Skip to main content

Първоначално натрупване на капитал: Случаят Варна

Божин Трайков

В статията разлеждам промените, които се случват в град Варна, във връзка с първоначалното натрупване на капитал, като предпоставка за възникването на нов тип капиталистически, социални, икономически и културни отношения. Тези промени са свързани с етапа на неолиберализация, характерен за държавите от Източна и Югоизточна Европа. Без значение как ще се нарекат субектите, монополизирали управлението на града, същественото е, че отстраняването на гражданите от участие в управлението и благоустрояването на средата, в която живеят, се явява закономерен процес. Те се превръщат в странични наблюдатели на приватизацията и комерсиализацията на градското пространство.

Аргументът ми тук изхожда от новия прочит на концепцията на Карл Маркс за „първоначалното натрупване“. Маркс използва този термин със сарказъм, за да критикува наивното обяснение за първоначално натрупване на капитал като дело на предприемчиви и трудолюбиви индивиди. [#12] Изобличавайки подобно обяснение като идeолеогическата фантазия на буржоазните икономисти по това време, Маркс ясно показва систематичното и структурно насилие, което прави възможно натрупването на капитала. Дейвид Харви подчертва, че урокът на Маркс се състои в това, че той показва нагледно как мечтата на либерали за либерализация на пазара не води до хармонична държава, а напротив създава условия за засилващи се социални неравенства, които могат да бъдат удържани само с насилие. [#10]

Според този нов прочит, процесът на натрупването на капитала, който Харви нарича „натрупване чрез отнемане“, може да се разглежда не само исторически, но също и логически, тоест като необходим механизъм за възпроизвеждане на капиталистическите социални и икономически отношения. [#7] [#16] И както още Маркс пояснява, насилието, което този процес съпровожда, е неминуемо. За да се създадат капиталисти, е необходимо да се разрушат некапиталистическите социални отношения. Например една от характеристиките на социалните отношения по време на държавния социализъм е сравнително ниското комерсиализиране на социалния живот. В НРБ съществуват множество държавни паркове и публични пространства, при които се осъществяват контакти извън логиката на потреблението. Първоначалното натрупване на капитал, чрез корумпирана приватизация на публичното пространство, което разглеждам по-долу променя насилствено социалните отношения. Не напразно Васил Проданов определя процеса на трансформация от социализъм към капитализъм (или т.нар. „преход“) като разрушителен и съпроводен с гигантско икономическо насилие [#15].  

Съвременните либерални апологети на капитализма също не са слепи за рязкото увеличаване на насилието и престъпността в страната веднага след промените. Само че тяхното обяснение за насилието е морално, а не системно, т.е. идващо от предполагаемите морални дефицити на новите пазарни агенти („мутри”, „силови групировки“), които пък се обясняват с принадлежността на последните към бившата партийна номенклатура и Държавна сигурност. И днес, 26 години по-късно, комунизмът продължава да бъде обвиняван за „несъвършенствата“ на пазарната икономика. За либералите капитализмът е априори перфектен, затова винаги търсят „външни“ причини за необходими за капитализма ефекти като неравенства, корупция и насилие – заговори (от Русия, от комунистите), културни дефицити, манталитет. В името на системния анализ ще се наложи да разобличим приказката за лошата номенклатура, която построи лош капитализъм в България.

Това, което се случи в България, трябва да се разглежда като процес на първоначално натрупване със специфична форма, който винаги е съпровождан от насилствено изземване и производство на нищета. Според Маркс узурпирането на обществена собственост започва като индивидуален насилствен акт и е една от формите на първоначално натрупване, която впоследствие, след дълги години на борба, която продължава повече от век, се узаконява от държавата. Както посочва Маркс, „самият закон става средство за заграбване на народната земя” [#12, 591c]. Той дава за пример кражбата на държавно имущество в Англия и превръщането му в огромни частни земеделски стопанства. [#12] Маркс пише в контекста на заграбване на общински земи, но насилствено приватизиране на публична собственост, заграбването на публични ресурси в градски райони, и т.н е също форма на първоначално натрупване. В българския контекст можем да разглеждаме насилието на криминални групировки като индивидуални примери за заграбване, впоследствие узаконено от държавата.

Вместо сравнителния прочит на капитализма, според който съществуват различни видове капитализъм, аз разглеждам капиталистическата система като едно цяло. [#8] Основният двигател на тази система е експанзионният характер на капитала с цел създаване на единен пазар. В този процес националните държави са или ограничени, или повлияни от постепенната инвазия на нови пространства и региони за натрупване на капитал. Моето разбиране на глобалния капитализъм следва това на  Етиен Балибар, който предупреждава, че често пъти последиците от политико-икономически процеси се приемат  за  причини. [#2] Организираната престъпност и трансформацията ѝ в „легитимен“ икономически елит не е причина, а следствие от състоянието на държавата. Процесите, които спомогнаха за този развой, обикновено остават извън публичния дискурс.

Как да се обясни фактът, че в България именно организираната престъпност (и в случая с Варна – групировката ТИМ) зае основна роля в насилственото натрупване? Първоначалното натрупване на капитал е част от трансформацията на държавата по неолиберален модел. Бренер, Пек и Тиодор разглеждат неолиберализацията, като синдром, т.е. вместо цялостно явление  тя е серия от процеси и дейности, които нямат еднозначен резултат. Според тях, трябва да се проследи как този синдром се възпроизвежда в различни контексти. Въпреки разнородните резултати, неолиберализацията е процес на регулаторно преструктуриране със своя оперативна логика, която цели остоковяване [* превръщане в стока] на всички аспекти на социалния живот [#4]. Държавата дава приоритет на пазарни решения на важни обществени и социални проблеми. В зависимост от регионалния контекст, този процес на неолиберализация се сблъсква с институции и структури, наследени от предишни системи. Така че въпреки движещата логика на определени политики, неолиберализацията приема различни форми. В българския контекст неолиберализационният процес преструктурира държавния социализъм. Можем да разглеждаме първоначалното натрупване на капитал в България, като измерение на този синдром на неолиберализация.

Глобални институции влизат в ролята на инструменти за налагане на нови неолиберални политики, формирани от Вашингтонския консенсус като лекарство към задлъжнели държави първо в Латинска Америка, а после и в Източна и Югоизточна Европа. Саския Сасен разглежда вашингтонските финансови институции МВФ и Световната банка като инструменти на неолибералните политики, които дисциплинират чрез дълг. Обедняването и задлъжняването на населението на дадена държава улеснява процеса на първоначално натрупване. Сасен вижда директна връзка между политиките на тези институции и криминализацията на обществата в държави длъжници. [#16]

Криминалните структури на организираната престъпност – и в частност за Североизточна България групировката ТИМ [#14] – се явяват представители на новия капиталистически елит. Възходът на групировката ТИМ е част от един глобален процес, свързан с първоначалното натрупване като механизъм, гарантиращ налагането на капиталистически социални и икономически, а оттам и културни отношения.

Тезите на Венелин Ганев [#6] за „хищническото“ разграбване на държавата от бивши политически елити и тезите на Чалъков [#18] и сие за противоречията между политическа, и икономическа номенклатури и как това повлиява процеса на трансформация от социализъм към капитализъм не дават пълна представа за българския контекст. В основата на трансформацията е процес на реструктуриране на държавата по неолиберален модел, а този процес, макар извършен от вътрешни политически играчи, до голяма степен протича на глобално ниво, в което основна роля играят МВФ и Световната банка. [#1] [#16]

Важно е също да се подчертае, че условията на тези финансови институции към Източна и Югоизточна Европа  са за много по-радикални неолиберални реформи от тези в Западния свят [#8]. Oсновно условие на МВФ и Световната банка за заем е налагането на т. нар. програма за структурно регулиране. [#1] Главна част от програмата е бързото приватизиране на държавната икономика. Така при управлението на Иван Костов (1997-2001), под натиска на МВФ стана възможна най-корумпираната приватизация в Европа – българската.

