Skip to main content

Гръцка фирма ползва робски труд в Централния софийски затвор

Комюнике от затворника-антифашист Джок Полфрийман

 

Oт много години насам, дълго преди аз да вляза в затвора, една компания за производство на хартиени торбички експлоатира работниците в Централния софийски затвор. Името на компанията в България е МКД96. Но тя всъщност обслужва само магазини на дребно с надути цени в Гърция, докато самите поръчки и договори се организират от гръцка фирма, оперираща под името Τίγκας Θοδωρής. Двете компании се управляват от една една и съща група хора от двете страни на границата.

Предполага се, че заплащането на затворниците за всяка торбичка, която произвеждат, става по два начина. Първото плащане е парично – затворниците получават пари за всяка торбичка, макар че можете да предположите, че не се изкарват особени пари.

Истинската причина затворниците да работят е, че два дни работа се броят за три излежани дни от присъдата. Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН) обаче изчислява работния ден, като ползва за база минималната работна заплата и я дели на работните часове. С други думи, за да може да отчете, че е работил един месец, работникът трябва да заработи минималната заплата от 460 лв. Това е невъзможно за един затворник, защото за една торбичка му се полагат 5 стотинки. За да достигне минималната работна заплата, той трябва да произвежда 460 торбички на ден по 5 стотинки торбичката, което прави по 23 лева на ден и да работи повече от 20 дена в месеца. Това би означавало 9200 торбички на месец, което е напълно абсурдно. Средностатистическият работник в затвора може да произведе между 70 и 100 торбички на ден, което е по-малко от една четвърт от това, което компанията изисква от работниците си.

Ситуацията е обаче дори по-лоша, понеже робската експлоатация на труда не е единственият проблем.

Дори ако всички работници работят на максимална скорост и произвеждат по 100 торбички на ден, това ще им се брои само за 4 работни дни, въпреки че всъщност са работили така целия месец. Поради това компанията краде труда на някои от затворниците и го вписва под името на други затворници, които предварително са подкупили хора от мениджмънта на фирмата. Всичко това става с пълната протекция на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН). Работниците предават торбичките на мениджър от МКД96, който след това фалшифицира приемо-предавателния протокол и вписва нужния брой торбички на затворниците, които са си платили. Работниците, чиито труд е ограбен, могат да разберат това чак след месец, когато натрупаните работни дни се публикуват на стената на затворническия магазин.

Не е трудно да се установи кои затворници са подкупили мениджърите, тъй като само те получават повече от четири работни дни. Някои дори успяват да заработят максимално възможните 22 работни дни по този начин, което означава, че би следвало да са произвели почти 10 000 торбички, а това, разбира се, е физически невъзможно.

От една страна, привилигированите затворници крадат труда на колегите си, а от друга, много от произведените торбички от жертвите въобще не се декларират, защото за всяка произведена стока затворът трябва да получава процент. МКД96 има интерес да вписва минимален брой произведени торбички, защото това означава по-малко плащане към затвора и по-малко платени данъци. Разбира се, нас не ни интересува дали МКД96 краде от ГДИН, защото това е най-корумпираната институция в България, където милиони биват крадени от данъкоплатците и от затворниците. Но не може да се каже, че приемаме МКД96 да не си плаща данъците, защото това означава, че работата на затворниците не се отчита, надниците им не се плащат и най-важното – те не намаляват присъдите си чрез работа.

Системата стои непроменена от години.

Някои затворници не проверяват редовно натрупаните си работни дни и не разбират кога са ги измамили. Когато все пак кражбата лъсне, затворниците обикновено биват лъгани, че става въпрос за грешка и следващия месец работните дни ще се преизчислят правилно. Но на следващия месец се случва същата кражба. Някои затворници биват подкупвани с цигари и кафе, за да не се оплакват от това масово ограбване. Затворниците, които приемат тези подкупи, често го правят от чувство на безизходица и обезверение, считайки, че компанията няма как да бъде преборена. По този начин обаче те буквално продават свободата си, за да могат неколцина едри капиталисти от Гърция и България да стават все по-богати, докато работниците обедняват и стоят в затвора по-дълго.

Фирмата МКД96 се ползва с пълната защита на ГДИН, тъй като има подписан договор с държавата. Ситуацията е еднаква в Гърция и в България. Самият начин на достигане до тези договори е корупционен и впоследствие фирмата започва да изплаща процент на държавните служители, които са си затворили очите, когато е трябвало. Компанията също е под протекцията на администрацията на затвора, тъй като последната има изгода от големи поръчки за печатане и хартиени продукти за държавата. Всички поръчки се печелят без нужните конкурси, а бивши и настоящи служители в затвора се облагодетелстват, като заграбват държавни пари в собствените си джобове. ГДИН има голям интерес настоящата корупционна машина да продължава да работи. Съдейки по случилото се през последната година, от Инспектората на Министерството на правосъдието също участват в тези корупционни практики и поради това провеждат лов на вещици сред служителите и затворниците, които настояват за реформи.

Друг отвратителен аспект на цялата измама е, че въпросните хартиени торбички се произвеждат за скъпите „елитни“, буржоазни магазини.

Само и само за да могат богатите клиенти да сложат скъпите си дрехи или обувки в също толкова скъпа торбичка с логото на магазина и с напечатан дизайн. Никой от клиентите няма и най-малка представа за страданието, стреса, болката и злините, които съпътстват производството на тези торбички. На затворниците се казва, че, ако произвеждат торбички, ще бъдат на свобода по-скоро, и те започват да правят планове за предсрочното си излизане. Казват на жените и децата си, че скоро ще са вкъщи, но когато това време дойде, се оказва, че компанията не е регистрирала торбичките, които те са произвеждали месец след месец.

Това комюнике цели да запознае другарите в Гърция със ситуацията тук и да ги призове да повишат осведомеността относно дейността на компанията, оперираща под името Τίγκας Θοδωρής. Акции на солидарност срещу тази фирма ще бъдат добре дошли и ще помогнат изключително много на мен и на другите затворници в Софийския затвор, а също така ще накарат компанията да разбере, че да печели на гърба на затворнически робски труд е напълно недопустимо.

 

Със солидарност,

Джок Полфрийман

Софийски затвор, България

 

Превод: dВЕРСИЯ

Comments

comments