Skip to main content

Отвъд култа към личността, с тениски на Корбин, или историята на едни различни избори

Алена Иванова

За мнозина в България политическите процеси във Великобритания се свеждат до добър източник на шеги по повод напускането на Европейския съюз и все по-честото споменаване на някакъв ошмулен възрастен човечец със симпатично кривнало зъбче на усмивката. Защо точно Корбин, защо точно в този момент и защо точно този резултат е голяма победа не само за нас, левите (и осиновените леви) на Острова, но и движенията за социална справедливост из разните краища на света?

Историята на Джереми Корбин сама по себе си удобно се вписва в класическия – дори библейски някак – наратив за търпеливия многострадателен и скромен герой, който събира край себе си група верни другари и се бори неуморно през годините за справедливост и т.н. и т.н. Това е история, която намира своите фенове сред старото поколение леви активисти, и малкото останали относително леви медии. Макар и наглед безобидна, това е и наративна техника за маскиране на реалните възможности, които се откриват пред масовите движения в този ключов момент на разпад за неолибералната идеология – възможности, за които тепърва трябва да се говори отвъд качествата на един или друг политик. Парадоксално, но факт: задачата пред Лейбър на Корбиновите активисти е да докаже, че култът към политическата фигура на лидера е отживелица, заменена с култа към масовата политизация.

Нормално е когато пристигнеш за първи път във Великобритания многообразието от протестни движения да те накара да си кажеш: „какво по-добро за една демокрация?“. Но за всеки свидетел на големите студентски протести от 2010 г. периодът, започнал от коалиционното правителство на Консервативната партия на Камерън и либералдемократите начело с Ник Клег, и продължил до изненадващата победа на Торите от 2015 г., беше гробницата на политическата активност с партийно отражение. Всъщност тенденцията на растящото членство в Лейбър започва скромно, но все пак съществено, от лидерството на Ед Милибанд (2010-2015). Осезаема е кризата на левите идеи в партията, исторически произлязла от синдикалните движения като средство за отстояване на правата на работниците, през годините на Тони Блеър и след това Браун и техните амбиции за едно обяздване на капитализма, което не противоречи икономически или интелектуално на рамката на неолиберализма. В този контекст Ед Милибанд, синът на известен академик марксист и определено по-социално настроеният от двамата братя Милибанд, печели и бележи едно своеобразно плахо начало на по-леви политически послания. Разбира се, Милибанд е все пак част от същото това политическо статукво, което дълбоко в себе си вярва, че гласоподавателите ще припознаят единствено по-консервативни партийни програми, които отговарят на техните страхове около имиграцията, социалните политики и ролята на държавния апарат в икономиката. След краха на Лейбър в изборите от 2015 г. се надигна още по-силна вълна от страна на партийната машина да се предложи „отговорна“ (разбирай неолиберална) икономическа платформа, защото партията не може да си позволи пореден неуспех. В този момент една щастлива „грешка“ на предходния лидер прави изборите за водач на партията вероятно най-демократичният вътрешен партиен процес, който съществува в Лейбър. Допреди 2014 г., водачеството поема онзи кандидат, който успее да си подсигури мнозинството от вота, разпределен по следния начин: 40% тежест носят гласовете на синдикалистите, формално свързани с партията, 30% са за парламентарните представители, и 30% за редовите членове. Макар и идеята за реформа да е в обръщение от 1981 г. насам, едва с идването на Милибанд гласовете на синдикалните и партийните членове се изравняват по важност и фактически партийните представители гласуват като обикновени членове, единствената допълнителна тежест се явяват номинациите от поне 33 представители, за да бъде допуснат даден кандидат до бюлетината.

И тук реално започва нашата история – не просто историята на Корбиновия възход, а борбата на членовете със собствената им партия. За мнозина явяването на Джереми Корбин на лидерската бюлетина е шега, абсолютно недоразумение или просто старческа проява на замъглена гледна точка. В действителност това е част от дългогодишен план на Лейбъристкото ляво да изпраща положителен сигнал към членските маси – „Дръжте се, ние все пак сме тук!“. И 2015 г. просто се падна годината на Корбин. Това, което нито Джереми, нито Джон Макдонъл, нито Даян Абът или който и да било от скромния кръг леви парламентарни представители наистина очакваха да се случи, е и истинската причина за тази кампания да си заслужава да се говори. Правилата се промениха, посланието към членовете беше изпратено и те взеха, че се отзоваха. Лятото на 2015 г., след поредна победа на Консервативната партия през март, за мнозина бележи критична точка. От една страна, поколения стоически членове на Лейбър за първи път осъзнават, че държат известна власт в ръцете си да изберат новия лидер на партията. От друга, групи като Labour Campaign for Party Democracy и Labour Representation Committee години наред се борят за вътрешна демократизация на структурите, но също така създават неформални кръгове около парламентарните офиси на определени представители като Джон Макдонъл и Даян Абът, които привличат млади и силно мотивирани социалисти. Именно тези кръгове и представители на редица леви организации в рамките на партията са ключ към първоначалната мобилизация на обикновените членове в лидерската кампания от 2015 г. Борбата за водачеството на Лейбъристите придоби популярност в университетите, парковете и кварталните партита из цял Лондон и останалата част на страната – аз получих първата си значка с Корбин на празника на турската диаспора в Северен Лондон например.

Това лято десетки хиляди членове водиха десетки хиляди разговори за ролята, която партията би могла да изиграе за решаването на социалните проблеми на Острова, и в отговор десетки хиляди нови хора се записаха като членове в Лейбъристката партия, или пък плащат скромната такса от 3 паунда и получават правото на вот като сподръжник. Веднъж дадено, овластяването на членската маса се превръща в кошмар за партийната машина. Четири седмици след победата на Корбин се ражда Моментум – социално движение на съмишленици, чиято задача е наглед проста: да вършат работата, която партията е изоставила през последните 30 години. Моментум ангажира млади, образовани активисти (за голямо съжаление на Зелените); възрастни, отдадени социалисти (за ужас на партийните кадри и кариерните политици) и редица групи, дотогава малко или много пренебрегвани от официалните политически движения – през стачкуващи кино работници и мигранти-чистачи, до мигранти от Европейския съюз и грайм артисти.

Печелившата формула е проста – чрез адекватен графичен дизайн, пълно оползотворяване и мобилизиране на социалните медии и добро позициониране в алтернативни медийни източници, Моментум събира хора с ентусиазъм, но и чувство на собственост над организацията, в която избират да се включат. Новото поколение активисти на Лейбър не признава авторитета на общинските съветници или локалните секретари, защото те не се вписват в създадения тренд, но и защото в голямата си част новите членове никога не са били част от организирана политическа партия и нямат представа как работи тя и какво означават тези постове. Съответно нямат и особена мотивация да се съобразяват с тях. До голяма степен успехът на Корбин сред младите хора се дължи не само на различното послание, което той носи, но и на позиционирането му като продукт, чието потребление е мярка за адекватност. От определена гледна точка, този брилянтен маркетинг следва 68-годишния Корбин от 2015 г. досега. Като стратегия за първоначално привличане и ангажиране на аудитория с общи леви наклонности, това явление на ‘политика в поп културата’ работи безотказно. Следващата стъпка е задълбочаване на тази ангажираност не само с личността на лидера, или името на партията, а с политическите принципи, които отличават тази нова посока за Лейбър. Като извежда на преден план фокус върху образованието като право, а не продукт, за който младите хора следва да плащат, предизборният манифест на Корбин не само привлича младежите с таргетиран популизъм, но и бележи радикално разпознаване на човешкия потенциал, и социалния принос на всеки един от нас. От друга страна, отговорната програма за ренационализиране на основни инфраструктурни сектори като железниците, както и разпознаването на жилищната криза в страната и хаоса на социалната грижа за възрастни хора успява да съживи чувството на солидарност, ерозирало от години на противопоставяне на поколенчески, а не класов принцип. Именно осъзнаването на тези процеси и насърчаването на новите членове да поемат отговорност не само за практическото разпространяване на посланията на Лейбър, но и за самото им съдържание ще бъде истинската мярка за успеха на Корбин да вдъхне живот на партийната система.

Предизборната кампания от пролетта на 2017 г.все пак е историческа победа за Лейбър и добър урок за политическите партии по света в няколко отношения. Макар и загубили изборите, ние, членовете на партията, не случайно имаме причина да се гордеем със себе си – ако изградим правилната стратегия за следващите няколко месеца, вероятно ние ще сме най-големите победители от тези избори.
Начинът, по който се набират средства и доброволци за различните политически кампании, означава, че докато Торите трупат дарения от стотици хиляди лири и използват своята мрежа от влияние върху стандартните медии, Лейбър изведнъж се оказа със здравословно подкрепена от новите членски вноски банкова сметка и армия от ентусиасти, които да се впуснат в организираните квартални сесии за разговори с избирателите. За разлика от стандартните практики на континента, във Великобритания е напълно нормално, дори очаквано, активисти на участващите партии да посетят всеки избирател у дома, за да проверят как планира да гласува и какви проблеми го карат да направи съответния избор. Тази практика през годините се професионализира до просто събиране на данни и минимално прекарано време с избирателите. Циникът в мен би казал, че до излизането на изборния манифест на Лейбър тази година, не е и като да е имало основа за кой знае колко ползотворни политически дискусии за мнозинството от хората във Великобритания. Например, в по-големите градове закупуването на жилище отдавна е мираж, а наемите по никакъв начин не отговарят на качеството на живот в имотите. С течение на времето това се превръща в проблем не само за работническата класа, но и за мнозина, които по никакъв начин не биха видели себе си като част от нея. Обещанието на Лейбър не просто да построи 1 милион нови жилища, а и 500,000 от тях да са за социално ползване, позволява на активистите за първи път да говорят свободно за експлоатативната система на жилищния пазар, международните корпоративни интереси и изконното право на всеки човек да има адекватен и сигурен подслон като инвестиция в самия живот на гражданите.

Остава обаче въпросът как убеждаваш десетки хиляди да предприемат крачката от споделяне на клипчета в Интернет до обхождането на цели квартали и разговорите с напълно непознати хора за политическата програма на Корбин. Тук Моментум, със своите 20 хиляди членове, изигра особено важна роля. Пълната мобилизация в тази експресна предизборна кампания от една страна даде възможност да се тестват няколко технологични решения, а от друга позволи голяма свобода на локалните активисти да определят своите приоритети за кампанията. За пример, моята местна група успя да организира 13 сесии пред колежи, кварталното кино и местния музикален фестивал за промотиране последната дата за регистрация в електоралния регистър сред младите гласоподаватели – ключова демография за Лейбър. Паралелно с това, използвайки мрежата от локални групи, получавахме и седмична информация за кампанийните сесии в най-рискованите избирателни райони. Ежедневно между 5 и 20 активисти само от нашата локална група се включваха в дейностите на около десет ключови района за Лондон. Скоро централният офис на Моментум пусна своето приложение My Nearest Marginal, което показва на карта най-близкото оспорвано място, заедно с резултатите от последните проучвания на вота, както и опцията активисти да предложат или потърсят споделено пътуване (тази функция не бе така решаваща в Лондон заради отличния градски транспорт, но изигра голяма роля в други райони на страната). В допълнение, Моментум проведе десетки обучения за различните техники на водене на разговор с гласоподавателите, както и за поддържане на увереността на неопитните активисти. На много от тези сесии присъстваха гости от кампанията на Бърни Сандърс, които споделиха успешни стратегии за „политизиране“ на ежедневни разговори – как реално да обърнеш разговор на тема образование към платформата на Лейбър например. В рамките на няколко седмици видяхме нарастващ ентусиазъм – хората не просто потвърждаваха намерението си да гласуват за нас, но и предлаха на свой ред да помогнат в кампанията.

Очевиден проблем, който все още не сме преодолели, е разликата в броя активисти по места между градските райони и провинцията. Макар провинциалните партийни единици често да са много по-благосклонно настроени към програмата на Корбин от тези в столицата, техният ресурс е много по-ограничен. Тук отново няколко технически решения на Моментум спомогнаха тези несъответсвия да бъдат донякъде неутрализирани. Така наречените телефонни банки работиха и в двете лидерски кампании на Корбин, като този път бяха трансформирани в доброволчески инструменти за активиране на членската маса. Заради редица ограничения около защитата на лични данни, Моментум като организация няма право на достъп до избирателния регистър. Затова пък приложението за телефонно банкиране (система, при която база данни се зарежда на приложение, което автоматично позволява прозвъняването на всички номера и попълването на въпросници с информацията от тези разговори, без те да могат да се записват в нарушение със законите за лични данни), което бе използвано и в кампанията на Сандърс, означава, че всеки свободен половин час може да бъде запълнен с прозвъняване на списъка с членове на Моментум, приоритизиран по райони с най-ниска активност в партията. Тоест, от комфорта на личния си дом или офис, всеки член на организацията може да се включи през компютъра си в базата данни и да се обади на други членове из страната, да им даде актуална информация за кампанията в техния район и да ги мотивира да се присъединят.

През последните 2-3 седмици на предизборната кампания от офиса на партията също най-сетне пуснаха подобно приложение, този път с достъп до избиратели на Лейбър из цялата страна, отново приоритизирани по региони с висок риск за загуба. Макар и да дойде сравнително късно, този новоотворен канал на комуникация позволи на активисти от сравнително добре покрития Лондон да разговарят с учители в Плимът, пенсионери в Дарби и транспортни работници от сърцето на Брекзит вота и ЮКИП например. Дори и само в качеството си на метод за разчистване на събираните от местните партийни звена данни, тази възможност беше изключително полезна. Като шанс за тестване на различни теории за мотивацията на националистическия и консервативен вот и привидния отлив на традиционни Лейбър гласоподаватели, телефонното банкиране беше безценно и за съжаление дойде твърде късно, но постави началото на един процес на по-добро разбиране от страна на сравнително привилегированите градски активисти.

Отвъд тези добри практики обаче предизборната кампания показа и някои сериозни проблеми за бъдещето на партията като масово движение. Очевидно, мобилизирането на социалните мрежи за достигане на максимален брой потенциални гласоподаватели доведе до положителни резултати, но, от друга страна, подхранва идеята, че Интернет участието само по себе си е достатъчно за постигане на структурна промяна в обществения ред. Множество новопоявили се активисти всъщност се оказват членовете, записали се през 2015 и 2016 г., и съответно следва да се запитаме какво не сме успели да предложим, за да се включат те в партийния живот преди обявените избори. Как можем да съхраним ентусиазма към Лейбър на тези хора, но и на избирателите из цялата страна, докато по места местната власт, често представлявана от Лейбър, продължава да приватизира, затваря и орязва редица обществени услуги? Привидната леснота на политическата активност – чрез социалните мрежи, тайни грайм концерти в подкрепа на Корбин, или тениски с името му, може и да създава усещане за лавина от надигнало се обществено мнение и чувство на принадлежност, но от друга страна оставя ангажираните напълно неподготвени за реалността на организираната опозиция срещу връщането към корените на демократичния социализъм в собствената им партия. Постигнатото до този момент е значимо, но в успешното изземане на контрол от централната организация и връщането му в членската маса, която на свой ред трябва да понесе отговорността за адекватното масово формулиране и разпространяване на леви политики, се крие формулата на победата, и засега тя е светлина в края на много дълъг тунел.

Вижте още за Джереми Корбин в dВЕРСИЯ: „Извинявам се от името на партията си за катастрофалното решение да се влезе с война в Ирак“ – превод речта му след доклада на Чилкот.

Comments

comments