Skip to main content

Джобове автономия: Автономен работнически синдикат Варна

 

От dВЕРСИЯ заехме от Жак Рансиер понятието „джобове автономия“ като народен отговор на конфискацията на властта от държавата и финансовите сили, за да потърсим такива места в София – социалните центрове „Аделанте“ и „Хаспел“. В петия си брой се спираме на подобно място извън „София 1000“ – Автономния работнически синдикат във Варна (АРС).

Такъв синдикат съществува в София от 2011 г., а във Варна се появява две години по-късно – през важната за града 2013 г. Февруарските протести тогава обхванаха цялата страна, но може би най-масовите шествия бяха във Варна, където желанието за намаляване на сметките за тока бързо премина в атака срещу многодишната власт на кмета Кирил Йорданов и обвързаността на всички политически партии с икономическата групировка ТИМ. Пламен Горанов умря, самозапалил се пред общината. Оттогава насам има регистрирани 30 случая на самозапалвания в цялата страна, десет от които с фатален край.

Протестите приключиха, грамадата камъни в памет на Пламен тихомълком беше изчистена, а властта във Варна отново е в ръцете на ГЕРБ, които подкрепяха и последния мандат на Кирил Йорданов. Но АРС е част от наследството на 2013 г., което се оказва по-трайно.

„Това, че опорочиха протестите, е факт, никой не го отрича. Положителното е, че на тези протести се събрахме хората, които твърдо сме решили да се борим против системата и да не се корумпираме, да не взимаме пари, да не бъдем вербувани от политици и партии“, казва Красимир от синдиката. „Аз се опитвах да организирам блокаж на летище Варна и така се запознахме. Хората, които после направихме Солидарния център Варна, а сега с част от тях сме от синдиката, не се познавахме от града и от някакви общи компании, а от протестите. Протестът ни е абсолютната стартова точка.“

Краси е висок, със запомняща се червена кърпа на главата. Монтажист е на дървена облицовка в кореборемонтния завод във Варна. Разговаряме с него и Евгени – общителен и всеотдаен програмист, който е поел голяма част от организацията по синдиката.

„Самите протести бяха много емоционални“, казва и Евгени. Аз винаги съм бил с някакви леви убеждения, но никога не съм бил активен по някакъв политически начин. Но с тези цени на тока, с тези огромни множества, с пенсионерите, налягали по земята… Всичко това много ме трогна и тръгна цялата еуфория покрай протестите. Оттогава още ми държи влага и не сме спрели да се занимаваме. Пишем и статии, участваме в синдиката, преди това в Солидарния център. Запознахме се с почти всички в България, които са на нашия акъл.“

Преди да се запознаят на тези протести, във Варна дълго време няма активна лява група или социален център. Дори няма специфично място, където да знаеш, че се събират хора със специфични идеи.

„Преди да се запозная с Евгени, се бях опитвал да правя някакви неща по свой си начин“, казва Красимир. „Живеех в село Стожер, между Варна и Добрич. С анархо идеята се запознах в Гърция, където живеех известно време. Върнах се тук, викам си, трябва да има анархисти и в България. Намерих ФАБ в нета и се свързах с тях и те буквално седмица по-късно ми изпратиха кашон с материали. Казах си, тия хора са моите хора. Четох доста и в един момент реших, че трябва да направя някаква акция. Взех една кофа с вар и баданарка и една вечер намазах сигурно над 30 дървета по главния път Варна-Добрич с анархисткото А в кръгче. Много добре ги бях издокарал. На следващия ден в селото беше някакъв голям фурор. Всякакви хора, българи, цигани, идваха вкъщи да ме питат какво е това нещо, дето го рисувам. Това бяха първите ми опити за преки акции и пропаганда.“ 

Сега макар и по-малоброен от синдиката в София, варненският е също доста гласовит и активен. Последната голяма демонстрация на АРС за първи май се провежда точно във Варна, като в града се събират представители от цялата страна. Всяка година АРС правят национална среща на всички секции (имат такава включително в помашкото село Кочан). Отскоро участват и в общобалкански конференции.

