Skip to main content

Разстройство на работата на смени и нормализацията на изтощението

Превод – Ирина Самоковска

Източник: libcom.org

„Работите на непълен работен ден или на смени? Спи ви се на работа? Може да страдате от прекомерна сънливост заради разстройство на работата на смени”. Това гласи реклама на лекарството Nuvigil. Текстът озаглавява снимка на медицинска сестра и полицай, стоически изправени на фона на потискащ сив заден план, като едни мрачни талисмани на фармакологизацията на живота ни при капитализма.

Nuvigil e търговското название на лекарството армодафинил, за което се предполага, че води до „подобряване на будността”. Въпреки че Армодафинил е с неизвестни механизми на действие, това е стимулант, който произвежда ефекти, сходни на амфетамините. С други думи, това е реклама на амфети. В този смисъл тя не е нищо ново, a просто продължение на една дълга история на кафеинизирани офис работници, на дъвчещи какаови листа труженици на полето и на чиновници от типа „от 7 до 11”, пиещи Redbull. Но тази реклама е важна по причина, която няма нищо общо с амфетите или със самия армодафинил, а с болестното състояние, което е предвидена да лекува.

Снабдено с медицинско наименование и с одобрение от американската Хранителна и лекарствена администрация (Food and Drug Administration), разстройството на работата на смени представлява легитимация на самолечението на трудовото изтощение. Тази легитимация има двоен ефект. На първо място тя извежда самолечението извън сферата на морала – да използваш стимулант, за да се държиш буден на работа, вече не е морална неизправност или престъпление, а рутинно лечение на болестно състояние. На второ място, понеже самолечението напуска сферата на морала, тази легитимация го поставя в медицинската сфера, където то става симптоматично за неизправност в тялото, а не в душата.

Разстройството на работата на смени, според медицинския уебсайт WebMD, „включва проблем с 24-часовия вътрешен часовник на тялото, или циркадния ритъм… Когато работите през нощта и спите през деня, вътрешният часовник на тялото има нужда да рестартира, за да ви позволи да спите през деня”. WebMD намира „проблема“ не в смените или в работата на смени, а в тялото на работника, в неговите циркадни ритми. Изтощението престава да бъде реакция на външно състояние, а бива интериоризирано в тялото на работника като неизправност на някоя от съставните му  части.

Крайният ефект на този двоен процес, де-морализацията на самолечението и интернализацията на „проблема“ в тялото на работника, е нормализацията на едно анти-хуманно общество и медикализацията на естествените телесни реакции към такова едно общество. Обществото само по себе си се разглежда като една перфектна капсула, подходяща за идеален човек, а всякакъв неуспех да се вместиш в нея, всякакво изтощение на работа (или неудоволетворение в брака, или излишна енергия в училище) представлява неизправност в тялото на индивида, която следва да бъде „амнистирана“ чрез корективна медицина.  Денят и нощта биват зачеркнати като законните диктатори на циркадните ни ритми, а на тяхно място бива поставена капиталистическата икономика – стандартът, според който все по-често съдим и дисциплинираме всяка страна от живота си.

Силвия Федеричи в книгата си „Калибан и вещицата” пише за исторически проект, подет в началото на капиталистическото развитие в Европа, за превръщането на човешкото тяло в машина, лишена от „окултните сили”. Този проект впряга философската и научна сила на Просвещението в опит да се картографира тялото, да се механизират съставните му части и системи и да се обясни то като машина, която може и трябва да работи в промишлената фабрика. Обичайното разбиране на тялото като съдържащо магически елементи и чудодейни сили е трябвало да бъде отречено, понеже тези неща не се подчиняват на логиката на капитала и на императива на надничната работа. Ако тялото, a вероятно и целият свят, работят чрез невидими сили и непознаваеми събития, може и да има смисъл да кръшкаш от работа от време на време, в дните, в които не върви, и да правиш магически заклинания за намиране на богатство и излекуване на тялото. Широкото приемане на този сценарий не би доставило огромната, движена от рутина работна сила, която новата промишлена икономика изисквала. Тялото е трябвало да бъде дисциплинирано по часовник и календар, а не по слънцето и реколтата, обредите и духовете. Тялото е трябвало да бъде сломено и преоформено като част от самия производствен процес.

Федеричи пише: „докато тялото е условието за съществуване на работната сила, то също е и нейната граница, като основния елемент на съпротива срещу изразходването си“ (стр. 141). С други думи, тялото се съпротивлява на вграждането си в капиталистическото производство чрез собственото си изтощение, чрез собствената си крехка природа. Тъкмо това е мястото, където медицинската индустрия се намесва и където Nuvigil бележи едно удивително продължение и интензификация на един много стар капиталистически проект да се дисциплинира човешкото тяло.

Като се извежда самолечението извън сферата на морала и се нормализира изтощението на тялото при капитализма, даже и физическите неизправности на тялото при капиталистически условия на работа, то става продължение на производствения процес; рутинен колапс, сметнат в общата цена. Самолечението на работа преди се състоеше в тайно вземане на амфетамини или някоя и друга подривна дрямка в кабинката. Докато тези действия невинаги са били – даже често не са били – актове на саботаж или опозиция срещу капиталистическата икономика и работа, те все пак са действали извън тази логика и възглед. Можело е да бъдат разбирани и отигравани като техники на съпротива или като срамни морални пропадания, но те винаги са били автономни актове, които отдалечават работника от неговата наднична работа и налагат разпознаването на несъвместимостта на тялото с някои задачи, като например работа през цялата нощ. Това, което Nuvigil ни казва обаче, е, че няма изначална несъвместимост и че няма нужда от тези автономни борби. Казва ни, че несъвместимостта, която усещаме, е просто разстройство, което се помещава в тялото на индивида, а не в структурата на работа, и че има просто лекарство за това. Това е медицински проблем, който трябва да бъде разрешен по фармацевтичен път.

По този начин сферата на живота ни, която се разбира пряко в отношение с капиталистическата икономика, нараства. Ние не сме същества, които се уморяват, когато не спят достатъчно, а по-скоро сме недостатъчно активни работници, които имат нужда от коригиращ стимулант, за да се адаптират към света. Вече няма нужда да се срамуваме или вълнуваме, когато се успим с един час и закъснеем за работа, понеже за нашата  проблематична липса на будност е намерено разрешение. Можем да вземем Nuvigil, а когато докторът или психологът ни попитат „Как се чувствате?”, можем да отговорим уверено: „Продуктивни!”.

За справка:

Federici, S. (2004). Caliban and the witch. New York: Autonomedia.

Comments

comments