Статии

Вишеградската група ≠ В4?

Урбан Шпитал

Ако математиката не ви е сила, не се притеснявайте. С простата сметка от заглавието свършва почти всичката математика в статията. Това обаче не означава, че няма политически сметки в международната политическа сфера на Централна Европа. Точно обратното. С представянето на „Бялата книга за бъдещето на Европа“ [1] през март 2017 г. спекулациите за бъдещото властово групиране в ЕС започнаха да се зараждат. В моята страна, Словения, се обсъждаха три сценария. Казано по-грубо и с голяма доза сарказъм  – или ще скочим на работливия „Германо-френски локомотив“ и ще изпълним надеждите на либералите; или ще се присъединим към Вишеградската група и ще се борим срещу „европейските ценности“ и традиции, които нашите прадеди браниха и които сегашните консерватори възприеха; или ще бъдем забравени от историята, бидейки част от Балканите. Интересни и примамливи предложения. Ако нито едно не ви се нрави, дали поне някое от тях не ви плаши? Ако се определяте като прогресивни, Европейската интеграция ви харесва или, още по-бунтарски, уважавате правата на човека, тогава може би членство във Вишеградската група е малко вероятен избор.

Терминът Вишеградска група [2] все по-често се използва в европейското политическо пространство като синоним на крепост на консервативната политика. Дали ще е заради ксенофобските позиции спрямо бежанците, защитаването на полските съдебни реформи, които заплашват върховенството на закона, или зачестилите крайнодесни протести в Централна Европа, настояващи за „Бяла Европа“, очевидно политиката в региона залита все повече и повече надясно. Последното правителство, което се присъедини към консервативния влак, е това на Австрия, където австрийската народна партия на Курц (ÖVP) и крайно-дясната Свободна партия (FPÖ) сформираха коалиция. [3] Лидерът на FPÖ (която е всъщност създадена от бивши членове на Нацистката партия след Втората световна война [4]) Хайнц-Кристиан Щрахе успя да получи голямо парче от тортата в оглавяваното от Курц правителство. FPÖ (или номинирани от тях независими кандидати) управляват министерството на въшните работи, отбраната, вътрешните работи и правосъдието. Хер Щрахе, [5] който държи почти всички държавнотворчески министерства в правителството, беше пределно ясен относно Вишеградската група в предизборната кампания: „Ще засилим контакта си с Вишеградските страни и ще бъде добре, ако може би дори станем членове на Вишеградската група.“  Въпреки че има противоречиви настроения в самата партия, думите му поне отразяват неговите намерения.

Ситуацията в Словения е малко по-различна, тъй като изборите чукат на вратата и са планирани за тази година. Не е имало дясно правителство от 2013 г., като десетото правителство, начело с Янец Янша, удържа малко повече от година. Дори всичко да изглежда възможно в днешните избирателни кампании, има малка вероятност тринадесетото словенско правителство да бъде консервативно, тъй като всяка парламентарна партия се зарича да не участва в управлението със Словенската демократична партия (СДП), най-голямата дясна партия в Словения.

В миналото е имало няколко възможности Словения да стане член на Вишеградската група. Първата беше точно след създаването ѝ, но тогава мнозинството от словенския политически елит беше убеден, че ще бъде по-изгодно за икономически по-добре развитата Словения да не се асоциира с такава група. Когато гъвкавите сили на Вишеградската група проличаха с присъединяването на Полша, Чехия, Словакия и Унгария към НАТО пет години преди Словения, разказите, че тези страни ще я засенчат започнаха, бързо подети от партиите в десния спектър. Наскоро преизбраният президент на Чехия Милош Земан, емблема на чешката социалдемократическа партия, дори открито покани Словения да се присъедини към Вишеградската група, но не получи очаквания отговор нито от Словения, нито от тогавашния словашки президент Иван Гашпарович. Последният препотвърди, [6] че Вишеградската група е регионален съюз на четири държави, който обаче е отворен към други страни с общи интереси. Надеждите на словенското дясно все още остават. Както се изрази най-младият словенски депутат Андрей Чуш, който наскоро напусна СДП и стана независим, „Ние трябва да бъдем част от В4 заедно с Австрия.“ [7]

Добрата стара, нова Австро-Унгарска империя?

