Skip to main content

Медийна dВЕРСИЯ #1: 27 август – 10 септември

„Ще си мълчим.“ Смята се, че с тези думи Тодор Живков отговаря на доклада за ситуацията с аварията в Чернобил. Не много далеч на североизток се е случило изключително значимо събитие, за което хората научават късно, накъсано и неподготвени за действия, ако такива се наложат. Този цитат е любим пример в десните анализи, за да се демонстрира безотговорността, антидемократичността и какво ли още не на стария режим в България.

Но уви, през 2016 г. положението с достъпа до информация в много отношения е дори по-лошо. В ерата на Интернет и на процъфтяващите медийни форми от всякакъв размер и разцветка не е нужна ничия отделна фигура, нито каквато и да е централизирана машина, за да се реши за какво „ще си мълчим“. За някои неща просто не е прието да се говори в медиите, и колкото по-големи и корпоратизирани са тези медии, толкова по-малко вероятно е да засегнат определени проблеми или теми.

Когато в началото на тази година помолихме Георги Зеленгора да се включи на нашия сайт с обзорна статия за случващото се “антитерористичните операции” на турското правителство, няколко читатели коментираха, че за пръв път попадат на такава информация (макар че други малки медии разглеждат темата от дълго време и по-усърдно от нас). Много преди опита за преврат в Турция, когато западната власт прозря тиранията на Ердоган, и ние, и много други сходни на нашата платформи алармирахме за престъпния характер на политиките, разгръщани на няколко часа път от София. В няколкото седмици, в които френското движение Nuit Debout набираше сила, в dВЕРСИЯ бяхме сред първите и единствени, които опитаха да предоставят информация за значимостта на събитията във Франция. Коментарите на изненада тъкмо започнаха да пристигат, и Европейският шампионат по футбол плавно започна да удавя вниманието към радикалните борби в сърцето на Европа. В дните преди Олимпиядата в Рио най-критичните коментари, които се срещаха към световното събитие, се отнасяха единствено до замърсените води в града. Скромният ни опит да съберем и преведем достъпна информация за множеството други и симптоматични проблеми, стоящи в основата на игрите, доведе до една от най-четените статии на сайта ни.

Всичко това са само няколко примера, само от последните девет месеца. Изключително значими политически, културни и социални тенденции; важни, а понякога може би и съдбоносни събития; разкрити проблеми, говорещи за системните недъзи на доминиращите глобални редове; „новини“, които остават скрити или изкривени, независимо дали се развиват на 300 или на 3000 километра от България – слепи информационни петна, очертаващи тясна и гротескна картина на случващото се. Едно криво огледало на властта, което обаче с огромна сила влияе на отношението ни към живота заедно. Кое е важно и кое не е, защо, какво може да се направи – все въпроси, които предварително ни е отнета възможността да зададем.

В медиите дежурните теми засягат неудачите на правителството, корупционни скандали, изборни коментари, някой и друг европейски въпрос, нещо за геополитиката на най-големите, някоя спортна новина, някоя плаха социална неуредица в политиките… И когато остане място, някоя патриотична тревога или някоя умилителна лична история. Но винаги събития и проблеми, които са или много частни, или достояния на най-влиятелните на планетата. Такива, които не провокират към заангажиране, различно от повърхностни ежедневни коментари. И разбира се, такива, които отразяват единствено перспективата на западните общества, ако не и на т.нар. „богат Север“. Поток от такава информация ефективно упоява активните позиции на хората.

С „По света и у нас“ вече е свършено и да, причината е в сливането между “по света” и “у нас”. Но не защото „по света“ е станало „у нас“ или обратно (както апологетите на реално случващата се глобализация биха искали да вярваме), а защото границите на “световното нас“ са вече твърдо очертани в редакциите на големите медии. И защото това става за сметка на „нашия свят“ и неговия образ – изключващ, привилегирован, крив и умален.


В рубриката „Медийна dВЕРСИЯ“, която ще излиза на всеки две седмици в събота, накратко ще насочваме вниманието към значимите събития, тенденции, ситуации, останали в сляпото петно на обичайните медии (у нас или по света) за изминалите две седмици.

В първата статия от рубриката „Медийна dВЕРСИЯ“ четете: „Може би най-мащабната работническа стачка се проведе в Индия“. „Борба за природата и коренното население в Северна Дакота, САЩ“. „Най-голямата затворническа стачка в историята“. „Против съвременния колониализъм в Пуерто Рико”.