Това, което позволи на организираната престъпност да се легитимира, са институционални политики на държавата. Според Харви държавата с нейните репресивни и правни механизми прави възможен процеса на натрупване. [#10] Трудно е да си представим възходът на ТИМ  без благословията на държавата. [#3] [#17] Ако проследим хронологията на организираната престъпност в България, ще видим, че т.нар. бандитски години през 90-те на първоначално натрупване на капитал са свързани с раздържавяване на репресивния апарат, но също и със спирането на държавно финансиране на военни и спортни институции. Голяма част от служещи и спортисти, след като стават безработни се заемат с насилствени дейности, като рекет, склоняване към проституция, и наркотици. [#13] [#14]

В момента групировката ТИМ представлява огромна икономическа империя на Балканите, притежаваща банки, застрахователни дружества, авиокомпании, зърнодобивна индустрия, търговия с горива и химикали, корабна индустрия, транспорт, медии, хранителна индустрия и т.н. За черната хроника на нейната история е писано от наши и чужди журналисти. Обсегът на ТИМ далеч надминава град Варна – още в самото начало чрез бизнеса с рапани групировката се стреми да излезе на международния пазар. В последните години чрез т. нар. проект Алея Първа ТИМ успяха да отхапят апетитно парче 122 декара от най-стария парк във Варна, който се води публично държавна собственост – Морската градина.

В случая с Алея Първа виждаме как местната власт, под претекст за липса на средства за финансови инвестиции в обществени проекти, даде приоритет за пазарно решение на обществен проблем. Общината предостави на „Холдинг Варна“, притежание на ТИМ, тази част от Морската градина. Един от аргументите на местната власт беше, че даването на земята в частни ръце ще спомогне за укрепване на свлачището, което заплашва част от срутване на Морската градина. Дори областният управител по това време, действайки от името на държавата, предостави неограничени права на холдинга, като всички техни действия са за сметка на държавата. [#3] [#17] Ако се върнем към Харви, виждаме пример за това как държавата, абдикирайки от инвестиции в обществени проекти, прави възможен процеса на първоначално натрупване.

Връзката между транснационалната капиталистическа класа и ТИМ става видима, ако проследим инвестиционните проекти на групировката в град Варна. Скандалната сделка за Алея Първа показва, че са планирани обичайните за ограниченото въображение на ТИМ хотели, казина, дори яхтено пристанище. Кому са нужни те, особено в свлачищен район, какъвто е ската в тази част от брега? Бъдещо строителство би наситило още повече красивата крайморска част на Варна и би обслужвало единствено капиталите на „буржозаната аристокрация, която нe живее в града, а се мести от гранд-хотел в гранд-хотел и командва от яхта.“ [#11]

Неолиберализацията е процес, при който всяка социална дейност води до възпроизводство на капиталистическата система, и това става видно, когато държавен парк се приватизира и превърне в пространство за трупане на печалба. По същия начин на мястото на сграда в центъра на града, чиито помещения служеха като подслон на варненските настоящи и бъдещи художници и като място за срещи на хора от средите на изкуството, днес се намира хотел-галерия „Графит“. [#5] Достъп до тази сграда могат да имат само тези, които си плащат. Морската градина на Варна постепенно бе осеяна с кръчми и барове, а за вбъдеще се планират и множество хотели; в градът се построиха няколко огромни мола и казина.

Така че проблемът не е в името на групировката. Да, факт е, че ТИМ се зароди като престъпна групировка, създадена от бивши командоси в секретно поделение на НРБ. Факт е, че ТИМ държи Варна в икономическа зависимост чрез репресии и насилие и промени социалния и културен облик на града. От една страна ТИМ спомага за формирането на един деполитизиран и ограничен в социалните си контакти извън логиката на размяната човек. Жителите на Варна не участват във взимането на решения за облика на града и са принудени да приемат този процес за свършен факт. Опитите – било чрез директен протест, било чрез изкуство – да се покаже този недемократичен начин на остоковяване на социалния живот са спорадични.

Паралелно процесът на остоковяване е свързан с изключване на базата на класова принадлежност. Колкото повече луксозни заведения и хотели изникват на приватизираното публично пространство, толкова повече места стават недостъпни за тези, които не могат да си позволят луксозно потребление. В основата на концепцията на Маркс за първоначалното натрупване е класовото разделение, до което този процес води. Лишаването от достъп до публични пространства има именно такъв класов характер. Това е промяна на социалния живот в такъв, при кото притежанието на капитал определя всекидневието. В късния капитализъм живеещите в градовете стават все по-лишени от правото да определят градското пространство. За Анри Льофевр остоковяването на градското пространство води до отчуждение – „загуба на усещането за способност да се постигне възможното, правенето на възможното невъзможно.“ [#11] Когато една сграда, в която са се помещавали творци и са се осъществявали различни творчески дейности, се превърне в частен хотел, това е пример как възможното се превръща в невъзможно. Според Харви остоковяването и приватизирането на културни практики и пространства води до отчуждение и негодувание сред хората на изкуството, които изпитват от първа ръка присвояването и експлоатацията на тяхното творчество за икономическа изгода на други. [#4] Загубата на усещане за градското пространство като дом, където се осъществяват разнородни социални и творчески дейности, създава едно затворено пространство, доминирано от потребителски практики. Вместо град на живеещите там, Варна постепенно се превръща в място за временна дестинация на транснационалната буржоазна аристокрация.

Прочитът на промените в България като част от процеса на неолиберализация, приемащ различни форми, но движен от обща оперативна логика, ни позволява да развенчаем мита за лошите  капиталисти, които построиха лош капитализъм. Делата на ТИМ във Варна и други места са част от процеса на първоначално натрупване като необходим механизъм за зародиша на капиталистически социални отношения. Когато разглеждаме случващото се в България като част от глобален процес, ние виждаме, че проблемът не е в лоши хора, които строят лош капитализъм, а в самия капитализъм. Капитализъм, който в късната си форма се движи от логиката за остоковяване на всички форми на социалния живот. Въпрос на детайли е дали една приватизирана „Алея Първа“ ще съставлява мафиотския кич като основен почерк на бизнесмените от ТИМ, или не (в случай че приватизаторите бяха други). Но условията на неолиберален капитализъм  водят до приватизиране на публичното пространство, без значение кои са приватизаторите.

Библиография

  1. Appel, Hilary. Western financial institutions, local actors, and the privatization paradigm. Problems of Post-Communism 51.5 (2004): 3–10
  2. Balibar, Etienne. Outlines of a topography of cruelty: Citizenship and civility in the era of global violence’. Constellations 8.1 (2001): 15–29
  3. Биволъ. Държавата и ТИМ в ясен симбиоз. Text. Bivol.bg. N.p., 25 Apr. 2012. Web. 29 Sept. 2016. https://bivol.bg/tim-bulgaria.html
  4. Brenner, Neil, Jamie Peck, and Nik Theodore. After neoliberalization? Globalizations 7.3 (2010): 327–345.
  5. Дерали, Нели. Хотел на ТИМ ощетява и разединява художническата гилдия във Варна. varna.topnovini.bg. http://varna.topnovini.bg/node/597354
  6. Ganev, Venelin I. Preying on the state: the transformation of Bulgaria after 1989. Ithaca: Cornell University Press, 2007. Print
  7. Glassman, Jim. Primitive accumulation, accumulation by dispossession, accumulation by extra-economic means. Progress in Human Geography. 30.5 (2006): 608–625
  8. Hardy, Jane. Transformation and crisis in Central and Eastern Europe: A combined and uneven development perspective. Capital & Class 38.1 (2014): 143–155
  9. Harvey, David. Rebel cities : From the right to the city to the urban revolution /. New York : Verso, 2012 – 110 c.
  10. –. The New Imperialism. Oxford ; Oxford University Press, 2005 – 137-184 c.
  11. Lefebvre, Henri. Writings on Cities /. Cambridge, Mass, USA : Blackwell Publishers, 1996 – 159 и 21 c
  12. Маркс, Карл. Капиталът. Критика на полит.икономия. София: Партиздат, 1979.
  13. Николов, Йово; Михалев, Иван . Възходът На ТИМ. // Capital.bg, 18 ян. 2003. < http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2003/01/18/219466_vuzhodut_na_tim/>
  14. Pardew, James. Bulgarian organized crime (c-Cn5-00054). Bulgaria Sofia, 2005. WikiLeaks PlusD. Web. 30 Sept. 2016.
  15. Проданов, Васил. Разрушителният български преход. // Монд дипломатик. http://bg.mondediplo.com/article181.html
  16. Sassen, Saskia. A savage sorting of winners and losers: contemporary versions of primitive accumulation’. Globalizations 7.1/2 (2010): 23–50.
  17. Спасов, Спас. Областният на Варна упълномощил частна фирма да представлява държавата, www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/04/26/1816090_oblastniiat_na_varna_upulnomoshtil_chastna_firma_da/

    18.Чалъков, Иван. Мрежите на прехода: какво всъщност се случи в България след 1989 г., София, Изток-Запад, 2008

*Заглавно изображение: Кадър от масовите протести във Варна през 2013 г. Източник: http://ivomirchev.com/

Comments

comments