Skip to main content

Иска ли Слави Трифонов да буди и ромите?

Константин Мравов

Вчера в Шоуто на Слави. Траурно издание. Няма начална музика и лафчета от Годжи. Открива се с план на водещия, който вече е седнал зад бюрото.

Следва видеоразказ. Петък, 13 януари. Мнозинство от депутати в Правната комисия на Народното събрание бламира с процедурна хватка обсъжданията по законопроект, базиран на един от въпросите в Славиния референдум, проведен на 06.11.2016 г. Въпросът е за въвеждане на мажоритарна система при избора на същите тези депутати, които трябва да я дебатират. Мнозинството от тях не ще да дебатира. Май само ГЕРБ са навити. Този парламент скоро си тръгва. На момчетата не им се занимава тепърва да променят избирателната система.

Обратно в студиото: Крах на демокрацията – пряка, представителна, всякаква… Най-вече на пропорционалната система, излъчила споменатите хрантутници. Справедлив взрив на емоции от водещия, сценариста Филип Станев (жокер: този, който скъса снимката на Плевнелиев в ефир, а по-късно през годината сладко заспа по време на обсъждане за същия мажоритарен вот в същия си наш парламент) и по-младия техен съратник Станислав Балабанов. Последният: 3,5 млн гласували на референдума българи са излъгани и предадени от своите народни представители.

Водещият описва себе си и колегите си като „непримирими“. Написали „Боят настана…“ през 97-ма. Вазов не се споменава, но той, един вид, е само автор на идеята. Трифонов също така е горд, че омразата към него е обединила ДПС и „Атака“.

Виновните за бламирането депутати са посочени. Нагли нещастници с обидно поведение. Цитира се Конституцията. Върховната власт е в народа. Тия само го представляват, под клетва.

Кулминация.

Филип Станев: Те полагат клетва, когато стъпят там, назначени от нас, българските избиратели. Клетва полагат! Да положиш клетва, знаеш какво значи в исторически, военен и морален план. Да си пристъпиш клетвата е едно от най-страшните неща, които може да направи всеки един човек, независимо каква степен на съвест и морал има в себе си…

Слави Трифонов: Ти влагаш морал в това нещо, което на първо място трябва да е професионално. Моралът трябва да върви ръка за ръка, особено в такава обществена дейност. Но то го няма, няма го този морал.

Филип Станев: Това прилича на ром. Само ромите се кълнат и след това веднага лъжат! (сериозността отстъпва на детския ентусиазъм по лицето на сценариста активист) Само ромите го правят това!

Дори водещият, недотам познат с тактичността си, прави забележка на колегата си и му размахва пръст („Това са расистки изказвания … Не си прав!“). Онзи може би се усеща („Не ме разбираш, то има и много честни роми, много свестни роми“). Водещият бързо преминава към още видео от парламента. Реклами, после завършек. Ку-ку бенд свири „Къде си вярна ти, любов народна“.

Пояснение от наблюдателя: Предаването е на запис, който,  ако е следвана стандартната практика на предаването, е направен часове преди излъчването му – на третия ден след събитията в парламента. Станев е имал достатъчно време да си помисли какво точно ще си говорят. След направата на записа монтажисти, редактори, други сценаристи, а и самият водещ, са имали време до същинския ефир, за да могат евентуално да отстранят расистката изцепка.

Не, не смятам, че замитането под килима щеше да промени разбиранията на Филип Станев за ромите, както едва ли го е трогнала забележката на началника му. Не си правя и заблуди за ретроградната националистическа същност на цялата инициатива, от която вероятно ще произлезе и истински политически проект. Не разчитам и на медийната регулация у нас, която подминава далеч по-тежки случаи на слово на омразата.

Но се питам: не го ли интересува екипа на предаването и инициативата тази част от циганите, която е гласувала на референдума?

Основното послание на цялото това емоционално издание на „Шоуто на Слави“ беше, че управниците не са зачели волята на излъчилия ги народ, който, от своя страна, не трябва да „спи“, а да се ядосва.

Изказването на един от важните участници в инициативния комитет, оставено във финалния вариант на този гневен брой, ни води към няколко вторични послания: ромите не са легитимна част от суверена, защото измекярското поведение на политиците е привично за тях. Те няма как да се ядосат, защото дори и тази пряка обида, която ще оставим в този запис, надали ще ги ядоса.  Ако ни подкрепят, да си траят, ако не ни подкрепят – пак може да припомним на народа що за стока са.

Докато гледах записите от парламента и аз се възмутих. Не защото искам въвеждане на мажоритарен вот или защото изобщо имам някаква останала вяра в представителната демокрация. Просто беше действително гнусен, по чисто човешки начин, отказът на народните представители от отговрността им (ако смятаме често просташкото дебатиране по комисии и в пленарна зала за отговорност). Стана ми гадно. Обзе ме едно познато безсилие.

Даже забравих, че обиденият расист реално заспа при парламентарни обсъждания на мажоритарния вот, макар и не на ниво законопроект.

И в този кратък миг, в който телевизионните образи повлияха и на мен, също както влияят на подкрепящите каузата на референдума, Филип Станев рязко замахна и ни наби шамар, та да се събудим. Това е то будител – нищо че е заспал.

В крайна сметка, ако идеята на изданието е била да се възмутя – браво, получи ви се.

Заглавно изображение: скрийншот от видео на сайта на предаването

Comments

comments