АкцентиСтатии

Да не плащаме дан на Европа!

из 10 брой на сп. dВЕРСИЯ: „Европа – откъде-накъде?“


Франц Фанон (1925 – 1961 г.) е психиатър и философ. Един от най-гласовитите поддръжници на Алжирската революция и ключова интелектуална фигура на световните деколониални борби. „Парии презрени“ – книгата, чието заключение е преведено на български в следващите редове – е посветена на френското господство в Алжир и на необходимата съпротива. Тя излиза през 1961 г. – годината, в която Фанон умира след продължителна борба с левкимията – и бива незабавно забранена и иззета от книжарниците във Франция.


Хайде, другари, по-добре още сега решително да сменим курса. Трябва да разкъсаме гъстия мрак, в който бяхме захвърлени, и да излезем от него. Новият ден вече изгрява и трябва да встъпим в него с решителност, твърдост и смелост.

Да захвърлим мечтите, да изоставим старите вярвания и илюзорните приятелства. Нека не губим време в безплодни ридания и гнусни подражания. Да напуснем тази Европа, която не спира да говори за човека, докато го изтребва навсякъде, където го срещне – по нейните улици, по всички краища на света.

Сцена от биографичната драма „Франц Фанон: Черна кожа, бяла маска“ (1997 г.) на режисьора Айзък Джулиен.

Сцена от биографичната драма „Франц Фанон: Черна кожа, бяла маска“ (1997 г.) на режисьора Айзък Джулиен.

Вече векове наред Европа възпира развитието на другите хора, като ги подчинява на своите планове и на своята слава;

векове наред тя задушава почти цялото човечество в името на някакво си „духовно приключение“. Погледнете как днес тя се лута между атомната катастрофа и духовния разпад.

И все пак, ако говорим за нейните цели, можем да кажем, че тя ги е постигнала всичките.

Европа застана начело на света с плам, цинизъм и насилие. И погледнете как нейните паметници хвърлят все повече и все по-дълги сенки. Всяко нейно движение срива границите на пространството и на мисълта. Европа е чужда на всяко смирение, на всяка скромност, на всяка нежност, на всяка грижовност.

Тя се въздържа само спрямо човека, тя става убийствено свидлива и хищнически пестелива единствено когато трябва да се погрижи за човека.

Тогава, братя, нима не разбираме, че имаме по-важни задачи, отколкото да вървим по петите на тази Европа.

Тази Европа не спира да говори за човека, не престава да тръби, че я е грижа само за човека, но днес ние знаем с какви страдания човечеството е заплатило за всяка победа на нейния дух.

Хайде, другари, европейската игра приключи веднъж завинаги; трябва да открием нещо ново. Днес сме способни да направим всичко, стига само да спрем да подражаваме на Европа и да не се поддаваме на желанието да я догонваме.

Европа набра такава бясна скорост, че днес никакъв кормчия – дори и най-разумният – не би могъл да спре шеметния ѝ ход към пропастта, от която ние трябва да се отдалечим възможно най-бързо.

Вярно е, наистина, че са ни нужни модели, схеми, примери. За много от нас най-примамлив изглежда европейският модел. Само че в тази книга вече видяхме какви разочарования ни носи това подражание. Европейските проекти, техника, стил трябва да спрат да ни изкушават и да разклащат равновесието ни.

Когато търся човека в европейските стил и техника, намирам само низ от отрицания на човека, лавина от убийства.

Човешката ситуация, човешките проекти, сътрудничеството между хората за издигане на човека в неговата тоталност – всичко това са нови въпроси, чието решаване изисква истински изобретения.

Нека решим да не имитираме Европа и да напрегнем мозък и мускули в нова посока. Нека се опитаме да изобретим тоталния човек, когото Европа се оказа неспособна да възвиси.

Преди два века една бивша европейска колония се зае да догони Европа. Тя до такава степен успя в това начинание, че Съединените американски щати се превърнаха в чудовищно образувание, в което пороците, болестите и нечовечността на Европа достигнаха отвратителни измерения.

Другари, нима не можем да сторим нищо друго, освен да създадем една трета Европа? Западът искаше да бъде приключение на Духа. Тъкмо в името на Духа, т.е. на европейския дух, Европа извършваше своите престъпления и с него легитимираше робството, в което държеше четири пети от човечеството.

Да, европейският дух лежи върху особени основи. Цялата европейска мисъл се развивала във все по-голяма пустош и на все по-непристъпни места. Докато постепенно не отвикнала да среща човека.

