Skip to main content
Магдалена Машева

За автентичността в културното наследство

арх. Искрен Игнатов

Темата за автентичността в културното наследство е наболял проблем.

Добрата новина е, че имаме примери, от които да се учим.

Заглавна снимка: Магдалена Машева

 

Еврофинансиране. Възстановяване на крепости. Културен туризъм. Бутафория. Кич. Скандали. Опазване на културното наследство. В последните няколко месеца тези думи изплуваха и се задържаха упорито на повърхността сред темите, над които родните медии редовно се упражняваха да открият топлата вода. Уви, в общия случай не им се получи. Но защо?

Масово медиите изпуснаха основната нишка на разсъждения и писане около културното наследство и неговото възстановяване и експлоатиране. Вместо да се говори за културна идентичност, културно съзнание, за автентичност и дългосрочна визия за устойчивост и така да формираме навреме критично мнение и маса, с помощта на която да подбираме възможно най-подходящия подход към различните обекти, част от културно-историческото ни наследство, медиите „след дъжд качулка“ панически прописаха за това колко грозно и нереалистично (и скъпо!) са изпълнени наскоро завършени обекти (примери – Перник, Цари Мали град). Общественото внимание беше умело привлечено от експерти в областта на опазването на културното наследство, които алармираха, че при изпълнението на реставрации и консервации с европари се извършват множество нарушения на принципи от редица международни документи, сред които се открояват Декларацията за автентичността от Нара (1) и Венецианската харта, но и много други, по които България е страна.

Че наистина има проблем с реставрацията и консервацията на исторически ценности, е ясно и той не е само един. Но за пореден път същината на опазването на културното наследство – автентичността, беше пропусната, или в най-добрия случай недостатъчно коментирана.

От една страна, основен проблем се оказа желанието за бързо и лесно усвояване на евросредства, за да се отчита една чисто статистически по-висока ефективност по този показател. От друга страна, имаме намесване на политически интереси и задоволяването на желания на различни политически фигури, изявяващи се като експерти в областта. Резултатът са неоснователни желания за псевдореставрация, граничеща по обем на налетия в крепости и църкви бетон с този в целия Слънчев бряг, която се изпълнява при недостатъчност или липса на адекватни исторически извори, запазили в себе си достатъчна информация за образа на съответния старинен обект, което иначе би гарантирало известна достоверност на възстановеният образ.

Отново се връщам на крепостта Цари Мали Град – фрапантен случай, при който комплексът е напълно съвременен (малкото запазена оригиналан субструкция е напълно залята с бетон) и почти напълно е загубила своята културно-историческа стойност. Налице е тенденция обектите на културно-историческото наследство да бъдат определяни (случаят не е един) с понятието „атракциони“, което е по-адекватно за детско влакче, виенско колело или друга част на пътуващ лунапарк, отколкото за културна ценност.

Ситуацията става още по-объркана, когато се намесят експерти, историци, НПО. Отстрани погледнато, всеки тегли покривката на масата към себе си. В доводите на експертите има много основания и логика, както и историческа обосновка, но за по-незапознатия наблюдател и контрааргументите стоят също толкова добре поради популисткият им характер (в думите на строителите на крепости). Същественото е, че и двете страни упорито използват думата автентичност, явяваща се в един от основните моменти на спора.

Според тълковния речник, думата “автентичен” означава Който е основан на първоизточници; същински, достоверен”. Въпросът с автентичността в културно-историческото наследство стои по подобен начин – автентични са обекти, които пренасят неподправени важни културно-исторически отпечатъци (информация, исторически следи) за една или повече отминали епохи.

