Skip to main content

Какво е работа?

Какво е работа?

Филип Левин

 

Стояхме под дъжда на дълга опашка,

чакайки на Форд Хайленд Парк. За работа.

Ти знаеш какво е работа – ако си

на години да четеш това, ти знаеш какво

е работа, въпреки че може и да не вършиш нищо.

Но забрави за себе си! Става въпрос за чакането,

за пристъпването от крак на крак.

За усещането, че лекият дъжд пада като мъгла

в косата ти и ти замазва погледа

дотам, да си помислиш, че виждаш собствения си брат

пред теб – може би на десетина места.

Разтъркваш очилата с пръсти

и разбира се, това е нечий друг брат,

по-тесен в раменете от твоя,

но свит по същия тъжен начин и със същото подхилкване,

което не скрива инатливостта,

тъжния отказ да се предадеш

пред дъжда, пред часовете загубени в чакане,

пред знанието, че някъде напред

те чака човек, който ще рече „Не,

днес не наемаме“ – без да изтъква

причина. Обичаш брат си

и ето че внезапно едва издържаш

пред напора на обичта към твоя брат,

който не е до теб или зад теб или

пред теб, защото е у дома, опитвайки

да си отспи след жалка нощна смяна

в Кадилак, така че да може да се вдигне

преди вечеря и да учи своя немски.

Работи по осем часа на нощ, за да пее

Вагнер, операта, която мразиш повече от всичко,

най-ужасната музика, създавана някога.

Колко време мина, откакто си му казвал,

че го обичаш, прегръщал си широките му рамене,

отварял си широко очи и си му казвал тези думи,

и може би си го целувал по бузата? Ти никога

не си правил нещо така просто, така очевидно,

не защото си твърде млад или тъп,

не защото си ревнив или посредствен,

или неспособен да плачеш

в присъствието на друг мъж – не,

но просто защото не знаеш какво е работа.

 

Превод от английски: Ивайло Радославов

Стиховете са публикувани в бр. 20/2017 на Литературен вестник

 

Филип Левин

Филип Левин (1928-2015) е американски поет, роден в Детройт. На 14 започва работа във фабрика за автомобилни части, след гимназията е студент в Уейн Колидж, Детройт, където започва да пише поезия. През 1958 г. става преподавател в департамента по английски в Държавния университет на Калифорния във Фресно, където работи до 1992 г. Сред книгите му са „Червен прах“ (1971), „Имената на изгубения“ (1976), „Какво е работа“ (1992), „Простата истина“ (1994), „Милостта“ (1999), „Световни новини“ (2009). През 1995 г. получава наградата „Пулицър“ за поезия за книгата „Простата истина“, а през 2011 г. става Поет лауреат на САЩ. Книгата „Простата истина“ (The Simple Truth) е издавана на български под заглавието „Самата истина“ в превод на Благовест Петров (изд. „Фрост“, 2016). (източник: Литературен вестник)

Comments

comments