Skip to main content

Данъчната конкуренция подрива солидарността като европейска ценност

Росица Кратункова

 

Текстът е публикуван за първи път на английски език във Financial Times като част от инициативата The Future of Europe Project.

Днес не би следвало да се питаме дали Европейският съюз трябва да се запази или да се разпадне, а да поставим въпроса за това какъв съюз искаме. Преговорите около Брекзит показват колко трудно е дори да се въобрази връщането към затворените икономики от миналия век. И все пак резултатът от британския референдум за членството в ЕС даде сигнал за едно: легитимните страхове по отношение на безработицата и несигурните работни места не трябва да се пренебрегват. Възможно ли е разнопосочните данъчни системи в съюза да са имали роля в настоящата ситуация?

Миналата година Европейската комисия предложи стълб за социални права” като начин за справяне с проблема за „социалния дъмпинг” между страните-членки. Ако условието за това, Европа да е двигател за социален прогрес, е единен ЕС, тогава предложените 20 принципа пропускат една тема, която би подсигурила действително единство: данъчна интеграция.

През последните години страните-членки се въвлякоха в жестока конкуренция за привличане на преки чужденстранни инвестиции, подкопавайки понятието за солидарност.

Проблемите, причинени от разнопосочните данъчни системи, се появяват не само между държавите, а и вътре в тях. Има три основни данъчни сфери, в които лидерите на ЕС трябва да предприемат решителни действия, ако искат да възстановят спадащия ентусиазъм по отношение на ЕС и да се опълчат на протекционистките движения.

На първо място, офшорните зони, съществуващи вътре в ЕС, трябва да бъдат затворени. Не може да се води сериозен разговор за единство, солидарност и европейски ценности, докато на богатите се помага да избягват плащането на данъци.

Втората стъпка би следвало да е прекратяването на плоското корпоративно и подоходно облагане, въведено от почти всички източноевропейски държави. В България данък общ доход и корпоративен данък са 10 процента (най-ниските в ЕС, докато Унгария не свали корпоративния данък от 19 до 9 процента в началото на 2017 г.)

Идеята зад тези решение бе да се привлекат преки чуждестранни инвестиции. Но това не се случи. Притокът на инвестиции в България пресъхна след финансовата криза и така и не си възвърна нива, които да са сравними със страните с по-високо данъци. В Чехия например стандартният корпоративен данък е 19 процента; а доходите се облагат с плосък данък от 15 процента.

Поради това, че приходите трябва да идват отнякъде, единственото приложимо „решение” изглежда остава данъчното бреме да се прехвърли на потребителите. Във всички източноевропейски страни-членки частта на непреките данъци в бюджета е изключително висока. В Хърватия 49,4% от данъчните приходи са от ДДС и акцизи, докато средното за ЕС е едва 28%. В зрелите икономики като Франция нивото е само 23,9%.

Последната стъпка трябва да е справянето с данъчните различия вътре в самите страни. Според настоящите правила на ЕС регионите с брутен вътрешен продукт на глава от населението под 75% от средните за ЕС се позволява да освобождават от данъци чуждите инвеститори.

Безспорно е необходима някаква форма на насърчителни политики (affirmative action) за мизерстващите райони. Въпреки това ефектът от подобни планове обичайно се изразява в създаването на несигурни работни места с ниски заплати и слаба социална защита.

Идеята за налагането на общ консолидиран корпоративен данък циркулира из европейските столици вече доста години, а нейните най-ревностни противници са Ирландия и Обединеното кралство. Но след като последното избра Брекзит, вече е налична възможността да бъдат прокарани тези наложителни промени и най-накрая възможностите на общия пазар да се използват изцяло.

С екстремистки и популистки движения във възход, моментът е настъпил за по-решителни действия благоденствието да стигне до всички граждани на ЕС.

 

Превод от английски език: Георги Медаров

Заглавно изображение: Thomas Hawk @ flickr.com

Comments

comments