Skip to main content

Volksbühne: Окупация, на която можем да танцуваме

Изградена още през 1914 г. с дарения от работници, за да е място, където работническата класа да има възможност да посещава театрални представления на достъпни цени, сградата на Volksbühne (Народен театър) на площад „Роза Люксембург“ в самото сърце на Берлин от дълги години дава трибуна на някои от най-провокативните политически пиеси в цяла Европа. А от миналия петък, 22 септември, е и пространство за по-радикални политически интервенции, след като беше окупирана от сто души, членове на артистичен колектив Staub zu Glitzer (Прахта на брокат). Причината за окупацията е недоволство сред артистите от културната политика, водена  в Берлин, и от засилващите се тенденции към джентрификация в града. За културните среди в немската столица обаче превземането на сградата никак не е изненадващо: то идва и в отговор на спорното назначаване на новия директор на театъра Крис Деркон, за когото има опасения, че ще комерсиализира театралната програма на Volksbühne.

Volksbühne на площад "Роза Люксембург"

Фасадата на Volksbühne.

Желанието за запазването на автентичния дух на култовия театър е особено видимо от най-големия транспарант, на който се чете Doch Kunst (И все пак изкуство), опънат на фасадата на сградата. Заявлението от надписа не е само на думи. Вратите на театъра са широко отворени за всички посетители, които могат напълно безплатно да се насладят на филмови прожекции, импровизирани концерти и театрални четения. Още във фоайето ни посрещат безброй плакати и брошури с различни политически призиви и манифести. Активистите на бюрото за информация енергично ни уверяват, че театърът е на всички нас, всеки има право да остане колкото желае и да се включи в самоуправлението му.

Посетители разглеждат информационното табло

Коридорите на театъра

„Градът е театър, театърът е градът“ е един от водещите лозунги на окупацията, а усещането за включеност още повече се засилва, когато влизаме да разгледаме и вътрешността на Volksbühne. Широките бляскави коридори, украсени с тежки театрални завеси и огромни лампиони, са в пряк контраст със саморъчно направените плакати и транспаранти, които участниците в окупацията са окачили по стените, за да информират за правилата и предстоящата програма на театъра. Всеки може спокойно да внесе напитки, но вътре в сградата има изрична забрана за пушене.  

Пушенето забраненоСрещаме да се разхождат предимно млади хора, а най-голям е напливът в края на коридора на първия етаж, където близо 50 души дискутират в директнодемократичен пленум бъдещите действия и развитие на окупацията. Всеки новодошъл има право да изкаже мнение и да се запише в някоя от групите и така да помага с планирането на следващи събития в театъра, логистиката, комуникацията на инициативата и др. Групите са организирани на куиър феминистки и антирасистки принцип. Молят ни само да не снимаме дискутиращите в пленума, за да могат участниците да се чувстват по-комфортно да изразяват свободно мненията си.

Дискутиращи в коридора на театъра

Информационното бюро на входа на театъра

Верни на идеята, че изкуството винаги е политическо, от колектива открито се противопоставят на повишаващите се наеми в Берлин, изтласкването на по-бедните в покрайнините на града, липсата на жилища на достъпни цени и затварянето на редица алтернативни пространства с цел изграждане на луксозни сгради и офиси. Берлин често е обявяван за джентрификационната столица на Германия, особено през последните 15 години, в които се превърна в магнит за млади хора, артисти, бохеми и стартъп предприемачи. В комбинация с тромава нормативна уредба за ново строителство и липса на адекватна на нуждите на града политика за социални жилища, тези развития правят немската столица един от градовете с най-бързо повишаващи се цени на наемите и недостиг на жилища в страната. В отговор на това от окупацията обявяват театъра за нов „център срещу джентрификацията“ и място, където останалите без дом (преносно и буквално) могат да намерят такъв.

Надписът гласи "Да направим Берлин отново страхотен"
Надписът гласи „Да направим Берлин отново страхотен“

Радикалните леви идеи и практики се разпространяват и в рамките на политически дискусии и перформативни действия. Така например в понеделник вечер се състоя лекция на тема „Въведение в марксистката критика на капитализма“, последвана от танцов спектакъл с името „Това революция, на която можем да танцуваме, ли е?“, вдъхновен от безсмъртното изказване на Ема Голдман. В двора на театъра пък има стандартната за такива инициативи солидарна кухня, където посетители и окупиращи могат да хапнат вкусна веганска и вегетарианска храна срещу малко дарение.

Солидарна кухня в двора на театъра
ЛГБТ флаг и солидарна кухня в двора на театъра

Макар активистите да заявяват, че искат окупацията да е продължителна и се борят за установяване на самоуправление в театъра без новоназначения директор Деркон, то текат и активни преговори между тях и градската управа в Берлин за постигане на консенсус за бъдещето на Volksbühne. Настоящият берлински културен сенатор е представител на лявата партия Die Linke и противник на Деркон, което го прави и по-благосклонен към действията на артистите. Въпреки това обаче в мейнстрийм медиите по темата нерядко се споменава възможността и полицията да се намеси, за да прекрати преждевременно окупацията.Активисти и посетители

Активистите са записвали резултати от изборната нощ на 24 септември в Германия. Водещи са двете големи центристки партии, на трето мястото са крайнодесните от "Алтернатива за Германия", а на четвърто - (нео)либералите от FDP.
Активистите са записвали резултати от изборната нощ в Германия (24 септември). Водещи са двете големи центристки партии, на трето мястото са крайнодесните от „Алтернатива за Германия“, а на четвърто – (нео)либералите от FDP.

Подобни окупации не са прецедент в Берлин, където студенти, маргинализирани групи и радикалнолеви неведнъж са прибягвали до такива действия в знак на протест или чисто и просто от безизходица. Но в град, който гордо обявява, че е толерантен и отворен за всички, а в същото време непрекъснато затяга примката около врата именно на онези, които го правят толкова привлекателен, всяко едно новопревзето автономно пространство е глътка свеж въздух в морето от крупни капиталови интереси.

Фотограф: Елена Константинова

Comments

comments