Един постоянен диалог със себе си и един все по-извратен нарцисизъм довели до почти завършено умопомрачение, в което умственият труд се превънал в страдание, а реалността престанала да бъде тази на живия, трудещ се и създаващ себе си човек и се превърнала в реалност на думите и на техните съчетания – на напрежения между значенията на думите. Намерили се обаче европейци, които насърчили европейските работници да разбият въпросния нарцисизъм и да скъсат с нереалното.

Улична творба с лика на Фанон. Източник: photographyofmontreal@flickr.com

Улична творба с лика на Фанон. Източник: photographyofmontreal@flickr.com

Европейските работници, като цяло, не откликнали на тези призиви. Те повярвали, че също са част от величественото приключение на европейския Дух.

Различните моменти от развитието на европейската мисъл съдържат всички необходими елементи за разрешаването на големите проблеми на човечеството. В своите действия обаче европейските хора не отговорили на отредената им мисия, която се състояла в това насилствено да изтръгнат тези елементи, да променят тяхната природа и съчетанията между тях и най-сетне да отведат проблема за човека до неподозирани висоти.

Днес Европа е зациклила. Другари, трябва да бягаме от това неподвижно движение, в което диалектиката малко по малко се превръща в логика на равновесието. Да се върнем към въпроса за човека. Да се върнем към въпроса за реалността на ума, за умствената маса на цялото човечество, като умножим нейните връзки,разнообразим мрежите ѝ и рехуманизираме посланието ѝ.

Хайде, братя, твърде много работа ни чака, та да се забавляваме с ариегардни игрички. Европа е свършила, каквото е трябвало да свърши, и като цяло го е свършила добре; да спрем да я обвиняваме и да ѝ кажем твърдо, че вече трябва да престане да вдига толкова шум. Повече няма защо да се страхуваме от нея, нека престанем да ѝ завиждаме.

Днес срещу Европа се изправя Третият свят като колосална маса и неговият проект трябва да се опита да разреши проблемите, на които тази Европа не успя да намери отговор.

Важното обаче е да не говорим за производителност, интензифициране и ритми на развитие. Не, не става дума за завръщане към Природата. Съвсем конкретно, става дума за това да не тласкаме хората в посоки, които ги осакатяват, да не налагаме на мозъка ритми, които го замъгляват и похабяват. Не трябва, под претекст, че догонваме, да малтретираме човека, да го откъсваме от самия него, от личното му пространство, да го пречупваме, да го убиваме.

Не, ние не искаме да догонваме никого.

Но искаме да вървим непрестанно, ден и нощ, заедно с човека, заедно с всички хора. Шествието обаче не трябва да бъде прекалено разлято, тъй като по този начин всяка от редиците ще вижда все по-слабо тази пред нея; а хора, които не се разпознават, се срещат все по-рядко и си говорят все по-малко.

Пред Третия свят стои задачата да даде началото на една история на човека, която държи сметка както за величествените тези, които Европа понякога е поддържала, така и за престъпленията на Европа, а най-грозното от тези престъпления спрямо човека е патологичното разпарчетосване на неговите функции и раздробяването на неговото единство; спрямо колектива това е неговото разбиване, неговото йерархично разслояване и кървавите напрежения, породени от класовото разделение; най-сетне, на нивото на цялото човечество, това са расовата омраза, робството, експлоатацията и преди всичко геноцидът, който го е обезкървил, като му е отнел милиард и половина хора.

Така че, другари, да не плащаме дан на Европа, като създаваме държави, институции и общества, които се вдъхновяват от нея.

Човечеството очаква от нас нещо повече от някакво карикатурно и като цяло извратено имитиране.

Ако искаме да превърнем Африка и Америка в нова Европа, то най-добре да поверим съдбините на нашите страни на самите европейци. Те ще се справят по-добре и от най-умелите сред нас.

Но ако искаме човечеството да направи крачка напред, ако искаме да го изведем на по-високо стъпало от това на Европа, то тогава трябва да правим открития и да изобретяваме.

Ако искаме да отговорим на очакванията на нашите народи, не в Европа трябва да търсим тези отговори.

Още повече, ако искаме да отговорим на очакванията на европейците, не трябва да отразяваме, дори в идеален вид, образа на техните мисъл и общество, към които те понякога изпитват огромна погнуса.

Другари, заради Европа, заради нас самите, заради човечеството трябва да се обновим изцяло, да развием нова мисъл, да се опитаме да поставим на крака един нов човек.


Преводът е направен по изданието Frantz Fanon, Les damnes de la terre. Paris: Ed. La Decouverte & Syros, 2002, pp. 301-305.

Заглавието е избрано от редакцията. Превод: Момчил Христов

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments