АкцентиИздания

Един не-Евклидов поглед върху Калифорния като бъдещо студено място

Урсула Ле Гуин

Свали

Достъп за онлайн четене и през Issuu най-долу

Редакционен предговор

Израстваме бързо, но се затваряме в себе си. Голямото изобилие ни остави незадоволени. Знанието ни направи цинични, умовете ни – груби и жестоки. Мислим твърде много, а чувстваме твърде малко. Вместо от повече машини, имаме нужда от човечност, вместо от хитрост, имаме нужда от доброта и нежност.

Без тези неща животът ни ще бъде жесток и сме изгубени.

Тези думи са произнесени от Чарли Чаплин в прословутата реч на „Великия диктатор“. Може би в тях има известна наивност, но тя бледнее пред факта, че почти седемдесет години по-късно посланията на филм, създаден в разгара на най-унищожителната война като нейна критика, са все така актуални. Нещо не е наред.

Критическото предложение на Урсула Ле Гуин е много подобно на това на „Великия диктатор“ и същевременно – радикално различно. Ле Гуин проблематизира рационалистката мисъл и произлизащата от нея форма на утопия – маскулинистка, евроцентристка, уповаваща се в прогреса, установяваща Център там, където налице са били множество центрове на света. Критиката ѝ разглежда тази утопия като тип колонизиране на бъдещето без грижа за обитаемостта на настоящето, но същевременно предлага и една живително-допълваща алтернатива.

Водени от убеждението, че живеем в остра нужда от дълбоко осмислени алтернативи на еднопосочното бъдеще, dВЕРСИЯ предлага този превод. Есето е за пръв път публикувано през 1983 г. в The Yale Review. Ние се запознахме с него чрез преиздаването на „Утопия“ на Томас Мор от Verso Books по повод пет столетия от появата на тази фундаментална за политическото въображение книга, съпроводено с есета на Чайна Миевил и Урсула Ле Гуин, и го предлагаме на българската публика с разрешението на издателството.

Приятно четене!

 

Свали

 

Заглавно изображение:

bobistraveling @flickr.com

 

 

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments