Skip to main content
Скуот Rigaer Str. 78

Фотоесе: Окупираната революция

Тази статия е достъпна и в .pdf формат:

Свали

3000 полицаи от цялата страна вече втори ден се опитват да разрушат барикадите. В небето кръжат хеликоптери, по земя срещу протестиращите са пуснати поне десет водни оръдия, пръска се сълзотворен газ, стреля се. Иззад окопите летят коктейли „Молотов“ и камъни, а от прозорците се веят анархистки флагове. Транспарантите по фасадите на сградите се противопоставят на плановете на имотни спекуланти и политици да „модернизират“ улицата, като преди това изселят настоящите ѝ обитатели.

Сцените са от акцията по разтурване на скуотовете* на „Майнцер щрасе“ в източноберлинския квартал „Фридрихсхайн“, състояла се между 12 и 14 ноември 1990 г. Това е най-голямата полицейска интервенция в следвоенната история на Берлин. Изселени са обитателите на всичките 13 скуота на улицата, с което ефективно е „обезглавена“ най-радикалната част от скуотърското движение в Източен Берлин. Скуотове в града обаче се появяват за пръв път далеч по-рано и съвсем не на изток.

Mainzer Str.
„Майнцер щрасе“ по време на размириците между 12 и 14 ноември 1990 г.. Източник: Tagesspiegel

Скуотърското движение се заражда в западната част на немската столица още през 70-те и 80-те години на миналия век. В началото работници, мигранти и бедни хора се самонастаняват в празни сгради от недоимък и нужда, за да имат покрив над главите си. По-късно към подобни практики прибягват и представители на по-бунтарски субкултури и автономни леви движения, често в знак на протест срещу политическата и социална реалност. През 1981 г. градската управа отговаря на зачестилите окупации. Създадена е важащата и до днес Берлинска линия, според която полицията има право да разтурва новоокупирани скуотове до 24 ч. след като разбере за окупацията им. „Старите“ скуотове могат да продължат да съществуват, освен ако собствениците на сградите не си потърсят правата в съда. В годините след въвеждането на закона от общо 165 окупирани къщи в Западен Берлин 60 биват разтурени, а останалите легализирани – понякога скуотърите успяват да откупят сградите, друг път сключват договори за наем със собствениците или общината. Скуотърското движение в града обаче губи инерцията си.

Mainzer Str. poster
Транспаранти по фасадите на „Майнцер щрасе“ в знак на протест от лятото на 2017 г. срещу забраните за заведения да слагат маси и столове по тротоарите. Фотограф: Елена Константинова

До срутването на Берлинската стена. Официално скуотове в ГДР няма. Неофициално десетки хора се настаняват нелегално в празни апартаменти, но без цели сгради да са открито заявени като окупирани, за да не се набиват в очите на властта. Още месец след падането на Стената обаче, през декември 1989 г., се появява първият открито обявен скуот в Източен Берлин. В следващите няколко месеца в източната част на града биват превзети над 20 нови блока, сред които и култовият арт център „Тахелес“. Хаосът след краха на социалистическия режим дава шанс на автономните движения в немската столица да се развиват на нови и все още нерегулирани територии.

Окупирането на сгради дори след срутването на Стената обаче си остава занимание предимно на западни берлинчани. Най-често автономни и принадлежащи към различни субкултури хора от западната част на града са главните действащи лица при превземането на пустеещи блокове на изток. Дори в тези среди, които минават за демократични и егалитарни, се наблюдава арогантност и желание от страна на „западняците“ да поучават съмишлениците си, израснали от другата страна на Желязната завеса, за това как е „правилно“ да се скуотва. Мненията на скуотърите от изток остават често нечути и маргинализирани.

През април 1990 г. радикалното ляво списание telegraph научава за планове на спекуланти с недвижими имоти и градската управа за „преструктурирането“ и „обновяването“ на големи части от „Фридрихсхайн“. По план трябва множество сгради да бъдат санирани, а първите им етажи да бъдат пригодени за отдаване под наем на магазини и офиси. Списанието излиза с призив към левите в града да не допускат предвиденото модернизиране и да превземат празните сгради в квартала. Реакцията надминава всички очаквания. Между май и август 1990 г. биват скуотнати общо близо 120 сгради, а „Фридрихсхайн“ се превръща в център и символ на автономното движение. Така през април са превзети 13 от общо 28 жилищни блокове на емблематичната „Майнцер щрасе“ само за да бъдат брутално разтурени от полицията през ноември същата година.

Mainzer Str. Burger King
„Майнцер щрасе“ днес. Фотограф: Елена Константинова

Докато вървя по „Майнцер щрасе“ днес, ми е почти невъзможно да повярвам, че на тази малка китна улица със спретнати сгради преди 27 години са се разигравали епизоди като от гражданска война. Там, където някога е имало барикади, сега има „Бъргър Кинг“. Женският скуот е заменен с биокафене, скуотът на гейовете и драг кралиците – с кокетен магазин за електроника. И протести има. Последните са от лятото на 2017 г., когато жителите на квартала излизат да демонстрират за… правото на кафенетата и капанчетата по улицата да оставят маси и столове отвън, та да могат клиентите да посядат на чист въздух и слънце. Единственото, което напомня за времето, когато по „Майнцер щрасе“ не са били паркирани беемвета пред всеки вход, са графити таговете по някои от фасадите.

Mainzer Str. today
„Майнцер щрасе“ днес. Фотограф: Елена Константинова

***

Rigaer Str. 78 скуот
Скуотът на „Ригаер щрасе“ 78. Фотограф: Елена Константинова

И все пак – „Фридрихсхайн“, макар и жестоко джентрифициран към днешна дата, не е просто типичен юпи квартал с бутикови магазини и домашно направено италианско еспресо за пет евро. Тук все още има места, които пазят радикалния автономен дух и оказват съпротива на системните опити на инвеститори, полиция и градска управа да задушат критическия заряд в града. Най-емблематичното от тях по ирония на съдбата се намира на стотина метра от вече познатата „Майнцер щрасе“. Говоря за улицата, събрала в себе си всички противоречия на Берлин; мястото, на което живея от вече четири години и чието преобразяване наблюдавам от собствения си балкон – „Ригаер щрасе“.

Докато пиша тези редове, по улицата преминава поредният полицейски ван. Сега пак е добре – през 2016 г. патрулираха на всеки десет минути и спираха случайни минувачи безпричинно за проверки. От две години насам „Ригаер щрасе“ е обявена за „опасна зона“ (Gefahrengebiet) най-вече заради непрекъснатите сблъсъци между крайнолеви и полиция. Консервативните християндемократи на Меркел, на които нерядко пригласят и социалдемократите, не пропускат повод разгневено да обяснят как „Ригаер щрасе“ се е превърнала в пространство, от което правовият ред е абдикирал. При положение че тук в рамките на 500-600 метра са концентрирани поне пет активни анархистки скуота, не е учудващо, че мястото е трън в очите на всички радетели за ред, дисциплина и чистота.

„Ригаер щрасе“ е едно от „децата“ на скуотърската вълна през 1990 г. Всички сгради по улицата са превзети тогава, а някои по-късно биват легализирани. Много от своеобразните комуни се самофинансират с барове и клубове, които сами поддържат на приземните етажи на кооперациите си. Такъв например е пънкарският бар „Абщанд“, помещаващ се на номер 78, или пък култовият „Фишладен“ на номер 83, където всяка вечер има веганска солидарна кухня, организират се кинопрожекции и политически дискусии. Макар баровете и клубовете да са отворени за всеки, крайнолевите анархистки общности тук са сравнително затворени помежду си и мнителни, съответно е по-трудно да се включиш в дейностите им и да станеш част от колективите.

Rigaer bleibt dreckig
Графит, противопоставящ се на джентрификацията на „Ригаер щрасе“. Надписът гласи „„Ригаер“ остава мръсна!“. Фотограф: Елена Константинова
Rigaer Str. 78 sofa
Диван пред бара „Абщанд“ на номер 78. Фотограф: Елена Константинова

Въпреки че „Ригаер щрасе“ открай време е място, където коли се палят през няколко месеца, партитата са шумни, а посетителите – буйни, 2016 г. със сигурност отбеляза нов етап в отношенията с полицията и градската управа. След препирня между няколко анархисти и общински служител по-рано през деня на 13 януари, в същата вечер 500 полицаи и специални части, подкрепени от полицейски кучета и един хеликоптер, щурмуваха скуота на номер 94 под предлога, че търсят „опасни предмети“, за които имали сигнал. Опасните предмети бяха открити и надлежно документирани дори през Туитър акаунта на берлинската полиция: няколко пожарогасителя, една пазарска количка, пълна с павета, няколко буркана с пирони и един крик. Остава въпросът защо за „откриването“ на неща, които всеки държи в мазето си, беше мобилизиран един батальон хора, докато в същото време нацистки организации като Националсоциалистическия ъндърграунд в продължение на повече от 11 години безнаказано убиват мигранти из цялата страна и не биват заловени от полицията, въпреки че нацистките среди уж са стриктно наблюдавани от органите на реда. Защо една държава, която твърди, че изпитва непоносимост към всеки екстремизъм, допуска години наред в собствените ѝ казарми безпрепятствено да „процъфтява“ отявлена нацистка пропаганда, но използва хеликоптери и специални части, за да изземе два буркана с пирони? И дали тази диспропорционалност на усилията за борбата срещу т.нар. ляв екстремизъм от страна на немските власти и органи на реда има нещо общо с факта, че в собствените им редици има крайнодесни политици и полицаи, планиращи терористични атаки срещу бежанци и леви активисти?

silvio mayer str
Една от преките на „Ригаер щрасе“ е „Силвио Майер щрасе“. Силвио Майер е автономен ляв активист, убит от нацисти през 1992 г. в района. Фотограф: Елена Константинова
полиция Rigaer Str. 94
Полицаи стоят пред скуота на номер 94. Източник: Berliner Zeitung

Последваха месеци на неспирен полицейски контрол и съпротива от страна не само на анархистите, но и на много от жителите на квартала и Берлин. Помня, че почти всяка седмица се случваше да се прибирам към къщи, а участъци от улицата да са затворени заради полицейски акции. На хора, които не живеят в района, се издаваше документ, че имат право да останат наоколо не повече от 48 часа. Мястото, на което до този момент винаги се чувствах сигурно, сега приличаше повече на гето, в което всеки е заподозрян и непрестанно наблюдаван. На 6 февруари се състоя петхилядна демонстрация срещу политиките на джентрификация и полицейщина – фасадите на скуотовете бяха затрупани с анархистки транспаранти, от прозорците скуотърите приветстваха протестиращите с димки и прожектори. Междувременно се организираха редица междусъседски събрания, за да се обсъди ситуацията и да се покаже солидарност със скуотърите от номер 94. През юни същата година наета от легалния собственик на сградата на „Ригаер щрасе“ 94 фирма, подкрепена от стабилно полицейско присъствие, затвори и започна да разтуря култовия бар „Кадтершмиеде“, намиращ се на приземния етаж на скуота. В отговор дойдоха нови конфронтации с полицията, отново засилени проверки и контрол, както и масивна демонстрация (3500 души), завършила с тежки сблъсъци между демонстранти и органи на реда и множество ранени. Съдебният процес срещу акцията обаче отсъди, че опитът за разтурване на „Кадтершмиеде“ е бил незаконосъобразен и барът беше „върнат“ на скуотърите, с което и ситуацията поутихна.

Rigaer Str. 94 скуот
Скуотът на номер 94. Фотограф: Елена Константинова

До лятото на 2017 г., когато след ескалациите на протестите срещу Г-20 в Хамбург, за които до голяма степен вина носят именно неадекватните действия на полицията, целият апарат на немската държава заработи усилено срещу левия „екстремизъм“. Спрян беше най-големият автономен ляв сайт linksunten.indymedia с обвинение за разпространяване на тероризъм. Засилиха се полицейският контрол, претърсванията на скуотове и автономни центрове и арестите на леви активисти. Политици усилено заговориха за необходимостта гнезда на леви радикали – като „Ригаер щрасе“ или знаковия хамбургски скуот „Роте Флора“ – да бъдат унищожени, а в общоевропейски мащаб да се създаде регистър на крайнолеви активисти. Победата на консерватори, неолиберали и крайнодесни партии на парламентарните избори в страната през септември тази година не дават никакъв повод за оптимизъм в левите среди.

И през 2016 г., и през 2017 г. засилената полицейщина идва в контекста на предизборни кампании – в първия случай за общинските избори в Берлин, а във втория – парламентарните такива за цялата страна. Крайнолевите се превръщат в удобно плашило както за консерватори, така и за социалдемократи, които, водени от убеждението, че всяка крайност е еднакво лоша, опитват да капитализират обществено одобрение, демонстрирайки твърдост срещу онези, чиято радикалност и революционизъм са, ако не друго, то поне единственото надеждно оръжие срещу засилващите се фашистки настроения.

Divan Rigaer Str.
Фотограф: Елена Константинова
luxurious building Rigaer Str.
Фасадата на една от новопостроените луксозни сгради на „Ригаер щрасе“ вече е нацапана с цветни бомбички от активисти против джентрификацията. Фотограф: Елена Константинова

Акциите срещу скуотовете, подобно на тези срещу движението на „Майнцер щрасе“ преди близо три десетилетия, са резултат и от засилени инвеститорски интереси. „Ригаер щрасе“ се намира в централен квартал и е добре свързана с транспортната мрежа на Берлин. Това ѝ гарантира статута на топ жилищна дестинация в град, който страда от хроничен недостиг на жилища. Джентрификационните процеси тук вървят с пълна сила – наред с цветните изрисувани с графити и облепени с плакати и стикери стени на скуотовете, по улицата все по-често се виждат лъскави фасади на модерни луксозни сгради и магазини. Наскоро получих най-голямото увеличение на месечния си наем за последните четири години. Като погледна през балкона си, виждам барикади, които обаче не са нелегално изградени от автономни левичари, за да спират нахлуващата полиция – тези преграждения са напълно легални и обособяват най-новата строителна площадка на „Ригаер щрасе“. На мястото на една стара фабрика и супермаркет „Лидъл“ в следващите две до три години ще бъде издигнат нов жилищен комплекс, обслужващ нуждите на високата средна класа. За целта обаче цял един немалък участък от улицата е блокиран за пешеходци, велосипедисти и автомобили за поне година и половина напред, като по този начин директният достъп на стотици хора до ключова спирка на градския транспорт е възпрепятстван, и ни се налага да заобикаляме по съседни преки. Няма как да не се запитам защо е позволено на една частна компания да окупира голяма част от оживена улица за толкова дълъг период с дейност, която не допринася за благосъстоянието на местната общност, а на хората се забранява да окупират пустеещи и неизползвани сгради, за да ги преобразят в инклузивни социални пространства. Последно градът на жителите си ли принадлежи, както се опитват да ни убедят политиците преди всички избори, за да гласуваме именно за тях, или на капиталистите си?

Rigaer. Str. stroej
Строителната площадка, блокираща „Ригаер щрасе“. Фотограф: Елена Константинова

 

Rigaer Str. construction work
Строителната площадка, блокираща „Ригаер щрасе“. Надписът е срещу фирмата, реализираща проекта. Фотограф: Елена Константинова

***

Дали настоящето на „Майнцер щрасе“ e бъдещето, което очаква „Ригаер щрасе“, само времето ще покаже. Тези две улици обаче отлично онагледяват градоустройствените развития в редица световни (мега)полиси, които постепенно прогресивно губят оригиналния си облик и се обръщат срещу собствените си жители, за да обслужат интересите на едрия капитал и политическия елит. Макар и скуотърите да са възприемани от мейнстрийм медиите, политиците и бизнеса като радикални и опасни елементи, идейният хоризонт на тези движения днес е трудно сравним с този на техните предшественици от края на миналия век. Химерна е представата, че разтурянето на който и да било скуот в днешно време би срещнало открита съпротива, граничеща с гражданска война. Тук не става въпрос за романтизиране на насилието от отминали времена, а за осъзнаване на политически възможното (или дори в определени ситуации необходимото) и колко ограничен диапазон от методи използваме днес, за да защитаваме и да се борим за исканията си. Радикалните идеи (все още) имат своето място в Берлин, но биха съумели да се съхранят само ако не попаднат в клопката на перформативността, а останат верни на революционните си корени. А по същество скуотингът може да е радикална практика само в общество, за което елементарните човешки нужди като това да имаш покрив над главата е не право, а функция на пазарната логика. В едно истински развито общество не би трябвало да има нищо революционно или радикално в идеята всеки да има къде да живее, докато жилищните сгради принадлежат на техните обитатели.

anti-gentrification grafitti
Графит срещу джентрификацията. Фотограф: Елена Константинова
Liebig Str. скуот
Анархо-феминисткият скуот на пресечката между „Ригаер щрасе“ и „Лиебиг щрасе“. Фотограф: Елена Константинова

Comments

comments