Skip to main content

„Промяната е добра за всички“! Из историята на приватизацията на Морските бани във Варна

Петър Добрев

Драматичният палеж на тютюневите складове в Пловдив логично ангажира общественото мнение в страната, след като показа крайностите, до които се достига в желанието атрактивни терени да бъдат използвани от частни инвеститори без значение от историческата им и архитектурна стойност.

Почти по същото време във Варна далеч по-тихо и обиграно беше до голяма степен ликвидиран друг архитектурен паметник от епохата на тютюневите складове – Морските бани. Емблематична сграда за града, точно на входа на Морската градина, баните са създадени в годините преди Втората световна война като обществено място за отдих и лечение, като запазват функцията си през социализма. До започването на прехода.

От 1998 г. насетне официалният статут на баните бе променен и сградите се изпълниха със заведения, които постепенно иззеха цялото пространство. Частният концесионер „Лазурен бряг 91“ започна да отговаря за останалото от фасадата, за да завладее през 2015 г. и последния остатък от първоначалната функция на баните – калолечебницата. След още няколко съмнителни промени в закона, през 2016 г. се допусна „реставрация“ на баните, която промени почти изцяло и архитектурния им облик. [#1]

Концесионерът обяви ремонта за „възстановяване“ на първоначалния облик на Морските бани и го рекламира с билборди из цялата крайбрежна алея на Варна, както и във всички местни медии, включително регионалният център на БНТ.[#2] В резултат на това „възстановяване“, окончателно се завърши започналият през 1998 г. процес, който превърна баните от обществено пространство за лечение в частно пространство на скъпи и труднодостъпни заведения, а накрая унищожи и архитектурата на сградите.

reklama_bani
Рекламен плакат на дружество Лазур 91, рекламиращ „възстановяването” на Морските бани. Източник: фейсбук страница на проекта „Алея първа”

 

Общо мнение е, че промяната е добра за всички“, бодро сложи точка на въпроса варненският вестник „Черно море“, между другото собственост на кръга от фирми на концесионера.[#3]

Как се стигна до всичко това?

Историята

Открити през 1926 г., баните са точно до морския бряг в централната част на Варна, като се възползват от наличието на минерални извори в непосредствена близост. В оригиналния си вид предлагат басейн и 66 вани за топла вода, до които морската вода се изпраща от моторна помпа по тръбопровод. Има също така минерални душове, калолечение и кабинки, където туристът може да заключи вещите си преди да отиде до плажа или минералната вода.

При откриването на баните кметът на града Петър Стоянов завършва речта си с думите: „Нека с общи усилия направим Варна да бъде истински курортен пункт, който да дарява здраве и живот.“[#4]

Разбира се, възможността да отидат на курорт са имали предимно представителите на доста тънката по това време българска градска прослойка. Но все пак баните са построени като общинска собственост с изричното желание да служат и за лечение. Те са и част от стремежа на тогавашната власт да развие Варна като първия български курорт статут, който града придобива от 1921 г. Така варненската община получава правото да събира курортна такса и да сключва заеми за развитието на летовището. Построяването на баните наистина чувствително увеличава броя туристи и сградите се превръщат в един от най-големите приходоизточници на общината.

Ситуацията остава до голяма степен непроменена по времето на социализма. Баните продължават да се ползват по предназначение и дори се разширяват като обем. Разбира се, вече не са първостепенна туристическа атракция, изместени от строежите на новата власт, но продължават да се споменават в туристическите пътеводители за града и да се появяват по картичките от Варна.[#5] Годините на социализма носят и масовизирането на туризма в България, което води ежегодно хиляди плажуващи в Морските бани.

Баните и преходът

В първите години след 1989 г. баните започват да губят част от функциите си, а помещенията да стават все по-неподдържани. Но все пак работят – таксата е символична, плажът е широк и все още чист, а заведенията по него се броят на пръстите на едната ръка. Собственик до 1998 г. се води държавното дружество „Лазур“, което през социализма е поддържало плажовете в цялата страна.

През същата година се взима важно решение за бъдещето на баните. Те получават ново официално предназначение за заведения, клубове и атракциони.[#6] Мотивът – „поради отпадането на необходимостта да служат като съблекални“. Удобно се пропуска фактът, че баните не са просто съблекални, и започва постепенното изтърбушване на сградата, чиято фасада остава, но вътрешността дава пространство за ресторанти, барове и дискотеки. Въпросните изяждат и голяма част от плажната ивица. В най-южната част на баните все пак се запазва калолечебницата (до 2015 г.)

С промяната на предназначението започва и правната плетеница по собствеността на сградите. Държавно дружество „Лазур“ постепенно бива приватизирано на парчета – дадени фирми поемат дейността му във Варна, други в останалите морски градове.[#7] Така през 2006 г. правителството на Тройната коалиция отдава на концесия шест плажа по черноморското крайбрежие без търг или конкурс, тъй като има дружества, които са използвали въпросните плажове към момента на откриване на процедурата на приватизация.[#8] Съответно се сключват договори със задна дата и един от тях е с фирма „Лазурен бряг 91“ ЕООД, която получава централния варненски плаж, както и този в квартал „Аспарухово“ за срок от 14 години. Други дружества получават плажове в Приморско, Китен, Слънчев бряг и Свети Влас.

„Лазурен брях 91“ получава като концесионер и Морските бани като част от централния плаж във Варна. Не особено изненадващо, към момента „Лазурен бряг“ 91 вече е част от фирмите, пряко свързани с известната варненска групировка ТИМ.

Баните, които дружеството започва да управлява като концесионер, вече са значително изменени, но поне до 2012 г. се водят паметник на културата. По тази причина, когато през зимата на 2012 г. в града има силна буря, „Лазурен бряг 91“ иска пари от Министерство на културата за възстановяване на щети по сградите.[#9]

Четири години по-късно обаче изведнъж се оказва, че баните вече не са паметник на културата или поне така твърди уверено търговският директор на „Лазурен бряг 91“, Андрей Василев. По повод „възстановяването“ той казва: „Реконструкцията е съгласувана изцяло с Министерството на културата, защото макар и стените между плажа и града да не са официално архитектурен паметник, те са почти вековна ценност и неизменна част от историческия и естетически облик на Варна.“[#10]

От Министерството няма официално потвърждение, че са давали становище относно ремонта. Ако са дали, интересно на каква база са се съгласили стените на баните да бъдат надупчени с нови прозорци (с PVC дограма), да се добавят нови елементи от ковано желязо, нови орнаменти от стиропор, а част от наличните стари такива  да бъдат замазани.

fasada1
Фасадата на баните преди и след последния ремонт. Ясно се вижда добавянето на нови декоративни елементи, за сметка на изчезването на стари. Източник: фейсбук страница на проекта „Алея първа”

Самото Министерство на културата се е водело до 2012 г. собственик на цялото „историческо ядро“ на Морската градина, вкл. на баните, когато с решение на първото правителство на ГЕРБ ядрото като държавна собственост е предадено за безвъзмездно управление на общината „поради отпаднала нужда“ да се стопанисва от държавата.[#11]  Уточнява се все пак, че това трябва да стане при спазване разпоредбите на Закона за културното наследство и определените от министъра на културата предписания за опазване. На 2 септември тази година варненското гражданско „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията“ (СОПА) оспорва документално това прехвърляне и смята, че сградите не влизат в териториите, отдадени на общината.[#12] От сдружението съответно питат дали все още Министерството на културата стопанисва баните. Предстои отговор, но той едва ли би изменил вече случилата се тотална смяна на функцията на сградата.

С настоящия ремонт и последните помещения на някогашните бани са запълнени със заведения, всички от които са от високия ценови клас. Особено показателен е случаят с бар caLnibani, де факто наследил калолечебницата на Варна.

Макар и позапусната, тази калолечебница функционираше до 2015 г. като собственост на Специализираната болница за рехабилитация във Варна. След това бе продадена (а не концесионирана) отново на „Лазурен бряг 91“. Разследване на Нова телевизия от 2015 г. разкрива, че преди да бъде продадена, болницата е била акционерно дружество между здравното министерство и фирма, регистрирана в Панама. След продажбата от здравното министерство заявяват, че сделката не е била „на безценица“, но същевременно и че водят дела с панамската фирма. „Това, което някой преди нас е цапцаросвал, разбирам, че аз трябва да отговарям за него“, заявява тогава в типичния си стил министърът на здравеопазването д-р Петър Москов, като и до ден днешен не става ясно какво е предприето по въпроса.[#13]

След продажбата следва бърз ремонт и Андрей Василев от „Лазурен бряг 91“ обещава през 2015 г., че баните скоро ще отворят отново: „Освен центъра за калолечение и водолечение в комплекса ще има заведение, а на пясъка – зона за отдих с минерален басейн.“[#14] Като резултат наистина се появява заведението caLnibani, но помен от калолечение и водолечение няма. Малък минерален басейн има, но като част от lounge бара, а цената за неговото ползване е минимум 15 лв. Никой не би могъл да недоволства обаче – обектът е частен, клиенти се намират. Вместо държавна болница, вече има бар.

received_864168640386566
Калните бани във Варна като болнично заведение и като луксозен бар. Източник: фейсбук страница на проекта „Алея първа“

Ролята на ТИМ

Поне от 2007 г. насетне всички промени около Морските бани и крайбрежната улица на Варна се свързват с групировката ТИМ и фирмите около нея като „Лазурен бряг 91“. В публичното пространство най-популярен е казусът „Алея първа“. Под това име става известен проектът на дружеството „Холдинг Варна“ (част от ТИМ) за изграждането на туристическа зона с хотели и аква паркове на терен от 118 дка на самия бряг. Теренът е част от Морската градина във Варна, но бива продаден на компанията от бившия областен управител Христо Контров (ДПС) през 2009 г. За да стане възможна такава продажба, терените са деактувани от публична в частна държавна собственост, а след това цената им е определена на по 50 евро за кв.м., при положение, че по това време цените на терените в широкия център надхвърлят 800 евро за кв.м. Граждански организации като СОПА веднага оспорват продажбата, като оттогава насам се водят серия от дела, завършващи предимно в полза на ТИМ.[#15]

Морските бани (без калолечебницата) не влизат в частните терени на „Холдинг Варна“, но, както виждаме, концесионерите разполагат с тях както намерят за добре. Важно е обаче да се отбележи, че приватизацията на баните и завземането им от ресторанти и дискотеки започва без участието на ТИМ. Групировката се намесва впоследствие и се възползва от вече създалата се ситуация на масово раздържавяване, обхванало през 90-те цялата страна. Съответно, почеркът ѝ може да се усети по-скоро в това, че постепенно „джентрифицира“ алеята, от която изчезнаха всякакви цигански оркестри, певци на живо и шкембеджийници за сметка на доста по-скъпите и лъскави заведения от типа на caLnibani.

Но и преди проекта „Алея първа“ варненското крайбрежие вече беше до голяма степен приватизирано и социалните функции на сгради като баните – ликвидирани. При това положение е парадоксално, че медийният шум около „Алея първа“ се вдига не защото обществена земя става частна, а защото сделката се случва по съмнителен начин. Вестник „Капитал“ например заявява през 2011 г., че „проектът на Холдинг Варна, наречен Алея Първа, звучи вдъхновяващо и от него биха спечелили всички, стига, разбира се, сделката да не беше станала толкова непрозрачно и със съмнения за корупция.[#16] В друг материал вестникът оспорва желанието на една от местните екологични организации алеята да остане публична собственост и пише: „доколкото в редакцията на „Капитал“ вярваме повече в рационалността на частното предприемачество, по-важният въпрос според нас е третият, който гражданските организации повдигат – даден ли е равен достъп на инвеститорите и справедлива ли е цената, на която държавата се е разделила с парцелите до Морската градина.”[#17]

С други думи отново опираме до стандартната мантра на либералите в България – капитализмът е безгрешен, тоталната приватизация също, но при нас просто нещо винаги се проваля поради наличието на ДС, ТИМ, Пеевски и прочее отделни случаи. Ако има свободна конкуренция, пазарът ще регулира всичко и няма да има мутри с лош вкус, които да развалят вида на бившия хотел „Кемпински“ в София например.

show_jpg_image-7
Морските бани в оригиналния си вид. Източник: Варненска библиотека „Пенчо Славейков“

Но пазарът няма нужда от евтини кални бани, а от заведения с вход 15 лв. И тук опираме до социален, а не до естетически проблем. Тъжно е, че Морските бани изгубиха първоначалния си архитекурен образ, но далеч по-лошо е, че загубиха функцията си на достъпно и общественополезно пространство. ТИМ тук е само малка част от проблема, защото същата загуба на функция виждаме не само във Варна. Споменахме Пловдив, но да припомняме ли какво стана със старата градска библиотека в София например?** Проблемът не е и в конкретната партия на власт, защото проследихме как постепенната приватизация на Морските бани протича при няколко различни правителства, но винаги гладко.

Може би е крайно време да се запитаме дали всъщност идеята за приватизация на обществените пространства е толкова „вдъхновяваща“, колкото обикновено ни я описват. И дали наистина „печелят всички“.

 

Бележки и библиография:

* В последните години медийната група на „Капитал“ прибягва до интересен дискурсивен ход, когато пише за дейности на ТИМ, споменавайки само „Холдинг Варна“ или „групата около Химимпорт“.

**По времето на кмета Янчулев старата градска библиотека, която е била първото кметство на София, се събаря с взрив. Кметът тогава дава големи обещания, че фасадата ще се запази. Накрая е построен петзвездният „Гранд хотел София“, в който не е останало нищо от старата сграда. Силуетът на фасадата до 3-ия етаж наподобява старата градска библиотека, но най-общо. Фасадата се различава значително, а функцията е напълно сменена.

[1] Решение на МС N 254 oт 29 март 2012 г. // Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията. <http://www.sopa.bg/request.php?2673> (20.09.16)

[2] Петкова, Рени. За 90-ата си годишнина морските бани с нов облик. / Рени Петкова. // Народно дело, 13 юни 2016. <https://narodnodelo.bg/%D0%B7%D0%B0-90-%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D0%BD%D0%BE/>(20.09.16)

[3] Морските бани на Варна – преди и сега. // Черно море, 20 юли 2016. <http://www.chernomore.bg/jivot/2016-07-20/morskite-bani-na-varna-predi-i-sega>(20.09.16)

[4] Морски бани. // Регионална библиотека “Пенчо Славейков” Варна <http://www.libvar.bg/old-varna/bani/> (20.09.16)

[5] Панайотов, Иван. Туристическа Варна / Иван Панайотов. – София: Медицина и физкултура, 1970.

[6] Проданов, Борис. Варна ще посрещне новия туристически сезон  с обновена крайбрежна алея. / Борис Проданов. // Черно море, 11 март 2016. <http://www.chernomore.bg/obshtestvo/2016-03-11/varna-shte-posreshtne-noviya-turisticheski-sezon-s-obnovena-kraybrezhna-aleya> (20.09.16)

[7] Бъклова, Елена. Хора на Ершов и Чорни владеят Варна. / Елена Бъклова. // Сега, 24 август 2000. <http://www.segabg.com/article.php?id=225021> (20.09.16)

[8] Границка, Лили. Шест плажа бяха концесионирани. / Лили Границка // Дневник, 21 декември 2006. <http://www.dnevnik.bg/biznes/companii/2006/12/21/301412_shest_plaja_biaha_koncesionirani/> (20.09.16)

[9] Toдоров, Константин. Морето отнесе варненския плаж. / Константин Тодоров // novini.bg, 9 февруари 2012. <http://www.novini.bg/news/48582-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B6.html> (20.09.2016)

[10] Moрските бани се преобразяват, ще имат нов вид и функции. // Народно дело, 14 март 2016 <https://narodnodelo.bg/%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%89%D0%B5-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82/> (20.09.2016)

[11] Решение на МС N 254 oт 29 март 2012 г. // Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията. <http://www.sopa.bg/request.php?2673> (20.09.16)

[12] Писмо от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията до Министъра на културата // Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, 18 август 2016. <http://www.sopa.bg/request.php?2689> (20.09.16)

[13] ТИМ превръща в кръчма Калните бани във Варна. // varna.topnovini.bg, 6 юли 2015. <http://varna.topnovini.bg/node/617136> (20.09.16)

[14] Oтварят Калните бани във Варна през август. // moreto.net, 9 юли 2015 <http://www.moreto.net/novini.php?n=294678&c=09&p=4> (20.09.16)

[15] СОПА оптимизира общинската администрация. // Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията. <http://www.sopa.bg/news.php?extend.174> (20.09.16)

[16] Тъмното минало на една добра идея. // Капитал, 25 ноември 2011. <http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2011/11/25/1212602_tumnoto_minalo_na_edna_dobra_ideia/> (20.09.16)

[17] Mихалев, Иван. TИМ билдинг / Иван Михалев. // Капитал, 23 октомври 2009. <http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2009/10/23/804114_tim_bilding> (20.09.16)

Comments

comments