Skip to main content

Марксизъм за курви

от Магпай Корвид

Моята история е като тази на хиляди хора, които не са успели да намерят постоянна, сносно платена работа. В нашата история става дума за остеритет. Ние сме навсякъде, препитавайки се от оскъдни помощи, трудим се на непълен работен ден и на няколко нередовни работи. Някои от нас сами влизат в бизнеса; някои създават уеб-страници; някои поправят коли, а някои от нас вършат секс работа.

Аз, както и толкова много други хора, влязох в секс работата, защото тя беше пряко решение на ужасните рискове на бедността. Не съм секс работник заради някаква покъртителна история. Не съм секс работник, защото съм с психично заболяване или защото с мен са злоупотребявали в миналото, или защото имам проблеми с баща ми, или защото искам внимание. Понякога е прекрасно, а понякога – трудно, и това не е работа за всеки, но секс работата е моята професия. Това е професия, която упражнявам, защото съм добра в нея; тя ме обезпечава. Когато продавам сексуалността си като продукт, единствената разлика между мен и някой друг обслужващ работник, или друг изпълнител, е сексуалното естество на работата. Естествено, сексуалният труд може да бъде интензивен и опасен и, естествено, третирането му от като нелегален не спомага за облекчаването на тези фактори.

Активистката Джени Пърл от Английския колектив на проституиращите, казва:

Сега ходя на работа поради финансови затруднения. Помощите не покриват разходите за газ, електричество, сметките за водата или смяната на домакински уреди. Не мога да живея на помощи в дългосрочен план. Когато трябва да купя палто или обувки, не мога да си ги позволя. Повечето от другите момичета или жени, които срещам на улицата, са там поради много сходни причини – чисто и просто, за да не разделят семействата си, за да не оставят децата си на грижата на държавата. Това им дава малко повече контрол върху това кога да оставят парното включено или не, вместо да останат в леглото под завивките, за да се топлят. Излизат за час и печелят достатъчно пари, за да платят една сметка. Понякога това е единствената форма на контрол, единственият избор, който имаме в живота си. Можем да останем в леглото, да живеем в мизерия, да оцеляваме на хляб и мармалад, но аз лично чувствам, че заслужавам повече, както и дъщеря ми. Така че избирам да изляза на улицата и да спечеля малко пари, защото искам по-добър живот. Това, което върша, не е непочтена, а тежка работа. Ако имах избор, не бих я вършила. Но сега, при положение, че имам криминално досие за проституция, вече е единствената работа, която ми позволява да печеля пари, без да пренебрегвам дъщеря си. Заради увреждането ѝ, когато излизам, трябва да спечеля първо £60, за да покрия разходите за гледач, макар че тя е на 25 години, а оттам насетне да печеля пари, с които да платя сметките.

 

***

Не съм родена в бедност. Отгледана съм в семейство от средната класа и бях засилена от родителите си като ракета към Американската мечта. Но преди да стана секс работник, бях разорена, едва осигурявах храната и наема си. Две години след навлизането ми в секс работата, живея сносен живот, в прекрасен брак като финансово равноправна на съпруга си, мога да спестявам за изплащане на ипотеката, като същевременно имам достатъчно време за писане и политика. Тогава защо съм марксистка след като на пръв поглед изглежда, че съм се измъкнала собственоръчно и без чужда помощ – като носещия чорапогащи Хорацио Алгер с реколтата?

Аз съм марксистка, защото Въображаемата Курва – мошеничката, измамничката, жертвата на трафик, поробената, лудата, уличницата, куртизанката, доминатриксата – се използва като инструмент за дисциплинирането на жените под влиянието на патриархалния контрол. Не е за чудене, че хегемонният, корпоративен феминизъм – феминизмът на Анджелина Джолитата и Шерил Сандберките на този свят – така се надпреварва, за да спаси секс индустрията. Това е фабрикуваща статистики, лъжлива машина, която смесва доброволната секс работа със секс трафикантството. Ако корпоративните феминистки искат да освободят жените, защо не започнат с нерегистрираните жени-мигранти в Америка? Защо не започнат с онези, които легално страдат от възмутителни условия, без да имат право да сменят работодателя си в рамките на строгата визова система във Великобритания? Няма да го сторят, защото все пак се нуждаят от маргинализираното и контролирано почистване на заседателните им зали, скубането на пилетата и гледането на децата им. Но не и курви, никога курви.

Феминизмът на спасителната индустрия е затворнически феминизъм – подсилващ държаватата, “спасяващ” с арести. Множеството нови закони срещу секс работата и полицията атакуват инструментите за подбор, от които се ползват секс работниците, като например онлайн рекламите, и онлайн инструментите за проверка на самоличността, правейки всички нас по-малко защитени – под егидата на спирането на секс трафика. Наредбата за Спиране на рекламирането на жертвите на експлоатация [Stop Advertising Victims of Exploitation (SAVE)] в Щатите и съпровождащите я поредица сензационни обиски срещу рекламиращите се в интернет секс работници; законопроектът C-36 в Канада, ограничаващ рекламирането и криминализиращ клиентите, както и приемането на закони, които криминализират клиентите в цяла Европа, означава, че секс работниците биват вкарвани в затвора по-често, а работата ни става по-трудна и все по-опасна.

Тези, които са в самия елит на феминисткото движение – жени като Глория Стейнем и Жермен Гриър – се борят за тези закони сякаш са някакво  благородно освобождение. Пленени от Въображаемата Курва, игнорират реалността на секс работниците. Полицията, извършваща редовни обиски в Сохо [квартал в Лондон-бел.прев.], открива много секс работници, но рядко такива, които са били жертва на трафик. Вместо това нарича секс работниците, работещи заедно, “трафиканти” и “сводници”. Когато новите режими се налагат  в държави, където клиентите са криминализирани, работата става по-малко, а селекцията и контролът стават по-трудни.  Онези, които действително се намират в най-неблагоприятно положение на този пазар – там, където принуда действително може и да се случва –  се отдръпват още по-навътре в сенките. Именно защото съм се посветила на решенията, които се  отнасят до състоянието на онези, които наистина са принудени да извършват секс работа, и не съм готова да приема повърхностен подход, просто изтласкващ насилието от полезрението, аз съм марксистка.

Аз съм марксистка, защото знам, че от жените се очаква да се превърнат в аватари за мъжкото сексуално желание, но, същевременно ако една жена продава способностите и привлекателността си, ако ги настрои, насочи и гледа на работата си като на предизвикателство, то тогава цялото ѝ изкуство, стремеж и находчивост биват приравнявани до продажбата на тялото ѝ. И съм марксистка, защото всички ние продаваме телата, времето и волята си на своите шефове, семейства, страни, религии, на нашите любими и приятели, но Въображаемата Курва е онази, която ни позволява да се дистанцираме от безбройните начини, по които проституираме  себе си. Когато видим тях, курвите, наредени в редица и заснети след обиск, изложени на показ по телевизията, не виждаме истинските секс работници – разстроени, разкрити, лишени от работа, вкарвани в затвора, преследвани, депортирани – ами полите и високите токове. Не виждаме амбицията да прекосиш океана или стремежа да осигуриш препитание на семейството си.

***

Хора от цял свят, предимно жени, нерядко майки, стават секс работници, често, за да подкрепят семействата си. Ако една радикална феминистка ми каже, че работата ми е скверна, ще ѝ отвърна, че всяка работа е такава и ще я поканя да слезе от пиедестала си. Тук, на земята, жени чистят риба и тоалетни, и задниците на хора с увреждания или на възрастни хора. А някои от нас вършат секс работа. Заставам до нея срещу принудата, деградацията и страха, който неоспоримо присъства в някои части от секс работата, но ако тя иска да ги прекрати, нека тя застане до мен срещу остеритета и унижението в толкова много от женския труд. Нека застане до мен за декриминализация. Аболиционистите ни предлагат най-сърцераздирателните истории за отвлечени жени, подмамени и вкарани в сексуално робство под влиянието на наркотици, поставяйки себе си като наследници на традицията на Уилбърфорс. Само че без критика на капитализма, на принудителната сила на пазара, няма как да сложим край на нито една форма на робство – което, разбира се, никога наистина не е било прекратявано.

Аз съм марксистка, защото разбирам, че табуто, маргинализацията и другостта на сексуалния труд не са вътрешни на него. Работата ми съществува заради патриархата и много феминистки смятат, че премахването ѝ ще означава благодат за жените навсякъде. Но един феминизъм, който би затварял и тероризирал секс работници, и застрашавал сигурността, свободата и съществуването ни за сметка на празния трофей на обискирания бордей, е един заблуден феминизъм. Затворническият “феминизъм” на елитите няма проблем да обискира бордея, принуждавайки обитателите му да отидат да шият в експлоататорското предприятие. Но един социалистически, интерсекционален феминизъм трябва да се вслуша в гласовете на секс работниците, вместо да ги игнорира и третира като символи. Докато американските съдилища пращат секс работниците в религиозни рехабилитационни програми, самите те се организират, за да споделят помежду си информация за безопасността и подбора на клиенти. Със сигурност бихме могли да направим още повече, за да подобрим условията си на работа, ако полицията и обществото спрат да ни набелязват като престъпници…

Съзнавам, че работата ми е привилигирована в сравнение с тази на много други секс работници. Но като марксистка съзнавам, че ако те не са свободни да изберат или не секс работата, да се организират за по-добри условия на труд, то тогава и аз не съм. А основната свобода и сигурност на секс работниците се корени в приемането на работата ни като такава. Милиони и милиони работници по целия свят, огромното мнозинство от които не са секс работници, работят в ужасяващи условия под по-голяма или по-малка степен на принуда. Всъщност има милиони истински роби – повече, отколкото някога е имало – и огромното мнозинство от тях работят в занаяти, различни от секс работата. Въображаемата Курва често е стандартният обект на атака на кампаниите срещу съвременното робство, но справянето с това робство – дори с онази част от него, която включва секс работници – не е криминализирането на продажбата и закупуването на секс услуги, както спасителната индустрия твърди. Решението би могло да бъде в редица мерки, всички абсолютно недопустими за едно мейнстрийм правителство. Какво би приключило гнета на модерното робство? Като за начало, радикалното преосмисляне на границите и миграцията, така че онези, които мигрират заради работата си, да имат всички права и услуги, които имат и гражданите. Прибавете към това и драматично нарастване на силата на профсъюзите и пълната декриминализация на секс работата, без рестриктивната легализация на места като Германия, която просто подлага секс работниците на потисническия режим на масовите бордеи. Фундаментална част от решението би било продължителното усилие за слагане край на бедността, започвайки с гарантиран минимален доход.

Имам слаба надежда, че традиционната левица – във всичките ѝ форми, от Лейбъристката партия до анархизма – би приела чистосърдечно движението за права за секс работата в обозримото бъдеще. Има много влиятелни гласове в движението за права, които нямат доверие във феминизма или във всичко свързано с държавата – и те имат всички основания да са бдителни. Въображаемата Курва е оставила твърде дълбок отпечатък в съзнанието на левицата, върху представите ѝ за интелектуална история. Дуоркин се позовава на нея, казвайки:

Проституцията сама по себе си е злоупотреба с тялото на жената. Тези от нас, които казват това, биват обвинявани в простодушие. Но проституцията е много проста… При проституцията, нито една жена не остава цяла. Не е възможно да използваш едно човешко тяло по начина, по който телата на жените биват използвани в проституцията, и накрая, или в средата, или някъде в началото, да получиш непокътнато човешко същество. Не е възможно. И никоя жена не остава цяла по-късно, след това.

 

Дори онези феминистки, които твърдят, че са по-близки до марксизма, като например Гейл Рубин и Катрин МакКинън, по същество отписват класата, принизявайки я до просто свойство, вместо да я разбират като динамично отношение в обществото. Както пише Бруук Белосо в  текста си от 2012 г. “Секс, работа и феминисткото заличаване на класата”:

В отсъствието на марксистката концептуализация на класата като динамично отношение в капитализма, феминистките, пишещи за секс работата по следите на МакКинън и Рубин, като цяло не успяват да разграничат между” жената като работник” и секса като “особения продукт на индивидуалния труд”. Вместо това, феминистките имат склонност да смесват двете, виждайки навсякъде проститутките като жертви, които винаги се оказва, че са жени (или момичета), но никога работнички.

Макар че в ранните дни на втората феминистка вълна имаше много близки съюзничества между движението за права на секс работниците и мейнстрийм феминисткото движение, преобладаващо есенциалистките идеи на вторите разтуриха тези съюзничества. Днес, много участници в кампании за права на секс работниците използват езика на интерсекционалния феминизъм и теорията за привилегиите, излагайки аргументите си с езика на социалната и икономическа справедливост. Но дори през тази последна година от феминизма, идеите на водещи гласове като Мелиса Гира Грант остават извън мейнстрийма. По съшия начин, дори когато хората провеждат кампании срещу остеритета, проблемът за правата на секс работниците остава почти незасегнат.

Свирепата, анархична благословия на нашето време е интернетът и чрез него секс работниците имат възможност да се свържат с широката публика без посредничеството на активисти, учени или политически партии. Нюйоркският проект Red Umbrella наскоро се появи по първите страници на вестниците, след като проведе изследване върху програмата на съдилищата в Бруклин за отклоняване при арести в случаи на проституция – вместо затвор, те предлагат задължителни занятия, от умения за живот до йога. Активисти от RedUP присъствали на съдебните производства, след наблюдение и анализ са ,  установили, че делата са често расистки и упорито маргинализират подсъдимите. С тези си резултати активистите се намесиха директно в политиката, възприемайки отдавна привилегированата роля на изследователи.

Във Великобритания секс работниците буреносно навлязоха в  политиката, разгромявайки напълно опита на аболиционистите от ноември [2014-бел.прев.] да прокарат криминализирането на клиентите в законопроекта за Съвременно робство. Английският колектив на проституиращите (АКП), който оглави движението, печели влияние с простото обещание за подкрепа на пълната декриминилизация на сексуалната работа. Отдавна фокусът им е върху връзката между бедност и сексуална работа, особено за самотни майки. От колектива се  надяват, че кампанията им, насочена към профсъюзите, ще направи видима широката подкрепа за декриминализацията и ще предизвика труден, но нужен дебат. Вече се виждат някои резултати. Като частно лице, Остин Харни, представител на Профсъюза на публичните и комерсиални услуги (ППК) пред Министерството на правосъдието, казва за АКП:

Не може да бъде в интереса на който и да е профсъюз да позволи застрашаването на животите на секс работниците, особено при положение, че те имат право на същото заплащане, правила и условия както следва от човешките права на всички останали служители. Криминализирането на клиентите само ще намали безопаснотта на секс работниците, които биха се изправили срещу животозастрашаващи нападения в криминалния подземен свят и биха били подложени на неправомерни арести от полицията, която би трябвало да защитава невинните. Секс работниците не представляват заплаха за обществото и трябва да бъдат приветствани да застанат в солидарност с всички групи, изправени пред разорение в ерата на остеритета!

Същевременно, голяма част от левицата изостава. Докато Зелената партия, Либералните демократи и дори някои елементи от Лейбъристката партия се придвижват напред към въпроса за правата на секс работниците, алианси като “Left Unity” и отделни революционни групи все още дебатират дали секс работата е работа или не. Давайки легитимност на остарели идеи за съвършената чудовищност на секс работата, те затвърждават консервативните морални паники и допринасят за маргинализацията на секс работници, същевременно игнорирайки гласовете на някои от хората, които са били засегнати най-силно от остеритета. Левицата се надява да бъде вдъхновена от безпрецедентната победа на гръцката СИРИЗА и успешната им предизборна кампания, която прокара връзки между различни типове маргинализация. Но дори СИРИЗА се показа готова да се отметне по въпроси като ЛГБТ правата. Макар че обеща да направи достъпни гражданските съюзи, тя отстъпи по въпроса за осиновяването от ЛГБТ хора. Остава да видим дали по подобен начин ще се отметне и при правата на секс работниците.

Това, че британската левица като цяло игнорира или отминава правата на секс работниците, е пропусната възможност. Тази неграмотност обаче няма да ни спре от това сами да установяваме връзки. Вярата ми е, че секс работниците могат да преправят Въображаемата Курва според истинския си облик, без напътствията на експерти или партии.

Никога не съм била въвлечена повече в политиката, отколкото откакто напуснах организираната левица. Секс работниците, като много други, откриваме, че можем да построим общности в реалния свят и ефективни кампании през предварителна работа в социалните мрежи. Хора, подкрепящи чернокожата транс жена Моника Джоунс, арестувана за “проява на проституция” през 2013, изградиха международна мрежа, която остро изложи на показ пресечните точки на раса, класа, транс идентичност и секс работа. Когато обвиненията бяха свалени при обжалването, победата на кампанията остави след себе си силна и органична мрежа , чиято   политика е  един решителен и радикален феминизъм със силна критика на остеритета. Впечатляващото надигане на съпротивата на секс работниците срещу законите и идеята за морал, които  ни криминализират, е част от по-широката съпротива срещу остеритета. Остава да се види дали глобалното движение срещу остеритета ще разпознае секс работниците като пълноправни другари в тази борба. Аз съм част и от двата свята, от двете движения, но съм марксистка в надеждата си, че феминизмът и организираната левица ще изоставят Въображаемата Курва и ще приемат борбата за права на секс работниците.

Превод: Неда Генова

Преводът на есето е изготвен с любезното разрешение на авторката и редакторите на вдъхновяващото ново британско сп. Salvage по следния текст: Corvid, M. (2015) Marxism for Whores. Salvage. 1, 19-27.

Comments

comments