и пряко гражданско участие. / брой 9, 2017

Ралица Трифонова

Магистър по „Международни отношения”, изследователските ѝ интереси са свързани с религиозно мотивирания тероризъм и геополитиката в Близкия изток и по-специално ролята на недържавните играчи. / брой 3, 2015

Дамян Хаджииванов

Фотограф и IT специалист с образование на ядрен инженер. Личност с многостранни интереси и дългогодишен опит в мениджмънта на многонационални компании. / брой 2, 2015 и брой 4, 2016

Цветелина Христова

Завършила е магистратура по Културна антропология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” и в момента прави докторантура по изследвания на културата в Института за култура и общество, Сидни. Проектът ѝ изследва аутсорсването на медицинска диагностика през ролята на дигиталните инфраструктури и репозиционирането на здравеопазването в глобалния капитализъм. / брой 5, 2016

Силвия Чакърова

Урбанист и докторант към Катедра „Градоустройство“ на УАСГ. В докторантурата си изследва темата за пешеходството в големите градове и възможностите за неговата подкрепа чрез средствата на градското планиране и проектиране. / брой 6, 2016

Мая Ценова

Арабист, преводач, преподавател в ЦИЕК (Център за източни езици и култури към СУ). Освен Махмуд Даруиш превежда и автори като Джубран Халил Джубран, Амин Райхани, Имам Али (Ибн Аби Талиб) и др. / брой 3, 2015

Жана Цонева

Докторант по социология в Централния европейски университет в Будапеща и член на Нови леви перспективи/Хаспел. / брой 2 и 3, 2015, брой 6, 2016 (гост-редактор) и брой 10, 2018

Урбан Шпитал

Роден в Словения ентусиаст в сферата на международните отношения. Изучавал ги е в Университета в Любляна, а областите му на експертиза са европейската интеграция, международното управление, Западните Балкани и международно право върху околната среда. Счита, че да бъде наричан „другар“ е комплимент и има една мечта: един ден хората да спрат да бъдат задници едни с други. / брой 10, 2018

Павел Янчев

Архитект и урбанист. Автор на статии на градска тематика. / брой 6, 2016 (гост-редактор) и брой 10, 2018