Когато се вземе предвид контекстът в ЕС с възможността за Европа на много скорости, съюзи в самия ЕС добиват смисъл. Само че съюзите трябва да са предимно основани на държавните интереси, а не на партийни линии или на амбициите на отделни личности. Също така, последният път, когато повечето от тези държави работиха в унисон, беше по време на Австро-Унгарската империя под централното ръководство на Кайзер.* [*Поне що се отнася до външната политика, отбраната и финансовата политика.] Различията между въпросните държави по времето на двойната монархия обаче не бяха дори близо до това, което са днес. Трудно можем да си представим, че Австрия и Словения не биха имали затруднения да намерят общо поле с останалите Вишеградски членове. Всички страни във В4 са нетни приемници в ЕС, три от тях не са членове на еврозоната и когато става въпрос за политика, и Словения, и Австрия се обръщат към Запада за насоки. И двете държави изразиха опасенията си за ограничаването на върховенството на закона и свободата на пресата в Полша и Унгария, и докато Словения може да се впише в общата картина на В4 и отговора им към бежанската криза, Австрия прие повече бежанци [8] на глава от населението дори от Германия. [8] Има и още различия, ако дори само анализираме как Австрия би се вписала във Вишеградската група. Нейната военна неутралност вероятно би била несполучливо попадение за про-НАТО-настроените В4 страни. Австрия систематично отрича ядрената енергия, докато В4 я виждат като алтернатива на своята енергийна зависимост от Русия. По време на службата си като министър на външните работи Курц беше първият, казал „Не!“ на присъединяването на Турция към ЕС, докато полският президент Дуда само преди няколко месеца изрази надеждите си да види Турция като част от ЕС един ден. [9] Това са само очевидните проблеми, които биха настъпили, ако Словения и Австрия се присъединят към Вишеградската група, с която имат традиционно добри отношения, особено когато става въпрос за търговия.

По-малко от В4?

Въпреки че много се говори за разширяването на Вишеградската група в Словения и Австрия, дори хипотетичното присъединяване не е на политическия дневен ред в нито една от двете държави. Зад засилващата се популистка и националистическа риторика ЕС не е нищо повече от правна и политическа рамка за изпълнението на общите интереси на гражданите, включително и тези на всички гореизброени държави.

Защо не би било възможно да се промотират общите идеи и интереси на Вишеградската група и потенциално на Австрия и Словения в рамките на ЕС? Като за начало Вишеградската група не е толкова хомогенна, колкото изглежда. Чехия и Словакия не споделят интереса на Унгария и Полша да се представят като националисти и изолационалисти. И двете държави заявиха, че са склонни да се присъединят към идеята за „ядро Европа“, [10] което е и политически приоритет на Словения и Австрия, водени от Германия и Франция. [10, 11].

Изглежда, че поне в близкото бъдеще Вишеградската група ще остане четири държави с понякога плюс 1, 2, 3 или 4 по различни теми, ако успеят да постигнат съгласие помежду си. Спомняте ли си другите три опции пред страните от Централна Европа, които бяха отграничени като възможни в Европа на много скорости? Докато все още има надежда, че може би един ден светлите умове днес или утре ще успеят да открият алтернативи, които да бъдат приети и в Централна Европа, и в ЕС, трите избора са това, с което разполагаме днес. Та чувствайте се поканени на германо-френския влак или се подгответе да бъдете забравени в историята като микроизолационалистка страна или като част от Балканите, все така вкопчени в национализма със случайни пристъпи на внимание и никакви реални решения.

Библиография:

[1] Европейска комисия. Бяла книга за бъдещето на Европа – Мисли и сценарии за ЕС27 за 2025. Извлечено от http://bit.ly/2oarh7x (23.01.2018).

[2] Повече за историята на Вишеградската група на visegradgroup.eu, както и: Neuman, M. (2017). The Visegrád Group as a Vehicle for Promoting National Interests in the European Union: The Case of the Czech Republic. Retrieved from http://bit.ly/2EhIvUI (28.01.2018).

[3] Bundeskanzleramt Ősterreich. (2018). Bundeskanzleramt Organisation. Retrieved from http://bit.ly/2EjtohR (28.01.2018).

[4] Wodak, R., A. Pelinka eds. (2009). The Haider phenomenon in Austria. New Brunswick and London, Transaction Publishers.

[5] Far right wants Austria to join group of anti-immigrant states (2017). reuters.com.  Retrieved from http://reut.rs/2EhJOmA (28.01.2018).

[6] Slovaška ne mara Slovenije (2013). delo.si. http://bit.ly/2H1t2df (28.01.2018).

[7] We did not raise our children so that they would contribute to other countries GDP (2017). Retrieved from http://bit.ly/2EVoB31(28.01.2018).

[8] Migrant Crisis: Migration to Europe explained in seven charts (2016) bbc.com. Retrieved from http://bbc.in/1N7F6YJ (28.01.2018). The latest recorded Eurostat data is from 2015, but shows the same trend.

[9] Polish President Duda says hopes Turkey will join EU (2017). reuters.com. Retrieved from http://reut.rs/2CaXfD7 (28 January 2018).

[10] Gardner, A. (2014). Czechs aim to join ‘core’ Europe. Politico.eu. Retrieved from http://politi.co/2G4bHPK (1.02.2018).

[11] Jancarikova, T. (2017). Slovakia’s future is with core EU, not eurosceptic eastern nations. reuters.com. Retrieved from http://reut.rs/2EAeRO3 (1.02.2018).

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments