Skip to main content
фабрика автономия

Джобове автономия: Фабрика Автономия

Последните две години сякаш са белязани от нарастващ песимизъм за това доколко, как и кога могат да се очакват разпуквания в неолибералния ред. Такова чувство, разбира се, има добри и глобални, и локални основания – окончателно наложилите се за норма мерки на бюджетни съкращения, приемането на споразумения като CETA въпреки всички съпротиви, възходът на авторитарни режими като на Дутерте и Ердоган, продължаващите войни в Близкия изток, все по-фашизиращото се и в същото време все повече оттеглящо се от социалните въпроси управление в България и пр., и пр.

За активистките и изобщо политически ангажирани среди у нас този песимизъм беше допълнително подсилен, от една страна, от омаломощаването на по-масовата съпротивителна енергия (най-вече след протестите през 2013-14), и от друга, от разтварянето на някои ключови колективи. Разтваряне, а не изчезване. Защото тези колективи са асоциациирани с една особена форма на политическо действие и организация – т.нар. социални центрове.

В рубриката „Джобове автономия“ в dВЕРСИЯ през изминалите две години, редом с други колективи и инициативи, представихме „Хаспел“ и „Аделанте“.

През 2015-16 г. те преустановиха своето съществуване, и в продължение на повече от година в България на практика нямаше нито един социален център. Фактически липсата им означава липса на места, среди, служещи на много и разнообразни групи, каузи и дейности – липса на пространства, които са по презумпция канещи и търсени за среща и съвместно действие. Така че няма да е преувеличено затварянето на тези центрове да се чете и като свидетелство за все по-враждебната, аполитична, атомизирана среда, в която се налага да се организираме, а и изобщо да живеем.

Полъх на промяна се появи в това отношение на 8 април 2017 г., когато врати отвори новият социален център Фабрика Автономия.

Счетохме, че в настоящата ситуация, в която се намираме, сме длъжни да се срещнем и да поговорим с тях за това каква ще е ролята на този нов колектив и пространство и как от перспективата именно на това, че е съвсем новороден, се очаква да променя социалния и политически живот в България (а може би и не само).

Срещнахме се с Мира и Петър ден след откриването на Фабрика Автономия в ролята им на активни участници в ядрото на новия социален център.

Част от колектива на списанието присъства на събитието и се наслади на истинско разнообразие от срещи. „Видяхме много хора, които вече познаваме и много хора, които за първи път виждаме,“ каза Мира. „Като откриване беше напълно отворено – без фиксирана програма, по-скоро хората имаха възможност да разгледат, да говорим повече и без предварителни очаквания.“ Усещането явно е било споделено, ако съдим по думите и на Петър: „Запознах се с нови хора, които очевидно участват в някакви активистки инициативи. Имаше хора от най-различни групи. Като започнем от dВЕРСИЯ, хора, които участват или са участвали в други социални центрове – и в София, и извън София, хора от Хаспел, от Нови леви перспективи, хора от Живот след капитализма, от издателство Anarres, от различни екологични инициативи, включително които се борят срещу експлоатацията на животни като КАЖИ (Гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България), DIY Conspiracy, Distraction Distro-то за ъндъграунд политически ангажирана музика…“ „Хора, които са част от други самоорганизирани инициативи,“ помогна Мира, „като Солидарната кухня, които провеждат в събота и неделя свободно споделяне на храна на принципа на Food Not Bombs. Също така ГРАДина, които правят градско земеделие в жк „Дружба“, ЛГБТ ХХХ, Автономен работнически синдикат и други…“

„Всъщност се съмнявам, че можем да изброим всички групи и инициативи, чиито представители са минали през откриването. Но няколко от тях изрично казаха, че последните месеци са знаели, че тепърва ще се открива това място, че то е в процес на разработка, на ремонт, на откриване, и така, както звучаха, изглеждаше сякаш самите хора усещат нуждата от такова пространство точно в този момент. И заради това и самото откриване беше без програма, за да може да започнем с реализирането на част от целите ни, а именно да дадем пространство, в което различни инициативи да могат да се свързват помежду си и да формират общи фронтове срещу проблемите, които виждат в обществото.“

Тази цел идва и като отговор на много важен за нас въпрос. В България сякаш се оформя нещо, което можем да наречем традиция на социални центрове. Как се вмества Фабрика Автономия в тази традиция от гледна точка на това какво продължава и какво ново дава, особено имайки предвид, че към настоящия момент друг социален център у нас не съществува. Петър естествено продължи мисълта си от по-горе: „Това, което ми се струва, че липсва в последните, да кажем, две години е именно такова пространство, чиято роля е да се свържат различните групи, колективи, различните борби. Няма как да не го мислим и в контекста на случилото се до момента. Но новото е именно че сме в доста различен контекст. Днес, през 2017 г., когато, освен всичко друго, очевидно ще имаме фашисти на власт ситуацията е по-различна, отколкото беше преди три години. Нужни са различни тактики, борби, колективи, които да успеят да работят за социална промяна, и се надяваме да дадем такова пространство, участвайки активно в тези борби.“

„А това, което продължаваме е,“ според Мира „че дейността ни се организира на същите принципи, на които са работели социалните центрове както в София, така и във Варна и във Велико Търново: самоорганизация, хоризонталност, да се работи на доброволен принцип всеки с каквото може да допринесе. Голямата цел е да отваряме пространство, което не е подчинено на логиката на господстващата пазарна система и което показва, че има и друг начин на съвместно действие и съществуване. Това е логиката на креативната съпротива. Ние не просто се борим срещу системата, а отваряме пространство, където да може да се изгради един нов начин на организиране на нашите отношения.“

Логично този разказ извиква въпроса какво конкретно може да се очаква като дейност и функции на социалния център, включително и какво може да се види в програмата му занапред.

Според Мира „това, което е по-скоро очаквано, защото се е случвало и в предишните социални центрове, това са безплатният пазар или „Наистина свободен пазар“, както го наричаме, който не се основава на търговия, бартер или нещо подобно, и в който всеки може да остави или да вземе нещо на напълно свободен принцип (най-вече дрехи и книги, бел. авт.); всички уроци по български и по други езици, уъркшопи за най-различни умения. Другият тип събития са прожекции, лекции, дискусии…“ Два типа дейности са, според Петър, качествено нови във Фабрика Автономия. „Първото е това, че ще се опитаме да се фокусираме в по-голяма степен (което куцаше на предишните социални центрове) да спомогнем за осъществяването на връзката между различни инициативи. Защото поне аз забелязвам в последно време… Не бих го нарекъл изолация, но някаква пропаст между различни социални борби, каузи, групи, инициативи, които работят паралелно по различни теми, но много често не успяват да си дадат сметка за общите допирни точки. Това, разбира се, е малко трудно, когато си вътре в тези неща, така че е хубаво, че има хора, които се замислят за него като за проблем и се опитват да помогнат да се осъществява такава комуникация за общ фронт. От друга страна и съвсем конкретно и субективно, нещо ново е критичният курс по икономика, който най-накрая ще стартирам, имам тази идея от много време. Със сигурност ще е не само критика към настоящата икономическа наука такава, каквато се изучава кажи-речи навсякъде по света, но и ще разглежда нейните алтернативи.“

„Говорейки за свързване с други колективи, групи, за осигуряване на пространство, представяте ли си някакви конкретни сътрудничества извън България,“ попитах аз. „Какви хора бихте търсили и защо, какви групи, с каква цел?“ Мира веднага подчерта, че те имат връзки с други колективи и групи и че са готови да се свържат с всеки, който работи на такива принципи като тях. Според Петър „тези връзки и активирането и търсенето им, създаването на нови можем да мислим в две насоки. На първо място колективи и групи, които да правят някакви събития в и извън България и Фабрика Автономия; не е необходимо физически да присъстват – модерните технологии дават всякакви възможности. И на следващо място бихме търсили сътрудничество със сходни инициативи и социални центрове в контекста на организирането на някакви дни на действие или на глобални събития, които се случват едновременно в различни точки на света.“ „Да речем,“ даде пример Мира, „първите ни събития са представяне на социални центрове в Словения и в Гърция („Товарна Рог“ в Любляна и „Микрополис“ в Солун, бел. авт.). От тях ще научим как подобни проекти се случват в други страни и каква е настоящата ситуация там. По същия начин е и това, че насърчаваме солидарната икономика – свързваме инициативи, които разпространяват продукцията си изцяло на алтернативни места, без те да минават през прекупвачи; ние не правим печалба, а средствата отиват в кооперативите, които ги създават. Например фабриката ВИО.Ме в Солун, кооперавитите за кафе на сапатистите… Всеки човек, който е запознат с някоя от тези инициативи, може да си купи директно от нас продукцията им.

Фабрика Автономия е вече факт и в някакъв смисъл се надяваме, че ще надживее този текст.

Нямаше как да не поканим Мира и Петър да отправят своите послания към читателите – като организатори, като активисти – за това как се надяват те да разчетат смисъла на социалния център; особено от гледна точка на това защо и как да не се оставят на иначе разбираемия песимизъм пред бъдещето. „Аз се надявам,“ каза Мира, „че и след години, когато някой чете това в този сборник, ще продължава да има Фабрика Автономия, но най-вече, че ще има повече такива места. „Аз бих казал,“ допълни Петър, „мислете и действайте! Никой друг няма да направи този свят по-готино място за живеене от самите нас и ако не започнем от днес, утре ще ни е още по-трудно. А в някакъв момент утре вече може и да няма. Опитвайте се всеки ден да правите някакви малки крачки към това по-добро, по-качествено бъдеще. Фабрика Автономия за нас в момента е един от пътищата, по които сме тръгнали, за да се опитаме да направим този свят малко по-справедливо и готино място за живеене.“

Настоящият текст е част от втория ни сборник “dВЕРСИЯ II: Оръдия за масово овластяване”.

Comments

comments