Skip to main content

От къде избуяват Луковмарш и фашистките платформи?

Шествие „Без нацисти по улиците ни!“

Любомира Кукерова

Анализ от Любимира Кукерова и прессъобщение за предстоящото утре (12.02.2017 г.) контрашествие.

След по-малко от две седмици, на 18 февруари, София очаква поредния Луковмарш, организиран от крайнодесни, националистически и нео-нацистки групи в чест на ген. Христо Луков. Той е известен застъпник за националсоциализма и близък до Третия Рейх. През 1943 г. е убит за фашистките си, антисемитски пропаганда и действия от Виолета Янкова, еврейска жена, тогавашен член на Комунистическата партия.

Сред организаторите на Луковмарш стоят Български национален съюз и международни нео-нацистки мрежи като Кръв и чест – България, част от Националистическата партия на България (също организатор, на която беше отказана съдебна регистрация именно поради основаването ѝ на расови принципи, подклаждане на омраза и нарушаване на човешки права и свободи). Международни поддръжници и участници в шествието са и националистически и нацистки партии и формирования от Франция, Испания, Германия, Хърватска, Италия, Русия и Швеция.

Макар и Луковмарш – внушително факелно шествие в центъра на София – да беше забранен от кметицата Фандъкова през 2014 и 2015 г., подобни шествия се състоят ежегодно от 2003 г. насам, както и през изминалата 2016 г., но вече с позволението на столичния кмет. Освен честването на ген. Луков, шествието служи на организаторите на събитието както за представяне на идеите им, така и за привличане на нови момчета в редиците им.

Един от въпросите пред нас, несъгласните с подобни организации и мероприятия, е каква е причинита те да намират платформа в политиката и на улицата. Макар и трудно изчерпаем, анализът на причините за възхода им е задължителен по пътя към изкореняването на фашизма у нас.

Появата на подобни групи не е рожба на елементарен расизъм

Мнозина не са съгласни с расовото деление, което националистите проповядват, и възприемат омразата им като токсична. Нека обаче насочим вниманието си отвъд познатите етикети като „расист“ и „фашист“, където обикновено свършва анализът на крайните националистически групи. Има повече и може би по-значителни обединяващи звена между непрестанно растящите крайнодесни формирования. Сред тях е споделената им критика към  политическия елит, от който се чувстват предадени.

Общото при съзряването на фашиста у хората навсякъде, не само у нас, е, че в началото си това съзряване е отговор на реалност, която създава гняв и сред нас, останалите. Дори и без да бъдем крайни, чувството за социална несправедливост носим в различна степен мнозина. Дали гневът ни ще тръгва от мизерно заплащане, липса на развитие или от здравна система, която – меко казано – разочарова нуждите на хората; дали ще е просто от липса на чуваемост за проблемите; дали ще е защото решенията за нашите животи не се взимат нито от нас, нито от нашите представители… Причините са много и разбираеми.

Подобна реалност намира своето отражение в политическото израстване на националистически и нео-нацистки структури. Желанието за социална справедливост и за независимост от външни сили са неизменна част от техните платформи. Масовите им мобилизации и стремежът към автономното им функциониране са отговор на чувството, че за проблемите им, както и за проблемите на много от нас, липсва чуваемост. Лидерите им се обявяват срещу статуквото на прехода и олицетворяващите го партии. Фрагментираното ни общество ги тласка в търсене на решения назад в миналото, обратно по пътя на националната идентичност и обединение.

Защо трябва да застанем срещу фашизма в политиката и на улиците

Макар и съществуването на подобни групировки да е отчасти разбираемо, не можем да си позволим да пренебрегнем вълните от насилие, които канализираха изначалния гняв към социалните несправедливости. Широки и разнородни групи от населението израстват в климат на омраза към малцинствата – дали етнически, сексуални или религиозни, с недоверие и страх към чужденеца.

Ненавистта и ксенофобията обаче нанасят все по-големи щети и извън кръга от врагове, определен от националистите. Илюзия е, че подобни чувства могат да бъдат контролирани за „доброто на нацията“, както и че границите между различни социални групи са лесно разпознаваеми. От друга страна, жертвите  на ненавистта и ксенофобията са и самите им знаменосци, които в отнемането на човечността на „другия“, дехуманизират и самите себе си, за да се превърнат в знаменосци на омразата.

В стремежа си за „чиста нация“ ядосаните момчета, формиращи граждански патрули (често и в координация с органите на реда), нападат и хора, които на теория не представляват „обществен враг“ в собствените им очи. Освен атаките над беззащитни индивиди по улиците, подобни формирования са известни и с организираните си погроми, били те по време на протести, преди и след футболни мачове или форма на колективна саморазправа.

Вероятно единствените незастрашени групи са националистическите, които все пак вярват в социалната солидарност, макар и – очевидно – ограничена до (тяхната) тясна група хора. Ако не сме способни да застанем срещу подобно насилие, би било логично след време да се появят и групи, които да организират колективната си самозащита, особено и при знанието, че полицията също си сътрудничи с националистическите патрули.

Противопоставянето на фашизма обаче иска от нас не само да подкрепим контрашествието срещу Луковмарш и да настояваме за забрана на подобни мероприятия на омразата, но и да потърсим начин заедно да адресираме социалните несправедливости, които неизменно ще продължават да радикализират някаква част от нас. Време е да разберем, че цената за бездействието ни е висока, а националистите са готови да я платят, канализирайки гнева в насилие помежду ни.

Изграждането на солидарно общество е най-добрата форма на анти-фашизъм.

На 12 февруари 2017 г., неделя, в София ще се състои протестно шествие под надслов „Без нацисти по улиците ни!“ – демонстрация срещу ежегодното провеждане на Луковмарш. Шествието ще тръгне в 14 ч. от пилоните пред НДК.

„Без нацисти по улиците ни!“ е гражданска инициатива, която се противопоставя на Луковмарш, тъй като го счита за свободна демонстрация на нацизъм и фашизъм по улиците на София. Луковмарш е факелно шествие в почит на ген. Христо Луков – спорна личност от българската история, лидер на Съюза на българските национални легиони, който работи за установяване на фашистки режим в България, разпространява ксенофобски и антисемитски идеи, упражнява етническа, религиозна и политическа репресия и апелира за предаване на българските евреи в концлагери.

Организаторите на Луковмарш го легитимират като патриотичен жест към военните заслуги на генерал Луков. Официалният организатор „Български национален съюз“ (БНС), както и тясно свързаните с него „Национална съпротива“ (неформална организация) и отделни лица от парламентарно представената партия „ВМРО-БНД“, са известни с крайнодесните си възгледи, расистки и ксенофобски изказвания, подклаждане на етническо напрежение, антибежански протести, нападения над ЛГБТ активисти и т.н. Организаторите на шествието „Без нацисти по улиците ни!“ припомнят, че докато всичко това бива представяно като улично хулиганство в публичното пространство и в съда, различни групи с ксенофобски възгледи работят за формирането на паравоенни организации с цел „охрана” на границите срещу недокументирани мигранти, като в действителност извършват нападения, грабежи и нерегламентирани арести.

В допълнение, от години Луковмарш се утвърждава като платформа за международни срещи на забранени в редица страни крайнодесни организации като „Кръв и чест“ (Blood & Honour) и „Славянски съюз“ от Русия, неонацистки и неофашистки партии като испанската „Фаланга“ или немската Националдемократическа партия (НДП) и много други.

Въпреки официалния отказ за издаване на съгласувателна заповед от страна на Столична община, през последните три години Луковмарш продължава да се провежда невъзпрепятствано.

Организаторите на шествието „Без нацисти по улиците ни!“ заявяват, че срещу все по-осезаемата ксенофобска и расистка реторика, срещу демонстрациите на омраза в публичното пространство и срещу безнаказаните физически нападения от страна на крайнодесни привърженици трябва да бъдат взети по-категорични и ефикасни мерки. Гражданската инициатива срещу Луковмарш заявява позиция срещу възхода на ксенофобски и расистки настроения, прикрити зад маската на патриотизъм. В контекста на разпространяващата се крайнодясна реторика в политическия дискурс в европейски и световен план, нормализиращата се реч на омразата, репресиите над политически активисти и защитници на граждански права, организаторите на шествието „Без нацисти по улиците ни!“ призовават всеки, който се противопоставя на крайно националистически и ксенофобски политики, да се присъедини към протеста на 12 февруари. Обществеността трябва да чуе един друг глас – този на човечността и солидарността. Срещу фашизма трябва да има съпротива.

Шествието „Без нацисти по улиците ни!“ се провежда в солидарност с всички жертви на престъпления, подбудени от ултранационалистическа омраза – бежанци и мигранти, роми, евреи, мюсюлмани, ЛГБТИ хора, политически активисти, субкултурни групи и др. Организаторите официално се разграничават от всички политически партии и институции.

Comments

comments