Красимир казва, че покрай тези конференции вече имат връзки със синдикати от Сърбия, Румъния, Гърция и Полша. „С гърците си разменихме знамена и после ни казаха, че нашето знаме е станало ветеран в Солун, много полицейски каски е сваляло.“

През 2013 г. дейността на АРС във Варна започва с предимно пропагандна дейност – печатат листовки, лепят лепенки на ЖП гарата, по заводи. След посещение на една конференция на Международната работническа организация в Португалия започва и реалната синдикална дейност.

„Едно момиче, близко до синдиката, имаше проблем в голям хотел на Златни пясъци – Интерконтинентал“, разказва Егени. „Не им бяха платили заплатите в бара на хотела. Събрахме хора, излязохме пред хотела, направихме един пикет – това означава да излезеш пред някой бизнес и да привлечеш медийно внимание и по този начин да създадеш лош имидж на компанията, и така да я притиснеш да си изпълни задълженията към работниците. И още първия път това проработи. Въпросният работодател – бивш сикаджия, мутра някаква, ни снима, заплашва ни, но не се уплашихме. И в крайна сметка го изритаха от хотела. Оказа се, че е длъжник на цяла София и на цяла Варна, няма как да се издири да плати, но поне вече не е наемател на този бар – все някакъв успех. Оттогава почти всеки месец имаме такива реални синдикални случаи.“

В момента АРС Варна работи по казус с фирма за окабеляване. Във фирмата се появява нов шеф, който иска да изгони всички всички стари кадри и да назначи нови – с по-ниски заплати, с по-лоши договори с гъвкаво работно време. Всеки месец налага по 100-200 лв. глоби към заплатите за измислени  причини, за да изгони старите работници. Повечето вече са напуснали, но от АРС ще действат срещу този работодател както заради несправедливото му отношение към работниците, така и за да помогнат на тези, които са там – всички са на временни договори, с шест месеца изпитателен срок и се притесняват да си търсят правата. От АРС вече са се свързали с Инспекция по труда, ще напишат и статия. Ако тези мерки не са успешни, ще организират и пикет.

Евгени казва, че много важна е медийната среда, особено когато става дума за някакви по-големи компании. „Имахме в тази връзка много интересен случай с човек от Белене, симпатизант на синдиката. Toй работеше в Солстор – чуждестранна компания за превози до Англия. Българският подизпълнител на тази компания „Кан логистикс“ беше собственост на един силистренски бизнесмен, родова аристокрация на ДПС. Нашата тактика тогава беше да започнем да пишем имейли до компанията майка, че дребният им контрагент в България не си изпълнява задълженията към работниците. Малко преувеличавахме даже, че в България е станал голям скандал, че медиите са научили и ние просто искаме да питаме дали те са наясно с наредностите, с които се свързва тяхното име. При което от голямата фирма явно са надули телефоните на контрактора си и са им дърпали ушите. Въпросните първо ни се обадиха да ни заплашват, после омекнаха, искаха среща и т.н. Случаят още е в развитие, тъй като работниците са работили изцяло на устна договорка и се притесняват да потвърдят версията на човека, който се свърза с нас.“

В началото на годината, когато се планираха големи съкращения в БДЖ, от АРС успяват да организират два доста големи протеста съвместно с работниците. „Далеч съм от мисълта, че ние бяхме причина да спрат съкращенията, но натрупахме опит, някои от работниците станаха наши членове“, казва Евгени.

