Skip to main content

Фото есе: Тук имаше кино

Чавдар Цветков

 

Това е носталгичният тон, с който може звучи разказ, водещ през дебрите на софийските градски легенди. Разказът може да бъде започнат на много адреси, пръснати из столицата  – бул. „Витоша“ 37, от ул. „Алабин И. Вл.“ 52 или 36, от ул. „цар Симеон“ 82, от бул. „княз Александър Дондуков“ 8 или от пл. „Петко Р. Славейков“ 11. Всъщност, ако трябва да изброим всички, трябва да посочим повече от 30 локации върху картата на София.

Имаше кино на бул. Княгиня Мария Луиза

Много от тях носят имена, които отдавна са потънали в архивите на Националния филмов център. [1] Някои са по-познати, като например кино „Левски“, превърнало се в основно знаме на изчезващите софийски кина, или като срутеното кино „Сердика, превърнало се в нарицателно за процесите на приватизация на културната индустрия.

Имаше кино на ул. Раковски 127

Лесно биха могли да се изброят изчезналите кина, тези, които са останали като физически куха черупка, както и тези, които продължават да съществуват. Подобни списъци вече са изградени в различни форми. [2] Да се проследи обаче съдбата им е далеч по-интригуващо начинание.

Тук беше кино „Иван Вазов“

Могат да се открият различни останки. Първите оставят следа във физическото пространство на града. Техните белези все още стоят и маркират топосите на предходното си предназначение на места за консумация на култура. Много от тях все още се свързват с определен топос, тъй като символно той още не е премахнат. По някакво стечение на обстоятелствата, дори и с променено предназначение, някои от тези места продължават да се разпознават като кина… Такъв е примерът с „Москва“ и „Европа Палас“, разделени от една улица, на които останали са само козирките и вече несветещите неонови надписи.

Имаше и лятно кино

Има и кина, които физически напълно изчезват от символната карта. Те продължават живота си във все още топлата градска културна памет. Кино „Култура“ претърпява различни метаморфози и въпреки ключовото си място, е запазено като топос на киноиндустрията в България само на архивно ниво. Същата е и съдбата на кино „Млада гвардия“, скрито в пешеходната зона на бул. „Витоша“. А има и други кина, които, заключени, са обект на разруха, независимо че все още са запазили статута си на киносалони, като кино „Македония“ например. Наред с тях има салони, който са успели да запазят културния си облик, макар и под шапката на друга културна индустрия, каквато е съдбата с Младежкия театър, а също и емблематичното кино „Левски превърнало се в нова сцена. А има и салони, които изцяло са запазили своята идентичност на киносалон, като например кино Влайкова.

Имаше кино на Възраждане

Тези различни съдби и истории крият зад себе си големия разказ за това как и защо изчезнаха киносалоните в София, който разказ на свой ред може да се вземе за представителна извадка за широката картина на национално ниво.

Имаше две кина на Алабин

1997 година е нужно да бъде отбелязана като начало на игрите за култура за първи път след демократичните промени в България. На 15.04.1997 г. се дискутират данните от т.нар. „Доклад Ландри“. Докладът е част от политиката на Съвета на Европа, който изиграва огромна роля в предприсъединителния процес и последвалото го търсене на нов тип общоприети ценности. Докладът представлява обширен анализ на състоянието на българския културен обмен и участниците в него, придружен с препоръки за консервирането и развитието на културата в България. Част от проблемите, които той маркира, са нуждата от децентрализация и промяна в разработването и прилагането на културните политики.

Имаше и на Славейков

През март 2000 г. стартира проект в рамките на програма „Политики за култура“. [4] Провеждат се няколко семинарни панелни дебата за обсъждане на възможните бъдещи подходи към политиките за култура в България. [5] Формират се няколко основни положения за две десетилетия напред. Посочва се, че силната регулативно-субсидираща роля на държавата е проблем за културните индустрии и с цел предотвратяването на творческото им задушаване те трябва да бъдат ориентирани към третичния сектор (частния). Това открива пътя за преструктуриране на културните политики и капитализацията им. Пряко измерение този процес намира в приватизацията на киноиндустрията, включваща и разпространителските мрежи на киносалоните.

Това беше кино „Уфа“

Формира се идеята за продажба на пакет от киносалони като възможност за финансиране на националната киноиндустрия. Така се появява „СОФИЯФИЛМ“ АД, поддържаща голям пакет от салони, измежду които „Урвич“, „Москва“, „Ново кино Славейков“, „Глобус“, „Сердика“, „Изток“, „Витоша“, „Модерен театър“, „Мир“ и други. Нейната приватизация се превръща в нарицателно за приватизационните машинации. В рамките на приватизационните договори получаващият пакета се задължава в рамките на десет години да запази статута на киносалоните и да инвестира в тях. Липсата на контрол и целенасочени действия от страна на държавата води до промяна на статута на кина от пакет (например „Москва“ и „Глобус“), които биват върнати на собствениците си.

От друга страна, част от старите киносалони запазват своята идентичност и продължават работа. Кино „Одеон“ успява да оцелее поради специалния си защитен статут като част от Националната филмотека, и днес се помещава в старото кино „Дружба“.

На пазарен принцип не е било подчинено никога и кино „Влайкова“. То има друг тип юридическа защита, според която то е част от структурата на Народно читалище „Антон Страшимиров“. Цялата сграда е под опеката на завещанието на Мария Влайкова, което задължава сградата да се използва за културно-просветна дейност. [6] Това успява да съхрани и продължи дейността му като единствен по рода си културен център, изцяло управляван на комунален принцип от своето настоятелство.

В цялостната картина не бива да се забравя и претенцията на третичния сектор, че държавата е лош стопанин. В същото време политиката на съзнателно водене на културния сектор към дефрагментация и децентрализация води до неговото свиване. Примерът с киноразпространението, дори само на локално ниво в София, е показателен. От близо 3870 кина, пръснати в страната през 1990 г., към 2015 г. според са останали 44 стационарни (открити и закрити) киносалона и 11 мултиплекса. [7] Спрямо частния капитал това може да бъде обяснено като липса на пазар за този продукт. Но киното и неговото разпространение е част от културния продукт в рамките на културния обмен на страната. Достъпът до такъв продукт е гарантирано гражданско право според Закона за закрила и развитие на културата.*

Защо на това място сега няма кино? Отговорът не се крие в търсенето на отговорност за вече реализираните щети от приватизацията, нито пък решението е в свръхрегулацията на сектора. Основен проблем е позицията на Министерство на културата, което според своя устройствен правилник трябва да изгражда и реализира ресурсно обезпечени политики за култура. Аналогично е и определението за ресурс, в което не се визират само и единствено целево отпуснати средства, но и човешките кадри, които да участват пряко в администрирането на тези политики. Кадри, които да изграждат аргументирани политики за култура на базата на анализ на показателите на средата. Към момента Министерство на културата няма подобен отдел за анализ. Което може би означава, че след като не разполага с нужните сурови данни, не може да произведе аргументирана политика.

Към момента в страната има 3640 читалища, [8] над 150 от които са в рамките на Столична община и още толкова в крайградските ѝ райони. По примера на кино „Влайкова“ това могат да бъдат над 100 кооперативни кина, които да обслужват местните общности. Инфраструктурата съществува материално и може да бъде реновирана поетапно. Но при отсъствието на политики в културния сектор, които да изпълнят тази инфраструктура със съдържание, тя ще остане празна и обречена на бавна саморазруха, и скоро нейните топосни символи като дом на културата ще избледнеят.

След което остава да избледнее само топлата памет на изречението „Тук имаше кино“…

Библиография:

  1.  вж. публичния регистър на <https://www.nfc.bg/>
  2.  Старите Софийски кина днес, Стара София, 15. 11.2010, <http://stara-sofia.blogspot.bg/2010/11/blog-post_15.html> (22.07.2017)
  3. „Доклад Ландри“ пълен <http://archaeology.zonebg.com/landry.rtf> (22.07.2017)
  4. Проект политики за култура, в-к „Култура“, 19.12.1997, <http://www.kultura.bg/bg/article/view/6694> (22.07.2017)
  5. Политиките за култура от семинара в бистрица, 18-20.01.2001, досие, <http://www.policiesforculture.org/dld/PfC_BG2001_Workshop_dossier_BG.pdf> (23.07.2017)
  6. Завещание на Мария Влайкова, достъпно на < http://www.strumski.com/books/Maria_Vlajkova_Zavestanie.pdf>
  7. НСИ, Демографска и социална статистика, Kултура, Kина
  8. Данни на Министерство на културата, достъпни на chitalishta.com

Comments

comments