Може би най-мащабната работническа стачка се проведе в Индия

На 2 септември милиони работници из цяла Индия проведоха целодневна стачка срещу неолибералните политики на централното правителство. По данни на синдикатите участие са взели около 180 млн. души, които блокираха дейността на банки, правителствени сгради, фабрики, линии на обществения транспорт и други ключови сектори. Според някои източници, това е най-многобройната стачка в модерната история.

Стачката е организирана след провалени преговори с финансовия министър, в рамките на които синдикалните лидери са отхвърлили предложението за увеличаване на минималната работна заплата на неквалифицираните работници от 6396 рупии (ок. 140 лв) на 9100 рупии (ок. 200 лв). Други основни искания на стачката са по-добри условия на труд и здравеопазване, както и спиране на плановете на правителството за затваряне на непечелившите предприятия и въвеждане на серия приватизационни мерки.

Статия в AlJazeera тук (на английски език).

Коментар на Виджей Прашад за Alternet тук (на английски език).

Борба за природата и коренното население в Северна Дакота, САЩ

Сиукското индианско племе Изправена скала населява едноименен резерват, пресичащ границата на Северна и Южна Дакота. В началото на август стана ясно, че проект за газопреносна тръба, свързваща Северна Дакота с Илинойс на стойност 3,7 млрд. долара все пак е бил одобрен от властите, въпреки отсъствието на консултации с местното население и въпреки вече тригодишната съпротива на инидианците и въпреки продължаващата вече пет месеца блокада. Част от тръбата ще разбие древно гробище, където почиват предците на Изправена скала, а друга част ще минава под река Мисисипи – единственият водоизточник на племето. Затова борбата на индианците и подкрепящи ги активисти от цял свят е както за културното наследство и идентичност, така и за съхраняването на природата.

През юли студентска индианска активистка организация проведе маратон от 2000 мили между Северна Дакота и Вашингтон, за да привлече внимание към проблема. По данни на Бюрото по въпросите на индианците, близо половината от всички федерално признати индиански племена са изразили своята солидарност с Изправена скала, като около 10 нови се присъединяват всеки ден. Местността събира хиляди протестиращи вече поне месец. Според някои източници, протестните действия са едни от най-големите, водени от индиански общности в историята на САЩ.

В последните две седмици властите прогресивно засилиха присъствието на полицейски и специални части, въпреки настояванията на протестиращите, че те се придържат единствено към ненасилствени протести. В хода на делото, заведено от племето за спиране на проекта, страстите се покачваха. Вчера обаче, въпреки решение на съда за продължаване на строежа, администрацията на президента Обама изненадващо се намеси в полза на индианците.

Обзорна статия на NBC News тук (английски език).

Видео след вчерашния ден на AJ+ тук (английски език).

Исторически преглед на борбите на индианците в САЩ на Джулиан Брейв и Ане Спайс за сп. Jacobin тук (английски език).

Най-голямата затворническа стачка в историята

Вчера и днес, по случай 45 години от бунта в Атика, Ню Йорк, затворници от Джорджия, Алабама, Мисисипи, Тексас, Вирджиния, Уисконсин и други американски щати провеждат стачка против робския труд в затворите, използван от корпорациите. Водещ организатор е затворническата асоциация Free Alabama Movement, но мобилизацията се подкрепя активно и от още девет организации. Протесните действия се изразяват във внезапно спиране на принудителния труд и гладни стачки, а солидарност с различни кампанийни и информационни дейности изразиха организации от цял свят.

Повече информация на BezLogo.com тук (български език).

Коментар върху нуждата от такива стачки на Шейн Бърли за сп. ROAR тук (английски език).

Прессъобщение от организаторите тук (английски език).

Излъчване на събития на живо от сп. Mask тук (английски език).

Против съвременния колониализъм в Пуерто Рико

През август президентът Обама назначи седемчленен федерален борд, който да управлява финансите на Пуерто Рико. Официалното основание на американското правителство е, че в рамките на поне пет години така ще бъде възстановена икономиката на Пуерто Рико, страдаща от задлъжнялост в размер на 70 млрд. Долара. Наредбата, с която е установен борда, се казва PROMESA – Puerto Rico Oversight Management Economic Stability Act, а съкращението на испански означава “обещание”.

Много пуерториканци видяха тази политика като доказателство за колониалниа статут на страната си спрямо САЩ. На 31 август избухнаха сблъсъци между протестиращи срещу новия борд и полицията.

Повече подробности в репортаж на DemocracyNow тук (английски език).

Comments

comments