АкцентиСтатии

За Истанбулската конвенция, сантиментално

Публикуваме две постмортем мнения от автори на dВЕРСИЯ за Истанбулската конвенция, които по различен начин виждат завършека ѝ: „Никога не е ставало въпрос за Истанбулската конвенция“ от Станислав Додов и „За Истанбулската конвенция, сантиментално“ от Анастасиа Илиева.


Благодаря на всички, които положиха усилия за ратифицирането на Истанбулската конвенция.

Благодаря на оцелелите от домашно насилие и насилие, основано на пола, за усилията им през последните 7 месеца да не се разпаднат от публични изказвания, в които те нямат значение.
Благодаря на всички, които – премислено, или пък в момент на безсилна ярост – са споделили историите си, за да се опитат да убедят някого от нуждата от ратификация на Конвенцията.

Благодаря на хората, които половин година дискутираха на работното си място, в семейството си, сред приятелите си как домашното насилие изолира жертвите си, променя представите им за това какво е нормално, често е най-силно в момента на опит за бягство, нерядко е неосъждано от близките на жертвата, и най-вече има нужда от специфични мерки, защото е специфично.

Благодаря на хората, които имат възражения към определени провизии на Ковенцията и са приели това за повод за дискусии и надграждане, а не за отхвърлянето ѝ.

Благодаря на Български фонд на жените, Български хелзинкски комитет, Младежка ЛГБТ организация Действие, организаторите на и участниците в протестите и маршовете.

Благодаря на жените, които изтърпяха лавини женомразство, за които преди 2018 г. може и да не са подозирали, че съществуват в такива мащаби у близките им. Още повече благодаря на всяка, която се е опитала да води разговор с някой, който отрича фундаменталната ѝ човешкост, телесната ѝ автономия, думите ѝ относно преживяването ѝ на света. Но ценя и благодаря и на тези, които не са могли да си причинят такива разговори.

Благодаря на всички небинарни, джендъркуиър, транс, интерсекс хора, към които бяха насочени най-отвратителните атаки и които не позволиха това да ги настрои против жените, против Конвенцията.

Благодаря на всички куиър мъже, които всеки път идваха на тези протести и често държаха знамената на дъга в раниците си, за да не дават патрони на дискурса за третия пол – които болезнено решиха да бъдат отново скрити вместо горди, заради нас.

Благодаря на човека, на когото му казаха, че ако заеме публична позиция в подкрепа на Конвенцията, ще загуби работата си, и той го направи, и я загуби.

Благодаря на хората, които дойдоха на сбирката на Клуба за еклектичен феминизъм, за да говорим какво се е случило с този публичен дебат и как можем да не попадаме в същите капани следващия път. Благодаря на жените, които споделиха как последните месеци се отразяват пагубно на телата и съзнанията им.

Благодаря на хората, които писаха статии в подкрепа на Конвенцията; които се опитваха да насочат дебата в продуктивни посоки, отвъд ксенофобия, демофобия и колониализъм.

Благодаря на тези, които след петък (27.07.2018 г.) напълно са се отчаяли, но няма да се откажат.

 

Заглавно изображение: Снимка на Емил Методиев от „Протест срещу неадекватната политика за Истанбулската конвенция“, проведен на 27 юли 2018 г. Хора от различни полове държат плакати, на които пише „ГЕРБ, БСП и Патриотите в коалиция срещу жените!“, „Нека убиват жени, за да няма еднополови бракове“, „Искаме България да ратифицира Истанбулската конвенция!“, „Съпружеското изнасилване в България не е криминализирано. Истанбулската конвенция ще промени това!“

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments