Skip to main content

Моят град не е твоят, нека сам си ст(р)оя. Или как политиката създаде гетото

Росица Кратункова

„Мръсен, крадлив циганин“ – това е вероятно най-разпространеният стереотип за една част от обществото ни, който допринася и за съществуващите социални и пространствени дистанции между „тях“ и „нас“. Така почти всеки български град има в пределите си т.нар. гето, за което се разпространяват кървави митове и легенди, които се затвърждават от спорадични репортажи „от мястото на събитието“ или от личните разкази на приятели и съседи, и техните приятели и съседи. Не след дълго се оказва, че „белите“ българи вече имат изграден образ за хората от гетото, без дори да са стъпвали там. Немалка роля в създаването и поддържането на този стереотипен разказ играят държавата и общината, които чрез неравномерно разпределение на публични средства, изключване на ромските квартали от общински проекти, закриване на институции в тях, откритото им „скриване“ зад стени и гордото погазване на гражданските им права, действат като антични деспоти, противопоставяйки населението, вместо да разрешават общите му проблеми. Играейки основна роля в градоустройството, държавата и общината упражняват структурно насилие върху жителите на цели части от града чрез публичните си политики и формират представите за хората в тях. На фона на това, кметове и чиновници упражняват и символно насилие, прескачайки от предаване на предаване и приписвайки нечестиви качества на същите хора, спрямо които действат дискриминативно. В тази статия ще разгледам как публичните политики в няколко града в страната показват еднаква тенденция към сегрегиране на ромите и увеличаване на физическото и социалното разстояние между отделните групи в обществото (между тях и „чистите и честни“ българи) и ще поставя въпроса  дали „наказателните“ действия на администрацията могат да разрешат „интеграционния“ проблем.

Кюстендил – бастион на реда

Последните години град Кюстендил придоби слава не само като града на черешата, а и с това, че кметът действа сякаш се е качил на едно черешово дърво и брули клона, наречен квартал „Изток“. Петър Паунов, издигнат от СДС, заема поста кмет от 2007 г. и за това време успя да убеди кюстендилци, че най-големият враг на града са жителите на ромската махала. До квартал „Изток“ може да се стигне през два входа – откъм ул. „София“ и откъм път Е871. От години между квартала и път Е871 е издигната стена, която скрива ромите от погледа на шофьорите. Аргументът, че стената е там, за да предпази жителите от опасния път, би имал някаква стойност, ако стената продължаваше и към „неромската“ част на града. Тъй като това не е така, остава неизвестно кой кого от какво пази и има ли нужда изобщо.

Преди да стане кмет, Петър Паунов работи като адвокат, което предполага притежаването на юридическа грамотност. След като заема публичния мандатен пост, за Паунов правото приема други измерения и за него вече гражданските права са привилегия, зависеща от местожителството, а не от гражданството. През 2012 г. кметът гръмко обяви преместването на училището и детската градина от „гетото“, защото няма да толерира харченето на общински средства за образователни институции, които произвеждат неграмотни хора.[1] Това означава да бъдат преместени повече от 750 деца. Явно кметът по никакъв начин не отчита ниските резултати в училище, породени от  „оптимизирането“ на училищата и въвеждането на делегираните бюджети, което доведе до най-сериозното увеличение на броя на отпадащите от образователната система [2]. След като през 2012 г. кметът само се зарича, изваждането на училището от ромския квартал бива заложено и като основна образователна стратегия на Община Кюстендил [3], чиято цел е продължаване на десеграцията на ромите, 59% от които учат в градски учебни заведения, а 41% в училища в квартал „Изток“ – сякаш ромската махала е извън пределите на града. Наказателната политика на лишаване от равен достъп до образование и обвиняване на ромите за неадекватната образователна политика в страната втвърдява гетоизацията и допълнително затвърждава стереотипния образ на „неграмотния“ циганин. Соченето с пръст към ромите бива умело използвано от Община Кюстендил за прикриване на действителните ѝ намерения, а именно съкращенията на учители и закриването на училища [4]. Бюджетни съкращения трудно биха били продадени на другите българи, ако не се извади „етническата“ карта. Вероятно кюстендилци биха били по-съгласни да се дадат средства за една успешна училищна програма като „Всеки ученик може да бъде отличник“, отколкото да се похарчат непродуктивно за далеч по-скъпоструващи дейности по нови строежи.

Яхнал клона на разплатата с жителите на квартал „Изток“, през 2015 г. Петър Паунов решава да проведе допитване дали да се кандидатира за трети мандат с условието да участват само граждани, неживеещи в ромския квартал [5]. Основният аргумент на градоначалника са многото репортажи, показващи купуването на гласове по време на избори, независимо, че няма нито един осъден за такова престъпление. Основополагащи принципи в наказателното право като невинен до доказване на противното са само трън в очите на кмета адвокат, който отнася нещата още по-далеч, като изцяло премахва изборните секции в махалата на последния местен вот през октомври 2015 г. [6]. Това според Паунов означава да „гледаш истината в очите“, но чия истина точно, остава мистерия и кметът (не)усетно допринася за създаването на стереотипите за вечно неспазващия закона циганин. Европейският съд по правата на човека има немалка практика по въпроса с правото на глас и свободни избори, заложено в член 3 от Протокол 1 на Европейската конвенция. В делото Намат Алиев срещу Азербейджан от 2010 г. съдът отсъжда, че редица нарушения в изборния ден са лишили един от кандидатите, Намат, от възможността да узнае истинското мнение на избирателите и това е довело до нарушаване на неговото право на свободни избори [7]. За градоначалника на Кюстендил това са „подробности“ и неудобството да накараш над 5000 жители с право на глас да ходят до урни на над 1 километър разстояние е чиста формалност. На последните кметски избори Петър Паунов печели с 15 363 гласа или 59,43% от вота, а вторият кандидат е с 5 443 гласа и 21.05% от вота. Остава да гадаем дали при упражняване на активното си изборно право тези 5000 жители са могли да наклонят везните и да се стигне до балотаж, чийто резултат не е сигурно дали е щял да бъде в полза на Паунов. За пореден път вместо да бъдат трибуна за обсъждане на политическите платформи на кандидат-кметовете, изборите се превръщат в удобен инструмент за скарване на населението и замазване на (не)резултатите от изминалия мандат. Незнайно защо, ромите винаги биват поставяни в центъра на дебат за влошеното състояние на града, а не се споменават неадекватните мерки в социалната, здравната или образователната система.

След като спечели трети мандат, кметът се е захванал да дисциплинира жителите на квартала, като им забрани сватбите на открито [8]. На общинската сесия от 28-ми юли общинският съвет гласува забраната на сватби и други празненства на места, които са общинска собственост, както и в открити частни имоти. Отворените публични пространства са за употреба, но само от някои, и то не за всичко и само ако кметът разреши. Защо този път кметът не проведе допитване до гражданите дали честванията на открито им пречат, за да бъдат забранени, защото нали все пак тази забрана е заради самите тях и тяхното спокойствие, или допитвания се правят само около и за избори?

Положителната история от град Кюстендил е, че през 2015 г. общинския съвет прие план на община Кюстендил за действие и изпълнение на областна стратегия за интегриране на ромите. В нея е заложено актуализиране на подробния устройствен план на квартал „Изток“ от 1978 г. и проектирането на техническа инфраструктура като водоснабдяване, канализация, улична мрежа, което най-накрая ще адресира факта, че 70% от домакинствата в квартала нямат достъп до канализация [9]. Въпреки това обаче община Кюстендил ни пази от прекомерния оптимизъм и е приела някои странни инициативи за интеграция. Основен метод за справяне с 16-процентовата безработица е „мотивирането за активно търсене на работа“, което не помага особено, когато такава няма. И понеже няма, общината ще се стреми да повиши предприемаческата култура на ромите, нищо, че голяма част от тях отдавна попадат в дефиницията на предприемачи, но никога в парадигмите на мейнстрийм предприемаческите гурута [10].

В плана на общината е заложено и налагане върховенството на закона чрез противодействие на проявите на нетолерантност и езика на омразата, като за целта полицията ще се обучава за работа в мултиетническа среда и най-вече на места с компактно ромско население. Ако акцентът е борба срещу нетолерантността, то практико-теоретичният курс на полицията би трябвало да е насочен не толкова към работа в ромските махали, колкото към такава с източника на тази нетолерантност, а именно с жители извън квартала. В противен случай остава впечатлението, че жертвата е виновна за състоянието си, а извършителят е бил „предизвикан“. Това обаче не би трябвало да учудва, тъй като идеално попада в гореописаната политика на общината през изминалите няколко мандата: утвърждаване на структурен расизъм в ситуация на уж оскъдни общински ресурси.

Пловдив – ние ви бутаме, вие оставате

Спечелвайки титлата Европейска столица на културата, Пловдив изяви претенции да подходи по различен начин с гетоизираните общности и в частност с квартал „Столипиново“, но и тук политическата класа не разочарова с излизане от праволинейната си политика. Пловдивският квартал „Столипиново“ се разпростира на клаустрофобичната площ от 0.8 км2, което прави изключително трудно съвместното живеене на повече от 40 000 жители. Подобна картина рисуват и данните на НСИ от преброяването през 2011 г., които сочат, че българите живеят на площ от 23,2 м2 лична площ, а ромите – само на 10,6 м2. На фона на това „тясно“ съжителство, общината периодично се „намесва“, бутайки постройки и изтласквайки жителите навътре към квартала. Последното събаряне от месец юли 2016 г. остави няколко семейства на улицата, част от които трябваше да се приютят у роднини, тъй като Пловдив, град с население от над 338 000 души, разполага само с 20 места за временно настаняване.* [* Заявено от служител на дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив в личен разговор]

За да освободи място за общински жилища в квартала и да продължи гетоизацията, 40-тото Народно събрание през 2009 г. прие поправки в Закона за общинската собственост, внесени по предложение на пловдивските депутати от ВМРО Захари Георгиев и Бойко Ватев,  и по този начин позволи замяната на частни имоти срещу общински такива след данъчна оценка. Поправката бе направена специално за около 200 български семейства [11] и отново поруга основен принцип в нормотворчеството, а именно да урежда широкоразпространени обществени отношения, а не лични такива. Целта на това упражнение по законотворчество бе да се помогне на последните останали българи в „Столипиново“ да напуснат квартала, защото се чувствали като малцинство, роля, която никой не обича да играе. А как общината решава кой точно е българин, че да заслужава изгодите на закона, вероятно се случва въз основа на колонизаторски расистки парадигми. На последните местни избори през 2015 г. бившият кмет Славчо Атанасов, издигнат от Патриотичния фронт, отново обеща възстановяване на временно спряната програма за извеждане на българите от гетото „Столипиново“ [13]. Дали белият патриот Славчо Атанасов (или който и да е друг политик) мисли, че открито сегрегационната политика от времето на апартейда в ЮАР е културата, с която Пловдив трябва да се представи през 2019 г.?

Вместо да умува как да хомогенизират един квартал, общината трябва да мисли за инвестиции в публична инфраструктура. Подробният устройствен план (ПУП) на „Столипиново“ е от 1963 г. и изгледи скоро да бъде актуализиран няма, за разлика от този на Кюстендил. Причината е, че кварталът не е сред приоритетите на общината, както потвърди доскоро главният архитект на Пловдив Румен Русев [13]. Тъй като публичните средства са ограничени, а има много други квартали, които чакат нов ПУП, многохилядният квартал ще трябва да почака, както винаги досега. Ако сравним средствата, изразходвани за други части на район „Източен“, където попада и „Столипиново“, ще забележим голямо несъответствие откъм качество и количество на ремонтните дейности.

Няма кой да осъществява политическо представителство и да защитава интересите на жителите на местно ниво, или ако има, това се осъществява от вербувани от властта хора. След последните общински избори от квартала, чието население е над 1/9 от това на Пловдив, да вземе един от 51-те мандата в общинския съвет успя само един жител на „Столипиново“. В районното кметство също не работи никой от квартала, въпреки че това би улеснило работата с общността.

Това непредставителство трудно би могло да доведе до разработването на успешни публични политики за справяне с гетоизацията и стереотипизирането. Един такъв неуспешен опит е видим в Стратегията на Област Пловдив за интеграция на ромите 2012-2020 г., където е заложено като успешен метод за интеграция намирането на работа на ромите в общинските предприятия „Чистота“, „Паркове и градини“, „Общинска охрана“ [14]. Положителното е, че поне за разлика от Община Кюстендил, Пловдив се опитва да предостави работа, друг е въпросът доколко минималната работна заплата в тези предприятия е достатъчна за преживяване във втория по големина град. А когато общината не успее да предостави работа, се намесва държавата със схемата „Вие ми работите, аз не ви плащам.“  Законът урежда тези, които са регистрирани в Бюрото по труда повече от 6 месеца да получават социална помощ в минимален размер, зависещ от възраст, брой деца, здравословно състояние. Тази помощ освен че се получава след полагането на обществено полезен труд 14 дни по 4 часа, зависи и от редица изключващи условия като това едно безработно лице да притежава единствено жилище, което не може да има повече от една стая. Жилище с кухня и спалня например неимоверно говори за заможност според логиката на държавата.

Стратегията на Област Пловдив също така предвижда създаването на спортна база. Досега в „Столипиново“ е изграден само т. нар. външен фитнес, който е по-скоро опасен, отколкото полезен, и местоположението му отнема от малкото зелени площи в квартала.

img_20160815_192924

Само на разстояние от няколкостотин метра има огромна зелена площ, която буренясва, вместо да бъде превърната в различни площадки и игрища.

img_20160809_132911Такива обаче вече има изградени в „българската“ част. Една до друга са залепени няколко детски площадки, баскетболно игрище, тенис маси. Защо за „небългарската“ част никога няма пари от общинския бюджет?

page1

Освен че липсва равномерно разпределение на публичните средства за облагородяване на района, жителите на квартала често пъти са оставени да тънат в боклуци, защото контейнерите са крайно недостатъчни. От уличната карта на Гугъл се вижда, че на ул. „Сокол“, една от вътрешните улици на „Столипиново“, през 2012 г. е имало цели 16 контейнера. Четири години по-късно на същата улица има само 6 контейнера, а населението междувременно е нараснало. Публична тайна е, че масово се изхвърлят строителни отпадъци от целия град в коритото на река Марица на края на квартала, за да се избегне плащането на допълнителна такса. Едно от обясненията, давани от служители на ОП „Чистота“ да не се извозва редовно боклука на „Столипиново“, е, че къщите са незаконни и не плащат такса смет. От сайта на предприятието [15] се вижда обаче, че има опция да се „купи“ извозване на боклука – нещо, което не се обяснява на жителите на квартала дори и да са готови да си платят. Ето как общината успява да поддържа стереотипния имидж за ромите като мръсни.

В някои случаи жителите на квартала решават да се самоорганизират и „присвояват“ функциите на общинските предприятия. С общи усилия те създават малка градинка, която поддържат сами с цената на много усилия.

img_20160815_191121

Някои по-заможни граждани оправят тротоарите на своята улица и засаждат дървета.

img_20160809_161033

img_20160809_161040

В последните месеци обаче Община Пловдив показва, че не е забравила напълно за този квартал и това е видно в подмяна на асфалтовата настилка и изграждането на велоалея. Желателно е градската управа да увеличи тези усилия, за да обхване и вътрешните улици, които се превръщат в морета, щом завали.

img_20160818_175134

Казанлък и Видин – стари крепости

На пръв поглед далеч един от друг, двата града споделят нещо общо и то е политиката си на сегрегация и „скриване“ на ромските махали. В Казанлък може да „ухае“ на рози, но само ако е отвъд стената. Ромската махала „Кармен“ е двойно скрита от минувачи. Освен че входът към квартала е само един, ромските къщи и блокове са физически отделени от останалата част на града и от дълга стена. Сякаш за да прикрие тази своя „срамна“ политика, общината е засадила дълъг ред храсти, с който да скрие стената, вместо изцяло да я премахне [16]. В допълнение, един от блоковете, който кандидатства по програмата за саниране, не е одобрен с мотива, че има лоша сградна канализация. Остава впечатлението, че отново публичните политики не се правят за най-нуждаещите се хора, които биват санкционирани за това, че институциите не са си свършили работата.

Във Видин ромският квартал „Нов път“ действително има нов път и той е под дългата почти километър бетонна стена, която прегражда прекия път към другата част на града. Официалният вход към махалата е през обиколен път покрай гробищата. „Новият“ стар път под стената е издълбан от децата, които са принудени да лазят един метър в прахта, за да стигнат до детската си градина, тъй като тази в квартала отдавна не функционира. И във Видин, както и в Кюстендил, градоначалникът твърди, че стената служи, за да предпази хората от жп линията, която минава оттам. Въпреки протестната подписка от жителите на квартала, стената не е премахната. Защо в други градове, където покрай кварталите минават опасни пътища или жп линии, не никнат стени? В Рио де Жанейро в годините, предшестващи Олимпиадата, цели квартали, т. нар. фавели, биват скрити зад стена, само че не под предлог за повече сигурност, а за да е „по-красиво“ [17]. И в двата случая обаче в основата на стената е нежеланието на елита да се огледа в нищетата наоколо.

Във Видин кварталът е сегрегиран и по друг начин. В струващия над 72 милиона лева проект за водния цикъл в града ромската махала изобщо не фигурира [18]. Нито една улица няма да бъде асфалтирана и нито една тръба сменена, въпреки че при по-силен дъжд кварталът остава без път.

Градовете, където ромските квартали не са антагонисти, а протагонисти в политически пиеси

Не всички градове в страната обаче осъществяват такава политика на изключване на ромското население от разпределението на публични средства. В Монтана например общината е спечелила проект за изграждане на нова детска градина в ромския квартал „Кошарник“, а до нея ще бъде изграден и здравно-консултативен център.

Заслужава да се отбележи и известният пример с град Каварна, където общината хвърля много усилия да оправи инфраструктурния и жилищния фонд в града. Ремонтират се улици, изгражда се канализация, водоснабдяване, газификация. Ромите строители сами участват в изграждането на жилищата, сметищата са изчистени.

Успешна практика за здравно ограмотяване на хората и помощ в семейното планиране и превенция на болести е програмата за здравни медиатори. Често пъти това е единствената връзка на хората с институциите. Защо нещо, което е полезно, получава толкова малко средства? Най-големите градове с ромско население – София, Пловдив, Варна и Бургас – имат съответно 3, 4, 5 и 7 назначени и работещи на терен здравни медиатори, а в градове като Ветово, Добрич и Шумен има съответно 4, 3 и 3 здравни медиатори.

Ромите са групата, по отношение на която се наблюдават най-много негативни стереотипи. Тези стереотипи обаче са слаби и несвързани и лесно могат да бъдат преборени чрез адекватна политика. На пръв поглед непреодолимите различия между групи от населението могат да бъдат преодолени с помощта на  концентрираните усилия на държавата и общините в прилагането на публични политики на десегрегация, образование, повишаване на възможностите за работа и като цяло включването на ромите в обществото, в това число и чрез политическо представителство. Сега такива усилия изглеждат непостижими предвид факта, че една от коалиционно управляващите партии НФСБ открито прокламира в политическата си програма от 2013 г. създаването на „атракционни“ концентрационни лагери извън градовете, където да бъдат изселени ромите [19]. Скорошен пример от София също показва сгрешения подход за разрешаване на проблемите на хората. След 23 акции по събаряне на къщи кметът на район „Студентски“ прави заключението, че оставени на улицата, хората много бързо строят нови къщи наблизо. Дали на 35-ата акция кметът ще възприеме различна политика?

Вместо къщи трябва да бутаме стени, освен ако не очакваме различен резултат от извършването на едно и също действие, каквото е събарянето на къщи безкрай. Перифразирайки френския социолог Ерик Фасен, фобия, която се фокусира върху границите между „нас“ и „тях“, не само ще засегне „тях“ (зад стената), но и „нас“ (отвъд стената), размивайки мислените функции на тази стена.

Библиография

  1. Проект на кмета на Кюстендил разбуни ромската махала. // Vesti.bg, 16 ян. 2012. <http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/proekt-na-kmeta-na-kiustendil-razbuni-romi-4475591> (03.10.2016)
  2. Все повече ученици отпадат от училище – какво можем да направим. // Capital.bg, 16 maj 2016. <http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2016/05/16/2760663_vse_poveche_uchenici_otpadat_ot_uchilishte_-_kakvo/?sp=0#storystart> (03.10.2016)
  3. План на Община Кюстендил за действие и изпълнение на стратегия за интегриране на ромите в Кюстендилска област (2012-2020), за периода 2015-2020 г. – стр.12
  4. План на Община Кюстендил – стр. 4
  5. Кметът на Кюстендил няма да допусне роми до местно допитване. // Vesti.bg, 9 юни 2015. <http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/kmetyt-na-kiustendil-niama-da-dopusne-romi-do-dopitvane-6037445> (03.10.2016)
  6. Без избирателни секции в ромската махала в Кюстендил. // Bnt.bg, 11 септември 2015. <http://bnt.bg/bnt2-regionalni/bnt2-blagoevgrad/bez-izbiratelni-sektsii-v-romskata-mahala-v-kyustendil> (03.10.2016)
  7. NAMAT ALIYEV v. AZERBAIJAN (Judgement), App. No.18705/06, Eur. Ct. H.R. (2010) <http://hudoc.echr.coe.int/eng#{„fulltext“:[„Namat Aliyev v. Azerbaijan“],“documentcollectionid2″:[„GRANDCHAMBER“,“CHAMBER“],“itemid“:[„001-98187“]}>
  8. Край на шумните ромски сватби в Кюстендил. // Btvnovinite.bg, 28 юли 2016. <http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/regionalni-novini/kraj-na-shumnite-romski-svatbi-v-kjustendil.html> (03.10.2016)
  9. Захариев, Боян. Жилищни условия на ромските домакинства в квартал „Изток“ на град Кюстендил (предварителен доклад от проучване на домакинствата) // сайт на Институт „Отворено общество“, 11 януари 2013. <http://pgf.osi.bg/pgf.php?lang=1&q=1&i=133&p=5> (03.10.2016)
  10. Медаров, Георги; Цонева, Жана; Христов, Момчил; Касабов, Огнян. Предприемачески дух и призрачни предприемачи: експертно знание, неолиберално управление и социално страдание, София: КОИ, 2015. <http://novilevi.org/media/Entrepreneurs_Online-Edition.pdf> (03.10.2016)
  11. Желев, Златко. 200 български семейства се спасяват от Столипиново // Dnes.bg, 26 май 2009. <http://www.dnes.bg/stranata/2009/05/26/200-bylgarski-semeistva-se-spasiavat-ot-stolipinovo.71463> (03.10.2016)
  12. 16-те обещания на Славчо Атанасов, ако стане кмет. // Plovdiv24.bg, 30 юни 2015. <https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/16-te-obeshtaniya-na-Slavcho-Atanasov-ako-stane-kmet-566734> (03.10.2016)
  13. Йеремиева, Валентина. „Столипиново“ остава гето завинаги // Marica.bg, 13 ное. 2013. <http://www.marica.bg/%E2%80%9C%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%E2%80%9D-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%B8-(%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82)-news174432.html> (03.10.2016)
  14. Стратегия на Област Пловдив за интегриране на ромите 2012-2020 г.  – стр. 29. <    http://www.pd.government.bg/wp-content/uploads/pages/osseiv/OSSEIV_Strategia_RM_2012-2020.pdf>< http://www.chistota-plovdiv.com/index> (03.10.2016)
  15. Сайт на ОП „Чистота“ Пловдив <http://www.chistota-plovdiv.com/index> (03.10.2016)
  16. <https://www.google.fr/maps/@42.6168019,25.41349,3a,75y,171.19h,78.76t/data=!3m6!1e1!3m4!1sXJoAwU4SK1YYcTYJSYmLqw!2e0!7i13312!8i6656>
  17. Bowater, Donna. Rio’s ‘wall of shame’ between its ghettos and shiny Olympic image // Telegraph.co.uk,  23 юли 2016. <http://www.telegraph.co.uk/news/2016/07/23/rios-wall-of-shame-between-its-ghettos-and-shiny-olympic-image/> (03.10.2016)
  18. Техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти за ВиК мрежата на ПСОВ на гр. Видин <http://vik-vidin.com/wp-content/uploads/2014/01/MYSCAN_20121015_-02-126.pdf> (03.10.2016)
  19. Национален фронт за спасение на България. Изборна порграма – 2013, с. 11 <http://nfsb.bg/public/IZBORNA_PROGRAMA_NFSB_2013.pdf> (03.10.2016)

Comments

comments