Добър пример в тази посока е античният амфитеатър на древна Сердика, намиращ се непосредствено под сградата на сегашния Гьоте институт. При археологическите разкопки е установено, че под арената на амфитеатъра има руини от римски театър, който е съществувал преди това. (2) Артефакти, намерени на място пък показват начина и периодите на използване на аренатта като такава, но също документират и периода, в който е била изоставена и е ползвана временно за работилници, жилища, а други части от нея са били просто разграбени за нуждите на други строежи. Този обект ни носи и информация за бита и културата на хората от епохата и не на последно място за голямото значение на обществените сгради и ролята им в културният живот на обществото от това време. Освен това ни предоставя паралелна информация и за другите културни пластове и видът му е автентичен, защото ни показва точно тази културна стратификация. (3)

Обаче ако приемем хипотетичната ситуация, в която амфитеатърът бива възстановен такъв, какъвто е бил веднага след построяването си (изобщо при наличие на достатъчно информация), ще се изправим пред важни въпроси. При третиране на културно-исторически ценности като амфитеатъра имаме няколко важни избора, които да направим. В често срещания напоследък случай се предпочита пълното или частично възстановяване на оригиналният образ на обекта. Тук има два основни момента – една такава мащабна дейност изисква научно доказана достоверност на образа, който се смята за оригинален. Най-често поради редица причини (турското робство например) у нас няма запазени достатъчни като количество и качество исторически извори, които да ни помогнат с такава информация. Другият проблем е опасността от загуба на автентичност. В случая с амфитеатъра на Сердика, неговото възстановяване може да доведе до изтриване на другите съществуващи исторически следи, свързани с амфитеатъра като обект или дори само като локация. Това е сериозен проблем, тъй като показва тенденция за селективност при изследването и предаването на историческите следи на следващите поколения.

Когато говорим за пълно възстановяване, съществува и въпросът с подценяването на туриста. Масово се приема, че туристът е малко дете, захапало вкусна близалка, с ниско ниво на познание за света, съответно в пълна невъзможност да разбере какъв точно е обектът пред него. В този контекст се приема за напълно нормално, че единственият начин да обясниш на човек какво са представлявали дадени археологически находки (руини) е да издигнеш сградата наново. Разбира се, напълно погрешно вярване, предвид напредъка на технологиите и прилагането на различни оригинални решения в експонирането на културните ценности.

sandanski_cyrkva_iskren_ignatov
Епископската базилика в Сандански. Още една тъжна съдба на поредната културна ценност. Откритите в склона руини от църква са използвани за основа на нов строеж. Снимката е от края на 2013, а оттогава той е напреднал още. Оправданието, което чухме група студенти от ръководителя на проекта, беше “използваме материал, намерен на място”. Един вид, просто връщат строителният материал на мястото му (анастилоза). Дали? Или по-скоро всичко е танц на нечие въображение?  Снимка: Искрен Игнатов

Нека направим паралел с международните практики в опазването на културното наследство. И в частност, нека отправим поглед към Рим и Колизеума. Обектът е запазен до голяма степен и вероятно има достатъчно исторически извори, които да предоставят информация за почти пълното му възстановяване във вид, който е сравнително близо до оригиналния. Избраният подход там, обаче, е Колизеумът да бъде запазен във вида, в който е достигнал до нас, носейки спомен за всички етапи от неговото съществуване, а и като цяло за съществуването на града. Неслучайно единствените строителни работи, които се допускат там, са консервационни и укрепващи.

Към тази серия от заключения може да добавим и факта, че възстановяването на амфитеатъра като цяло би било анахронизъм. На фона на качествени реставрации и адаптации на обекти на културното наследство, желанието за бързото усвояване на евросредства започва да изглежда като лоша идея, когато на карта е заложено качеството и автентичността на наследството.

plovdiv_teatar_1_magdalena_masheva
Проектът за реставрация на античния стадион в Пловдив се радва на голяма популярност сред жителите на града. Това е един от добрите примери за професионално отношение към културното наследство. Тук можете да видите поглед към трибуните малко преди завършването на проекта. Снимка: Магдалена Машева

