Skip to main content

Пожар в световната перачница

Адам Рамзи

Адам Рамзи за OpenDemocracy

Това не е история за трагедията в “Гренфел тауър”. Ако искате да научите повече за нея, препоръчвам Доун Фостър. Това е по-скоро история за жилищата в Лондон. За това как общностите станаха стоки, a хората бяха подчинени на парите. Тази история е важна част от недоразказаната история на съвременна Великобритания. Но тя започва с неаполитанец. И по-конкретно, с живеещият под полицейска охрана писател Роберто Савиано. Италианският автор и журналист е добре познат в световен мащаб като водещия експерт по калабрийската мафия. Савиано е писал за престъпността в Италия и за парите от международен наркотрафик. Той е проследявал паричните потоци и е получавал множество награди и почетни степени за работата си. Но от всички места, които е изследвал, той особено презира едно.

В изказване от миналата година Савиано казва:

“Ако ви попитам кое е най-корумпираното място на Земята, вероятно бихте ми казали: ами, Афганистан или може би Гърция, Нигерия, Южна Италия, пък аз ще Ви кажа, че е Обединеното кралство.”

Това не е понеже той смята, че полицията във Великобритания като цяло приема повече подкупи от другаде, нито че нашите политици тъпчат куфарчетата си с кафяви пликове повече отколкото другите. По-скоро е заради ролята на Лондонското Сити в прането на приходи от криминална дейност в глобален мащаб. Заради мястото на Лондон в сърцето на най-голямата мрежа от данъчни убежища и секретни юрисдикции на планетата, като се започне от задморските територии, през протекторатите на Короната, та до самия имперски метрополис.

Но не е само Савиано, нито става въпрос само за Каймановите острови. Миналата година депутатите от Специалния комитет по вътрешни работи разследваха ролята на Лондон в прането на пари. Ето тяхното собствено обобщение на казаното в доклада им:

“слабият надзор и изпълнение правят лондонския инвестиционен пазар на недвижими имоти сигурно убежище за пране на приходи от престъпна дейност. Това налага нуждата от много по-стриктен контрол върху агенти, купувачи и продавачи. Това също така показва, че основният инструмент за засичане на подозрителна финансова активност в сектора на финансовите услуги и свързаните индустрии, като недвижими имоти, е претоварен до степен да бъде “абсолютно неефективен.”

Националната агенция за престъпността на Великобритания е съгласна. Докладът ѝ от 2015 г. изтъква, че ефектът от изолирането на десетки милиарди лири криминални пари на година чрез лондонския пазар на недвижимости ще повиши цените на имоти в града.

Което изглежда доста очевидно. Ако си член на световния престъпен елит, и ако искаш да намериш начин да “изчистиш” парични средства, то един от основните начини да го направиш е да купиш сграда в Лондон. Това повишава търсенето на скъпи лондонски къщи, което на свой ред оказва натиск върху пазара като цяло.

Само дето не става въпрос само за пазар. Това също е град, сбор от общности, няколко милиона домове, в които живеят хора, чиито животи са нещо повече от цифри в електронни файлове. И все пак, ние често пропускаме да говорим за последствията за хората, живеещи в световната перачница.

Естествено, отговорът е сложен. Покачващите се цени на жилищата в Лондон не се дължат само на престъпните парични потоци. Капитализмът работи чрез извличане и инвестиране на принадена стойност. Той непрекъснато търси да завземе нови физически пространства – било чрез чуждестранни инвестиции, чрез тотален контрол или чрез джентрификация. Капитализмът винаги ще пренебрегва тези, които не пасват добре в кутийките на бизнес плановете целящи максимизиране на печалбата. Тези неща не са нови.

От друга страна опира и до пари от престъпна дейност. Мястото на Лондон в сърцето на престъпността и корупцията в планетарен мащаб допринася значително за интензивността и скоростта на разгръщащата се жилищна криза в града. Това е една от причините, поради които в значителна част от Лондон един хазяин печели повече от покачването на цената на имота си всяка година, отколкото един пожарникар от спасяването на животите на неговите наематели, в случай, че жилището изгори. Затова същият този хазяин може да спечели повече от купуването на втори имот, отколкото от подсигуряването на първия срещу пожар или мухъл.

И докато приходите от престъпна дейност все повече раздуват лондонския жилищен балон, повишавайки цените в принципно скъпи райони, не е чудно, че за някои относителната стойност на живота на обикновените хора живущи там, сякаш намалява в сравнителен план. Не е чудно и че приоритетите се изкривяват от жегата на пазара. Не е чудно, че хората усещат, че общинските съветници и строителните предприемачи биха желали те да се махнат, понеже си имат по-важни проблеми за разрешаване от базовите мерки за пожарна безопасност в застаряващи високи блокове, населявани единствено от онзи тип хора, които пречат на плановете за “обновяване.”

Това не е история за трагедията в “Гренфел тауър.” Причините за нея са комплексни, a и все още не ги знаем в цялост. Това обаче е история за случващото се с живота и домовете на обикновените хора в Лондон. За това как общностите станаха стоки. Освен това е трудно да не се разглеждат ужасяващите събития, развиващи се в Западен Лондон, като пореден ужасяващ пример за това какво се случва, когато нуждите на хората се привеждат под знаменателя на нуждите на пазара.

превод от английски: Ирина Самоковска

заглавно изображение: flickr.com, лиценз

Comments

comments