Skip to main content

Простата истина

Простата истина

Филип Левин

 

Купих си за долар и половина малки червени картофи,

занесох ги у дома, сварих ги с кожицата

и ги изядох за вечеря с бучка масло и сол.

После тръгнах през сухото поле

покрай града. В средата на юни светлината

лежеше ниско в тъмните бразди в краката ми,

а в короните на планинските дъбове птиците

се събираха за нощта, сойките и присмехулките

пискаха нагоре и надолу, чинките все още

се стрелкаха в прашната светлина. Жената, която ми продаде

картофите, беше от Полша; тя беше някой

от детството ми с розов пуловер с пайети и слънчеви очила,

хвалеща съвършенството на всичките си плодове

и зеленчуци

на крайпътната сергия и подканяща ме да опитам

дори бледата, сурова сладка царевица, докарана чак

от Ню Джърси, както се кълнеше; „Яж, яж“, казваше,

„Дори и да не искаш, аз ще си мисля, че си го направил“.

Някои неща

ги знаеш цял живот. Те са толкова прости и верни,

че трябва да се казват без грация, стъпка и рима,

трябва да се поставят на масата до солницата,

до чашата с вода, до отсъствието на светлина,

събиращо се в сенките на рамките за снимки, те трябва да са

голи и сами, да означават само себе си.

Приятелят ми Хенри и аз стигнахме до този извод

заедно в 1965 г.,

преди аз да си отида, преди той да започне да се убива,

преди и двамата да предадем нашата обич. Можеш ли

да вкусиш

това, което казвам? То е лукчета, картофи, щипка

проста сол, богатството на разтопеното масло,

това е очевидно,

то засяда надълбоко в гърлото подобно истина,

която никога не си изрекъл, защото времето било

е винаги неподходящо,

стои си там за цял живот, неизговорено,

направено от онзи прах, земя наречен, от метала, сол наречен,

във форма, за която думи няма, но с която преживяваш.

 

Превод от английски: Ивайло Радославов

Стиховете са публикувани в бр. 20/2017 на Литературен вестник

 

Филип Левин

Филип Левин (1928-2015) е американски поет, роден в Детройт. На 14 започва работа във фабрика за автомобилни части, след гимназията е студент в Уейн Колидж, Детройт, където започва да пише поезия. През 1958 г. става преподавател в департамента по английски в Държавния университет на Калифорния във Фресно, където работи до 1992 г. Сред книгите му са „Червен прах“ (1971), „Имената на изгубения“ (1976), „Какво е работа“ (1992), „Простата истина“ (1994), „Милостта“ (1999), „Световни новини“ (2009). През 1995 г. получава наградата „Пулицър“ за поезия за книгата „Простата истина“, а през 2011 г. става Поет лауреат на САЩ. Книгата „Простата истина“ (The Simple Truth) е издавана на български под заглавието „Самата истина“ в превод на Благовест Петров (изд. „Фрост“, 2016). (източник: Литературен вестник)

Comments

comments