Популярни примери за добри практики в тази сфера могат да бъдат намерени в голямо количество, но особено интересни биха били античният стадион в Пловдив и проектът за реставрация, консервация и адаптация на църквата „Св. Параскева“ в Несебър. И двата проекта правят силно впечатление със своята модерност и същевременно умереност на намесата. И в двата случая е наличен сериозен респект към оригинала и пълно спазване на идеите, прокарани още в средата на миналият век с Венецианската харта. В духа на разсъжденията по-горе, ако хвърлим поглед към античния стадион, ще забележим, че последните редове седалки са разрушени. В третирането на този въпрос се крие и една от силните страни на проекта. Би било лесно да се възстановят седалките с камък така, както са били. Очевидно е, че има достатъчно данни откъде са минавали, каква е била формата им, материала и т.н. Проектантското решение обаче залага на много силна интерпретация на принципа на контраста – мястото, където е имало липсващи седалки, е сигнирано (означено) с озеленен скат. Така се представя пред посетителите идеята как са изглеждали трибуните, но е запазена и следата на разрушението – лесно добиваме идеята, какво е било и какво е достигнало до нас днес. Пълната информация.

krakra_pernik_magdalena_masheva
Любопитен е примерът с крепостта Кракра в Перник. Всеобщото неодобрение на този проект беше яхнато и от Божидар Димитров, който често го ползва като лош пример. Иронично, това е единствената възстановка на крепост, която спазва поне част от важните принципи, заложени в международната практика. В случая виждаме контраст между новия материал и оригинална структура – задължително изисквание при такива проекти. Тук можем да бъдем критични само към качеството на изпълнение и естетическите достойнства. Снимка: Магадалена Машева

По същия начин стоят и нещата с разширяващото се строителство на крепости. Избират се руини на крепости и се правят хипотетични възстановки. В намесата липсва каквато и да било автентичност, но за инвеститорите, общините, политиците това е благородна дейност, която привлича туристи и приходи по пример на големите исторически обекти по света. А за строители и определени историци това е начин да усвоят евросредства. Не това е начинът, обаче.

Да, България има дълга история, а на територията й са запазено множество обекти и от по-стари епохи. Истина е и че е слабо запазена, поради превратностите, които са предложили вековете. В този контекст е немислимо и напълно неуместно да съсипем и подменим с „атракции“ и малкото запазено в името на привличане на туристи.

А дори привличането на туристи е под въпрос, според Димитър Попов от Асоциацията на българсктие туроператори и туристическите агенти, който на учредителната конференция на Форум културно наследство сподели мнение, че бутафорните атракционни (т.е. крепостите) могат да радват единствено деца и то максимум в предучилищна възраст. (4) 

В заключение, не е случайност, че автентичността е заложена в основата на опазването на културното наследство – неговото основно качествено е истинността. Това е видно и в международните документи, плод на дългогодишен световен опит. Но автентичността трябва да залегне не само в параграфи и алинеи, а и в ежедневието ни. В медиите, в говоренето, в мисленето, в разбирането ни за историята, в отношението към нея. Към ценностите. И към самите нас. И дано това да стане скоро, защото залогът е голям.

1) Convention concerning the protection of the world cultural and natural heritage, World Heritage Committee, UNESCO, WHC-94/CONF.003/INF.008, 21 November 1994

2) Сборник „София 130 години столица на България“, статия на Жарин Величков „Театъра и Амфитеатъра на Сердика“ 2007 г.

3) Съществувалият римски театър от преди построяването на амфитеатъра, следите от нашествието на готите, при които е разрушен театъра, построяването на амфитеатъра, след това и различните му етапи на функциониране, разрушението и използването на части от него за други строителства, жилища и т.н.

4) Всъщност цялата учредителна конференция представлява интересно събитие, което обедини експерти в областта на опазването на културното наследство в борбата за запазване на неговата автентичност Вж. Експерти в областта на културното наследство се обединиха срещу бутафорните градежии видео от конференцията.

Comments

comments