„Тогава се намесиха и казионните синдикати, организираха голям протест в Горна Оряховица. Това също имаше психологическо влияние, за да се оттегли закона. Тогава комуникацията на казионните синдикати с нас беше доста враждебна, опитаха се да ни присламчат към тяхния протест. Естествено отказахме и направихме отделен протест с отделни искания – когато ние излизаме, излизаме за нещо конкретно, но предлагаме и дългосрочни алтернативи. Бяхме направили една асамблея с железничарите, на която обсъждахме работническото самоуправление в БДЖ и дали е възможно изобщо. Повечето работници за пръв път чуваха за такава опция. Обсъждахме и работниците пряко да избират ръководството – може би реформистка мярка, но като крачка към овластяването на работниците. Такива неща на протест на казионите синдикати не могат да се чуят. Ние присъствахме като зрители и на казионния протест – там думата не можеш да вземеш от трибуната, имат си предварително определени говорители, разработен сценарий и няма мърдане.“

Краси допълва: „Ние напълно се разграничаваме от казионните. Нашата политическа дейност е анти-авторитарна, ние не желаем да участваме в „тристранката“ и пр. Не се замесваме в такъв тип преговори с работодателите и държавата. Ние отстояваме исканията на работниците докрай, без никакви преговори извън желанията на самите работници. Истинският синдикат не преговаря, той заявява и отстоява. Това е основната ни разлика с казионните синдикати. Сядайки да преговарят, те правят компромиси в полза на капиталистите и работодателите, т.е. в ущърб на работниците.“

Според двамата, парадоксално или не, синдикатите в Западна Европа вършат много повече синдикална дейност, не само в държавния сектор, но и в частния – примерно в „Луфтханза“ всяка година се борят за увеличаване на заплатите си. Докато в България анархо-синдикатът трябва да върши работата и на казионните синдикати.

„Не казвам, че и там не е възможно“, обяснява Евгени. „Примерно виждаме хора като Ваня Григорова, които се опитват и там да вършат някаква работа, с такива хора винаги съм готов да работя. Но мисля, че трябва да се създават независими синдикати, които така да стимулират и промяна вътре в старите. Лошото, че много от хората там не участват заради политическите си възгледи, а за да градят кариера.“

Красимир е още по-критичен. „Kaзионните синдикати всяка година излизат с почти едни и същи статистики и парадират по медиите, но не са вдигнали нито една общонационална стачка, обхващаща няколко ключови сектора. Ако вдигат стачка, то е само на един сектор – например учителите или лекарите, за да може системата да продължи да работи. Докато при обща стачка, всяко едно правителство ще се съобразява. Системата не се коригира, а даже се заздравява. Създава се излюзия, че всичко е наред. А много често ръководството на синдикатите до последно се опитва да разубеди работниците да не стачкуват, забавят до последно с преговори, докато работниците не заплашат, че ако трябва, ще излязат сами на протест.“

Освен с преки синдикални действия, от АРС се занимават и с различни форми на обучения и помощ за работниците. В началото на 2016 г. издават безплатна книжка за заминаващите на работа във Великобритания българи, която да ги информира за правата им. В нея има също информация къде да си намериш безплатна медицинска грижа, как и къде можеш да скуотнеш сграда и т.н.

2. Безплатният -Гид за мигранта- издаден от АРС Варна. Снимка-arsindikat.org
Безплатният „Гид за мигранта“ издаден от АРС Варна. Снимка:arsindikat.org

На обученията, които АРС организират във Варна с близки адвокати, идват доста хора – медицински сестри, работници. Обикновено се говори за ключовите моменти при сключване на договора, както и при напускането на работа; къде в практиката работодателите най-често опитват да манипулират работниците и къде те трябва да внимават.

Евгени обяснява, че от АРС имат близка адвокатка, която им помага безплатно при различни казуси. „Като анархо-синдикат избягваме да се занимаваме с дела. Според нас има доста по-директни и бързи начини за справяне – чрез директно действие. Но тя ни помага, когато трябва да пишем жалби до инспекцията по труда примерно. Помага ни на приятелски начала, но бихме се радвали да намерим активен член на синдиката, за който да сме сигурни, че постоянно ще е при нас.“

Влизането в редиците на такава организация като АРС обаче изисква поемане на ангажимент – да идваш на срещи, да издаваш брошури, да поддържаш някаква организация. Такива хора влизат главно по идеологически причини – хора, които са леви, антиавторитарни, синдикалисти. Според Евгени във Варна вече е създаден такъв активен кръг от хора. „Имаме 20-25 члена, които посещават срещи редовно и участват. Отделно имат два пъти по толкова хора, които знаят за синдиката и си комуникираме постоянно и при нужда сътрудничим. Това е пътят. Не си правим илюзии, че ще съберем зала с 5000 делегата. Но хората вече знаят за синдиката, търсят ни.“

И все пак и пред АРС стои въпросът за привличането на повече хора – въпрос, който по някакъв начин тормози всички леви организации в България. Според Краси класическият анархизъм е неприложим в XXI век, защото самият капитализъм има вече други похвати, друг начин на действие. “Класическият анархизъм е за капитализма от края на XIX и началото на XX век. Ако действаме по същия начин, ще бъдем неефективни. Трябва да сменим и действията си, и понятийния си апарат, така че да бъдат разбираеми.” 

Смяната на понятията  обаче носи риск от обезличаване. Идеологизираният и тежък език пък отблъсква – проблеми, които редовно са били обсъждани и в dВЕРСИЯ.

„Лошото е, че нашият понятиен апарат сега е напълно съобразен с либералната пропаганда“, казва Евгени. „А тя е влиятелна – „Протестна мрежа“ са едни и същи 20 човека, които се въртят по протести със знамена, но техният език има влияние върху хората. Те налагат дискурса и виждам как все повече хора говорят и мислят като Манол Глишев. Това достига и до субкултурните среди – запознах се с раста расисти във Варна примерно. Това са изключителни случаи, но повечето хора са с дясно мислене, включително зелените. Заявяват се като аполитични, но начинът им на мислене е десен, защото това е изкарано на повърхността. В момента повечето движения от нашия тип по света говорят за пряка демокрация, граждански асамблеи, солидарна икономика и изоставиха старата символика. Ние тук правим някаква амалгама – веем червено-черните old school знамена, същевременно говорим за гражданско общество, пряка демокрация и такива либерални глупости, които обаче връзват дикиш.“

Освен на ниво понятиен апарат, от АРС се опитват и практически да разчупват границите на анархо-синдикализма. Във Варна в момента има доста сериозни еко-конфликти, свързани с планирано от общината преустройство на кварталите „Левски“ и „Чайка“.  От синдиката участват и в двата протеста. Според Евгени това е важен път за синдикализма – да се насочи от работното място към местоживеенето. „Защото в момента капитализмът се променя, работното място е все по-динамично. Зимата си таксиметров шофьор, лятото си пиколо на Златните пясъци, след това си шест месеца безработен. Работното място вече не е това, което те определя, колкото мястото, където живееш. Там са и по-трайните ти контакти, повече те вълнуват нещата там.“ 

3. Солидарност с френските протести на първомайската демонстрация на АРС.Снимка-arsindikat.org
Солидарност с френските протести на първомайската демонстрация на АРС. Снимка:arsindikat.org.jpg

„За това се опитваме да направим мрежа от работници, които са независими от работното си място. Насочени сме към прекариата – дори да сменяш работното място, не сменяш синдиката. Дейности като книжката ни за правата на работниците в Англия могат да се възприемат като реформизъм. Но ние се съобразяваме с реалността, искаме да помогнем на хората и така, ако може, да ги асоциираме и към нашите идеи. Трупаме опит въз основа на преки действия, не само на теория.“ 

Наистина, от 2013 г. насам Евгени, Краси и техните приятели са навсякъде във Варна – на протест пред офиса на нелоялен работодател, в помощ на пострадалите от наводненията в Аспарухово, на демонстрация за 1 май, на представяне на нови книги. В града на ТИМ, но и на Пламен Горанов, и на първата комуна, дошла на власт в България след демократични избори – Варненската комуна от 1919 -1921 г. Макар и малки, почти век по-късно „джобовете автономия“ продължават да поставят предизвикателства пред системата.

 

Comments

comments